Р Е Ш Е Н И Е
№1884
гр. Пловдив, 26 октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Недялка Петкова, като разгледа административно дело №2448 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Н.А.Г., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Д.М.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с №22-3389-000126 от 06.09.2022г., издадена от началник на сектор в Шесто районно управление (VI-то РУ) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС“, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна
изцяло на заповедта поради незаконосъобразност, присъждане на направените по
делото разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат М., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно
списък на разноските (лист 34).
Ответникът- К.В.Р.- началник на сектор в VI-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Като приложение към писмо с Вх.№18059 от 05.10.2022г. (лист 13) по делото постъпва молба-становище (лист 14) от временно преназначен на длъжността (ВПД) началник на VI-то РУ в ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 4, 16, 26) е получен на 19.09.2022г. от жалбоподателя, видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (листи 2-3, 24-25) постъпва в съда на 20.09.2022г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.09.2022г., около 08:57ч. е извършена проверка на място в гр. Пловдив, на бул. “Цариградско шосе“, от служители в VI-то РУ в ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Г. управлява лек автомобил “МЕРЦЕДЕС“, с Рег.№***, лична собственост, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство за регистрация (голям талон), Част I (лист 33). Прието е за установено, че Г. е неправоспособен водач, тъй като притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено от Великобритания, и е влязъл в страната преди повече от 3 месеца (06.05.2022г.).
За установеното в рамките на проверката А.К.А.- старши полицай в VI-то РУ в ОД на МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GА, №630102 от 06.09.2022г. (лист 15), с който деянието на Г., изразяващо в управление на моторно превозно средство (МПС), без да е правоспособен водач, се квалифицира като административно нарушение по смисъла чл.150 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от Н.Г. са иззети два броя регистрационни табели с №***, а според оспорената заповед са иззети посочените два броя регистрационни табели, както и свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС) №********* (вероятно част ІІ-ра (малък талон)).
Видно от съдържанието на процесния АУАН, същият е подписан от Г., като в акта е отразено “НЯМАМ ВЪЗРАЖЕНИЯ“.
Пак според процесния АУАН, Г. управлява със СУМПС от Великобритания, а според оспорената заповед “управлява със СУМПС от Великобритания №GRAMA805208NA9CC22“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в жалбата възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 21-22) на министъра на вътрешните работи, с която са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 20) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на сектори/групи Охранителна полиция в РУ (в ОД на МВР- Пловдив) са оправомощени да издават за поведи за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.6. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-5216 от 21.03.2018г. (лист 19) на министъра на вътрешните работи, с която заповед К.В.Р., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА СЕКТОР „Охранителна полиция“ към Шесто районно управление – Пловдив при Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.
Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.
Съответно, издаването на СУМПС се предпоставя от придобиване на правоспособност, като за правомерното управление на МПС водачът трябва да притежава съответно СУМПС. В случай, че водачът не притежава такова свидетелство, то той е в невъзможност правомерно да я установи.
На следващо място, нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП установява, че българските граждани могат да управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
В случая, от страна на административните органи е прието за установено, че Г. е влязъл в страната преди повече от 3 месеца (06.05.2022г.) преди 06.09.2022г. и притежава СУМПС, издадено от Великобритания, която не е членка на Европейския съюз (считано от 01.02.2020г., като е изтекъл и “преходният период“ до 31.12.2020г., в който законодателството на Европейския съюз ще се прилага изцяло по отношение на и в Обединеното кралство (Великобритания)). Прието е за установено също така, че Великобритания не е държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), поради което след изтичането на 3-месечен срок от влизане на Г. в страната (06.05.2022г.) или след 06.08.2022г. управлението на МПС със СУМПС, издадено от Великобритания, представлява управление на МПС без свидетелство за управление.
От своя
страна, разпоредбите на чл.161, т.т.1 и 5 от ЗДвП установяват, че СУМПС, издадено
в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в случай, че 1) Държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата (Конвенция за пътното движение, подписана във Виена на 08.11.1968г.
(Виенска конвенция)) и свидетелството отговаря на изискванията на приложение №6
към конвенцията; 5) свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Според информация, публикувана на страницата на
Европейската комисия в интернет, достъпна на адрес:
https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/file_import/travelling_bg_7.pdf,
Брюксел, 2 декември 2020г., REV5,
Известие относно пътуването между ЕС и Обединеното кралство (Великобритания),
точка 6.1. Свидетелства за управление на МПС- Съгласно
правото на Съюза свидетелствата за управление на МПС, издадени от
държави.членки на ЕС, се признават взаимно. Считано от края на преходния период
(31.12.2020г.), това взаимно признаване повече няма да бъде задължително с
оглед правото на ЕС по отношение на свидетелствата за управление на МПС,
издадени от Обединеното кралство. Вместо това ще се прилага международно
споразумение- Виенската конвенция за пътното движение. Обединеното кралство и
всички, с изключение на четири държави членки (Ирландия, Кипър, Малта и Испания),
са страни по тази конвенция, която предвижда признаването на националните свидетелства
за управление на МПС и международните свидетелства за управление на МПС, които
са издадени от договарящите държави в съответствие с тази конвенция.
По делото обаче не са ангажирани доказателства за датата, на която е издадено притежаваното от Г. СУМПС, посочено в оспорената заповед като издадено от Великобритания с №GRAMA805208NA9CC22, за да се прецени дали същото е издадено преди 31.01.2020г., до която дата Великобритания е държава членка на Европейския съюз; какъв е срокът на валидност на същото; както и дали същото отговаря на изискванията на приложение №6 към Виенската конвенция.
Тук е мястото да се посочи, че с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя, като в тази връзка по делото не бяха ангажирани други доказателства.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено наличието на фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от неправоспособен водач.
Собственият на жалбоподателя Г. лек автомобил “МЕРЦЕДЕС“, с Рег.№***, се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от жалбоподателя Г. на 06.09.2022г.
А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая е именно жалбоподателят Н.Г..
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателя.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.
Вярно е, че в оспорената заповед не е отразено точното място на бул. “Цариградско шосе“, на което е извършена проверката на 06.09.2022г., нито пък изрично е посочено на коя дата изтича срок от 3 месеца, считано от 06.05.2022г., но тези обстоятелства, макар и да представляват нарушения на изискването за форма на административния акт, не са съществени такива, тъй като не препятстват правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък препятстват съдебния контрол.
Написа се вече, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.
От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, както и присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Д. Минчев, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, са неоснователни и не следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Г., ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №22-3389-000126 от 06.09.2022г., издадена от началник на сектор в Шесто районно управление в Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС“, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/