Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 12.03.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Районен
съд-К., гражданско отделение в публично заседание на 11.03.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при
секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2376 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Гражданско дело
№ 2376/2018 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
със седалище н адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т. С. и М.Д.Д. чрез пълномощника: юрисконсулт К. Г. В.срещу Е.М.С., ЕГН **********,*** с правно
основание: чл. 415 от ГПК с цена на
иска: 1 117,27 лева.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител сочи, че на 31.10.2017 г. било подписано Приложение
№ 1 към Договор да покупко продажба на
вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г. между
„*****“ ООД, ЕИК *********, и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на което вземанията на „*****“ ООД
срещу Е.М.С., произтичащи от Договор за паричен заем № ***** от дата 17.10.2016
г. били прехвърлени изцяло на дружеството кредитор.
Сочи, че с
изрично пълномощно законният представител на „*****“ ООД упълномощило „А.з.с.н.в.“
ЕАД в качеството си на цесионер да уведоми длъжниците за извършената цесия от
името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
от „*****“ ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД било изпратено писмо, съдържащо
Уведомително писмо за извършената продажба на вземането, изпратено чрез
Български пощи до постоянния адрес на длъжника, посочен в договора за паричен
заем № ***** от дата 17.10.2016 г. Писмото се
върнало в цялост, като в обратната разписка било отбелязано, че
получателят се е преместил на друг адрес. Ищцовото дружество изпратило второ Уведомително писмо от *****.2018 г. за
извършената продажба на вземането до настоящия адрес на длъжника, посочен в
договора за паричен заем и към момента на подаване на исковата молба, обратната разписка все още не се била
върнала.
Сочи, че към
настоящата искова молба представя и моли
съда да приеме копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „*****“
ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№ УПЦ-С-СТГ/***** от *****.2018 г., което да
бъде връчено на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, моли съда да приеме,
че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. В тази насока посочва
съдебна практика.
Сочи, че на
17.10.2016 г. „*****“ ООД, като заемодател и Е.М.С. като заемател бил сключен
договор за паричен заем с № *****, като
заемодателят предоставил на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 600,00 лв. С полагането на подписа
си на Договора за паричен заем, заемателят
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на
заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
Договора. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в
размер на 52,04 лв. Така, страните договорили обща стойност на плащанията по заема
да бъде в размер на 652,04 лв., платима на 21 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 31,05 лв.
Сочи, че
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 13.03.2017 г., но предвид това, че заемателят
не изпълнявал в срок задължението си, кредиторът приел, че по отношение на вземанията била
настъпила предсрочна изискуемост. Поради
допусната от страна на заемателя забава за плащане в срок на 4 броя
седмични погасителни вноски, настъпила
автоматично предсрочна изискуемост, считано от 28.11.2016 г. , която дата
представлявала падежа на шеста погасителна вноска. Съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят
имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява
заемателя за това, която била в размер на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума. Заемодателят
начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 171,02 лв.
Поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя
уговорените от страните обезпечения, на същия била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 295,05 лева, разсрочена на 21 равни вноски, всяка в
размер на 14,05 лева, като погасителната
вноска, която следвало да заплаща
заемателя било в размер на 45,10 лева. Съгласно Общите условия, на длъжника било начислено обезщетение за
забава в размер на 91,16 лв. за периода от 29.11.2016 г. (денят следващ датата
на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението
в съда.
Сочи, че
заемателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.
Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 92,00 лв., с която били погасени: главница: 53,08 лв.,
договорна лихва: 9,02 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение:
29,90 лв.
Сочи, че било
подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като РС-К. образувал ч.гр.д. 1084/2018 г. Била издадена заповед за
изпълнение, но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Моли съда да
признаете за установено по отношение на ответника Е.М.С., ЕГН **********,***, че същият дължи н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК ********* следните суми: 546,92 лв., представляващи
главница за периода от 7.11.2016 г. До 13.03.2017 г. , по отношение на които на
основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 28.11.2016 г.; 43,02 лв., представляващи договорна лихва: за
периода от 7.11.2016 г. до 13.03.2017 г. по отношение на които на основание
чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от
дата 28.11.2016 г.; 265,15 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение: за периода от 7.11.2016 г. до 13.03.2017 г., по отношение
на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост считано от дата 28.11.2016 г.; 171,02 лв., представляващи неустойка
за предсрочна изискуемост: начислена еднократно на дата 28.11.2016г.; 91,16
лв., представляващи обезщетение за забава: за периода от 29.11.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира за
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника. Счита иска за допустим, но
неоснователен. Сочи, че цедентът не бил уведомил длъжника за извършената цесия.
Сочи, че особеният представител не бил нито законов, нито договорен
представител и не можел да приема адресирани до представляваното лице
материално-правни изявления на трети лица, каквото било уведомяването на
длъжника от стария кредитор. Счита, че цесията не било породила действие по
отношение на ответника.
Възразява
относно претендираните суми с исковата молба за неустойка за предсрочна
изискуемост, тези клаузи били
неравноправни.
Моли съда да
отхвърли исковете н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Е.М.С. като неоснователни и
недоказани.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложеното към настоящото частно гр. дело № 1084/2018 г. по
описа на РС-К., че по отношение на Е.М.С., въз основа на заявление от
30.04.2018 г. от заявителя „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на
настоящото производство, като същата е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е
завел настоящия иск.
Ищецът е представил по делото заверено
копие от Договор за паричен заем № ***** към искане № ***** от дата 17.10.2016 г., сключен между „*****“
ООД, ЕИК *********, гр. София, като кредитор
и ответника в настоящото производство – Е.М.С., като кредитополучател с постоянен
адрес *** и настоящ адрес:***. От договора за паричен заем е видно, че
кредиторът е отпуснал паричен заем кредит
в размер на 600,00 лева. Срокът за връщане на кредита бил 21 седмици, с
ГПР в размер на 49,073 %. На основание чл. 8 от Договора за паричен заем е
начислена неустойка в размер на 295,05 лева, платима на 21 седмични вноски,
като седмичната вноска по изтегления заем заедно с начислената неустойка е в
размер на 45,10 лева.
Поради неплащане от страна на длъжника и
на основание чл. 7, ал. 4 от договора за заем, била начислена неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 171,02 лева. На основание общите условия по
договора за заем били начислени и 91,16 лева за периода от 29.11.2016 г. да
датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда. От изявлението н.ищеца в
исковата молба е видно, че ответникът е погасил сума в размер на 92,00 лева.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** е представил заверено
копие от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата
31.10.2017 г., сключен между „*****“ ООД като цедент или продавач и „А.з.с.на в.“ ЕАД
*** като цесионер или купувач, по силата на което титуляр н.вземанията по
договора за паричен заем, предмет на настоящото производство, става „А.з.с.на в.“ ЕАД
***. В представеното по делото приложение на позиция с № 287 е посочен кредита
на ответника Е.С..
Представено е пълномощно, с което законният
представител на „*****“ ООД упълномощава ищцовото дружество да уведоми от името
на „*****“ ООД всички длъжници по вземания по кредити, които „*****“ ООД е
цедирал с горе цитирания Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г., за
извършената цесия съгласно чл. 99 от ЗЗД.
По делото процесуалният представител на
ищеца сочи, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 ЗЗД бил
направен опит чрез изпращане на писмено уведомление да се уведоми длъжника за направеното
прехвърляне, но пратката се върнала в цялост. В този смисъл в исковата молба
ищецът моли уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с
исковата молба.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за установяване на
вземане с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за
парично задължение срещу ответника не му е връчена.
Искът е допустим, подаден от и
срещу надлежно активно и пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от
образуване и водене на настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа
спора по същество.
В настоящото производство в тежест на ищцовата страна
бе при условията на пълно и главно доказване да установи и докаже
съществуването на оспореното вземане, за което е издаден.Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По делото не се спори, че ответникът е
сключил Договор за паричен заем № ***** към искане № ***** от дата 17.10.2016 г., със „*****“ ООД, ЕИК
*********, гр. София, като кредитор за
сумата от 600,00 лева при условия, описани в приложения договор з.паричен заем.
По-късно между *****“ ООД и „А.за с.на в.“ ЕАД *** бил подписан
Договор з.продажба и прехвърляне н. вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г., с
който задължението н.ответника е прехвърлено на „А.за с.на в.“ ЕАД *** от приложеното
Приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично
законодателят е счел, че само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното
изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на
чл.75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цеденета /стария кредитор/, но не и
съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.
Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Видно от практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в Решение №123
от 24.06.2009 г. по т.д.№12/09 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№1711/13 г. на І ТО, уведомление изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с получаването на същата,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, прил.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, какъвто не е настоящият случай.
Дори и съдът да приеме упълномощаването
за изрично, то не е налице надлежно уведомяване на длъжника. Няма доказателства
по делото, той да го е получил.
Ответникът по настоящото дело е представляван от назначен особен представител
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, без самият ответник да е получил лично копие от
исковата молба и от уведомлението /при условие, че се приеме, че изхожда от
надлежно упълномощена страна/ за извършената цесия, т.е не е спазено
изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47,
ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като особеният представител не е осъществил
контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита за
уведомен за цесията чрез особения представител.
При тези данни следва, че извършеното с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.10.2017 г., прехвърляне
на вземания няма действие по отношение н.длъжника – ответник, тъй като з.извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред и затова ищецът „А.за
с.на в.“ ЕАД *** няма качеството на кредитор или правата на ищеца в качеството
на цесионер по договора са непротивопоставими на ответника.
Предвид гореизложеното главният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода на делото, съдът присъжда в тежест на ищеца сумата в размер на 308,00
лева, представляваща възнаграждение за особения представител по делото на
ответника, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. з.минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Същата е изплатен.с разходен касов
ордер на особения представител.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за
с.на в.“ ЕАД, със седалище н адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т. С.
и М.Д.Д. срещу Е.М.С., ЕГН **********,***
иск
с правно основание чл.422, вр. чл. 415
от ГПК с цена на иска 1 117,27 лева /хиляда
сто и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ за установяване
на вземане за сумата от: 546,92 лева
главница, представляваща задължение по договор за паричен заем № *****, сключен на 17.10.2016
г. за периода от 07.11.2016 г. до 13.03.2017 г. по отношение, на които на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 28.11.2016 г.; 43,02 лева – договорна лихва от 07.11.2016
г. до 13.03.2017 г.; 265,15 лева –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 07.11.2016 г. до
13.03.2017 г.; 171,02 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 28.11.2016 г.; 91,16 лева
– обезщетение за забава от 29.11.2016 г. до 27.04.2018 г. и законна лихва върху
главницата, считано от 27.04.2018 г. до изплащане на вземането, по ч.гр.д. № 1084/2018 г. на Районен съд-К.,
като неоснователен и недоказан.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд С.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се приложи по ч.гр.д.№ 1084/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия