№ 287
гр. Велико Търново, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно гражданско дело №
20254000500179 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 248/15.11.2024 г. по гр. д. № 159/2024 г. по описа на
Окръжен съд - Габрово е осъденo „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на
М. Ц. П. сумата от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди – болки
и страдания, претърпени вследствие ПТП на 07.09.2023 г. в гр. Габрово,
виновно и противоправно причинено от С. Г. С., при управление на л.а.
„Тойота Рав 4“ с рег. № ЕВ 19****, по отношение на който е действала
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застраховател
- „Дженерали Застраховане“ АД и сумата от 720 лева - обезщетение за
имуществени вреди (разходи за лечение), вследствие същото ПТП, ведно със
законните лихви върху главниците, считано от 10.11.2023 г. до окончателното
им изплащане, като са отхвърлени, като неоснователни, предявеният частичен
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения
размер от 40 000 лева до претендирания размер от 85 000 лева – частичен иск
от обща претенция от 150 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди над присъдения размер от 720 лева до пълния
претендиран размер от 900 лева, както и исковите претенции за заплащане на
законни лихви за забава върху главниците за периода от 14.09.2023 г. до
09.11.2023 г..
1
Със същото решение са присъдени разноски, както следва:
„Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати по сметка на
Габровския окръжен съд държавна такса и разноски за експертизи в общо в
размер на 1 912 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
„Дженерали Застраховане“ АД, е осъдено да заплати на адв. П. К.,
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. с ДДС, на основание чл. 38
от ЗА.
М. Ц. П. е осъдена да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски
по делото в размер на 150 лв.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД против
горепосоченото решение, в осъдителните му части за сумата над 12 000 лв. до
присъдените 40 000 лв. (т.е. за 28 000 лв.) - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и за сумата над 450 лв. до присъдените 720 лв. (т.е. за
270 лв.) - застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за
лечение/, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 10.11.2023 г.
до окончателното им изплащане. Релевира се оплакване за неправилност на
решението в тези части - противоречие с материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. От една
страна, се твърди, че определеното обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 52 ЗЗД било завишено, като се излагат съображения, че единствената
доказана травма на ищцата по делото била „триглезенно счупване с
изкълчване“. Останалите, приети от окръжния съд, увреждания не били
доказани, като се оспорва заключението на СМЕ и се твърди, че в нарушение
на процесуалните правила съдът не бил допуснал повторна СМЕ. От друга
страна, се твърди, че приносът на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат бил занижен от окръжния съд и че същият следвало да бъде
определен като равен на този на водача на автомобила с оглед установеното от
заключението на САТЕ, че същата е пресичала на необозначено за целта място
и че е могла да предотврати ПТП, като пропусне автомобила преди
преминаване през лентата му за движение. Твърди се и процесуално
нарушение, изразяващо се в заличаване на поискания от застрахователя и
допуснат от съда свидетел – водачът на автомобила. Искането до въззивния
съд е да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му
части, като бъдат отхвърлени исковете за заплащане на обезщетения над
сумата от 12 000 лева – за неимуществени вреди и над сумата от 450 лева – за
имуществени вреди. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - М.
Ц. П., чрез процесуалния й представител, с който се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се оплакванията на
въззивника за завишен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, както и
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, като се излагат
аргументи за противното. Обсъждат се събраните по делото доказателства и се
2
цитира съдебна практика досежно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, както и направените с нея доказателствени искания. Прави се
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Претендират се разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство М. Ц. П., чрез процесуалния й
представител, против горепосоченото решение, като се прави искане същото
да бъде отменено частично в отхвърлителните му части, като неправилно,
като бъдат уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди до размера от 50 000 лв., т.е за още 10 000 лв., а за
имуществени вреди в размер на още 180 лв., ведно със законната лихва върху
присъдените обезщетения, считано от 10.11.2023 г. до окончателното им
изплащане. Твърди се, че съдът неправилно бил приел наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата. Излагат се подробни съображения
за липса такова, с твърдения, че същата е пресичала в района на кръстовище,
на пътното платно, на място, представляващо продължение на тротоара, като
се позовава на разпоредбата на §6, т.54 от ДР на ЗДвП, че на кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Цитира се съдебна практика в тази насока.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна -
„Дженерали Застраховане“ АД, чрез процесуалния му представител, с който се
взема становище за неоснователност на въззивната жалба, като се оспорва
твърдението, че пострадалата е пресичала на пешеходна пътека по смисъла на
§6, т.54 от ДР на ЗДвП, а пресичала по средата на завоя. Прави се възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.
С определение № 132/05.02.2025 г. по гр. д. № 159/2024 г. по описа на ОС
- Габрово е изменено решението по делото в частта относно разноските, като е
осъдена М. Ц. П. да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД разноски по
делото в размер на още 105 лв., а „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на още 720 лв. с
ДДС.
Срещу горепосоченото определение в частта досежно допълнително
присъдения в полза на адв. К. адвокатски хонорар са постъпили в срок частни
жалби и от двете страни по делото.
В частната жалба на М. Ц. П. се излагат съображения за заниженост на
адвокатското възнаграждение, а в частната жалба на застрахователя – за
завишеност на същото.
Постъпил е отговор на частната жалба на застрахователя от М. Ц. П. за
неоснователност на същата.
Горепосоченото решение не е обжалвано в осъдителните му части
досежно присъдените обезщетения до сумата от 12 000 лева - за
неимуществени вреди и до сумата от 450 лева - за имуществени вреди, ведно
със законните лихви върху тях от 10.11.2023 г. до окончателното им
3
изплащане, както и в отхвърлителните му части над сумата от 50 000 лева до
85 000 лева – частичен иск от обща претенция от 150 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди и за законните лихви за забава върху главниците за
периода от 14.09.2023 г. до 09.11.2023 г., поради което в тези части, то е влязло
в законна сила и е изключено от въззивен контрол.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят – ищец М. Ц. П., редовно
призована, не се явява и не изпраща представител. Процесуалният й
представител депозира становища по делото, с които заявява, че поддържа
подадените въззивна и частна жалба.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – ответник „Дженерали
Застраховане“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.
Процесуалният му представител депозира становища по делото, с които
заявява, че поддържа подадените въззивна и частна жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и
допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на
решение в обжалваните му части съобразно правомощията си.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правни основания чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 493, ал.1
КЗ и с правни основания чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. Ц. П. против
„Дженерали Застраховане“ АД, за заплащане на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 85 000 лева (частичен иск от общата сума
от 150 000 лева), изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
настъпило ПТП на 07.09.2023 г. в гр. Габрово, виновно и противоправно
причинено от С. Г. С., който при управление на л.а. „Тойота Рав 4“ с рег. № ЕВ
19****, блъснал пешеходката М. Ц. П. – застрахователно събитие по договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застраховател - „Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 14.09.2023 г. до
окончателното му изплащане, както и за заплащане на имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, в размер на 900 лева, вследствие
гореописаното ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, считано от 14.09.2023 г. до окончателното му изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
4
чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
От събраните от първоинстанционния съд доказателства - констативен
протокол № 2023-1034-350 от 07.09.2023 г. и от приетото, като компетентно
изготвено, неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа
експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП, а именно: на 07.09.2023 г., около 12.00 ч., в гр.
Габрово, в района на „Т“ - образно кръстовище на ул. „Д-р. Заменхоф“ /път с
предимство/ с ул. „Васил Неделчев“ /път без предимство/, пешеходката М. Ц.
П., дърпайки с дясна ръка пазарска количка, е предприела пресичане на ул.
„Д-р. Заменхоф“ /с ширина 15 м., с две ленти за движение, по една във всяка
посока/, в посока ул. „Васил Неделчев“, със скорост 2,1 км/ч., на място, на
което липсвала хоризонтална маркировка и нямало пешеходни пътеки, като по
същото време лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Раф 4“, рег. № ЕВ
19****, управляван от С. Г. С., със скорост 30-35 км/ч., правил ляв завой, като
когато пешеходката навлязла в лентата на движение на автомобила,
траекториите им на движение се пресекли и ударът е настъпил в лентата за
движение на автомобила, в ляв за него завой, на около 6 м. от ляв край на
платното за движение, на около 1,5м. от ляв край. Вещото лице е посочило
още, че пешеходката е пресичала по средата на завоя, като няма данни за
видимостта на двамата при започване на пресичането, но при навлизане на
пешеходката в лентата за движение на автомобила и двата участници в ПТП-
то са имали видимост един към друг. В експертното заключение е посочено
още, че в момента на удара, няма данни за промяна на скоростта на движение
на лекия автомобил - 30-35 км/ч.. Автоекспертът е дал заключение, че от
техническа гледна точка, водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, чрез предприемане на спиране и
пропускане на пешеходката, намаляване на скоростта и пропускане на
пешеходката или заобикаляне, а пешеходката е могла да предотврати ПТП-то,
като пропусне автомобила преди преминаване през лентата му за движение. В
съдебно заседание вещото лице е посочило, че обичайно там пресичат
пешеходци, но няма пешеходна пътека.
Въззивният съд кредитира също обсъденото по – горе заключение на
САТЕ, като добросъвестно и компетентно изготвено и съответно на писмените
доказателства В тази връзка не кредитира изцяло показанията на разпитания
по делото от въззивния съд свидетел С. Г. С. досежно механизма на ПТП – то,
а именно, че то е настъпило в кръгово движение, че той управлявал
автомобила си с 10 км/ч., че М. П. управлявала „нещо като тротинетка“
(колело с пазарска кошница, на което била седнала, най – вероятно било с
мотор), че посоката й на движение била като неговата, като тя тръгнала да
завива, както и той завивал наляво и се засекли в кръговото и че била с лека
телесна повреда, тъй като не намират опора в нито едно от събраните по
делото доказателства, като противоречат и на изложените твърдения и на
двете страни по делото.
За получените от ищцата М. Ц. П. травматични увреждания и
5
претърпените от нея болки и страдания, стрес и страх, се съдържат данни в
приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства – два броя
Епикризи, заключението на съдебно – медицинската експертиза /СМЕ/ и
изслушаните от първоинстанционния съд свидетелски показания на Караколев
и Тотев.
От приетото заключение на съдебно - медицинската експертиза /СМЕ/ се
установява, че при процесното ПТП ищцата, на 86 г., е получила счупване на
външен и вътрешен глезен на лява подбедрица, с изразено разместване на
основните костни фрагменти, както и счупване на ръба на задната долна част
на големия пищял на лявата подбедрица, изкълчване на лявата глезенна става,
като се касае се за т.нар „триглезенно счупване" с изкълчване на глезенната
става. На 07.09.2023г. е била предприета оперативна интервенция - метална
фиксация на вътрешния и външен глезен. Външният глезен е бил фиксиран
посредством плака с винтове, а вътрешния посредством два винта. Ищцата е
била изписана от Ортопедично отделение на 14.09.2023г., като същия ден е
била приета в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, където
е престояла до 21.09.2023г., като в издадената Епикриза е отбелязано, че при
изписването й М. П. е била вертикализирана и ходила в стаята с две помощни
средства. Според заключението на СМЕ триглезенното счупване с изкълчване
на лявата глезена става е причинило трайно затруднения на движението на
левия долен крайник за срок от около 7-8 месеца. След изписването на ищцата
от болницата, тя била три месеца с гипсова лонгета. Придвижвала се с две
патерици около 6 месеца, а след това с една патерица, като в период от около 5
месеца не можела да се обслужва самостоятелно - да се облича, да се къпе.
Вещото лице е констатирало оток на двете подбедрици, значително по изразен
на лявата подбедрица, обхващащ и стъпалото, като движенията в глезенната
става са възстановени в пълен обем.
В заключението на СМЕ, вещото лице е посочило, че при прегледа на
ищцата в дома й, на 02.09.2024г., същата съобщила, че е имала рана по външна
средна трета на дясната предмишница, рана в средната част на темето в
близост с тилната област, рана на външна горна трета на дясна подбедрица,
като на това място съдебният лекар е констатирал, че се вижда леко
уплътнение и залющване на кожата на площ 1,5см. Освидетелстваната
съобщила за болки в гръдната област и че в болницата й казали че има
кръвонасядания в тази област. Вещото лице е отразило в заключението си и
травми на меките тъкани, главата, мозъчно сътресение. Посочило в
заключението възстановителни срокове и за всички тези травми, но в
откритото съдебно заседание при изслушването му, е казало, че наличния
излив в белия дроб не е в причинно – следствена връзка с ПТП – то, че данни
за мозъчно сътресение няма в медицинската документация, но е възможно да
е получено, и че предвид механизма на настъпване на ПТП – то е нормално да
са получени травми на меките тъкани и главата. Същата страдала от редица
заболявания, които били предхождащи ПТП – то.
От показанията на св. Н. К., съсед на ищцата, се установява, че я видял
6
след операцията в болницата, изглеждала стресната, прежълтяла, навсякъде я
боляло. Придвижвала се с патерици около половин година. Към момента
кракът продължавал да я боли. След инцидента, вече не излизала от вкъщи,
тъй като се страхувала от падане, а преди това била подвижна, ходила до
магазина, на пазар. Свидетелят В. Т., син на ищцата, пък разказва, че майка му
имала видима травма на глезена и отделно натъртвания на предмишницата, на
главата. След изписването от болницата, около месец той и съпругата му я
гледали, тъй като тя не можела сама. След това я записали по програма за
поддържане на възрастни хора към Общината – посещение за почистване и
медицинска сестра, която идвала всяка седмица, както и социален патронаж.
С патерици се придвижвала около 5 месеца. Сега можела да ходи, но само
вкъщи, не можела да се придвижва така свободно, както преди, кракът й
постоянно се възпалявал и не можел да спадне. Емоционалното й състояние
също било променено след инцидента – говорила все за него и всичките си
болки и оплаквания свързвала с него.
Въззивният съд кредитира показанията на горепосочените свидетели,
като еднопосочни и взаимодопълващи се, пресъздаващи техни
непосредствени впечатления и съответни на писмените доказателства.
Кредитира и заключението на СМЕ в частите, съответни на медицинските
документи и на констатациите на вещото лице при извършения личен преглед
на ищцата, като с оглед казаното от съдебният лекар в открито съдебно
заседание, не взема предвид посочените от него травми – травма на гръдния
кош, излив в белия дроб, травми на меките тъкани и главата с мозъчно
сътресение, като приема наличието на рана на дясната подбедрица,
установена при прегледа му и охлузвания (повърхностни рани) на дясна
предмишница и главата, за които се съдържат данни и в показанията на
свидетеля Тотев и които според казаното от вещото лице съответстват да са
получени, вследствие ПТП – то, с оглед установения механизъм на същото.
По делото е приета от първоинстанционния съд, като писмено
доказателство, данъчна фактура от 08.09.2023 г. на стойност от 900 лева за
закупени медицински изделия, като в съдебно заседание вещото лице по СМЕ
уточнява, че това е стойността на сложените на ищцата метални импланти.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то по отношение на
управлявания от С. Г. С. лек автомобил, марка и модел „Тойота Рав 4“, peг. №
ЕВ 19****, е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със
застраховател – ответникът и че на 10.11.2023 г. М. Ц. П. е подала молба до
„Дженерали застраховане“ АД с искане да й се изплати застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени и имуществени вреди и че
такова не е платено.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
7
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения, а именно: претърпени вреди, противоправно и виновно поведение
на деликвента, причинна връзка между вредите и поведението. Съгласно чл.
498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана
с наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичането на срок не по -
дълъг от три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или
негов представител, в който застрахователят не е платил, отказал е да плати
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Тъй като първоинстанционното решение е влязло в законна сила в
частите, в които са уважени исковете за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 12 000 лева и за
имуществени вреди до сумата от 450 лева, то обективните предели на силата
на пресъдено нещо (СПН) обхващат основанието на предявените осъдителни
искове, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана.
Спорните въпроси, пренесени пред настоящата съдебна инстанция, в
пределите, очертани с въззивните жалби и отговорите по чл.263, ал. 1 ГПК, се
свеждат до това дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и досежно обема, в който
пострадалата е допринесла за настъпването на вредите.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 295 от
20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1394/2023 г., IV г.о, решение № 60112 от
8
01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 3 от 28.01.2022
г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.
№ 2908/2015 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
916/2011 г., I т. о., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС,
II т. о., и други, в които е прието, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател, е
обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характерът и
тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено,
интензитетът и продължителността на търпените физически и психически
болки и страдания, възрастта на пострадалия, конкретните икономически
условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар
последните да нямат самостоятелно значение, както и следва да бъдат
съобразени обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Предвид горното, като изходи от:
- обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП, като
пострадалата е била пешеходец/;
- възрастта на пострадалата към датата на ПТП – то – 86 г.;
- характера и степента на уврежданията - т.нар „триглезенно счупване“
(счупване на външен и вътрешен глезен на лява подбедрица, с изразено
разместване на основните костни фрагменти, и счупване на ръба на задната
долна част на големия пищял на лявата подбедрица) с изкълчване на
глезенната става, осъществяващо медико – биологичния признак на средна
телесна повреда, както и лекостепенни рани на дясната подбедрица, дясната
предмишница и главата;
- начина на лечение – оперативно по отношение на счупването, с метална
фиксация на вътрешния и външен глезен, като външният глезен е фиксиран
посредством плака с винтове, а вътрешния посредством два винта, с болничен
престой в Отделението по ортопедия от 07.09.2023г.. до 14.09.2023г., след
което е престояла в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина от
14.09.2023г. до 21.09.2023г.
- периода на възстановяване – според заключението на СМЕ
възстановителният срок на „триглезенното счупване“ с изкълчване на
глезенната става е от около 7-8 месеца. При прегледа на ищцата, извършен в
дома й, вещото лице е констатирало оток на двете подбедрици, значително по -
изразен на лявата подбедрица, обхващащо и стъпалото, като в заключението е
посочено, че движенията в глезенната става са възстановени в пълен обем, а в
съдебно заседание е уточнило, че има предвид, че е възстановена, доколкото
9
да може да се обслужва сама в дома си, с оглед възрастта й;
- настъпила промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие
на уврежданията, вид и продължителност – след изписването на ищцата от
болницата, тя е била 3 месеца с гипсова лонгета. Придвижвала се с две
патерици около 6 месеца, а след това с една патерица, като в първите няколко
месеца не е можела да се обслужва самостоятелно - да се облича, да се къпе.
За нея полагали грижа синът й и съпругата му, а след това – била включена
към общинска програма за социални услуги – посещавана от медицинска
сестра и санитарка. Най – значимата промяна е, че след ПТП – то пострадалата
е спряла да излиза от апартамента си, страхувала се да не падне, придвижвала
се само в рамките на дома си, а преди това е излизала, ходила по магазини,
пазарувала си сама;
- отражение на инцидента върху психическата сфера на пострадалото
лице – стрес и страх, което е обичайно и логично да бъдат изпитвани след
претърпяно ПТП;
- и като взе предвид конкретните икономически условия, а като ориентир
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, макар последните да не са
самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а именно към дата -
07.09.2023г.,
- и като съобрази обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи (решение № 232 от 01.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 1871/2024 г.),
въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е
определил справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД на сумата от 50 000
лева. Следва да се има предвид, че тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по – нисък размер,
каквото искане е направено с въззивната жалба на застрахователя, няма да е
съответно на установените по делото болки и страдания, причинени на
ищцата, преценени на плоскостта на подробно разгледаните по – горе
критерии, относими към определянето на размера на вредите. Ищцата
продължава да търпи негативните последици от „триглезенното счупване“ -
към датата на освидетелстването й от вещото лице – лекар, макар да са
възстановени движенията в областта на глезенната става, е налице отток на
лява подбедрица в областта на стъпалото. И най – вече, няма да е съответно на
настъпилата промяна в живота на ищцата след ПТП – то – а именно че тя вече
не излиза от апартамента, в който живее и не извършва дейности, като
разходка, пазаруване и др., както преди това, в който смисъл са свидетелските
показания на съседа й Караколев. По този начин тя остава зависима от чужда
грижа – на лицата, заети за предоставяне на социални услуга, които я
10
посещават ежеседмично. Действително, причината за ненапускане на
жилището е комплексна – от една страна, страхът да не падне, за който
свидетелства Караколев, а от друга страна – появил се световъртеж, за който
няма доказателства да е в пряка причинно - следствена връзка с инцидента, но
е факт, че преди произшествието ищцата е излизала извън рамките на дома си
и се обслужвала абсолютно сама, а след ПТП – то - не може. Житейски
логично е, предвид възрастта на пострадалата (86 г. към датата на ПТП),
възстановяването от такова счупване да е много по – бавно и да остави траен
негативен отпечатък в живота й. Така че неоснователен е и следващият довод
на „Дженерали Застраховане“ АД за пълното възстановяване на ищцата,
предвид и уточнението, направено от вещото лице в съдебно заседание, че е
възстановена с оглед възрастта, дотолкова, доколкото да се обслужва сама в
дома си.
Некореспондиращи с мотивите на първоинстанционния акт са
оплакванията във въззивната жалба на застрахователя, че окръжният съд е
определил обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е взел предвид увреждания,
които не били в причинно – следствена връзка с ПТП – то, като мозъчно
сътресение, излив в белите дробове, травма на гръдния кош и на меките
тъкани. Макар изрично да не е посочил, че не взема предвид заключението на
СМЕ в тази част, като непочиващо на медицински документи досежно
изброените увреди или на непосредствени констатации на вещото лице при
прегледа, то първоинстанционният съд не ги е ценил и обсъждал при
определяне на размера на справедливото обезщетение, видно от правните му
мотиви. Изложил е съображения само досежно триглезенното счупване и
настъпилите последиците от него за ищцата, включително липсата на пълно
възстановяване, ненапускането на пределите на жилището, зависимостта от
чужда помощ.
Предвид гореизложеното, несподелими са оплакванията на „Дженерали
Застраховане“ АД за завишеност на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. От значение е наличието на причинна връзка между
поведението (действие или бездействие) на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, което поведение задължително следва да противоправно,
като не се изисква вина /ППВС № 17/1963 г./. Може да се изразява в
допринасяне за настъпване на произшествието или в спомагане за
собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.
/Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК/.
Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 50104 от
26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1386/2022 г., II т. о., решение № 50138 от
11.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1773/2021 г., I т. о., решение № 15 от 19.02.2020
11
г. на ВКС по т. д. № 146/2019 г., ІІ т. о., решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС
по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. №
540/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.
на ВКС, ІІ т. о. и др., според които, за да бъде намалено, на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан от него, при условията на пълно и
главно доказване, като следва да бъдат установени конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Определянето на степента на съпричиняване предполага
съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане
тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който
всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
С оглед установения, при изложението на фактическата обстановка по
делото, механизъм за настъпване на ПТП, въззивният съд приема, че водачът
на автомобила е нарушил следните правила за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП - да контролира непрекъснато пътното
превозно средство и да го управлява със съобразена скорост и чл. 116 ЗДвП -
като водач на превозно средство, да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходката М. Ц. П.. С. е имал видимост към пешеходката и от техническа
гледна точка, според заключението на САТЕ, е могъл да намали и / или да спре
и да пропусне или заобиколи пешеходката, със скоростта, с която се е движил
– 30 – 35 км/ч., като по този начин предотврати настъпването на ПТП - то.
Същият е следвало да бъде с повишено внимание предвид това, че се движи
по пътен участък в близост до голяма хранителна верига и автогара, с голям
приток от хора, в оживената част на денонощие.
От своя страна, пешеходката М. Ц. П. е нарушила правилото на чл. 113,
ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно което пешеходците, преди да навлязат на платното за
движение, следва да спрат, да се огледат наляво и надясно и да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. Неоснователен е доводът във
въззивната жалба на процесуалния й представител, че тя е пресичала на
пешеходна пътека и категорично се оборва от заключението по САТЕ,
съгласно което там няма такава и на практика П. е пресичала по средата на
завоя, а не както се твърди в жалбата по продължението на тротоара и банкета
по смисъла на §6, т.54 ДР на ЗДвП. Този извод на съда не се променя от
казаното от вещото лице в съдебно заседание, че на това място обикновено,
макар да няма пешеходна пътека, пресичат пешеходци, тъй като това е
ирелевантно.
Така, съпоставяйки броя и тежестта на извършените нарушения от водача
на превозното средство и от пешеходеца, настоящият съдебен състав намира,
че приносът на пострадалата М. Ц. П. за настъпването на произшествието
12
правилно е определен от окръжния съд на 20 % (решение № 50136 от
27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1445/2021 г., II т. о., решение № 33 от
04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о. др.).
Отговорността на водачите на моторни превозни средства за осигуряване
на безопасността на движение в сравнение с пешеходците е по – голяма –
извод, следващ както от действащата нормативна уредба – ЗДвП, така и от
последователно приеманото в този смисъл в практиката на ВКС, така че
неоснователен е и релевираният с въззивната жалба на застрахователя довод
за принос на ищцата за настъпване на ПТП – то, равен на този на водача на
превозното средство.
С оглед така определеният принос на пострадалата, размерът на
обезщетението за претърпените от нeя неимуществени вреди възлиза на 40
000 лева, а за претърпените имуществени вреди - на 720 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с
тези на първоинстанционния съд, решението, в обжалваните му части, следва
да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на частните жалби против определение №
132/05.02.2025 г. по гр. д. № 159/2024 г. по описа на ОС – Габрово, касаещо
възнаграждението на адв. К., определено по чл. 38, ал.2 ЗА, от
първоинстанционния съд на сумата от 2 220 лева (1 500 лева + 720 лева),
съразмерно с уважената част от исковете:
Неоснователни са оплакванията на застрахователя, че горепосоченото
възнаграждение е прекомерно, както и неоснователни са оплакванията на адв.
К., че същото е занижено. Както платеното от страната възнаграждение за
адвокат, така и определеното от съда възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА,
подлежат на редуциране по един и същ начин, съгласно правилата на чл. 78
ГПК и съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска /в този
смисъл определение № 1640 от 04.04.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
3549/2023 г., определение № 5503 от 28.11.2024 г. на ВКС по к. гр. д. №
1219/2024 г., определение № 3822 от 01.08.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
1542/2024 г. и много др./. Ето защо първоинстанционният съд, изхождайки от
фактическата и правната сложност на делото (производство по чл. 432, ал.1
КЗ, неразкриващо усложнена фактическа обстановка, 2 открити съдебни
заседания), цената на исковете и обема на извършената от адвоката работа, е
определил възнаграждение в общ размер на 4684 лева, който е обоснован и
съответен на изброените критерии, като присъждайки го съразмерно с
уважената част от исковете, прави сумата от 2220 лева. Действително по –
прецизно и ясно щеше да бъде изчисленията на първоинстанционния съд или
поне изходната база на същите да намерят отражение в мотивите му, а не само
крайната сума, определена съразмерно с уважената част от исковете, но това
не се отразява на правилността на крайното му произнасяне по въпроса.
Неоснователно се явява позоваването на адв. К. на Наредба № 1/2004 г., тъй
като същата не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото
13
на ЕС /решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С – 438/22 г., определение от
15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д.
№1908/2022г. на ВКС, и др./
Допусната е от първоинстанционния съд техническа грешка при
сборуването на разноските с 20 лева, която следва да бъде отстранена по реда
на чл. 247 ГПК, след влизане в сила на съдебното решение.
Относно разноските във въззивното производство:
При този изход на делото – неоснователност и на двете въззивни жалби,
следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство само за
защита по жалбата на насрещната страна:
на адв. К. сумата от 800 лева с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.2 ЗА (с оглед правна и фактическа сложност на
делото, обжалваем интерес и извършената работа), за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната
инстанция - защита по въззивната жалба на застрахователя;
на застрахователя сумата от 200 лева – за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция – защита по въззивната жалба на М. П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/15.11.2024 г. по гр. д. № 159/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Габрово, в обжалваните му части.
ПОТВЪРЖДАВА, постановеното по реда на чл. 248 ГПК, определение
№ 132/05.02.2025 г. по гр. д. № 159/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Габрово.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 68, да
заплати на адв. П. К., САК, със съдебен адрес гр. Казанлък, **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева с вкл. ДДС, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, за осъществено безплатно процесуално представителство на
М. П. пред въззивната инстанция - защита по жалбата на насрещната страна.
ОСЪЖДА М. Ц. П. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Габрово,
***********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз
Дондуков“ № 68, сумата в размер на 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция
- защита по жалбата на насрещната страна.
14
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15