Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Етрополе, 22.05.2018 год.
в името на народа
Етрополски районен съд в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Мая Николова
при секретаря: Климентина Чикова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 00385 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от
М.Ч. и Г.Г.,
баба и дядо по майчина линия на малолетното дете Патриша
А.Р.П., родена на ***г. Твърдят, че на 14.09.2014г. дъщеря им и майка на детето
– Зорница Г. е починала. Наскоро след това бащата – А.Р.П., гражданин на Полша
заминал от България. От тогава до момента бащата е идвал само два пъти да види
детето си. Твърдят, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 294/2014г. по
описа на ЕРС по отношение на детето Патриша е взета
мярка за закрила по ЗЗД – настаняване в тяхното семейства до навършване на
10-годишна възраст, като по този начин твърдят, те са придобили статут на лица
упражняващи „заместваща грижа“, съгласно чл.137 от СК.
Твърдят, че от смъртта на дъщеря си само те се
грижат за отглеждането и възпитанието на детето, като баща му не участва по
никакъв начин в издръжката му.
Молят ответника да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Патриша,
чрез тях, в размер на левовата равностойност на 200.00 евро, считано от
01.09.2016г. – една година преди предявяване на иска.
С определение от
27.10.2017г. на основание чл.48 ал.2 от ГПК съдът назначи на ответника по
делото А.Р.П., гражданин на Полша, особен представител – адвокат. С
уведомително писмо на САК изх.№ 13510/16.11.2017г. за особен представител на
ответника е определен адвокат И.Т.А. от САК.
Определения особен представител на ответницата – адв.А. е подал писмен отговор в срока от получаване на
исковата молба и доказателствата към нея. Твърди, че иска е допустим, но
неоснователен по размер. Твърди, че издръжката на малолетно дете се дължи
безусловно. Вземат се предвид нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи. Възможността на родителя се определя от материалното му
положение, движимото и недвижимо имущество, различните видове доходи, неговата
възраст и трудоспособност. Счита, че за детето се дължат обичайните разходи за
храна и облекло, както и тези за закупуване на нови дрехи, обувки, учебни
пособия и помагала. С оглед възприетия размер на минималните средства,
необходими за покриване на минималните жизнени потребности от храна и
нехранителни стоки и услуги, необходимите средства за издръжката на детето биха
могли да се определят в размер на или около претендирата
от ищците сума.
В съдебно заседание ищците М.Ч. и Г.Г., лично, поддържат
предявения иск и молят същия да се уважи изцяло със законните от това
последици.
В съдебно заседание
ответникът,
чрез назначения му особен представител адвокат И.А. твърди, че поддържа изцяло
подадения писмен отговор.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между
страните по делото, че М.Ч. и Г.Г. са баба и
дядо по майчина линия на малолетното дете Патриша А.Р.П.,
родена на ***г. Твърдят, че на 14.09.2014г. дъщеря им и майка на детето –
Зорница Г. е починала, както и че с влязло в законна сила решение по гр.д.№
294/2014г. по описа на ЕРС по отношение на детето Патриша
е взета мярка за закрила по ЗЗД – настаняване в тяхното семейства до навършване
на 10-годишна възраст, като по този начин същите са придобили статут на лица
упражняващи „заместваща грижа“, съгласно чл.137 от СК.
Не се спори между
страните по делото, че детето Патриша живее с баба
си и дядо си по майчина линия, които единствено полагат материални грижи по
нейното отглеждане и възпитание.
В показанията си свидетелят Елена Гешовска, установява, че от дълги години познава
семейството на М. и Г., техните дъщери и внучката им Патриша.
Установява, че след смъртта на майката на детето – Зорница през 2014г. детето е
останало при баба си и дядо си и те се грижат изцяло за него, като бащата не
дава никакви средства лично или чрез трето лице. Детето е ученичка първи клас,
бабата и дядото го водят и на извънкласни занимания – английски език, конен
спорт, плуване и танци, като отново всички разходи за това се поемат само и
единствено от ищците.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери, че предявения иск е основателен и доказан по правното си основание.
Понастоящем детето Патриша е на 7 години и 5 месеца. Същата е ученичка в първи клас в СУ “Христо Ясенов”
гр.Етрополе за учебната 2017/2018г.
От представения социален доклад на Д “СП” гр.Етрополе се установява, че М.Ч.
и Г.Г., баба и дядо по майчина линия на малолетното
дете Патриша А.Р.П. и са придобили статут на лица
упражняващи „заместваща грижа“, съгласно чл.137 от СК. Същите полагат
необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Детето е с
нормално физическо и психично развитие, лъчезарно дете, не се наблюдават
отклонения в нормалното за възрастта й поведенческо развитие. Бабата на детето
е пенсионер с месечна пенсия в размер на 287.89 лева, а дядото е също пенсионер
с месечна пенсия в размер на 611.00 лева, като все още е трудово зает и
получава и месечно възнаграждение в размер на 700.00 лева.
Преценявайки
настоящите нужди на детето, икономическите възможности на отглеждащите го лица, разпоредбата на
чл.142 ал.2 от СК за минималната издръжка
на ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че
за цялостната издръжка на детето
Патриша са необходими месечено средства в размер на 300.00 евро или тяхната равностойност.
От така определената сума бащата-ответник ще следва да заплаща
под формата на издръжка на
дъщеря си Патриша
сумата в размер на 200.00 евро или левовата им равностойност, а разликата в пари
ще следва да се престира
от бабата и
дядото на детето - М.Ч. и Г.Г., имащи статут на лица
упражняващи „заместваща грижа“, съгласно чл.137 от СК, ведно и с по-големите грижи по отглеждането
и възпитанието на детето.
При определяне размера на
издръжката съдът съобрази обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна
възраст, не твърди, че има заболявания, пречещи му да полага обществено полезен
труд, и намери, че ако същият работи би получавал достатъчно доходи, като след
заплащане на определената издръжка, би могъл да посреща неотложните си лични
нужди.
С оглед разпоредбата на чл.149 от СК определената издръжка ще следва да се заплаща, считано от 01.09.2016 година /една година преди завеждане на иска/, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъдена да заплати на държавата държавна такса в размер на 563.28 лева, а на ищците М.Ч. и Г.Г. – направени разноски в размер на 340.00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Р.П., гражданин
на Полша, без регистриран адрес в РБългария и с
неизвестен адрес в чужбина да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си ПАТРИША А.П., родена на *** година, с
ЕГН: **********, в размер на 200.00 /ДВЕСТА/ ЕВРО, или левовата им
равностойност, чрез М.Г.Ч. и Г.С.Г., лица упражняващи „заместваща грижа“,
съгласно чл.137 от СК, считано
от 01.09.2016 година, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
законни причини, изменящи или прекратяващи
издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
ОСЪЖДА А.Р.П. да заплати на държавата държавна такса в размер на 563.28 /петстотин шестдесет и три лева и 28 стотинки/, по сметката на РС Етрополе, а на М.Г.Ч. и Г.С.Г., М.Г.Ч. и Г.С.Г. направени разноски в размер на 340.00 /триста и четиридесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от получаване на преписи от странитес, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
гр.Етрополе, 22.12.2017 год.
в името на народа
Етрополски районен съд І-ви състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Мая Николова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00385 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена искова
молба от М.Ч. и Г.Г., баба и дядо
по майчина линия на малолетното дете Патриша А.Р.П.,
родена на ***г. Твърдят, че на 14.09.2014г. дъщеря им и майка на детето –
Зорница Г. е починала. Наскоро след това бащата – А.Р.П., гражданин на Полша
заминал от България. От тогава до момента бащата е идвал само два пъти да види
детето си. Твърдят, че с влязло в законна сила решение по гр.д.№ 294/2014г. по
описа на ЕРС по отношение на детето Патриша е взета
мярка за закрила по ЗЗД – настаняване в тяхното семейства до навършване на
10-годишна възраст, като по този начин твърдят, те са придобили статут на лица
упражняващи „заместваща грижа“, съгласно чл.137 от СК.
Твърдят, че от смъртта на дъщеря си само те се
грижат за отглеждането и възпитанието на детето, като баща му не участва по
никакъв начин в издръжката му.
Молят ответника да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Патриша,
чрез тях, в размер на левовата равностойност на 200.00 евро, считано от
01.09.2016г. – една година преди предявяване на иска.
Ищците представят и се
позовават на следните писмени доказателства: фотокопия на удостоверение за
раждане на община Пловдив, извлечение от акт за смърт, у-ние на СОУ „Христо
Ясенов“ гр.Етрополе, 2 броя декларации по чл.48 ал.1 от ГПК.
Молят да се изиска и приложи гр.д.№ 294/2014г. по
описа на ЕРС.
Молят да им се допусне до разпит, при режим на
довеждане, един свидетел.
Молят да се задължи ответника да представи
доказателства за доходите си.
С определение от
27.10.2017г. на основание чл.48 ал.2 от ГПК съдът назначи на ответника по
делото А.Р.П., гражданин на Полша, особен представител – адвокат. С
уведомително писмо на САК изх.№ 13510/16.11.2017г. за особен представител на
ответника е определен адвокат И.Т.А. от САК.
Определения особен представител на ответницата – адв.А. е подал писмен отговор в срока от получаване на
исковата молба и доказателствата към нея. Твърди, че иска е допустим, но
неоснователен по размер. Твърди, че издръжката на малолетно дете се дължи
безусловно. Вземат се предвид нуждите на детето и възможностите на родителя,
който я дължи. Възможността на родителя се определя от материалното му положение,
движимото и недвижимо имущество, различните видове доходи, неговата възраст и
трудоспособност. Счита, че за детето се дължат обичайните разходи за храна и
облекло, както и тези за закупуване на нови дрехи, обувки, учебни пособия и
помагала. С оглед възприетия размер на минималните средства, необходими за
покриване на минималните жизнени потребности от храна и нехранителни стоки и
услуги, необходимите средства за издръжката на детето биха могли да се
определят в размер на или около претендирата от
ищците сума.
С оглед на
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА приемането на следните представени от
ищците писмени доказателства: фотокопия на удостоверение за раждане на община
Пловдив, извлечение от акт за смърт, у-ние на СОУ „Христо Ясенов“ гр.Етрополе,
2 броя декларации по чл.48 ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи гр.д.№ 294/2014г. по описа
на ЕРС.
ДОПУСКА и на ищците един свидетел, при режим на
довеждане.
УКАЗВА на страните, че спора може да се реши чрез
медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 04.04.2018 година от 09.30 часа, за когато страните са
уведомени.
ПРЕПИС от настоящото определение, съдържащо и
доклада по делото е връчено на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: