Присъда по дело №600/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 20
Дата: 21 февруари 2025 г. (в сила от 27 май 2025 г.)
Съдия: Калинка Костадинова Иванова
Дело: 20241210200600
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 април 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 20
гр. Благоевград, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калинка К. И.

СъдебниНели Ив. Стамболийска

заседатели:Николай Б. Митов
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
и прокурора Ц. Ж. Г. И.
като разгледа докладваното от Калинка К. И. Наказателно дело от общ характер №
20241210200600 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. Й. М., ***********, ЕГН ********** за виновен в това, че на
27.09.2022г. около 16.30 часа по път ПП-1, главен път Е79, в района на км.380, е управлявал
лек автомобил марка и модел ”Л*******” с рег.№ ** ******* в посока от гр. Кресна към гр.
Благоевград и е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е контролирал
непрекъснато управлявания автомобил и е превишил максимално допустимата скорост от
90 км/ч за движение извън населено място, движейки се със 125 км/ч, поради което е
допуснал пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът пресякъл пътната лента
за насрещно движение, излязъл от пътното платно, ударил се в бетонен постамент и се
обърнал в крайпътния скат, като по този начин подсъдимият Л. М. по непредпазливост
причинил телесни повреди на повече от едно лице - средна телесна повреда на Н. Г. А. от гр.
София, изразила се в счупване на ребра и гръдната кост, които са й причинили трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, както и контузия на белите
дробове с частичен пневмоторакс и двустранни плеврални изливи, довели до разстройство
на здравето й, временно опасно за живота и е причинил средна телесна повреда на А. М. Н.
от гр. София, изразяваща се в избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 343а, ал.1, б „в“ вр. с чл. 343,
1
ал.3, пр.3, б „а” пр.2 от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б ”б” пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК и във вр.с
чл.20 ал.1, и чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 2000 лв., като го
оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по основния състав на чл. 343, ал.3,
пр.3, б „а” пр.2 от НК и за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен
съд Благоевград.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда № 20/21.02.2025г. по НОХД № 600/2024г. по описа на
Районен съд Благоевград.
Делото е образувано с внесен от Районна прокуратура Благоевград
обвинителен акт по досъдебно производство № 7852 зм 378/2022г. по описа на
02 РУ МВР Благоевград, с който на Л. Й. М., роден на г. в гр. П., с постоянен
адрес в гр. С., ул.“П.“ №, бъ., служител в „А.“ АД, ЕГН **********, е
повдигнато обвинение за това, че на 27.09.2022г. около 16.00 часа-16.30 часа
по път ПП 1, Е 79, в района на км. 380, при движение извън населено място в
участъка от гр. Кресна към гр. Благоевград, след Кресненското ханче, по прав
участък от пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти, като
правоспособен водач на МПС, кат.”В1”, В”, „ВЕ, при управление на моторно
превозно средство от кат. В - лек автомобил марка и модел ”Ленд Роувър
Дифендър” с рег.№ е нарушил правилата за движение, установени в Закона за
движение по пътищата, а именно:
Чл.20 Ал.1 от ЗДвП“ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“
Чл.20 ал.2 изр.1 пр.3, пр.6 и изр.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
…със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението …, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Чл.21 ал.1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта
в km/h: 90 км/час при управление на ППС ,кат.”В” извън населено място, като
при избиране скоростта на движението си не се е съобразил със състоянието
на пътя (мокър и хлъзгав асфалтов път), с характера и интензивността на
движението (наличието на интензивно движение по участък от пътя,
охарактеризиран като такъв с концентрация на ПТП), така че да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като не е контролирал
непрекъснато ППС, което управлява и при движение със скорост над
максимално допустимата от 90 км/час, а именно около 125 км/час е изпуснал
управлението на лекия автомобил, като не е намалил скоростта и пресякъл
пътната лента за насрещно движение косо, навлизайки в левия банкет, където
автомобилът се ударил в бетонен постамент и се обърнал в крайпътния скат,
вследствие на което по непредпазливост причинил телесни повреди на повече
от едно лице-две лица, возещи се в същия автомобил, както следва:
-средна телесна повреда на Н. Г. А. на 59г. от гр. София, возеща се отзад
вдясно в същия автомобил, изразяваща се в счупване на пет ребра и на
гръдната кост, които са й причинили трайно затруднение в движението на
снагата за срок по-голям от 30 дни, както и контузия на белите дробове с
частичен пневмоторакс и двустранни плеврални изливи, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и
1
-средна телесна повреда на А. М. Н. на 36 години от гр. София, возеща се
отзад вляво в автомобила, изразяваща се в избиването на зъби, без които се
затруднява дъвченето и говоренето - трети долен зъб вляво и екстракция на
първи долен ляв зъб поради тежкото му травматично разклащане,
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, б „а” пр.2 от НК (ред.ДВ бр.74/2015г.) във
вр.с чл.343, ал.1, б ”б” пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК и във вр.с чл.20 ал.1, чл.20
ал.2 изр.1 пр.3, пр.6 и изр.2 и Чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

В съдебното производство подсъдимият участва лично и със защитник, дава
обяснения, в които отрича обвинението и посочва, че произшествието, довело
до причиняване на телесни повреди на пострадалите, е случайно деяние,
резултат от повреда на автомобила, което той не е можел да предвиди и да
предотврати. Защитата пледира за невинност на подсъдимия по повдигнато
обвинение, като алтернативно сочи, че деянието е маловажно по смисъла на
чл. 9, ал. 2 от НК и не следва да бъде наказвано. Обвинението се поддържа от
прокурор от Районна прокуратура Благоевград, който пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода в минимален законов размер, чието
изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и за
лишаване от право да се управлява МПС в съобразен с основното наказание
срок.
След провеждане на съдебно следствие и анализ на представените на съда
писмени и гласни доказателства, съдът се е произнесъл с присъда №
20/21.02.2025г., с която е признал подсъдимия Л. Й. М., роден на 2 г. в гр. П., с
адрес в гр. С., ул.“П.“ №, б., служител в „А.“ АД, ЕГН ********** за виновен
в това, че на 27.09.2022г. около 16.30 часа по път ПП-1, главен път Е79, в
района на км.380 е управлявал лек автомобил марка и модел ”Ленд Роувър
Дифендър” с рег.№ в посока от гр. Кресна към гр. Благоевград и е нарушил
правилата за движение по пътищата, като не е контролирал непрекъснато
управлявания автомобил и е превишил максимално допустимата скорост от 90
км/ч за движение извън населено място, движейки се със 125 км/ч, поради
което е допуснал пътно-транспортно произшествие, при което автомобилът
пресякъл пътната лента за насрещно движение, излязъл от пътното платно,
ударил се в бетонен постамент и се обърнал в крайпътния скат, като по този
начин подсъдимият Л. М. по непредпазливост причинил телесни повреди на
повече от едно лице - средна телесна повреда на Н. Г. А. от гр. София,
изразила се в счупване на ребра и гръдната кост, които са й причинили трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, както и
контузия на белите дробове с частичен пневмоторакс и двустранни плеврални
изливи, довели до разстройство на здравето й, временно опасно за живота и е
причинил средна телесна повреда на А. М. Н. от гр. София, изразяваща се в
избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като след
деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалите, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 343а, ал.1, б „в“ вр.
с чл. 343, ал.3, пр.3, б „а” пр.2 от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б ”б” пр.2 вр.
2
чл.342, ал.1 от НК и във вр.с чл.20 ал.1, и чл. 21 ал.1 от Закона за движение по
пътищата го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 2000 лв., като го е оправдал по
първоначално повдигнатото обвинение по основния състав на чл. 343, ал.3,
пр.3, б „а” пр.2 от НК и за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата.

Основание за това решение е установената от съда фактическа обстановка,
която сочи, че на 27.09.2022 г. около 16.00 ч. - 16.30 ч. подсъдимият Л. М. е
управлявал лек автомобил "Ленд Роувър Дифендър" с рег. №, закупен през
месец май 2021г. с договор за финансов лизинг от дружество „А.“ АД гр. П. и
ползван обичайно от член на надзорния съвет на дружеството П. А. А.. М. е
служител на това дружество и на 27.09.2022г. заедно с него в автомобила
пътували П. А., който седял на предната дясна седалка, а неговата съпруга Н.
А. и А. Н., които също са служители на „А.“АД, пътували на задните седалки,
всички в автомобили били с поставени предпазни колани. Те се връщали от
съвместно служебно пътуване до Република Гърция, като там автомобилът е
управляван от А., а на територията на Република България е управлявал М..
Движели се по главен път Е 79 в посока към гр. София и около 16. 30ч. се
намирали в района на 380 км. - след Кресненското дефиле и преди гр.
Симитли. Този пътен участък е прав, двупосочен път, с по една лента за
движение в посока, с гладко асфалтово покритие, с практически неограничена
видимост в двете посоки. Като усложнения на пътната обстановка следва да се
отчете интензивността на движението и това, че заради лекия дъжд пътното
платно е било мокро. В този пътен участък действа общото ограничение на
скоростта за движение извън населено място - до 90 км/ч. В района на км. 380
М. е загубил контрол върху управлението на автомобила и движейки се със
125 км/ч, той се отклонил в ляво, напуснал платното за движение в посока към
гр. Симитли, пресякъл осевата линия и платното за насрещно движение,
излязъл от пътя и навлязъл в крайпътния банкет, където се движел около 51.8
метра, ударил се в бетонен постамент и се преобърнал на дясната си страна,
след което се преобърнал по таван. В резултат на произшествието, от удари и
притискане в части от автомобила по-тежко са пострадали пътниците на
задната седалка, като на Н. Г. А. са причинени контузия на гръдния кош и на
белите дробове, счупване на пето, шесто, седмо и осмо ребро в ляво и пето
ребро в дясно, счупена е гръдната кост и е имало частичен пневмоторакс в
ляво, малки преврални изливи двустранно и малък перикарден излив.
Пострадалата е приета за лечение първоначално от филиал на спешна
медицинска помощ Симитли, след което от 27-09. до 09.10. 2022г. е лекувана в
УМБАЛ "Софиямед" с диагноза постконтузионен хидропневмоторакс вляво,
счупване на гръдната кост, счупване на 5, 6, 7 и 8 ребра вляво и на 5 ребро в
дясно. При приемането на пострадалата в болницата, тя е била в увредено
общо състояние, оплаквала се е от затруднено дишане и болки в областта на
гръдната кост и ребрата около 5 и 6 в ляво. Извършена е хирургическа
3
операция за отстраняване на плевралния излив. Назначената в хода на
разследването съдебно-медицинска експертиза е установила, че контузията на
белия дроб с частичен пневмоторакс и двустранни изливи, които са наложили
оперативна интервенция, са причинили в съвкупност временно опасно за
живота на Н. А. разстройство на здравето. Останалите наранявания в областта
на гръдния кош - счупването на ребра и гръдната кост са довели до трайно,
продължило повече от 30 дни, затруднение за движение на тялото. Контузията
на гръдния кош и незначителния перикарден излив за причинили временно
разстройство на здравето, което не е било опасно за живота на пострадалата.
А. М. Н., която се возела отзад вляво в автомобила, се е ударила в твърди
части от автомобила при обръщането му, от което е получила оток и разкъсно-
контузна рана в областта на брадичката, оток и периорбитален хематом в
ляво, счупване на носните кости, кръвотечение от носа, разкъсно-контузна
рана в областта на лигавицата на долната устна, избиване на трети долен ляв
зъб и разклащане на първи и втори долни леви и първи и втори долни десни
зъби, като първи долен ляв зъб е изваден след произшествието в лечебното
заведение. Н. е била на приета на лечение в болница в гр. Благоевград, след
което е транспортирана в УМБАЛСМ "Пирогов" Имала е лицева асиметрия,
болка, оток и затрудение в дъвченето и говоренето, кървяща рана в областта
на долната устна и брадичката. Изпитвала е силна болка при палпация на
наранените участъци. Установено е, че се намира в задоволително общо
състояние, не е губила съзнание по време и след удара, но няма ясен спомен за
случилото се. Оперирана е на 06.10.2022г. за възстановяване на позиции на
носните кости и втори път за отстраняване на счупен израстък на долната
челюст. Установено е, че тя е получила мозъчно сътресение, контузии в
областта на ръцете, гърба и таза. Експертизата е установила, че избиването на
третия долен зъб в ляво и екстракцията на първи долен ляв зъб, поради
тежкото му травматично разклащане, са осъществили медико-биологичния
признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Счупването на носните кости, на алвеоларния израстък на долната челюст,
мозъчното сътресение и останалите мекотъканни увреждания са причинили на
А. Н. временно разстройство на здравето, което не е било опасно за живота й.
Водачът Л. М. и пътникът на предната дясна седалка П. А. също са
пострадали, като А. имал повърхностна рана в областта на главата в дясно и
хематом на челото в дясно, болка в дясното коляно и гръдния кош, от
направена на 04.10.2022г. ехокардиографско изследване са установени данни
за малък перикарден излив. Тези увреждания са оздравели спонтанно, без да е
било необходимо лечение. Подсъдимият Л. М. имал болки в областта на
гръдната кост, кръста и лявото рамо, които били притиснати от
обезопасителния колан.
В хода на разследването за изясняване на механизма на произшествието,
причините за настъпването му и възможностите за предотвратяване, били
назначени първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи,
чиито заключения са изслушани и приети от съда. Първата експертиза е
4
изготвена от инж. С. М. - експерт в областта на автотехническите експертизи
от съдебния район на Окръжен съд Благоевград, който се е запознал с
протокол за оглед на местопроизшествие от 27.09.2022г., фотоалбум от
местопроизшествието, разпитите на свидетелите и извършил допълнителен
оглед на местопроизшествието за извършване на измервания и изготвяне на
мащабна скица на местопроизшествието. Заключението му сочи, че ПТП е
настъпило през светлата част на денонощието, в условията на неограничена
видимост в двете посоки, на прав пътен участък, без наклони. Експертът е
посочил, че с най-голяма вероятност автомобилът се е подхлъзнал на мокрото
платно за движение, като вероятно е възникнал ефект на "аквалпанинг".
Водачът е възприел това като хлъзване на задната част на автомобила вляво и
вероятно е направил непремерено движение с волана, като го завъртял рязко в
обратната посока, но това е усилило амплитудата на хлъзване и автомобилът е
започнал да се хлъзга вляво, като водачът е загубил контрол върху
управлението. Използвайки специализирани методи за определяне на
скоростта на движение на автомобила експертът посочил, че преди удара, в
района на км. 380 от главен път Е 79 автомобилът се е движел със скорост от
105-106 км/ч, пресякъл е осевата линия, която разделя двете платна за
движение, навлязъл в лентата за насрещно движение, пресякъл я и навлязъл в
левия банкет на пътя, оставяйки почти непрекъсната следа от гумите на
левите колела по тревата. Така движейки се паралелно на пътя по левия банкет
изминал разстояние от 52-53 метра, стигайки до бетонен фундамент за пътен
знак за указателна табела, в който имало две метални стойки, като до този
момент скоростта на движение се понижила до 69.88 км/ч. Автомобилът се
ударил във фундамента, като поради по-високата лява част на фундамента,
ударът в ляво бил по-тежък и разрушителен. Автомобилът се покачил върху
фундамента, като пречупил и огънал металните стойки, последвали удари на
предните колела във фундамента и покачването им върху него, след което
задното ляво колело се ударило и се покачило върху фундамента, като по този
начин били увредени части на автомобила, включително левите предни и
задни колела, техните носещи механизми. В резултат на този удар, който бил
по-силен в ляво е възникнала инерционна сила, която завъртяла задната част
на автомобила отляво-надясно спрямо посоката на движение, той напуснал
фундамента, продължил движението си напред по наклонения скат на пътя,
ударил със задната си част пътен знак В 26 като изкривил стойката му,
започнал да се преобръща странично от лявата на дясната страна и се
преобърнал върху тавана си, продължил да се пързаля още няколко метра и се
установил в покой на място, заснето при последвалия оглед. Вещото лице е
изследвало причините за възникналата опасност, като на първо място е
посочило непремереното движение на волана след първата проява на
напречно плъзгане, което е довело до загуба на управление на автомобила.
Възможни причини са били мимолетно заспиване зад волана или отказ от
започната маневра за изпреварване, но съдът посочва, че няма доказателства
за подобни събития, като еднозначни са твърденията на всички в автомобила,
5
че преди произшествието водачът не е правил опит за изпреварване, както и че
е разговарял с А., което прави твърде невероятна възможността от мимолетно
заспиване. Вещото лице е изследвал възможността да е имало технически
дефект, довел до отказ на волана на автомобила, но е установил, че при оглед
на автомобила са били възможни пробни завъртания на волана, при които,
въпреки претърпените удари при ПТП, предните колела са реагирали
нормално, което означава, че не е имало техническа повреда, която да
препятства управлението на колелата от волана и поради това експертът е
направил извод, че към момента на възникване на опасността автомобилът е
бил технически изправен. Изследвайки възможността за предотвратяване на
произшествието експертът е преценил, че то е било предотвратимо, ако след
възникване на опасността водачът беше успял да върне автомобила в дясната
лента за движение.
За уточняване на някои останали неясни обстоятелства на произшествието, в
хода на разследването е назначена допълнителна автотехническа експертиза,
извършена от вещи лица д-р Х. У. - доцент в Технически университет София и
вещо лице за автотехнически експертизи към съдебния район на апелативен
съд София и д-р Р. С. - доцент в ЮЗУ "Неофит Рилски" и вещо лице към
апелативен съд София. Заключението е основано на доказателствата по
разследването, оглед на местопроизшествието и извършване на допълнителни
изследвания. За да обяснят механизма на произшествието, вещите лица са
разделили движение на автомобила в четири етапа, като първият участък е
този от момента на отклоняване на автомобила наляво до навлизането му в
левия крайпътен банкет. В този участък от 57.5 метра автомобилът се е
движел със странично плъзгане, съчетано с търкаляне на колелата на висока
предавка. Вторият участък е продължил 51.80 метра от навлизане на
автомобила върху банкета до удара в бетонения фундамент. В този участък
автомобилът се е движел по затревена площ и е оставил върху тревата ясни
следи от движението си. Третият участък е определен от мястото на удара в
постамента и двете метални тръби до преобръщане на автомобила на дясната
му страна - участъкът е с дължина от 21.20м. и последният участък е от това
място до окончателното спиране на автомобила, който се е установил
преобърнат по таван след 12.50 метра. Вещите лица са използвали
специализирани методи за изчисляване на скоростта на движение във всеки от
тези участъци, като са изчислили, че непосредствено след удара автомобилът
се е движел със скорост от 54 км/ч, преди удара скоростта е била 77 км/ч, а
скоростта на движение в момента на отклонението наляво от собствената
лента на движение е била 124.90 км/ч. Изследвайки причините за
произшествието експертите са посочили, че това на първо място е
отклоняването на посоката на движение вляво с напускане на пътното платно.
Следващата причина за произшествието е високата скорост на движение,
която е попречила на автомобила да спре, преди да настъпи удар в бетонния
постамент. Експертните заключения бяха защитени убедително в съда, като
експертите прецизно и внимателно са обяснили основанията за извършените
6
изчисления и направените изводи, както и са пояснили, че произшествието е
типично за случай на загуба на контрол върху управлението на автомобила,
която се е дължала на рязко движение на волана, което е довело до
приплъзване на гумите, съчетано с въртене и движение в посока наляво, което
не е можело да бъде овладяно от водача. След навлизане в страничния банкет
контролът върху движението е бил възстановен и автомобилът се е насочил
вдясно, но не е успял да се върне в платното за движение и е достигнал до
бетонния постамент, в който се е ударил и в резултат на това се е преобърнал с
всички, произтичащи от удара последици върху автомобила и пътниците в
него.
Анализ на свидетелските показания на пътниците в автомобила сочи, че
тримата свидетели - П. А., Н. А. и А. Н. твърдят, че са пътували спокойно и
безпрепятствено до настъпване на произшествието, което се е случило
внезапно, като без причина автомобилът е напуснал платното за движение и е
излязъл от пътя, където почти веднага е настъпил силен удар в крайпътен
постамент и автомобилът се е преобърнал. Всичко се е случило много бързо,
като пътниците са разбрали от водача, че не може да върне колата в пътя, тъй
като воланът е "олекнал" или е блокирал и че ще се ударят. А. свидетелства, че
е видял усилията на М. да върне автомобила в дясно, като той със сила е
държал волана, но не е успял да върне автомобила в платното за движение. П.
А. е член на борд на директорите на дружество "А." АД, което е сключило
договор за придобиване на лизинг на автомобила и преимуществено той го е
използвал, включително и в процесния ден А. е управлявал автомобила на
връщане от Република Гърция и е предал управлението на М. след границата с
Република България. Той свидетелства, че автомобилът е бил технически
изправен, като не е имал повреди в кормилната система, а през цялото време
на използването му е имало един случай, при който автомобилът е спрял
неочаквано след преминаване по т.нар "спящ полицай" и е било необходимо
кратко време за да бъде рестартиран двигателя отново. Свидетелят посочва, че
всички имуществени щети от произшествието са възстановени, като на тях и
на лизинговата компания са платени застрахователни обезщетения.
Свидетелят Н. А. потвърждава, че е пътувала на задната дясна седалка на
автомобила и не е наблюдавала внимателно пътя и движението, но е чула, че
съпругът й П. А. пита водача Л. М. какво става и е чула неговия отговор, че не
може да върне колата, тъй като воланът е блокирал. Тогава е видяла, че
автомобилът плавно навлиза и пресича насрещното платно, а М. е извикал
"Дръжте се, ще се ударим!". А. е усетила силния удар и преобръщането на
автомобила, след което се е озовала силно пристегната през тялото с
обезопасителния колан и трудно е дишала. Съпругът й и други хора са й
помогнали да излезе от автомобила и след това е транспортирана за оказване
на медицинска помощ, като прегледите са установили, че състоянието й е
тежко . Тя е останала 10 дни в болница за стационарно лечение и след това се е
възстановявала у дома си, като е било необходимо да мине около един месец,
за да се почувства добре. Н. А. е колега на подсъдимия Л. М. и има добро
7
отношение към него, като независимо от претърпените болки и страдания, не
иска той да бъде съден, като представи пред съда писмена молба за това, която
не може да бъде уважена поради липса на такава законова възможност.
Свидетелят А. Н. потвърждава, че е пътувала на задната лява седалка в
автомобила, който се е движел нормално с около 60-70 км/ч, а тя е усетила, че
когато колата тръгва наляво, задница се изнася леко в дясно и се връща. Това й
е направило впечатление, защото не е стандартно движение, но тя е решила,
че автомобилът е нов модел и вероятно това е някаква функция на колата, с
която тя не е запозната. Пътували са от Република Гърция и при влизане в
Република България П. А. е отстъпил управлението на автомобила на Л. М..
Всичко е било нормално, докато свидетелката е чула А. да казва „Л., какво
става?“ и за тогава тя е погледала и е чула, че подсъдимият е отвърнал „Колата
тръгва на ляво, не мога да я контролирам!“. Автомобилът действително е
тръгнал наляво и Н. се е хванала за дръжката, защото се е уплашила, усетила,
че автомобилът се тресе, чували се се силни звуци. М. е казал „Дръжте се,
воланът блокира, ще се ударим!“. След това А. Н. си е ударила главата и не си
спомня ясно случилото се, тъй като е дошла на себе си след като автомобилът
е бил спрял и тя е разбрала, че М. я изважда от седалката. Усетила е, че леко
вали, намирали са се в крайпътно дере, колата е била преобърната. От удара тя
е загубила един зъб, който е паднал още докато е слизала от автомобила, след
това в болница "Пирогов" са й извадили още един зъб, а по-късно още един,
наложила се е операция на носа, който е бил изкривен и хлътнал навътре,
имало е счупен костен фрагмент на челюстта, поставена й е шина, имало е
вътрешни и външни разкъсвания, които неколкократно са зашивани. Всички
операции са извършени в болница "Пирогов", тя е претърпяла е значителни
болки и продължително лечение, не е можела да се храни около месец и
половина, отхапването все още е затрудено, а заради сраствания говорът е
леко неясен и досега. А. Н. също заяви пред съда с писмена молба, че не иска
М. да бъде съден.
При анализ на показанията на пътниците в автомобила съдът отчита няколко
обстоятелства, които са от съществено значение за преценката за тяхната
достоверност - съдът посочва, че никой от пътниците не е следял таблото за
управление и стойностите на скоростта, така, че не биха могли да твърдят
достоверно каква е била скоростта на движение. Субективните им усещания за
скорост не могат да бъдат точен показател, тъй като зависят от начина на
възприемане на скоростта и когато автомобилът се движи плавно и безшумно,
усещането на пътниците е за движение с ниска скорост, независимо от
действителната, а процесният автомобил поради високия си клас, се отличава
именно с ниски нива на шума и плавно движение. Освен това всички пътници
сочат, че след отклонението за автомобила вляво събитията са се развили
много бързо, за няколко секунди до сблъсъка и преобръщането му, което
всъщност потвърждава, че автомобилът се е движел с висока скорост и поради
това от отклонението вляво до удара са изминали едва няколко секунди,
установено и от заключението на експертите. Съдът отчита и че свидетелите
8
се намират в близки отношения с М., който е техен уважаван колега, човек с
дългогодишен опит като водач на МПС, който никога не е допускал
произшествия. Поради това и като не видели причина за случилото се, те се
доверяват на неговите твърдения за това, че произшествието, довело до тежки
последици за здравето на А. и Н., се дължи на повреда на автомобила, а не не
негова грешка. Тези убеждения са станали причина за заявеното убеждение, че
М. не носи вина за престъплението и желанието им е да не бъде съден за това.
Съдът приема тези изявления като естественото желание да бъде подкрепена
позицията на един уважаван от свидетелите човек, но свидетелските
показания не могат да променят установените от съда обстоятелства и
направените изводи за причините и механизма на възникване на
произшествието.
Свидетелят В. М. е дала показания пред съда, като е посочила, че е видяла
произшествието, тъй като е пътувала по същия път в посока от гр. Сандански
към гр. Благоевград и е видяла, че автомобил "...изхвърча от шосето .... срещу
мен..." Тя се е обадила за помощ на тел. 112 и е продължила пътя си, тъй като
не е имало подходящо място за спиране. Свидетелят потвърждава, че пътната
настилка е била леко хлъзгава от дъжда, трафикът в посока към гр.
Благоевград е бил натоварен.
Свидетелят К. Й. също е станала свидетел на произшествието, като се е
движела в автомобил, управляван от М. С. в посока от гр. Сандански към гр.
Благоевград, връщайки се от служебно пътуване. Пътят е бил мокър и след
района на Кресненско дефиле процесният автомобил се е движел на два или
три автомобила преди пред тях. Тя е видяла, че автомобилът навлиза в лентата
за насрещно движение и е решила, че той извършва маневра изпреварване, но
след това този автомобилът се е ударил в пътен знак и се е преобърнал в
крайпътно дере и тя е позвънила на тел. 112, а нейния колега М. С. е спрял и е
слязъл за да помогне.
Свидетелят М. С. потвърждава, че в процесния ден и час е пътувал към
Благоевград, връщайки се служебна командировка и се е движел два или три
автомобила след процесния автомобил. Видял е, че той се е отделил леко
вляво, след това се е ударил в пътен знак и е паднал в дерето край пътя. С. е
спрял автомобила си и е слязъл за да помогне. Той потвърждава, че пътната
настилка е била мокра и трафикът е бил интензивен. Когато се е приближил
до катастрофиралия автомобил, той е бил преобърнат с колелата нагоре, а той
и други хора са помогнали да се отворят вратите и хората да излязат от
автомобила. Той потвърждава, че се е движел със 60-70 км/ч максимум и
предполага, че такава е била скоростта на движение на катастрофиралия
автомобил.
Свидетелят Д. М. е представител на дружество "Уникредит флийт
мениджмънт" АД, което е било собственик на автомобила и потвърждава, че
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, е било изплатено
обезщетение от застрахователната компания и всичи щети са възстановени,
9
поради което няма претенции към подсъдимия или трети лица.
Свидетелка В. А. е дала показания пред разследващ орган, които са прочетени
от съда и потвърждават, че тя не е наблюдавала произшествието, а е
пристигнала на мястото му по-късно, но се е приближила до катастрофиралия
автомобил и е преценила, че е необходимо да се обади за помощ на тел. 112.
Свидетелските показания са непротиворечиви и съдът ги цени като
достоверни, независимо от предположението на С., че катастрофиралия
автомобил се е движел със скорост от 60-70 км/ч, тъй като С. не е можел да
знае каква е действителната скорост на движение на този автомобил и
предположенията му не могат да бъдат годни доказателства за това
обстоятелство.
Подсъдимият Л. М. е дал обяснения пред съда, като обяснява, че в процесния
ден се е връщал заедно със своите колеги П. А., Н. А. и А. Н. от Република
Гърция и скоро след пресичане на границата с Република България е поел
управлението на служебен автомобил "Ленд роувър дифендър", който и преди
това е управлявал няколко пъти за кратко. Движел се е с нормална скорост,
преди Кресненското дефиле е завалял лек дъжд, автомобилите са се движели в
колона. След като са излезли от дефилето, колоната е започнала да се
разрежда, като автомобилите преди и след техния са се движели на около 20-
30 м. Тогава М. е усетил, че има т.нар "луфт" на волана, което не било
нормално и решил да го "обере" и решил да провери до каква степен владее
автомобила, като завил волана вляво и вдясно и го върнал в централно
положение, и луфтът изчезнал. М. върнал автомобила в средата на пътното
платно и започнал да планира спиране, но тогава автомобилът се отклонил
вляво. Той се опитал да го върне вдясно, но воланът бил "твърд" и той не
можел да управлява автомобила, който излязъл от пътя и се движел по
банкета. В колата било много шумно, тъй като клоните от крайпътните храсти
се удряли в автомобила. П. А. извикал силно „Лъче, какво става?“, при което
подсъдимият извикал „Не мога да я върна!“ и с всички сили държал волана и
се опитвал да върне автомобила в пътя. Тогава е видял, че ще се ударят в нещо
като билборд и извикал „Ще се ударим!“ и се ударили в табелата, която се
сгънала от удара, плоскостта на самата табела се ударила в предното стъкло
изцяло и оттук нататък колата излязла от банкета, тръгнала по склона,
обърнала се през капака, още веднъж се обърнала и спряла с капака отгоре. М.
е бил много объркан от позицията си с главата надолу и едва успял да махне
предпазния колан и да излезе от автомобила с помощта на друг човек, който
отворил вратата. М. помогнал да се откопчае предпазния колан на П. А.,
отворил задната лява врата и помогнал на А. Н. да излезе от автомобила, като
я пренесъл на ръце настрани. След това отишъл при другите пътници и видял,
че П. А. е навън, а Н. А. диша със затруднение, затова много внимателно я
изнесъл от автомобила. След това изчакали заедно пристигането на полиция и
линейка, дал е проби за изследване за употреба на алкохол и наркотици, които
са били отрицателни. Останал на местопроизшествието, докато приключили
всички първи действия и автомобилът бил натоварен на платформа и превозен
10
до полицейското управление. Макар да оказвал всяко необходимо съдействие,
М. е бил много разтревожен от случилото се, по собствените му думи е бил в
шок. Той твърди, че преди произшествието се е движел с нормална скорост от
около 70-80 км/ч. до 90 км/ч, а когато автомобилът се е отклонил и е започнал
да се движи по банкета, той не се е опитвал да го спре чрез спирачките, защото
се е страхувал, че ще се преобърне, но въпреки това скоростта постоянно е
намалявала. Автомобилът е с автоматична скоростна кутия и М. не се е
опитвал да спре автомобила по друг начин, освен като не натиска педала за
газта. Той посочва, че макар да няма много опит с този автомобил, е опитен
водач с повече от 40 години стаж и няма други произшествия. Счита, че
произшествието се дължи на технически дефект в системите за управление,
който е направил автомобила неуправляем и е било извън възможностите му
да предвиди или да предотврати произшествието. Изразява несъгласието си
със заключенията на експертите, изготвили техническите заключения, в които
като причини за произшествието са установени загубата на контрол върху
автомобила и високата скорост, допуснати от него като водач.
Обсъждайки обясненията на подсъдимия и останалите гласни доказателства,
съдът ги е съпоставял помежду им и с експертните заключения, като е
достигнал до извод, че твърденията на подсъдимия Л. М. за внезапно
възникнал преди произшествието технически дефект в системите за
управление на автомобила, са недостоверни и са опит за защита срещу
повдигнатото му обвинение. Съдът посочва, че потвърждение за такъв дефект
не е намерено при огледите на автомобила и извършения тест от експерта за
това дали воланът предава движение към предните колела, който е бил
положителен, независимо, че в този момент по автомобила е имало множество
сериозни повреди, но въпреки тях, предните колела са били ръководени от
движението на волана. Освен това съдът посочва, че твърденията на М. за
това, че воланът е бил "блокирал" и това е довело до произшествието
противоречат на първоначалните му показания след катастрофата, които са
отчетени от експерта, и в които М. е твърдял, че воланът не е бил блокирал,
въртял се е свободно и той не е можел да си обясни защо автомобилът не се е
"подчинявал". Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че е
липсвало съобщение или индикация за повреда в кормилната система, която
следва да се изпише на екрана за управление, не е имало специфичен шум или
друг индикатор, който да потвърди, че е възникнала внезапна повреда в
кормилната уредба. Съдът посочва, че механизмът на произшествието е ясно
обяснен от автотехническите експертизи, които са изяснили, че
произшествието е настъпило заради това, че водачът е загубил контрол върху
управлението на автомобила, който се е движел с висока скорост и поради
това първо автомобилът се е отклонил вляво и не е могъл да спре преди да
достигне препятствието отстрани на пътя - бетонния постамент, в който се е
ударил и се е преобърнал с всички последици от това. Най-вероятната причина
за загубата на управление върху автомобила се дължи от рязко и непремерено
завъртане на волана. Данни за подобно действие се съдържат в обясненията на
11
подсъдимия, който обяснява, че преди произшествието е усетил т.нар луфт на
волана и го е "обрал" и след това е решил да провери как работи волана, като
го завъртял вляво и вдясно. Макар М. да е считал, че това действие е
правилно, всъщност то е довело до загуба на контрол върху управлението на
автомобила, тъй като веднага след това автомобилът се е отклонил вляво и
опитите на М. да го върне в дясното платно за движение са останали
безрезултатни. От заключението на допълнителната експертиза става ясно, че
при отклонението вляво гумите са се движели в смесен режим на въртене и
плъзгане, при който контролът на автомобила чрез волана вече е силно
ограничен и това е резултат от плъзгането, а не се дължи на блокирала
кормилна уредба на волана. Загубата на контрол, дължаща се на непремерено
движение на волана наляво и надясно, е допусната от М., който не е имало
достатъчно опит в управлеинето на този автомобил, той не е познавал добре
системите му за управление и не е разбирал, че завъртайки волана вдясно и
ляво в опит да разбере дали волана има т.нар "луфт", всъщност не са били
премерени правилно и са довели до загуба на контрол, защото гумите са
започнали да се подхлъзват настрани. Според заключението на експертът,
изготвил първоначалната експертиза, леко подхлъзване на автомобила по
мократа пътна настилка е било възможно и приема, че това подхлъзване е
създало усещането на подсъдимия, че задната част на автомобила "олеква" и
се появява т.нар "луфт" на волана, което означава, че той не предава прецизно
движението на колелетата. Поради това М. е направил опит да овладее
автомобила, който е бил неправилен, тъй като завъртането на волана вляво и
дясно са довели до подхлъзване на гумите и автомобилът се е отклонил вляво
и е напуснал пътното платно. Поради това съдът счита, че твърденията на
подсъдимия за внезапна повреда на автомобила, станала причина за
произшествието не могат да бъдат приети като достоверни.
Установените от съда факти са дали основание на съда да признае подсъдимия
Л. Й. М., роден на 2 г. в гр. П., с адрес в гр. С., ул.“П.“ №, б., служител в „А.“
АД, ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.09.2022г. около 16.30 часа по
път ПП-1, главен път Е79, в района на км.380, е управлявал лек автомобил
марка и модел ”Ленд Роувър Дифендър” с рег.№ в посока от гр. Кресна към гр.
Благоевград и е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е
контролирал непрекъснато управлявания автомобил и е превишил
максимално допустимата скорост от 90 км/ч за движение извън населено
място, движейки се със 125 км/ч, поради което е допуснал пътно-транспортно
произшествие, при което автомобилът пресякъл пътната лента за насрещно
движение, излязъл от пътното платно, ударил се в бетонен постамент и се
обърнал в крайпътния скат, като по този начин подсъдимият Л. М. по
непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице - средна
телесна повреда на Н. Г. А. от гр. София, изразила се в счупване на ребра и
гръдната кост, които са й причинили трайно затруднение в движението на
снагата за срок по-голям от 30 дни, както и контузия на белите дробове с
частичен пневмоторакс и двустранни плеврални изливи, довели до
12
разстройство на здравето й, временно опасно за живота и е причинил средна
телесна повреда на А. М. Н. от гр. София, изразяваща се в избиването на зъби,
без които се затруднява дъвченето и говоренето, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, заради
което и на основание чл. 78а вр. с чл. 343а, ал.1, б „в“ вр. с чл. 343, ал.3, пр.3, б
„а” пр.2 от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б ”б” пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК и във вр.с
чл.20 ал.1, и чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 2000 лв., като го е оправдавал по първоначално повдигнатото
обвинение по основния състав на чл. 343, ал.3, пр.3, б „а” пр.2 от НК и за
нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Съдът посочва, че престъпленията по чл. 343, ал.3, пр.3, б "а" вр. с ал.1, б "б"
от НК е насочено срещу сигурността на транспорта и се извършва от този
водач на ППС, който наруши правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причини телесна повреда на повече от едно лице, като в
случаите, когато е причинена тежка или средна телесна повреда е предвидено
наказание лишаване от свобода от една до шест години. В случаите, когато
деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ
на пострадалия или на пострадалите, наказанието е лишаване от свобода до
четири години. Съдът е установил всички елементи на престъплението, като е
приел за доказано, че на 27 септември 2022г. Л. М. е бил водач на МПС - лек
автомобил марка и модел ”Ленд Роувър Дифендър” с рег.№. Когато е
управлявал автомобила по главен път Е 79, в района на км. 380, около 16.30ч.
М. е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, които го
задължават да контролира непрекъснато управлявания от него автомобил,
съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от Закон за движение по пътищата, като
под контролът върху управлението следва да се разбира, че водачът е длъжен
постоянно да владее работата на техническите елементи и системи за
управление на автомобила и да контролира движението му. Той е нарушил
това правило, като в посоченото място и време, движейки се от гр. Кресна към
гр. Благоевград, е загубил контрол върху автомобила, който е управлявал със
скорост от 125 км/ч в нарушение на задължението си да не превишава
скоростта за движение от 90 км/ч извън населено място и в резултат на тези
нарушения подсъдимият е допуснал пътно-транспортно произшествие, като
автомобилът се е отклонил вляво, навлязъл и пресякъл лентата на насрещно
движение, излязъл от пътното платно и започнал да се движи по страничния
затревен банкет, където се ударил в бетонен постамент за пътна табела,
преобърнал се в крайпътния скат и се установил по таван. Механизмът на
пътното произшествие е установен от специализирани съдебно-технически
експертизи - първоначална и допълнителна, чиито заключения са анализирани
от съда и са дали основание за изводи, че допуснатите от водача нарушения на
задълженията за непрекъснат контрол върху МПС и за съобразяване със
законовото ограничение на скоростта на движение, са станали причина за
настъпване на пътното произшествие. Опасността за движението е възникнала
13
в момент, когато в района на км. 380 на главен път Е 79 в резултат на
непремерени завъртания на волана надясно и наляво, гумите са започнали да
се подхлъзват и да се въртят, и автомобилът е започнал неконтролирано да се
отклонява вляво, навлязъл и пресякъл платното за насрещно движение,
продължил да се движи по затревения банкет, където е достигнал до бетонния
постамент на пътна табела и се е ударил в него. Този удар е бил силен и
поради това, че постамент е бил по-висок в лявата си част, удара в ляво е бил
по-разрушителен - той е повредил силно лявата част на автомобила и довел до
страничното му преобръщане до положение, в което автомобилът се е
преобърнал с губите нагоре и на около 33.70 метра от постамента. Тези
последици са резултат от загубата на контрол върху движението на
автомобила, но и от скорост от около 125 км/ч, с която автомобилът се е
движел преди произшествието. Скоростта е установена от експертите по
допълнителната съдебно-техническа експертиза посредством специализирани
измервания и изчисления, които са дали възможност да се направи извод за
скоростта на движение във всеки етап от произшествието, започнало с
отклоняване на автомобила вляво и завършило с установяването му по капак в
страничния скат на пътя. Допуснатото нарушение е на правилата на чл. 21,
ал.1 от Закон за движение по пътищата, които задължават водачите да
управляват автомобили от вида на процесния с максимум 90 км/ч извън
населено място и на път от вида на главен път Е 79, който в този участък не е
имал характера на скоростен път. Нарушението е станало пряка причина за
възникване на произшествието, тъй като високата скорост на движение е
препяствала спиране на автомобила преди да достигне и да се удари в
бетонния постамент. Това е било възможно при движение със скорост от 90
км/ч и своевременна реакция на водача за задействане на спирачната система
на автомобила, тъй като в този случай автомобилът е можел да спре преди да
достигне и да се удари в постамента.
В резултат на произшествието от удари в части на автомобила са причинени
средни телесни повреди на повече от едно лице, като на Н. Г. А. от гр. София е
причинено счупване на ребра и гръдната кост, които са й причинили трайно
затруднение в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни, както и
контузия на белите дробове с частичен пневмоторакс и двустранни плеврални
изливи, довели до разстройство на здравето й, временно опасно за живота, а
на А. М. Н. от гр. София е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето. Видът и
механизмът на телесните повреди са установени по изискващия се от закона
начин чрез съдебномедицинска експертиза, която въз основа на
доказателствата по делото, включващи медицинска документация е
установила, че на Н. Г. А. са причинени контузия на гръдния кош и на белите
дробове, счупване на пето, шесто, седмо и осмо ребро в ляво и пето ребро в
дясно, счупена е гръдната кост и е имало частичен пневмоторакс в ляво.
Поради това експертизата е приела, че контузията на белия дроб с частичен
пневмоторакс и двустранни изливи, които са наложили оперативна
14
интервенция, са причинили в съвкупност временно опасно за живота на Н. А.
разстройство на здравето, а счупването на ребра и гръдната кост са довели до
трайно, продължило повече от 30 дни, затруднение за движение на тялото.
Телесните увреждания съответстват на медико-биологчния признак
увреждане, което трайно затрудняване движението на снагата и увреждане,
което причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота, като и
двете увреждания следва да бъдат квалифицирани като средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. Останалите уврежодания, каквито
са контузията на гръдния кош и незначителния перикарден излив за
причинили временно разстройство на здравето, което не е било опасно за
живота на пострадалата и имат характера на лека телесна повреда, която няма
самостоятелното значение от наказателно-правна гледна точка и следва да
бъде преценявана като отегчаващо отговорността обстоятелство. На
пострадалата А. М. Н. е причинено счупване на носните кости, избиване на
трети долен ляв зъб и разклащане на първи и втори долни леви и първи и
втори долни десни зъби, като първи долен ляв зъб е изваден в последствие
поради тежко травматично разклащане. Тя е имала счупване на носни кости и
на кост в областта на брадичката, мозъчно сътресение, контузии в областта на
лицето, ръцете, гърба и таза. Експертизата е установила, че избиването не
третия долен зъб в ляво и екстракцията на първи долен ляв зъб поради
тежкото му травматично разклащане, са осъществили медико-биологичния
признак избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето,
което съответства по медико-биологичен признак на средна телесна повреда
по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК. Счупването на носните кости, на
алвеоларния израстък на долната челюст, мозъчното сътресение и останалите
мекотъканни увреждания са причинили на А. Н. временно разстройство на
здравето, което не е било опасно за живота й и няма самостоятелно
наказателно-правно значение, но следва да бъде преценявано като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство. Същевременно съдът установи,
че след произшествието, Л. М. е направил всичко възможно за оказване на
помощ на пострадалите, като е помогнал на А. Н. да излезе от автомобила и я
е пренесъл настрани от него, след което е помогнал на Н. А. да слезе от
автомобила, като виждайки, че тя диша трудно, много внимателно я изнесъл
от автомобила и я поставил отстрани. Това са били всички възможни действия
на М. за оказване на помощ на двете пострадали в този момент и съдът
приема, че има основание за приложение на привилегирования състав на чл.
343а, ал.1, б „в“ от НК, който предвижда в този случай деянието да бъде
наказано с лишаване от свобода до 4 години. Съдът е приел за неоснователно
обвинението за това, че М. е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал.2 от
Закон за движение по пътищата, които го задължават при избиране скоростта
на движението да се съобрази със състоянието на пътя и интензивността на
движението, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. Съдът посочва, че съгласно трайната
15
съдебна практика и теорията, обвиненията за допуснато нарушение на
правилата на чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата са
изключващи се взаимно, тъй като когато водач на МПС го управлява с
разрешената по закон за съответния пътен участък скорост, но не се съобрази с
някои от условията на чл. 20, ал.2 от ЗДвП - амосферни условия, състояние на
пътя, интензивност на движението и др., то тогава той допуска нарушение,
затова, че не е съобразил скоростта си с някое от посочените по-горе условия.
Когато обаче водачът управлява със скорост над максимално разрешената за
пътният участък, в случая скорост от 90 км/час, то тогава той допуска
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, защото управлява с превишена скорост.
Съотношението между двете разпоредби е като обща чл. 20, ал.2 към
специална чл. 21, ал.1, поради което и когато нарушението е по чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, то изключва да има и такова по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл са
решение № 283 от 19.07.2023 г. на ВКС по н. д. № 459/2023 г., I н. о., НК и
решение № 1342 от 9.03.2016 г. на ОС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 12/2016
г. Поради това и прилагайки привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б "в"
от НК, съдът е оправдал подсъдимия за това, че е допуснал нарушение на
правилата по чл. 20, ал.2 от Закон за движение по пътищата и по обвинението
за извършено престъпление по основния състав на чл. 343, ал.3, пр.3, б „а”
пр.2 от НК. Независимо от приложението на привилегирования състав на чл.
343а, ал.1, б "в" от НК съдът не може да уважи желанието на пострадалите за
прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия, тъй като
такава възможност не е предвидена за извършените престъпления по чл. 343а,
ал.1, б "в" от НК когато са причинени телесни повреди на повече от едно лице.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост от
подсъдимия, който не е искал и не е допускал настъпване на
общественооапсните му последици, но е можел и е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата
умишлено, като е знаел задължението си да контролира непрекъснато МПС,
което го е задължавало да не извършва необмислени и непремерени движения
с волана на автомобила, както и е знаел, че се движи с превишена скорост,
разбирал е общественоопасните последици от това и е допускал настъпването
им. По отношение на настъпилите от престъплението общественоопасни
последици той е действал непредпазливо, като не е искал и не е допускал
настъпването им, но е можел и е бил длъжен да предвиди, че в резултат на
нарушенията на правилата за движение по пътищата се създава риск от
произшествие и причиняване на телесни повреди на пътниците в
автомобила.

При определяне на вида и размера на наказанието съдът е преценил, че са
налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимия Л. М., тъй като за извършеното по
непредпазливост престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода
до 4 години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
16
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а
причинените от деянието имуществени вреди са възстановени, поради което и
отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства доброто име и
авторитет на подсъдимия, липсата на предходни нарушения на правилата за
движение по пътищата, оказаното от него съдействие на разследването,
доброто процесуално поведение, а като отегчаващи отговорността
обстоятелства множеството наранявания на пострадалите и сериозните
последици за здравето им, съдът е преценил, че с налагане на
административно наказание глоба в размер на 2000 лв. ще бъдат постигнати в
достатъчна степен целите на наказанието и то ще въздейства поправящо и
превъзпитателно на дееца и ще предупреди околните за последиците от
неизпълнение на задълженията за спазване на правилата за безопасност на
движението и причиняване на телесни увреждания при произшествия. Като
отчита, че е извършено непредпазливо деяние, от което са изминали повече от
2 години, както и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и
работата му, която всеки ден е свързана с управление на автомобил, съдът
прецени, че целите на наказанието ще бъдат постигнати в достатъчна степен и
без да бъде налагано по-лекото наказание "Лишаване от право да се управлява
МПС".
С присъдата си съдът не се е произнесъл по отношение на направените по
делото съдебни разноски и ще го направи по реда на чл. 306, ал.1 от НПК с
определение, което ще бъде обявено на страните.
Това са мотивите на съдебния акт по НОХД № 600/2024г. по описа на Районен
съд Благоевград.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
17
Съобщи за изтекли лични данни