Присъда по дело №4318/2022 на Софийски районен съд

Мотиви по НОХД № 4318/2022 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав

Софийска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Н. М.
Н., ЕГН: **********, за това че на 28.05.2019 г., вечерта, в гр. София, от търговски обект –
заложна къща „Меркурий“, собственост на ТД „Заложна къща Меркурий ММ“ ЕООД,
находящ се на бул. „С.“ №*, е отнела чужда движима вещ – 1 /един/ брой преносим
компютър марка „Acer“, модел „Aspire E15 E5-572G-77BU“, сер. № 42906105634, на
стойност 579,60 /петстотин седемдесет и девет лв. и шестдесет ст./ лева, от владението на М.
ИВ. АЛ., без неговото съгласие, с намерението противозаконно да я присвои – престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК.

Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава двадесет и
седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, с признаване от страна на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, като намира, че
самопризнанието на подсъдимото лице, дадено по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, касателно
фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт се подкрепя от събраните
по делото доказателства, като счита обвинението за доказано и моли за постановяване на
осъдителна присъда и прилагане на разпоредбата на чл. 58а от НК. Излага и съображения за
размера на наказанието, а също така предлага сторените по делото разноски да се възложат в
тежест на подсъдимата.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Ч.П., излага становище, че
самопризнанието на подсъдимото лице, дадено по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, касателно
фактите изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт се подкрепя от събраните
по делото доказателства и моли за приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК и за
определяне на по-леко наказание.
Подсъдимата Н.Н., в своя лична защита се солидаризира със становището на своя
защитник, а при упражняване правото си на последна дума, моли за по-леко наказание и
изразява съжаление за извършеното.

Съдът, като обсъди и съобрази в събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, становищата на страните, и при съобразяване с разпоредбата на
чл. 301 и следващите НПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимата Н. М. Н., родена на * г., в гр. С., българка, български гражданин,
живуща в гр. С., ул. „С.К.“ №*, неомъжена, с две деца НА * И * години, основно
образование, неработеща, ЕГН: **********, осъждана.
Свидетелят М. ИВ. АЛ. бил управител и едноличен собственик на капитала на
„Заложна къща Меркурий ММ“ ЕООД, ЕИК ***, стопанисващо заложна къща „Меркурий“,
находяща се в гр. С., бул. „С.“ №*.
На 07.10.2018 г. свидетелят Х. А. Б. заложил в заложна къща „Меркурий“ собствения
си преносим компютър марка „Acer“, модел „Aspire E15 E5-572G-77BU“, сер. №
42906105634, срещу сумата от 300 лева. За залога бил изготвен заложен билет №
10016/07.10.2018 г., като впоследствие свидетелят Б. изплащал лихвите по залога в полза на
заложната къща.
1

На 28.05.2019 г., вечерта, подсъдимата Н. М. Н. посетила заложна къща „Меркурий“.
На стелаж в помещението подсъдимата Н. забелязала преносимия компютър марка „Acer“,
модел „Aspire E15 E5-572G-77BU“, оставен от свидетеля А., като взела решение да отнеме
вещта, без да бъде забелязана от управителя на заложната къща. В изпълнение на това свое
решение, подсъдимата Н. заговорила свидетеля А., когото познавала от други свои
посещения в търговския обект, като използвайки момент, когато свидетелят А. бил разсеян,
подсъдимата Н. взела 1 /един/ брой преносим компютър марка „Acer“, модел „Aspire E15
E5-572G-77BU“, сер. № 42906105634, на стойност 579,60 /петстотин седемдесет и девет лв.
и шестдесет ст./ лева, от близкия до нея стелаж, след което напуснала търговския обект, без
да заплати взетия от нея лаптоп, а по-късно продала същия на неустановено по делото лице.
На 03.06.2019 г. свидетелят А. забелязал липсата на описаната вещ от стелажа в
помещението, поради което решил да прегледа на записите от охранителните камери,
разположени в заложната къща. На записа от 28.05.2019 г. свидетелят А. наблюдавал
гореописаните действията на подсъдимата Н., която същият веднага разпознал.
Установявайки горното обстоятелство, свидетелят А. се свързал по телефона със свидетеля
ХР. Д. Н., който по това време бил в близки отношения с подсъдимата Н.. По телефона
свидетелят А. споделил със свидетеля Н., че подсъдимата е извършила кражба на лаптоп от
заложната къща, като помолил свидетеля Н. да предаде на подсъдимата Н. да върне лаптопа
или да го заплати. Няколко дни по-късно свидетелят Н. се срещнал с подсъдимата Н., като й
предал думите на свидетеля А., но подсъдимата Н. му заявила, че вече е продала лаптопа.
На неустановена дата, след като свидетелят А. установил липсата на
инкриминираната вещ, в заложната къща влязло неустановено по делото лице, което
представяйки се за познат на подсъдимата Н.Н., предало на свидетеля А. парична сума в
размер на 100 лева, като компенсация за откраднатия от нея лаптоп.
В хода на разследването е назначена и изготвена видео-техническа експертиза, видно
от заключението на която изображенията са с недостатъчно качество и са негодни за целите
на идентификацията и фотосъпоставителното изследване, но качеството на видеозаписите
позволява заснетото лице да бъде разпознато от свидетели, очевидци и лица, познаващи го.
При предявяване на снимки, извлечени от записите, на свидетеля Х.Н., същият категорично
разпознава както заложната къща, така и подсъдимата Н. М. Н..
Назначена и изготвена е съдебно-психиатрина експертиза, от заключението на която
се установява, че няма анамнезна информация или медицинска документация за претърпян
от страна на подсъдимата Н. М. Н. реактивен психотичен епизод към периода на процесната
дата, който да наруши психичните й годности правилно да възприема обстоятелствата от
значение за делото, да разбира и да ръководи действията си.
Извършена е и оценителна експертиза, съгласно заключението на която пазарната
стойност на инкриминираната вещ към датата на извършване на деянието е в размер на
579,60 /петстотин седемдесет и девет лв. и шестдесет ст./ лева.

По доказателствата:
Съдът прие за установена фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен
материал: показанията на свидетелите, съдържащи се в протоколите за разпит на св. М. ИВ.
АЛ. /л. 47, л. 51 и л. 54 от ДП/; св. Х. А. Б. /л. 52 от ДП/ и св. ХР. Д. Н. /л. 49 и л. 53 от ДП/;
веществени доказателства – 1 бр. оптичен носител DVD-R, запечатан с картон серия А
0383124 и СП 309 на НЕКД-СДВР; писмени доказателства и доказателствени средства –
копие на заложен билет № 10016/07.10.2018 г. /л. 73 ДП/; заключенията на изготвените
видео-техническа експертиза /л. 56-60 ДП/, съдебно-психиатрина експертиза /л. 62-69 ДП/ и
оценителна експертиза /л. 71-72 ДП/ и всички останали доказателства и доказателствени
2

средства. Анализът на доказателствената съвкупност, сочи че направеното от подсъдимото
лице признание на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
От доказателствената маса, посочена по-горе се установява, по несъмнен и
категоричен начин, че на посочените в обвинителния акт време и място, подсъдимата е
отнела инкриминираната вещ от владението на М.А., без неговото съгласие.
Доказателствените източници, касателно тези обстоятелства са еднопосочни,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира и
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Изводите за миналата съдимост на подсъдимото лице, съдът направи въз основа на
приложената по делото справка за съдимост и копия на бюлетини за съдимост.

От правна страна:
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прие, че подсъдимият Н.Н. е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 194, ал. 1
от НК.
От обективна страна, подсъдимата Н., на 28.05.2019 г., вечерта, в гр. София, от
търговски обект – заложна къща „Меркурий“, собственост на ТД „Заложна къща Меркурий
ММ“ ЕООД, находящ се на бул. „С.“ №*, е отнела чужда движима вещ – 1 /един/ брой
преносим компютър марка „Acer“, модел „Aspire E15 E5-572G-77BU“, сер. № 42906105634,
на стойност 579,60 /петстотин седемдесет и девет лв. и шестдесет ст./ лева, от владението на
М. ИВ. АЛ., без неговото съгласие, с намерението противозаконно да я присвои.
От субективна страна, подсъдимата е извършила престъплението при форма на
вината пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното
настъпване, като същото е било извършено с присвоително намерение.

По вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години. При реализацията на наказателната отговорност на подсъдимото лице, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително ниската стойност на
вредата и изразеното съжаление от страна на подсъдимата. Признанието на фактите от
обстоятелствената част не може да бъде ценено, като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото се отчита от разпоредбата на чл. 58а от НК. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени изключително
обремененото съдебно минало на подсъдимото лице. При това положение настоящият
състав намери, че наказанието следва да бъде определено, при условията на чл. 54 от НК,
като наказание по-близо до минималния размер, предвиден в нормата на НК, а именно 9
месеца лишаване от свобода е адекватно на обществената опасност на деянието и дееца,
както и на обсъдените по-горе релевантни за отговорността обстоятелства. Така
определеното наказание в най-пълна степен би могло да удовлетвори целите, предвидени в
чл. 36 от НК. Наличието на обсъдените по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства, а и
самия характер на смекчаващите отговорността обстоятелства не дава възможност да се
приеме, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а също така и най-ниското предвидено в закона наказание не се явява
несъразмерно тежко, поради което съдът намери, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 55 от НК.
С оглед на това, че производството се разви по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК
3

намали (редуцира) с една трета определеното на подсъдимата наказание в размер на девет
месеца лишаване от свобода, като й наложи наказание лишаване от свобода шест месеца.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, на подсъдимото лице беше определен
първоначален общ режим на изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от
свобода.
На основание чл. 59 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
беше приспаднато времето, през което подсъдимата Н.Н. е била задържана по настоящото
дело на 19.06.2019 г.

По разноските:
Съдът като съобрази изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, възложи
в тежест на подсъдимото лице, като го осъди да заплати в полза на Държавата, сума в
размер на 391.42 лева, представляващи сторените по делото разноски, както и 5 лева
държавна такса за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	149
Дата:	21 юни 2022 г. (в сила от 2 юли 2022 г.)
Съдия:	Георги Андонов Крушарски

Дело:	20221110204318
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2022 г.

Присъда по дело №4318/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите