РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. гр.Мадан, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20245430100410 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Н. А. А. против А. А.
А. за признаване за установено, че отвентикът дължи на ищцата следните
вземания, за които е издадена Заповед № * за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 29.07.2024 година по частно гражданско дело №
307/2024г. по описа на МРС, а именно - 544,28 лева, представляваща 1/7
идеална част от сумата от 3810,00 лева, представляваща сбор от 25 пълни
месечни обезщетения за периода от 26.10.2021г. до 26.11.2023г. включително,
всяко от които в размер на 150,00 лева и едно обезщетение за периода от
27.11.2023г. до 08.12.2023г. в размер на 60,00 лева, 93,42 лева, представляваща
1/7 идеална част от сумата от 654,00 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 27.11.2021 година до 22.07.2024г., и законната лихва върху
главницата от 544,28 лева от 22.07.2024 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че след смъртта на
баща й А. А. И., починал на 19.11.2018 година, нейната майка Л. Х. И. е
единствен ползвател на притежаваното от него жилище, представляващо
апартамент в *, като молителката в качеството си на негов наследник била
лишена от правото да ползва наследената от него идеална част от
апартамента. Молителката сочи, че не живеела в посочения апартамент от
януари 2018 година, когато майка й Л. Х. И. образувала срещу нея дело за
защита от домашно насилие - гражданско дело № 282/2018г. по описа на PC
Мадан, по което молбата й за защита била отхвърлена. Въпреки това от януари
2018г. тя не допускала ищцата до апартамента. След смъртта на бащата на
ищцата А. А. И., починал на 19.11.2018 година, ответницата е била единствен
ползвател на притежаваното от него жилище, представляващо апартамент в *,
1
като ищцата в качеството си на негов наследник била лишена от правото да
ползва наследената от баща й идеална част от апартамента. Наследството на
баща й била приела изрично, като приемането било вписано под № *, в
специалната книга за това на PC Мадан. Л. Х. И., М. А. А., А.А. А. и К. А. А.
били загубили правото да приемат наследството на А. А. И., съгласно Решение
№ 65/02.07.2019г., което също е вписано в книгата. Апартамента бил придобит
по време на брака на родителите на ищцата в режим на СИО, поради което
всеки от тях притежава 1/2 от него. След смъртта на баща й, само ищцата и
ответникът А. А. А. следвало да се считат за наследници на баща им, поради
което наследили по 1/2 от неговата част, тоест ищцата и ответникът
притежавали по 1/4 ид.ч. от апартамента. През исковия период Л. И. е била
собственик на ид.ч. от апартамента на основание покупко-продажба в режим
на СИО - нотариален акт № * на нотариус С. Б., per. № *в НК на РБ. С писмена
покана, изпратена на 28.06.2019 година по „Български пощи” ЕАД,
товарителница № PS4960001CMZY, ищцата поканила Л. Х. И. да й заплаща:
обезщетение за неползването на имота, считано от датата на получаването на
поканата, което обезщетение определям на 150,00 (сто и петдесет) лева
месечно, платими до последната дата на съответния месец, за който се
отнасят, както и обезщетение за забава, която възниква при несвоевременно
заплащане на месечните обезщетения. Размерът на претендираното
обезщетение бил определен на базата на пазарно проучване като
равностойност на пазарния наем за жилище със сходни характеристики в град
Рудозем през процесния период. След смъртта на Л. Х. И. на 08.12.2023г.
всеки от нейните наследници дължал на ищцата обезщетение за лишаването й
от ползване на недвижимия имот, съответно на наследствените му права -
всеки от тях, вкл. и ответникът бил наследил по 1/7 ид.ч. от активите и
пасивите на останалото от нея имущество. По изложените съображения моли
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, който въвежда
възражения за нередовност на исковата молба. Оспорва предявените искове по
същество. Сочи, че ищцата никога не е била лишавана от право на ползване
върху процесния апартамент, нито преди смъртта на неговия собственик, нито
след това. Това се подчертавало от факта, че ищцата била единствения
наследник, която е с постоянен адрес, идентичен на този на процесното
жилище. Ищцата винаги имала една стая в процесния апартамент, която
стояла заключена в нейно отсъствие. Ответникът от 20 години живеел в
Германия, като бил с регистриран постоянен адрес в гр. Смолян и не би могъл
да попречи на ищцата да ползва жилището, в което до смъртта си е
пребивавала тяхната майка. Оспорва доказателствената стойност на
представения от ищеца системен бон от Български пощи АД, като сочи, че
същият не установява факта на изпратена покана до наследодателката Л. Х.
И.. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е ЗАПОВЕД № * ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО
ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК от * г. по частно гражданско дело № 307 по
описа на съда за 2024 г., с която е разпоредено длъжниците Р. Л. Б., с ЕГН
2
**********, от *, А. А. А., с ЕГН **********, от *, М. А. А., с ЕГН
**********, от *, А. А. А., с ЕГН **********, от *, К. А. А., с ЕГН
**********, от * и О. Л. Б., с ЕГН **********, от *, да заплатят на Н. А. А., с
ЕГН *, от *, сумата от 3810.00 лева (три хиляди осемстотин и десет лева),
представляваща обезщетение за лишаване на Н. А. А. от ползване за периода
от 26.10.2021 г. до 08.12.2023 г. включително, на придобития по наследство от
А. А. И. апартамент № *, находящ се в *, която сума представлява сбор от 25
пълни месечни обезщетения за периода от 26.10.2021 г. до 26.11.2023 г.
включително, всяко от които в размер на 150.00 лева и едно обезщетение за
периода от 27.11.2023 г. до 08.12.2023 г. в размер на 60.00 лева, като всеки от
длъжниците дължи част от общото вземане, съответна на наследствения му
дял от имуществото на Л. Х. И. с ЕГН **********, починала на 08.12.2023 г., а
именно – по 544.28 лева /1/7 идеална част от наследството на Л. И. /; 654.00
лева (шестотин петдесет и четири лева) лихва за забава за периода от
27.11.2021 г. до 22.07.2024 г., като всеки от длъжниците дължи част от общото
вземане, съответна на наследствения му дял от имуществото на Л. Х. И. с ЕГН
**********, починала на 08.12.2023 г., а именно – по 93.42 лева /1/7 идеална
част от наследството на Л. И./; ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на настоящото заявление на 26.07.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането, както и направените в настоящото заповедно
производство разноски от 89.28 лева /осемдесет и девет лева и двадесет и осем
стотинки/ държавна такса и 400.00 лева /четиристотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.
414 от ГПК единствено от длъжника А. А. А., което е довело до предявяване
на настоящия иск при спазване на законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 от
ГПК.
Като доказателство по делото е прието удостоверение за наследници на
А.А.И., починал на 19.11.2018 г., видно от което след смъртта си негови
наследници останали Л. Х. И., А. А. А. – син (ответник в настоящото
производство), Н. А. А. - дъщеря (ищца в настоящото производство), М. А. А.
– дъщеря, А. А. А. – дъщеря и К. А. А. – син.
Представена е покана от Н. А. А., с адрес: * до Л. Х. И., с която е
посочила, че след смъртта на А.А.И., Л. Х. И. е единствен ползвател на
притежаваното от него жилище в *, като ищцата в качеството на негов
наследник е лишена от правото да ползва наследената от него част от
апартамента. Ответницата е поканена да заплаща на ищцата обезщетение за
неползването на имота в размер на 150 лева месечно, ведно с обезщетение за
забава. В поканата не е посочена дата на съставяне. Представен е системен
бон от Български пощи АД от 28.06.2019 г. за услуга „Приемане на пратка от
подател Н. А. до Л. У., в който фигурира и заплатена такса за обратна
разписка. Липсват доказателства обаче дали и кога пратката е получена от
адресата Л. И..
Като доказателство по делото е прието удостоверение за наследници на
Л. Х. И., видно от която Л. Х. И. е починала на 08.12.2023 г. и е оставила за
свои наследници Р. Л. Б. – син, А. А. А. – син, Н. А. А. – дъщеря, М. А. А. –
3
дъщеря, А. А. А. – дъщеря, К. А. А. – син, О.Л. Б. – син.
Като доказателство по делото е прието заверено копие от Решение * по
гр.д. № * по описа на РС Мадан, влязло в сила на 30.08.2019 г., видно от което
Л. Х. И., Н. А. А., М. А. А., А. А. А. и К. А. А. са загубили правото да приемат
наследството на А.А.И., починал на 19.11.2018 г., бивш жител на *.
По делото е изготвено и прието заключение на СТЕ, видно от което
средния пазарен наем на процесния имот за периода от 26.10.2021г. до
08.12.2023г. е 192.00лв. Вещото лице уточнява, че правилният
административен адрес на процесният имот е *.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като обективна,
компетентна и отговаряща в цялост на поставените задачи.
В о.с.з. от 27.05.2025 г. е разпитан свидетелят А. К. К., който заяви, че
познава ищцата от 2017-2018 г., когато тя живеела в апартамента си в *, който
бил наследствен от баща й. В този апартамент тогава живеел и баща й, който
по-късно починал, живеела и съпругата на баща й. Ищцата живяла там до към
края на 2018 г. Ищцата споделила на свидетеля, че била принудена да напусне
жилището поради семейни причини с мащехата й. След това за кратко време
ищцата намерила квартира на *, след което оттам също била принудена да
напусне, и тогава отишла да живее в апартамента на свидетеля в *. Откакто се
настанила в апартамента на свидетеля, Н. не се връщала да живее в
апартамента на баща й, тъй като няма достъп до него. Тя правила опити да
влезе в апартамента, защото тя имала вещи, които се намирали в апартамента
на баща й. Свидетелят знаел, че ищцата правила опити да влезе в апартамента
на баща й, но не успявала, тъй като нямала ключ от входната врата. От
предишни дела, които тя е водила, за да има достъп до апартамента, чрез
органите на МВР е бил даван ключ от външната врата на апартамента, но още
на следващия ден патронът на бравата е бил сменян. Сега в момента ищцата
нямала ключ. В момента в апартамента живеел лицето Р..
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят А. Ц. Ц. – син на ищцата, който
заяви, че през 2015 г. със семейството му се настанили да живеят в * при дядо
му. Там живеели до около 2017г. Напуснали доброволно апартамента, тъй като
се случвали неща, които не били нормални за свидетеля и сестра му и не
можели да живеят в такава обстановка. Първоначално отишли да живеят под
наем, а впоследствие отишли да живеят при А. К., където живеели до днес.
Откакто напуснали жилището на баба му и дядо му не се връщали да живеят
на същия адрес. Правили опити да влязат в апартамента. Свидетелят
многократно присъствал с ищцата, но достъп не бил предоставен от Р..
Търсили съдействие от полицията, за да влязат вътре, предоставил им се ключ
от Р., но моментално след това патронът бил сменен и от този ключ нямал
никаква полза за достъпа. Ключът им го дал пред полицаи. Имало един
случай, в който били с полицейски служители, тогава Р. отворил вратата, след
като полицаите му се представили, и тогава той им дал ключ, който
впоследствие не пасвал на вратата.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят Г. С. К., който заяви, че
познава ответника А. А. е от над 20 години. А. А. в момента е в Германия,
4
живее там от 15 години. Като ученик е живял в *, след това е живял в София, и
след това в Германия. Преди да замине за Германия, 2-3 години е живял в
кв.Райково в гр.Смолян. Когато си идват за отпуски, по празници, живеят в
кв.Райково в Смолян.
В същото о.с.з. е разпитан свидетелят Р. Л. Б., който зави, че гледал
майка си Л. Х. И., докато била болна в * в апартамента на *, за който се води
делото. Този апартамент бил с три стаи и кухня. Свидетелят живеел в едната
стая, в която гледал майка му. В този апартамент имало една стая, която стояла
заключена, това била стаята на ищцата. Като дете преди да отиде в казармата,
свидетелят живял в този апартамент, докато А.А.И. бил жив. Отишъл да
живее в това жилище през 2017-2018 г. Тогава там живеела само майка му.
Имало е случаи, когато ищцата идвала и искала да влезе в жилището, но
ищецът не я пускал, и й казвал да извика полиция и да влезе с полицай.
Съдът намира за установено от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2
от ЗС. За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже
основанието, от което извежда правото си на собственост върху процесния
недвижим имот в посочения обем, обстоятелството, че ответникът е
наследник на Л. Х., размерът на наследствения му дял, факта на ползването на
имота от страна на наследодателя на ответника - Л. Х. през процесния период,
размера на ползата, от която ищцата е лишена, достигането до наследодателя
на ответника - Л. Х. на поканата от ищеца, както и датата, на която тя му е
била връчена.
Изложените от ответника обстоятелства, че поради постоянното му
пребиваване в Германия не е възпрепятствал ищцата да ползва процесния
имот са неотносими към предмета на делото, доколкото искът е предявен
срещу ответника в качеството му на наследник на Л. Х. И., която се твърди да
е възпрепятствала правото на ищцата да ползва имота съобразно
наследствения й дял, вследствие на което в патримониума на наследодателя Л.
Х. И. е възникнало задължение за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС в полза на ищцата, което задължение впоследствие е преминало върху
наследниците на Л. Х. И..
Липсва спор между страните, че процесният недвижим имот е бил
собственост в режим на СИО между А.А.И. и Л. Х. И., както и че страните по
делото са техни наследници от първи ред. След смъртта на А.А.И. на
19.11.2018 г. СИО върху процесния апартамент е прекратена, като ½ ид.ч. от
недвижимия имот става собственост на Л. Х. И. въз основа на прекратяване на
СИО, а останалата ½ ид.ч. се разпределя между наследниците на А.А.И..
С Решение * по гр.д. № * по описа на РС Мадан, влязло в сила на
30.08.2019 г. наследниците Л. Х. И., Н. А. А., М. А. А., А. А. А. и К. А. А. са
загубили правото да приемат наследството на А.А.И., починал на 19.11.2018 г.
Дори да се приеме, че към този момент ищцата вече е била приела
наследството на А.А.И. изрично, вписано под № * в специалната книга по чл.
49, ал. 1 от при РС Мадан и се легитимира като собственик по наследство на ¼
ид.ч. от процесния апартамент ( с останали собственици А. А. А. ¼ ид.ч. и Л.
5
Х. И. ½ ид.ч.), то за възникване на правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от
ЗС е необходимо да бъде установено личното ползване на имота на някой от
останалите собственици и надлежното отправяне на покана от ищецата за
заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като обективни, безпротиворечиви по отношение на основните релевантни по
делото обстоятелства се установява, че през процесния период 26.10.2021г. до
26.11.2023г ищцата не ползвала процесния имот, като същият се ползвал от Л.
Х. И. и нейният син Р. Л. Б.. Касае се за лично ползване по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС и съгласно Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК на ВКС, според което "лично ползване" по смисъла на чл. 31
ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без
да се събират добиви и граждански плодове. От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено, че ищцата не е разполагала със
свободен достъп до имота през процесния период.
По делото обаче остава недоказано изпратеното писмено поискване по
чл. 31, ал. 2 от ЗС от ищцата Н. А. А. да е достигнало до получателя Л. Х. И..
За да породи правни последици изявлението на един правен субект следва да
достигне до адресата си. В настоящия случай въпреки разпределената му
доказателствена тежест да установи достигането до наследодателя на
ответника - Л. Х. на поканата от ищеца, както и датата, на която тя му е била
връчена, ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока. В самата покана
липсва дата на съставяне, но дори да се приеме, че същата е била изпратена
чрез Български пощи ЕАД съгласно представения системен бон от 28.06.2019
г. липсват доказателства същата да е достигнала до получателя. В системния
бон е описана като закупена допълнителна услуга изпращането на пратката с
известие за доставяне, което известие обаче не е представено по делото и не би
могло да се установи дали пратката е достигнала до адресата. Освен това в
представената покана адресът на процесния имот е некоректно посочен,
доколкото от заключението на изготвената по делото СТЕ се установява, че
адресът на имота е *, а не *. В настоящия случай съдът не счита, че
посочването на друг адрес на същата улица би създало у адресата затруднение
до степен да не разбере за кой конкретно имот ищцата претендира
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Посочването на друг адрес обаче е
относимо към редовността на писменото поискване от ищцата с оглед начина
му на връчване - чрез Български пощи ЕАД, като предвид липсата на
посочване на коректен адрес в поканата, както и предвид липсата на
доказателства за получаването й от адресата, съдът намира, че отправената
покана не е годна да породи правни последици. Ето защо не са налице
предпоставките за възникване на вземане за заплащане на обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС в полза на ищцата, предвид липсата на надлежно писмено
поискване, което обуславя и неоснователността на предявения иск.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника направените по делото разноски. Ответникът претендира
присъждане на разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение
6
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл.
80 от ГПК. Видно от представеното от пълномощника на ответника
извлечение от банков превод на л. 86 от делото, ответникът е реализирал
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, като доколкото
ответникът е поискал присъждане на разноски в лева, то съдът намира
искането за доказано по основание и размер за сумата от 488,96 лева, която
следва да бъде възложена в тежест на ищеца. Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 31, ал. 2 от ЗС от Н. А. А., ЕГН ********** против А. А. А., ЕГН
********** да бъде признато за установено, че отвентикът А. А. А., ЕГН
********** дължи на ищцата Н. А. А., ЕГН ********** следните вземания,
за които е издадена Заповед №* за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 29.07.2024 година по частно гражданско дело № * по описа на
МРС, а именно - 544,28 лева, представляваща 1/7 идеална част от сумата от
3810,00 лева, представляваща сбор от 25 пълни месечни обезщетения за
периода от 26.10.2021г. до 26.11.2023г. включително, всяко от които в размер
на 150,00 лева и едно обезщетение за периода от 27.11.2023г. до 08.12.2023г. в
размер на 60,00 лева, 93,42 лева, представляваща 1/7 идеална част от сумата от
654,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 27.11.2021 година
до 22.07.2024г., и законната лихва върху главницата от 544,28 лева от
22.07.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на А. А. А.,
ЕГН **********, ЕГН **********, с адрес: * сумата от 488,96 лева
(четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки) –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7