Р Е Ш Е Н И Е
№ I-111
03.12.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на четиринадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА - МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1029 по
описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по постъпила въззивна жалба от К.С.Ч., ЕГН **********,гр. Б., к-с „Л.” № *, ет. **, ап. ** и
Д.Й.Ч., ЕГН **********, гр. Б., к-с „Л.” № *, ет. *, ап. ** чрез адв. Стамен Чолаков АК Бургас (пълнм. л. 234)
против Решение № 19/11.04.2018г. по гр.д. № 281/2017г. по описа на РС Средец.
С
обжалвания съдебен акт първа инстанция е обявила за относително недействителен,
на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, договор сключен с нотариален акт за дарение № ***, том * рег. №
3***, дело № 1***/0*.**.20**г. по описа на нотариус Веселина Кирилова, с района
на действие РС гр. Средец, по силата на който К.С.Ч. и Д.Й.Ч. в качеството им
на дарители са прехвърлили на Д. Н.Ч. в
качеството му на дарен, относно следните недвижими имоти: поземлен имот, пл.№ -
024019, площ– 7.000 дка, гр.Средец, местност-„Черквището”, обл. Бургас,
общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 027071, площ– 10.000 дка, гр.
Средец, местност-„Крушака”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот,
пл.№ - 033119, площ– 2.301 дка, гр.Средец, местност – „Корията”, обл.Бургас,
общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 022036, площ – 3.899 дка,
гр.Средец, местност – „Мисирев трап”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец,
Поземлен имот, пл.№ - 019023, площ– 2,996 дка, гр.Средец, местност- „Каишев
кладенец”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 025012,
площ– 3,000 дка, гр.Средец, местност – „Калдаръма”, обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 025015, площ– 3,020 дка, гр.Средец, местност –
„Калдаръма”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 021044,
площ – 1,500 дка, гр.Средец, местност – „Росеновски път”, обл.Бургас,
общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 023006, площ–3,500 дка, гр.Средец,
местност – „Драгоева къшла”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот,
пл.№ - 028067, площ– 5,985 дка, гр.Средец, местност – „Гуненски дол”,
обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 022038, площ– 3,000
дка, гр.Средец, местност „Болуджа”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен
имот, пл.№ - 023035, площ – 3,000 дка, гр.Средец, местност – „Амелев дренак”,
обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 027002, площ– 2,001
дка, гр.Средец, местност – „Бургаска могила”, обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 019033, площ– 7,000 дка, гр.Средец, местност –
„Лисичи баир”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 023015,
площ– 2,500 дка, гр.Средец, местност – „Драгоева къшла”,обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец и Поземлен имот, пл.№ - 024020, площ– 6,999 дка, гр.Средец, местност
– „Черквището”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец.
Във
въззивната жалба се излагат аргументи, че решението на първа инстанция е
неправилно, необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение №
5/2013г. по тълк.дело № 5/2013г. на
ОСГТК за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван
в режим на СИО се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД
за ½ идеална част от имота. Твърди, че в случая се касае за имущество в
режим на СИО, които могат да обезпечат само солидарно задължение на двамата
съпрузи, но не и дълг само на единия от тях, тъй като съпрузите не са солидарно
задължени по смисъла на СК. Счита, че вземането на Банката е за личен дълг на
единия съпруг и обезпечаването на вземането се покрива само от ½ идеална
част от общото имущество на съпрузите, поради което относителната
недействителност не може да се отнася до разпореждане на съпруга недлъжник, в
който смисъл сочи съдебна практика. Признава се, че Банка Пиреос България АД
има вземане по Договор за кредит № 338/2006г., Договор за кредит № 027/2007г. и
Договор за инвестиционен кредит № 1362/2007г., установено впоследствие с
изпълнителен лист от 27.12.2012г., издаден по ч.гр.д. № 706/2012г. от РС
Средец, изпълнителен лист от 30.04.2013г. издаден по ч.гр.д. №216/2013г. РС
Средец и изпълнителен лист от 20.05.2013г., издаден по ч.гр.д. № 236/2013г. от
РС Средец, но вземането е спрямо основните длъжници „Пластмасови изделия“ АД –
в несъстоятелност, „Нефтопласт“ ООД и „Преработка на полимери“ АД. Сочи, че К.Ч. има качеството само на поръчител,
произтичащо от Договор за поръчителство № 338-5/2010г. Твърди, че Д.Ч., като
негова съпруга, не носи отговорност за задълженията на съпруга си като
поръчител. Твърди, че процесната сделка е с цел уреждане на имуществени
отношения между страните и не се касае за тяхна недобросъвестност, както и че
липсва умисъл и знание за увреждане на кредитора. Твърди, че делото неправилно
е разгледано от РС Средец. Моли за отмяна на решението на първа инстанция
изцяло. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на
Банка Пиреос България АД (Банката) на 13.06.2018г. като на 18.06.2018г. по
пощата е изпратен писмен отговор. Изразява се становище, че въззивната жалба е
неоснователна, поради което се претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение. Въззиваемото дружество твърди, че Д.Ч. е поръчител в качеството си на
физическо лице по Договор за банков кредит № 338/2006г. и Анекс
А8-338/28.05.2010г. и съгласно изпълнителен лист № 238/30.04.2013г., издаден по
ч.гр.д. № 216/2013г. на РС Средец за суми, главницата от които 388313,44 лева.
Счита, че отговорността на Д.Ч. е лична и произтича от договорни отношения с
Банка Пиреос България АД, поради което намира за неотносимо възражението, че Павловия
иск не може да се уважи срещу съпруга – недлъжник. Оспорва се твърдението, че
липсва умисъл и знание за увреждане като намира същото за неоснователно и
недоказано, намира, че оспорваната сделка се сочи като дарение, а по делото
не са събрани доказателства за привидност. Счита, че възражението за местна
неподсъдност на делото е неоснователно. Моли да се остави без уважение жалбата,
а решението на първа инстанция да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С определение № 1956 от 08.10.2018 г. по
в. гр. д. № 1029/2018г. по описа на ОС Бургас, съдът намери въззивната жалба за
подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от активно легитимирана
страна, поради което като редовна и допустима я внесе за разглеждане в открито
съдебно заседание. Със същото определение съдът конституира на основание чл.
265, ал. 2 ГПК в производството участвалия пред първа инстанция задължителен
необходим другар Д.Н.Ч. и му указа, че
не по-късно от първото по делото заседание пред Окръжен съд Бургас може да се
присъедини към жалбата, подадена от останалите другари чрез подаване на писмена
молба по делото, към която следва да е приложен препис за връчване на
насрещната страна.
В
съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват и не се
представляват. За въззиваемата страна редовно призована се явява адв. Р., която
няма възражение по доклада на съда, не прави доказателствени искания и моли за
потвърждаване на решението на първа инстанция като правилно и законосъобразно.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен
съд Средец е сезиран с искова молба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София
/Банката/ против К.С.Ч., Д.Й.Ч. и Д.Н.Ч., с която се претендира да бъде обявено
за недействително спрямо Банката дарение на 16 броя земеделски земи,
обективирано в Нотариален акт за дарение № ***, том * рег. № 3***, дело № 1***/0*.**.20** г., както следва: поземлен имот, пл. № - 024019,
площ по док. – 7.000 дка, гр.Средец, местност- „Черквището”, обл. Бургас,
общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 027071, площ по док. – 10.000 дка,
гр. Средец, местност- „Крушака”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен
имот, пл.№ - 033119, площ по док. – 2.301 дка, гр.Средец, местност – „Корията”,
обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 022036, площ по док. –
3.899 дка, гр.Средец, местност – „Мисирев трап”, обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 019023, площ по док. – 2,996 дка, гр.Средец,
местност-„Каишев кладенец”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот,
пл.№ - 025012, площ по док. – 3,000 дка, гр.Средец, местност – „Калдаръма”,
обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 025015, площ по док. –
3,020 дка, гр.Средец, местност – „Калдаръма”, обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 021044, площ по док. – 1,500 дка, гр.Средец,
местност – „Росеновски път”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот,
пл.№ - 023006, площ по док.–3,500 дка, гр.Средец, местност – „Драгоева къшла”,
обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 028067, площ по док. –
5,985 дка, гр.Средец, местност – „Гуненски дол”, обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 022038, площ по док. – 3,000 дка, гр.Средец,
местност „Болуджа”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ -
023035, площ по док. – 3,000 дка, гр.Средец, местност – „Амелев дренак”,
обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 027002, площ по док. –
2,001 дка, гр.Средец, местност – „Бургаска могила”, обл.Бургас, общ.Средец,
гр.Средец, Поземлен имот, пл.№ - 019033, площ по док. – 7,000 дка, гр.Средец,
местност – „Лисичи баир”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец, Поземлен имот,
пл.№ - 023015, площ по док. – 2,500 дка, гр.Средец, местност – „Драгоева
къшла”, обл.Бургас, общ.Средец, гр.Средец и Поземлен имот, пл.№ - 024020, площ
по док. – 6,999 дка, гр.Средец, местност – „Черквището”, обл.Бургас,
общ.Средец, гр.Средец. В исковата молба се твърди, че К.Ч. и Д.Ч. са длъжници
на Банка Пиреос България АД като К.С.Ч. е поръчител по Договор за инвестиционен
кредит № 1362/2007 г., сключен на 18.10.2007 г. между Банката и „Пластмасови
изделия“ АД и поради неплащане на задълженията, Банката се снабдила с
изпълнителен лист № 591/27.12.2012 г., издаден по ч. гр. дело № 706/2012 г. по
описа на Районен съд – Средец, в който като един от длъжниците бил посочен К.Ч.
за сумите 161 046,74 лева главница, 22 879,86 лева възнаградителна
лихва, 21 695,18 лева наказателна лихва, законна лихва от 21.12.2012 г. до
изплащане на вземането, 1 207,68 лева такса имуществена застраховка,
709,66 лева административна такса, 161,05 лева такса за промяна на условията по
кредита, 254,40 лева нотариални такси, 2 529,55 лева юрисконсултско
възнаграждение и 4 159,09 лева държавна такса. Твърди се още, че
ответниците К.С.Ч. и Д.Й.Ч. са кредитополучатели по Договор за кредит №
338/2006 г., сключен на 03.08.2006 г. с Банката и още шест кредитополучатели,
като поради неплащане на задълженията, Банката се снабдила с изпълнителен лист
№ 238/30.04.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 216/2013 г. по описа на Районен
съд – Средец за сумите 388 313,44 лева главница, 17 317,34 лева
възнаградителна лихва, 29 346,56 лева наказателна лихва, законна лихва от
29.04.2013 г. до изплащане на вземането, 198,76 лева такса имуществена
застраховка, 809,65 лева административна такса, 4 809,86 лева
юрисконсултско възнаграждение и 8 719,72 лева държавна такса. На следващо
място се твърди, че ответникът К.С.Ч. е кредитополучател по Договор за кредит №
027/2007 г., сключен на 29.01.2007 г. между Банката и още четири
кредитополучатели и поради неплащане на задълженията Банката се е снабдила с
изпълнителен лист № 272/20.05.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 236/2013 г. по
описа на Районен съд – Средец за сумите 306 447,68 евро просрочена
главница, със законна лихва от 18.05.2013 г. до изплащане на вземането,
6 443,60 лева юрисконсултско възнаграждение и 11 987,19 лева държавна
такса. Сочи се, че въз основа на издадените и посочени по-горе изпълнителни
листи е образувано изп. дело № 20138030400277/2013 г. по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, по което има осем длъжници, сред които са К.Ч. и Д.Ч.. Ищецът счита,
че има интерес от предявяване на иск за обявяване на недействителността на
разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за дарение № ***, том * рег.
№ 3***, дело № 1***/0*.**.20**г., с която първите двама ответници са дарили на
третия процесните недвижими имоти, след като вземанията на банката са
възникнали, тъй като с извършената безвъзмездна сделка ответниците К.С.Ч. и Д.Й.Ч.
са намалили имуществото от своя патримониум и така са увредили Банката.
Исковата
молба е вписана в Служба по вписванията при РС Средец с дв.вх. рег. № 932/26.06.2017г.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците
К.С.Ч., Д.Й.Ч. и Д.Н.Ч., с който възразяват, че делото е местно подсъдно на РС
Бургас, а по същество намират предявения иск за неоснователен. Потвърждават, че
сочените от Банката договори за кредит са сключени, но че К.Ч. няма качеството
на длъжник, а е само поръчител като отговорността му произтича от Договор за
поръчителство № 338-5/2010. Отговорността на поръчителя била солидарна с
длъжниците по договорите за кредит, а от друга страна лична, без да се носи
солидарна отговорност с ответника Д.Ч.. Сочи, че Д.Ч. няма отношения към
задълженията на съпруга си и относителната недействителност не може да обхваща
разпореждането на съпруга недлъжник, в който смисъл акцентира на Тълкувателно
решение № 5/2013г. на ОСГТК. Твърди, че Д.Ч. не е сред лицата, посочени в чл.
135, ал. 2 ЗЗД и че третото лице не е знаело за задълженията на К.Ч., а имотите
са му прехвърлени за уреждане на имуществени отношения между страните по
договор за заем. Намира, че липсва умисъл и знание за увреждане от лицето, придобило
права по сделката. Моли за отхвърляне на иска.
С
определение № 1086/26.09.2017г. първоинстанционният съд е изготвил
проекто-доклад по делото като е приел, че делото му е родово и местно подсъдно,
разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. По
делото са проведени четири на брой открити съдебни заседания, на които е даден
ход, като в първото - делото е докладвано съгласно проекта за доклад и са
приети представените с исковата молба и отговора на искова молба писмени
доказателства. В последващи съдебни заседания от Банката – ищец е изискана информация
за погасяването на задълженията по процесните договори за кредит, както и е
допуснат до разпит свидетел по молба на ответниците. В последното съдебно
заседание процесуалния представител на ответниците е оттеглил искането си да
бъде разпитан свидетел, поради което е приключило събирането на доказателства и
е даден ход на устните състезания.
С
нотариален акт за дарение № ***, том * рег. № 3***, дело № 1***/0*.**.20**г. по
описа на нотариус Веселина Кирилова, с района на действие РС гр. Средец на
07.11.2014г. К.Ч. и Д.Ч. дарили на Д.Н.Ч. свои собствени недвижими имоти, в
режим на СИО, намиращи се в землището на гр. Средец, сред които са и процесните
16 броя недвижими имоти.
Съгласно
договор за кредит № 027/2007г. Банката
предоставя на Пластмасови изделия АД кредит в размер до 500000 евро като
кредита се предоставя целево за оборотни средства, съгласно предоставено искане
на клиента. За обезпечаване на задълженията по кредита като поръчители са
посочени К.С.Ч. и С. К. Ч. Съгласно пункт V поръчителите отговарят солидарно с
кредитополучателя за изпълнение на задълженията по договора, включително за
всички дължими суми до окончателното им погасяване.
Съгласно
договор за инвестиционен кредит № 1362/2007г. Банката предоставила на
Пластмасови изделия АД кредит в размер до 211478 лева за финансиране до 56 % от
общата инвестиционна стойност на строителни и ремонтни дейности. Като поръчител
по договора е посочен К.С.Ч., а в пункт V е предвидена солидарна отговорност на
поръчителя за изпълнение на задълженията по договора.
С
Договор за кредит № 338/2006 Банката предоставила на Нефтопласт ООД кредит в
размер до 400000 лева за оборотни средства. Съгласно договор за поръчителство №
338-5/2010г., сключен на 28.05.2010г. Адеста ЕООД, Ноблекс ООД, К.С.Ч., С. К. Ч.,
Д.Й.Ч. и П. Г. С. са приели качеството поръчители като са се задължили да
гарантират безусловно навременното и пълно издължаване на всички задължения на
Нефтопласт ООД към Банката, възникнали на основание сключения договор за банков
кредит № 338/2006г. и всички анекси по него. Договорът за поръчителство е подписан
от всички посочени лица като дружества Адеста ЕООД и Ноблекс ООД са
представлявани от Д.Ч., която е подписала договора като техен представител и в
лично качество като поръчител.
Видно от представените по делото
изпълнителни листи Банката се е снабдила с изпълнителни основания въз основа на
така описаните договори за кредит, като:
-
видно
от изпълнителен лист № 591/27.12.2012г., издаден по ч.гр.д. № 706/2012г. по
описа на РС Средец Пластмасови изделия АД, Нефтопласт ООД, Преработка на
полимери АД, С. К. Ч. и К.С.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на Банка Пиреос
България АД дължими по договор за инвестиционен кредит № 1362/2007г. и анекси
към него суми, а именно: 161 046,74 лева главница, 22 879,86 лева
възнаградителна лихва, 21 695,18 лева наказателна лихва, законна лихва от
21.12.2012 г. до изплащане на вземането, 1 207,68 лева такса имуществена
застраховка, 709,66 лева административна такса, 161,05 лева такса за промяна на
условията по кредита, 254,40 лева нотариални такси, 2 529,55 лева
юрисконсултско възнаграждение и 4 159,09 лева държавна такса;
-
видно
от изпълнителен лист № 238/30.04.2013г., издаден по ч.гр.д. № 216/2013г. по
описа на РС Средец Нефтопласт ООД, Пластмасови изделия АД, Преработка на
полимери АД, Адеста ЕООД, Ноблекс ООД, К.С.Ч., С. К. Ч. и Д.Й.Ч. са осъдени да
заплатят солидарно на Банка Пиреос България АД дължими по договор за
инвестиционен кредит № 338/2006г. и анекси към него суми, а именно: 388 313,44
лева главница, 17 317,34 лева възнаградителна лихва, 29 346,56 лева
наказателна лихва, законна лихва от 29.04.2013 г. до изплащане на вземането,
198,76 лева такса имуществена застраховка, 809,65 лева административна такса,
4 809,86 лева юрисконсултско възнаграждение и 8 719,72 лева държавна
такса;
-
видно
от изпълнителен лист № 272/20.05.2013г., издаден по ч.гр.д. № 236/2013г. по
описа на РС Средец Пластмасови изделия АД, Нефтопласт ООД, Преработка на
полимери АД, К.С.Ч. и С. К. Ч. са
осъдени да заплатят солидарно на Банка Пиреос България АД дължими по договор за
кредит № 027/2007г. и анексите към него суми, а именно: 306 447,68 евро
просрочена главница, със законна лихва от 18.05.2013 г. до изплащане на
вземането, 6 443,60 лева юрисконсултско възнаграждение и 11 987,19
лева държавна такса.
Съгласно молби с
вх. № 9596/11.06.2013г., с вх. № 1136/24.01.2013г. и с вх. № 9597/11.06.2013г.
по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег. № 803 на КЧСИ за принудителното събиране
на вземанията по изпълнителните листи при съдебния изпълнител е образувано
изп.д. № 277/2013г.
Видно от
удостоверение за размера на дълга изх. № 34861/17.11.2017г., издадено по изп.д.
№ 277/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова при съдебния изпълнител въз основа
на горепосочените изпълнителни листи за принудително събиране на вземанията по
тях е образувано изпълнително дело № 277/2013г. с взискател Банка Пиреос
България АД и длъжници: Пластмасови изделия АД – в несъстоятелност, Преработка
на полимери АД, Нефтопласт ООД, К.С.Ч., С. К. Ч., Д. Й. Ч., Адеста ЕООД и
Ноблекс ООД като размерът на
неизплатеното задължение на посочените в удостоверението длъжници към
17.11.2017г. е в размер на 1 870 677,74 лева.
Представена е
първа частична сметка за разпределение в производство по несъстоятелност на
Пластмасови изделия АД, съгласно която вземания на Банката са приети за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност и е заплатена част от
дължима сума, но е налице остатък за получаване 11 708 382,40 лева.
Представени са
данъчни оценки за всеки от имотите като се установява, че данъчната оценка на
всеки имот е под 5000 лева. Представени са скици за всеки от процесните имоти,
от които се установява, че се намират в землището на гр. Средец.
Съдът намира, че
не са представени други, относими към предмета на делото доказателства.
С обжалваното
решение първа инстанция е приела, че К.Ч. и Д.Ч. имат качеството на поръчители,
което качество са придобили преди да извършат атакуваната разпоредителна
сделка, която е безвъзмездна и затова е без значение знанието на третото лице
за увреждането. РС е приел, че тъй като поръчители по договорите за кредит са и
двамата съпрузи, те отговарят към кредитора изцяло със своето лично имущество и
затова е намерил искът основателен и е обявил за относително недействителен
сключения договор за дарение спрямо ищеца.
С оглед
изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Относно наведеното възражение за
липса на местна подсъдност съдът намира, че правилно делото е разгледано от
съда по местонахождение на недвижимите имоти. Искът по чл. 135 ЗЗД е
облигационен, поради което родовата подсъдност се определя от цената на иска и
когато има за предмет вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната
оценка на вещта по правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК. Местната подсъдност се
определя по правилото на чл.
109, пр. 2-ро ГПК
( в този смисъл Определение № 695 от 20.10.2011 г. на ВКС по ч. т. д. №
529/2011 г., I т. о., ТК). Предвид данъчната оценка на всеки от имотите родово
компетентен да разгледа спора е районен съд. Всички имоти се намират в
землището на гр. Средец и затова местно компетентен е Районен съд Средец. Ето
защо въззивната инстанция намира, че не е допуснато нарушението на
процесуалните правила и спорът е разгледан от родово и местно компетентния съд.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. По същество, съдът, намира следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността
на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките:
наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди
действието, чието обявяване за недействително се иска, извършването на
увреждащо кредитора действие и ако то е възмездно - лицето, с което длъжникът е
договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на
сделката. В чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена оборима презумпция, че знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. При безвъзмездно разпореждане не е нужно
знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. Тези правопораждащи
спорното материално преобразуващо право по отменителния (Павловия) иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД факти подлежат на главно и пълно доказване от
ищеца. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни другари по
смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна
процесуална легитимация.
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни
по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право
възниква за кредитора по силата на закона при посочения по-горе фактически
състав като следва да установи качеството на кредитор с действително вземане,
без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо, още по-малко да е установено с влязло в сила съдебно
решение. (в този смисъл Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. №
4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
Ето защо съдът на първо място се занима с въпроса дали ищецът има
качеството кредитор по отношение на К.Ч. и Д.Ч..
Видно от
приетите като доказателство по делото договори за банков кредит №1362/2007г. и
№ 027/2007г. К.Ч. е приел да се задължи солидарно с кредитополучателите за
изпълнение на задълженията по договорите за кредит като е посочено, че има
качеството поръчител. На следващо място
трябва да се посочи, че с Договор за поръчителство от 28.05.2010г. №
338-5/2010г. задължение като поръчител е поел К.Ч., но и съпругата му Д.Ч.. В този
договор Д.Ч. изрично е поела задължение в лично качество да бъде поръчител и да
гарантира безусловно, навременно и пълно изпълнение на всички задължения на
Нефтопласт ООД към Банката, възникнали по договор за банков кредит № 338/2006г.
и всички анекси към него. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията
на ответниците, че Д.Ч. няма качеството на поръчител. Същата в договора е
посочена като представител на дружествата Адеста ЕООД и Ноблекс ООД, но е поела
задължения като поръчител и в свое лично качество - договорът е подписан от нея
както като представител на двете дружества, така и в лично качество.
Видно от приетите
по делото като доказателства изпълнителни листи, удостоверение от ЧСИ Таня
Маджарова и частична сметка за разпределение Банката има вземания към
длъжниците по договорите за кредит, както и към солидарно задължените лица.
Изрично в удостоверението, издадено от съдебния изпълнител се посочва, че един
от изпълнителните титули по делото е изпълнителен лист от 30.04.2013г. от РС
Средец, издаден по ч.гр.д. № 216/2013 на РС Средец. В същия този изпълнителен
лист като длъжник спрямо Банката е посочена Д.Ч.. Предвид изложеното са
неоснователни възраженията, изложени във въззивната жалба, че Д.Ч. няма
задължение към Банката, а такива има само съпругът й – К.Ч. Д.Ч. и К.Ч.,
съгласно договорите за кредит и съответните анекси, имат качеството на
поръчители, а след проведеното производство по издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, имат качеството на длъжници спрямо Банката,
която е предприела изпълнителни действия както спрямо главния длъжник, така и
по отношение на поръчителите - по
аргумент от чл.
141
и чл.
147 от ЗЗД
поръчителите също са станали длъжници и спрямо тях може да се предяви иск по чл.
135 от ЗЗД,
за да се запази от разпиляване тяхното имущество (така Решение № 120 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5489/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 172 от 10.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 5988/2015 г., III г. о., ГК). Предвид посоченото не следва да намери
приложение разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 5/2013г. по тълк.дело
№ 5/2013г. на ОСГТК, тъй като в случая
задължение към Банката са поели и двамата съпрузи, които имат качеството на
поръчители и са поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателите
по съответните договори за кредит за изпълнение на задълженията към Банката.
С оглед на
всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че Банката се легитимира
като кредитор спрямо К.Ч. и Д.Ч. въз основа на представените по делото
изпълнителни листи и удостоверение на съдебния изпълнител. С посоченото първата
предпоставка – установяване качеството кредитор е налице.
Относно
възражението на въззивниците, че процесните имоти са прехвърлени с оглед
уреждане на имуществени отношения между страните, съдът намира, че по делото
лисват доказателства, които да подкрепят твърденията на ответниците, че
разпоредителната сделка е извършена именно за уреждане на имуществени отношения
между страните по предоставени от Д.Ч. в заем на дарителите парични средства. Следва
да се отчете обстоятелството, че изпълнителните титули са издадени преди датата
на извършване на увреждащата сделка, длъжниците са знаели, че са задължени
спрямо кредитора и въпреки това са извършили безвъзмездна сделка. По аргумент
от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, при безвъзмездно разпореждане не се иска
знание за увреждането от третото лице, с което длъжникът е договарял.
Увреждането на
кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на
обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие,
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си като е
правноирелевантно дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на
каква стойност (решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г., Г. К.,
ІV Г. О. на ВКС, решение № 322 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2761/2015 г., г.
к., ІV Г. О. на ВКС). Съгласно практиката на ВКС увреждащо кредитора действие е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. В случая съдът намира, че и тази
предпоставка е налице, тъй като с действията си длъжниците са се разпоредили
със свое имущество, лишили са се от него, още повече, че сделката е
безвъзмездна и от патримониума им единствено излиза имущество, без да се
получава насрещна престация. На длъжниците е бил известен факта, че имат
задължение към своя кредитор, което се установява и доказва от договори за
банков кредит и за поръчителство, издадените изпълнителни листи, образуваното
изпълнително дело за принудително събиране на вземанията като въпреки това са предприели
увреждащи кредитора действия, с които са намалили своето имущество.
Водим от горното,
съдът намира, че са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за
прогласяване на недействителен по отношение на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, договор, сключен с нотариален акт за дарение № ***, том * рег. №
3***, дело № 1***/0*.**.20**г. по описа на нотариус Веселина Кирилова, с района
на действие РС гр. Средец, по силата на който К.С.Ч. и Д.Й.Ч. в качеството им
на дарители са прехвърлили на Д. Н.Ч. в
качеството му на дарен процесните 16 броя недвижими имоти.
Изводът на
въззивната инстанция за основателност на иска съвпада с този на
първоинстанционния съд, поради което и решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.
81 ГПК съдът дължи произнасяне по отговорността за разноските. Искане за
разноски е направено от страна на жалбоподателите. Банка Пиреос България АД не
заявява искане за разноски пред настоящата инстанция и липсват доказателства за
сторени разноски. С оглед изхода на спора и потвърждаване на решението на първа
инстанция, искането на въззивниците за присъждане на разноски е неоснователно и
затова не им се присъждат разноски.
Както се посочи
по-горе при иск с правно основание чл.
135 ЗЗД,
когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот,
цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 4 ГПК
вр. чл.
69, ал. 1, т. 2 ГПК
- от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска прогласяване недействителност
на сделки за продажба на 16 броя недвижими имоти, инкорпорирани в един
нотариален акт - поради което и цената на всички обективно съединени искове се
определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти. Видно от
представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, приложени в
първоинстанционното дело, цената на всеки един от обективно съединените искове
е под 5 000 лева. Предвид посоченото и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване (в този смисъл Определение № 263 от 12.07.2017 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2698/2017 г., III г. о., ГК и Определение № 719 от 13.08.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2585/2018 г., IV г. о., ГК ).
Воден от
горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 19/11.04.2018г. по гр.д. № 281/2017г. по описа на Районен съд Средец.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи
на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.