РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. П., 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101158 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М. от
АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в
качеството му на пълномощник на А. И. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б.,
ул. „П.“ № 51, общ. П. и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Н.П.П..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 680445/23.05.2022 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД. Сочи, че съгласно договора за паричен заем ищецът
трябва да върне сумата от 1132,01 лева, при сума на получаване 1 000 лева, при срок на
кредита от 29 вноски. Изложено е, че по посочения договор ищецът дължи на
ответното дружество неустойка в размер на 694,99 лева, разсрочена на 29 вноски, като
по този начин общото задължение по договора възлиза на 1 827 лева. Ищецът твърди,
че така уговорената клауза по Договор за паричен заем № 680445/23.05.2022 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна поради накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за
справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че
процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда
заплащането на сума, която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно
разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираната клауза от
договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално
уговорена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузата за неустойка, съдържаща се в чл.6.2 от Договор за паричен заем №
680445/23.05.2022 г., сключен между А. И. В. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 694,99 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречието й с добрите
нрави, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
1
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество депозира писмен отговор, с
който признава предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка и моли за
постановяване на съдебното решение при признание на иска. Прави искане да бъде
отхвърлена претенцията за присъждане на разноски, предвид стореното признание на
иска. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален
представител, е депозирало и насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК.
В молбата се сочи, че на 23.05.2022 г. между страните е сключен Договор за паричен
заем № 680445/23.05.2022 г., по силата на който първоначалният ищец е усвоил заемна
сума в размер на 1 000 лв. и е следвало да заплати всички задължения по договора
посредством 29 седмични вноски, при ГПР 49,91 % и ГЛП 40,05 %. Изложено е, че в
приложения към договора погасителен план са посочени номера на вноските, падежа,
сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по договора. Твърди се, че за погасяване
на задълженията по процесния договор са извършени плащания в общ размер на 796,00
лв. Сочи се, че към настоящия момент ответната страна по насрещния иск не е
погасила всички вноски по договора, като същата дължи на ищцовото дружество по
насрещния иск сумата от 786,78 лв., представляваща главница по договора за
потребителски кредит и сумата от 66,02 лв., представляваща възнаградителна лихва по
договора, начислена за периода от 01.08.2022 г. до 12.12.2022 г.
Насрещният ищец посочва, че вземането за неустойка не е предмет на
насрещния иск, като в хипотезата на постановяване на решение при признание на иска
за установяване на нищожността на процесната клауза за неустойка, прави възражение
за прихващане в следния смисъл – съдът след като установи, че ищецът по
първоначално предявения иск дължи на „Сити кеш“ ООД сумата от 852,80 лв. и
прогласи нищожността на клаузата за неустойка, то да прихване дължимите суми от
„Сити кеш“ ООД и да осъди ищеца да заплати остатъка от дължимите и към
дружеството суми.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
Иска се от съда да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният насрещен
иск и да постанови решение, с което да осъди ответника (първоначалния ищец) да
заплати на ищцовото дружество (първоначалния ответник) сумата от 786,78 лева,
представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит, както и
сумата от 66,02 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022
г. до 12.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените по насрещния иск разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за всеки предявен иск.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по
насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват
се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се
излагат съображения за нищожност на процесния договор за кредит на различни,
изчерпателно посочени основания. Прави възражение за прихващане на сумата
заплатена от ответника по насрещния иск като лихва и неустойка към дължимата се
главница по Договор за кредит № 680445. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Претендира сторените разноски по насрещния иск.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от
процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.
По делото са приети писмени доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
2
На 23.05.2022 г. между "Сити Кеш" ООД в качеството на кредитор и А. И. В. в
качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 680445, по
силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
паричен заем в размер на 1 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне
заетата сума в срок до 12.12.2022 г. на 29 вноски, при фиксиран ГЛП в размер на 40,05
% и ГПР в размер на 49,91 %. Общата дължима сума по договора е в размер на
1 132,01 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с полагане на подписа си в
договора кредитополучателят удостоверява, че е получил в брой заемната сума в
размер на 1 000 лв. Съгласно чл. 5 от договора за кредит в тридневен срок от
сключването му кредитополучателят следва да предостави на кредитора поне едно от
следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ
търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две
физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един
поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти
размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители –
размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко
от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други
договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за
кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от договора за
кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен
срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 694,99 лв., която ще бъде заплатена разсрочено съгласно
приложения погасителен план, а именно на 29 вноски. Така общо дължимата сума по
кредита възлиза на сумата от 1 827 лева.
От представената и приета като доказателство по делото справка за движенията
по кредит № 680445 се установява, че ищецът по процесния договор за кредит е
заплатил сума в размер на 796 лева, което обстоятелство е признато и от самия ищец
след получаване на справката.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на клауза от договор за
паричен заем поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с
чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и
неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В негова
тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието
на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.
Уговорената между страните в чл. 11 от договора за потребителски кредит
неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на
кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично. От неизпълнението му
не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните последици за него са
свързани с евентуални затруднения при събиране на необезпеченото вземане. Те могат
да настъпят едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е
налице интерес от обезпечаване на дълга, тъй като ще разполага с допълнителна
гаранция за събиране на вземането. С оглед на това поставянето на твърде кратък срок
за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и
икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на
които трябва да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне
на банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
3
кредит, показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по
закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира
неизпълнението. За кредитора е предварително ясно, че кредитополучателят трудно би
могъл да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще
дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи
допълнително парично задължение за заемателя, наред с това да върне главницата и да
заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Също така неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля
императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява
скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава
цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от
размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат
включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. В случая това не е сторено,
като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а
посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава. Това, освен
че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на
разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.
На следващо място клаузата противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5, тъй като задължава
кредитополучателя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Достатъчно е да се посочи, че
размерът на главницата е 1 000 лв., а на неустойката – 694,99 лева, което е 69,49 % от
размера на отпуснатия кредит. Налице е значителна нееквивалентност
на насрещните престации в ущърб на потребителя. По този начин неравноправно се
третира икономически по-слабият участник в оборота и се използва недостига на
материални средства у него за облагодетелстване на другата страна по сделката. Това
противоречи на установените в гражданския и търговския оборот неписани правила за
добросъвестност, накърнява принципа на справедливост и равноспоставеност между
гражданскоправните субекти и за еквивалентност на престациите по двустранни
договори.
С оглед на изложеното неустоечната клауза са явява нищожна, като заобикаляща
закона, накърняваща добрите нрави и неравноправност.
Ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл.9 от
ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
остатъчната главница по договора за потребителски кредит и договорна лихва, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
За основателността на насрещния иск в тежест на ответника е установи при
условията на пълно и главно доказване по делото съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит,
предоставяне на заемната сума на ищеца и размера на непогасените задължения по
кредита.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Поради това неговата
действителност следва да се съобрази на първо място с изискванията на специалния
закон – ЗПК и на следващо място – с общите изисквания за валидност на договорите
съгласно ЗЗД, за което на основание ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи и
служебно, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства, в каквато връзка са и наведените възражения в отговор на насрещната
искова молба от процесуалния представител на ищеца.
4
Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и
му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за
потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на
договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима
от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор за паричен заем е посочен размер на ГПР от 49,91 %, но
този размер не отговаря на действителните разходи, които кредитополучателят ще
направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за
непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води
до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.
Договорът за потребителски кредит също така противоречи на добрите нрави
предвид размера на уговорения лихвен процент. Съгласно установената съдебна
практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречи на добрите
нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по
обезпечените кредити – два пъти. Към момента на сключване на договора за
потребителски кредит – 23.05.2022 г., размерът на законната лихва по просрочени
парични задължения, определена по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г.,
е 10 %. Дори да се приеме, че кредитът не е обезпечен, тъй като предвиденото в
договора обезпечение не е предоставено от кредитополучателя, то максималният
размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. Уговореният в
случая ГЛП е 40,05 % и надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи
на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации. Възнаградителната
лихва е съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит,
предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключва
възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва.
Липсват и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на
договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26,
ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23
от ЗПК е 1 000 лв. От тази сума следва да бъдат приспаднати направените плащания по
кредита в размер на 796 лв. Остава дължима сума в размер на 204 лв., която следва да
бъде присъдена в полза на ответника по предявения от него насрещен иск.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за нищожност на
неустоечната клауза следва да бъде изцяло уважен като основателен,
а насрещният осъдителен иск на ответника следва да бъде уважен до размера от 204
лв., а за разликата над тази сума до предявения размер на главницата от 786,78 лева,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде отхвърлен и
предявения иск за заплащане на възнаградителна лихва.
5
Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху
уважения размер на главницата, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното плащане.
По разноските:
По главния иск на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв. в полза
на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. На
основание §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС,
тъй като адв. Д. М. от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и
надлежни доказателства, а именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение
в общ размер на 480 (четиристотин осемдесет и два) лева, с включено ДДС, във връзка
с оказаната безплатна правна помощ.
По отношение на направеното възражение от ответната страна относно
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен договор за
безплатна правна помощ, съдът намира следното:
По делото е ангажиран договор за правна защита и съдействие /л. 69 от делото/,
в който страните по упълномощителната сделка – ищецът, от една страна и
съответният адвокат, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната
помощ се предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднена
– чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В тази връзка са Решение № 374/23.03.2023 г. на П.ски
окръжен съд по в. гр. д. № 354/2023 г., вкл. цитираните в него Определение №
708/05.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., Определение № 442 от
28.06.2019 г. по т. д. № 502/2019 г., II т. о., в които се сочи, че преценката дали да се
окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено, или не, се
извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между
адвоката и клиента.
По насрещния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от насрещната искова претенция, възлизащи
на сума в размер на 167,45 лева, а в полза на пълномощника на ищеца – разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
съразмерно на отхвърлената част от насрещната искова претенция в размер на 730,36
лева.
Възражението на процесуалните представители и на двете страни за
прекомерност на претендираните възнаграждения са неоснователни, тъй като и двете
възнаграждения са в рамките на законоустановените такива.
Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, „Сити Кеш“ ООД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 (петдесет) лева, дължима държавна такса по
делото.
Така мотивиран и на основание чл.235, ал. 2 от ГПК, Районен съд – П.,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата за неустойка от Договор за паричен
заем № 680445 от 23.05.2022 г., сключен между А. И. В., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. Б., ул. „П.“ № 51, общ. П. и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********, със
6
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Н.П.П., която предвижда заплащането на неустойка в
размер на 694,99 лева, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.
ОСЪЖДА А. И. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., ул. „П.“ № 51,
общ. П., да заплати на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П., сумата от 204 (двеста и четири) лева, представляваща чистата сума,
предоставена по Договор за паричен заем № 680445 от 23.05.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск за разликата над 204 лева до предявения
размер от 768,78 лева, за дължима главница и претенцията за заплащане на сумата от
66,02 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от
01.08.2022 г. до 12.12.2022 г.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
"СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя Н.П.П., да заплати на адвокат
Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение в размер на 1 210,36 (хиляда двеста и десет
лева и тридесет и шест стотинки) лева с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. И. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес с. Б., ул. „П.“ № 51, общ. П., да заплати на "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7,
представлявано от управителя Н.П.П., сторени по делото разноски по насрещния иск в
размер на 167,45 (сто шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки) лева.
ОСЪЖДА "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Славянска", № 29, ет. 7, представлявано от управителя
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд гр.П., сумата от 50 (петдесет) лева – дължима държавна такса за образуване на
делото.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7