Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 78
26.06.2020г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично
съдебно заседание, на първи юни две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №142 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба,
подадена от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.161, представлявано от
управителя Петър Стойчев Стоев, с която се обжалва
Решение №2616 от 18.10.2019г., постановено по гр.д. №3080/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е
приел за
установено по реда на чл.422 от ГПК, че Г.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
дължи на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, представлявано от Управителя
Петър Стойчев Стоев, сумата от 200,70 лева – главница по Договор за потребителски
кредит №0001664/10.08.2017г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019 г., за които суми има
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №651/11.02.2019г. по
ч.гр.д.№1253/2019 г. по описа на БРС, като е отхвърлил иска за сумата от 2,10
лева - договорна лихва за периода 10.08.2017 г. - 08.02.2019 г. по Договор за
потребителски кредит №0001664/10.08.2017г., сумата от 73,17 лева - главница по
Договор за допълнителни услуги от 10.08.2017 г. и сумата от 10,93 лева - лихва
за забава за периода 12.09.2017 г. - 08.02.2019 г., както и законната лихва
върху главницата от 73,17 лева, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 08.02.2019г.
Осъден е Г.Д.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, представлявано от
Управителя Петър Стойчев Стоев, сумата от 172,53 лева (сто седемдесет и два
лева и петдесет и три стотинки), разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска и сумата от 15,68 лева (петнадесет лева и шестдесет и осем
стотинки), разноски по заповедното производство, съразмерно на уважената част
от иска.
Твърди се във въззивната жалба, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано в частите, с които съдът е отхвърлил
следните претенции: за сумата от 2,10 лв. – договорна лихва за периода
10.08.2017г.-08.02.2019г. по ДПК №0001664/10.08.2017г.; за сумата от 73,17 лв.
– главница по договор за допълнителни услуги от 10.08.2017г. и за сумата от
10,93 лв. – лихва за забава за периода 12.09.2017г. – 08.02.2019г., както и
законната лихва върху главницата от 73,17 лв. Сочи се, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Изложени са съображения, че
сумите по договора за допълнителни услуги не са общ разход по кредита, поради
което не е следвало да бъдат включвани в ДПК, както и че договорът за
допълнителни услуги е действителен.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните части и постановяване на решение, с
което исковете да се уважат в пълен размер. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски за производството пред двете съдебни
инстанции, както и за заповедното производство. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от адв. Петя Колева – БАК, особен
представител на Г.Д.С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна,
а първоинстанционното решение, в частите, с които са отхвърлени исковете се
счита за правилно и законосъобразно.
В частта, с която са уважени исковете,
първоинстанционното решение се оспорва като недопустимо. Твърди се, че
неправилно районният съд е приложил чл.23 от ЗПК в производството по чл. 422 от ГПК, тъй като по този начин се е произнесъл по непредявено основание.
Претендира се обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и
връщане делото на районния съд за произнасяне по предявения иск. Не са
ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор
от „Гаранционен фонд България“ ЕООД, с който насрещната въззивна жалба се
оспорва като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. Изложени
са съображения, че първоинстанционния съд правилно е приложил чл.23 от ЗПК, тъй
като това е особен вид недействителност.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба за редовни и допустими. Подадени са в срок,
от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание за въззивника-ищец „Гаранционен
фонд България“ не се явява представител.
В съдебно заседание за въззивника-ответник
Г.Д.С. се явява адв. Кенан, която оспорва въззивната жалба и поддържа
насрещната въззивна жалба.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС
намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора БОС намира следното:
Районният съд е квалифицирал исковете като
такива с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
На 08.02.2019г. „Гаранционен фонд
България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу Г.Д.С. за заплащане на сумата от 306,87 лв. – главница, лихва
от 10.09.2017г. до 08.02.2019г. в размер на 2,10 лв., лихва от 12.09.2017г. до
08.02.2019г. в размер на 10,93 лв., както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че паричното вземане е
за неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит
№0001664/10.08.2017г. ведно с Общи условия; Договор за допълнителни услуги от
10.08.2017г., ведно с Тарифа; Договор за поръчителство от 10.08.2017г.
На 11.02.2019г. е издадена Заповед №651 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Г.Д.С., да заплати на „Гаранционен фонд България“ ЕООД следните суми:
306,87 лв. – главници, дължими по сключени между длъжника и „Фреш кредит ЕООД,
Договор за потребителски кредит, общи условия към него, договор за допълнителни
услуги, както и договор за поръчителство от 10.08.2017г., сключен между
длъжника и „Гаранционен фонд България“ ЕООД, 13,03 лв. – лихва за периода от
10.08.2017г. до 08.02.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 08.02.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв.
разноски по делото - заплатена държавна
такса.
С Разпореждане №5131/07.03.2019г.
районният съд е указал на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е
издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по
реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба, уточнена с молба от
08.05.2019г. и с молба от 26.05.2019г., се претендира да се приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение №651 от 11.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1253/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
търговец, който осъществява гаранционни услуги – поръчителство в полза на „Фреш
кредит“ ЕООД, което от своя страна е регистрирано като финансова институция по
ЗКИ, с издаден лиценз от БНБ за същата дейност и предоставя потребителски
кредити и свързани с тях допълнителни услуги.
Твърди се още, че между „Фреш кредит“ и
длъжника са сключени Договор за потребителски кредит №0001664 от 10.08.2017г. и
свързаният с него договор за допълнителни услуги от 10.08.2017г., ведно с Общи
условия към тях. Между длъжника, кредитодателя и трето лице – „Гаранционен фонд
България“ ЕООД е сключен договор от 10.08.2017г. за гаранционна сделка
/поръчителство/ за задълженията на длъжника към „Фреш кредит“ по горепосочените
договори. Сочи се още, че на датата на подписване на посочените договори, на
длъжника е предоставена сумата от 300 лв. Длъжникът от своя страна се е
задължил да погасява разсрочено с краен падеж 10.11.2017г., дължимите по двата
договора суми, подробно описани в исковата молба. Сочи се, че до 08.02.2019г.,
длъжникът е извършил следните плащания: 99,30 лв. – главница и 2,10 лв. –
договорна лихва по ДПК; 37,98 лв. – главница по т.1 от Договора за допълнителни
услуги и 30,62 лв. – законна лихва за забава по ДПК, като след 08.02.2019г.
няма повече плащания. Посочва се, че в ДПК страните са уговорили
обезпечения/гаранции по договора. Въз основа на това е сключен договор за
поръчителство, по силата, на който третото лице, настоящ ищец се е задължило
срещу възнаграждение да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя
към кредитора. Предвид просрочие на длъжника за плащане на задълженията по ДПК
и договора за допълнителни услуги, „Фреш кредит“ е упражнил правото си на
вземане към поръчителя, като на 08.02.2019г. го е поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 319,90 лв.,
която е сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената
възнаградителна лихва по ДПК и лихва за забава от датата на първото просрочие
до датата на поканата за плащане. На 08.02.2019г., заявителят е погасил към
„Фреш кредит“ солидарно дължимите от него задължения на длъжника, съобразно
поканата за плащане. Поради това, на основание чл. 74 от ЗЗД, изпълнявайки
чуждо задължение е встъпил в правата на кредитора по горепосочените договори
относно заплатените суми. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор на исковата молба от адв. Петя Колева – особен
представител на Г.Д.С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
На първо място са изложени обстойни доводи за недействителността на договора за
потребителски кредит. На следващо място се твърди, че не е ясно как е формиран
размерът на възнаграждението на поръчителя. Сочи се още, че ищецът не излага
никакви твърдения за причина, поради която не е уведомил длъжника за
извършеното плащане, както и дали е предявил на кредитора някакви възражения.
Изложени са подробни съображения и се претендира отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че ответникът не е изпълнявал
срочно задълженията си по договора. Според признания на самия ищец, платени са 99,30
лева главница; 2,10 лева договорна лихва; 37,98 лева главница по договора за
допълнителни услуги и 30,62 лева законна лихва за забава.
Поради неизпълнение на задълженията по
договора кредитодателят е упражнил правото си на вземане и е поканил поръчителя
да заплати задълженията на длъжника. Въззивникът е погасил дължимото и е
встъпил в правата на кредитора - „Фреш Кредит“ ЕООД.
От приложения договор за потребителски
кредит № 0001664/10.08.2017г., е видно, че по силата на същия ищцовото
дружество е предоставило на ответника кредит от 300 лева. Съгласно записаното в
чл.6, с подписването на договора кредитополучателят удостоверява, че е получил
в брой сумата, затова съдът приема, че договорът служи за разписка за
получаването ѝ. Оформена е и надлежна разписка, подписана от длъжника, удостоверяваща
получаването на сумата.
Съгласно чл. 3 от договора в случай, че кредитополучателят не осигури едно
от предвидените в договора обезпечения: поръчителство от две физически лица,
всяко от които да отговаря на няколко условия, едно от които – да има доход над
1500лв., постоянен трудов договор или кредитополучателят да има неотменима и
безусловна банкова гаранция с бенефициер – кредитодателя, за сумата на главницата,
се счита, че кредитополучателят е дал съгласие и упълномощава кредитодателя да
сключи от негово име и за негова сметка договор за поръчителство на стойност в
рамките на 111,15 лева.
Установено е, че обезпечения не са
представени и че между „Фреш кредит“ ЕООД, ищцовото дружество и длъжника е сключен
договор за поръчителство – л. 12. След установяване на неизпълнението,
кредитодателят е ангажирал отговорността на въззивника с покана за плащане,
като поръчител и не се оспорва погасяване на задължението от страна на
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД в полза на „Фреш Кредит“ ЕООД. За плащането на
сумата са ангажирани доказателства – платежно нареждане за кредитен превод от
08.02.2019г.
При обсъждането на клаузата на чл. 3 от процесния договор, съдът
съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗПК: „Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна“.
За да е действителна клаузата, тя следва
да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция
за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение,
установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се
съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Включването в договор
на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите
нрави, доколкото това неизпълнение води до крайно неблагоприятни последици за
кредитополучателя. В случая, според настоящия състав, двете поставени от
кредитодателя условия по чл.3 от договора за потребителски кредит, са практически неизпълними. Първото от тях е
в срок от 48 часа от сключване на договора да бъдат осигурени двама гаранти,
работещи на постоянен и безсрочен трудов договор, с нетно трудово
възнаграждение в размер на 1500лв., които да подпишат договор за поръчителство
и да гарантират връщането на сумата от страна на длъжника.
Изискването да бъдат осигурени двама
такива поръчители, които да се съгласят да гарантират издължаването на кредита от
страна на въззиваемия, отговарящи на всички изброени по-горе условия и с високи
нетни трудови възнаграждения, според настоящия състав не може да бъде изпълнено
в краткия 48-часов срок по договора, а това означава автоматично възникване на
възможност за сключване на договор за поръчителство между кредитодателя и
въззивника.
Същото се отнася и до второто условие,
което е на практика неизпълнимо – да се внесе банкова гаранция с бенефициер –
кредитодателя, в размер на сумата на главницата и тя да бъде безусловна и
неотменима. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя не може да бъде
удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице, което има
средства в размера на главницата за заплащане на банкова гаранция в полза на
кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит за сума, съответстваща на
същата главница.
Свободата на договарянето не може да бъде
използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за
сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч.
този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на
общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До нарушаване на този
принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване
на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на
избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване
на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива
задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на
договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
което се сключва друг договор, за сума, близка до тази на договора за кредит.
Отделно от изложеното, в случай, че се
касае за предоставяне на допълнителни услуги, то те следва да бъдат включен в
годишния процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за потребителските
кредити, но в случая това не е сторено.
При така изложеното съдът споделя изводите
на районния съд относно приложението на чл.23 от ЗПК и недължимостта на сумите,
надвишаващи 200,70 лева - главница по договор за потребителски кредит № 0001664/10.08.2017г.
Въведеното с насрещната въззивна жалба
възражение, че като е присъдил чистата стойност на кредита, съдът се е
произнесъл по непредявен иск и е постановил недопустимо решение, настоящият
състав намира за неоснователно.
Съгласно чл.23 от ЗПК, при установената
недействителност на договора за потребителски кредит, ответникът следва да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по
кредита. В случая се касае за особен вид недействителност. Посочената
разпоредба на чл.23 от ЗПК е императивна, установена в публичен интерес
материалноправна норма, за чието спазване въззивният съд следи и следва да
приложи.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора, предвид
неоснователността на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба,
разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, както са направени.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2616 от 18.10.2019г.,
постановено по гражданско дело №3080/2019 г., по описа на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: