Р Е Ш Е Н И Е
№1407/18.3.2014г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 9851 по описа на Варненски районен съд за 2013 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано, въз основа на искова молба с вх. №
17496/03.07.2013 г. от И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, бул. *, чрез
процесуален представител срещу Ф.И.
*, ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *, ул. * и
Н.Ф.А., ЕГН: **********,***, с искане до съда да
постанови решение, с което да обяви
за окончателен предварителен договор от 20.02.2012 г. за покупко – продажба на лек автомобил, вид:
микробус, марка: „*” - дизел, цвят: тъмно зелен, рег. № *, брой места 7+1, рама № *, № на двигателя *.
В исковата молба
се излага, че на 20.02.2012 г. с
ответника, в качеството му на собственик са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил, вид: микробус,
марка: „*” - дизел, цвят: тъмно
зелен, рег. № *, брой места 7+1, рама № *, № на
двигателя *, съгласно документ за собственост - свидетелство за
регистрация част -1 с № * г. издадено от МВР -
Варна, сектор – КАТ, при продажна цена в размер на 350 лева, с краен срок за
изповядване на сделката – 12.11.2012 г. След изготвяне на документите за изповядване
на сделката отказал да изпълни задължението си по чл. 5, ал. 1 от договора.
Ответникът - Ф.И. *, не депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК.
Ответникът – Н.Ф.А.
не депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за
неоснователност на предявения иск, поради нищожност на договора.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск е с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД.
От предварителен договор за продажба на лек автомобил от 20.02.2012
год. се установява наличие на облигационна връзка между Ф.И. * /продавач/ и И.И.М.,
по силата на която продавачът се задължават да прехвърли на купувачите
собствеността върху л.а. вид: микробус, марка: „*” - дизел, цвят: тъмно
зелен, рег. № *, брой места
7+1, рама № *, № на двигателя *. Съгласно т. 2 от
договора, купувачът се задължава да заплати на продавача продажна цена от
350.00 лева, както следва: 300.00 лева – платима в деня на подписване на
договора, 50.00 лева – в деня на изповядване на сделката. Видно от т. 5
страните са приели да сключат окончателен договор на 12.11.2012 год.
По делото е представено свидетелство за регистрация за
процесния л.а. от 12.07.2005 год. /л. 8/.
С
решение от 02.02.2010 год. е прекратен
гражданския брак между Ф.И. * и Н.Ф.А.,
сключен на * год., като е утвърдено постигнато между страните споразумение.
В
конкретната хипотеза, се иска обявяване за окончателен на предварителен договор
за продажба на недвижим имот. Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказва,
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидна облигационна връзка
между страните по силата на процесния предварителен договор, по който ищецът е
изправна страна; съществуване на всички предпоставки за прехвърляне на
собствеността, в това число и че ответника е собственик на имота.
Предварителният
договор за продажба на недвижим
имот има облигационен характер и няма вещно прехвърлително
действие, поради което и сключване
на предварителен договор досежно вещ, която е семейна
имуществена общност само от един от съпрузите, е действителен.
Анализът
на представените по делото писмени доказателства налага извода, че между ищецът
и първият ответник - Ф.И. * съществува
валидна облигационна връзка по силата на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по който ищецът е
изправна страна – заплатил е част от сумата от 300.00 лева в деня на подписване
на договора /чл. 6, ал. 2/. Процесният договор съдържа подробно описание на лекия
автомобил, с необходимите индивидуализиращи белези, определена е цената и
срокът на сключване на окончателния договор, който е изтекъл.
С
оглед изложеното, следва да се приеме, че към дата на приключване на устните
състезания, ищецът и първия ответник са били обвързани от задължението да се
извърши прехвърляне с окончателен договор на правото на собственост на процесния
лек автомобил, в предписаната от закона форма.
От
друга страна – между ищецът и втория ответник не е възникнала валидна
облигационна връзка, което от своя страна налага извода, че за купувача не е
възникнало потестативното право да иска обявяване на процесния
договор за окончателен спрямо ответника Н.Ф.А..
На
следващо място - в
производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът проверява и
обстоятелството дали отчуждителят е собственик на веща.
Релевантен е момента към датата на приключване на устните състезания между
страните.
В случая от данните по делото се установява, че към датата
на сключване на сделката, продавачът е притежавал 1/ 2 ид.
ч. от веща. Този извод се налага по следните съображения: Лекият автомобил е
придобит от Ф.И. * на 12.07.2005 год. по
време на брака му с Н.Ф.А., поради което и спрямо същия се прилага режима на
семейната имуществена общност /чл. 21, ал. 1 СК/. С прекратяване на брака между
страните с влязло в сила решение от 02.02.2010 год. се прекратява и семейната имуществуна общност /чл. 27, ал. 1 СК/, като дяловете на
съпрузите са равни /чл. 28 СК/.
Продавачът
е собственик на 1/ 2 ид. ч. от
веща, поради което и предварителния договор следва да бъде обявен
договора за окончателен за притежаваната съответна идеална част, след
като в хода на устните състезания
купувачът, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че е съгласен сделката да се осъществи. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 313 от 26.05.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 584/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията *, постановено по реда на чл. 290 ГПК; Решение № 1183 от 1.11.2000 г. на
ВКС по гр. д. № 57/2000 г., II г. о., докладчик съдията *.
По изложените съображения
се налага извода, че са
налице предпоставките за обявяване за
окончателен на сключения между страните предварителен
договор по отношение на 1/ 2 ид. ч.
от лекия автомобил. За другата 1/ 2 ид. ч. продавачът
не се легитимира като собственик, поради което и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният иск спрямо ответницата А. е неоснователен,
поради което и същия следва да бъде отхвърлен.
На следващо място – купувачът не са изпълнил
задължението си да заплати цената
на ½ ид. ч. от веща в пълен размер. Този извод се
налага с оглед лексическото
и логическото тълкуване на разпоредбите на представения договор, от които става
ясно, че към датата на сключване на същия продажната е заплатена сумата от 300.00
лева, при договорена стойност за целата вещ от 350.00
/ ½ ид. ч. = 175.00 лева/.
На основание чл. 364,
ал. 1 ГПК, ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВРС,
следващите се разноски по
прехвърляне на имота, а именно:
нотариална такса в размер на 30.00 лева, определена съгласно р. ІІ, т. 10 от
Тарифата за нотариалните такси към ЗННД и чл.96 от ЗННД, както и местен данък в
размер на 71.68 лв., определен съобразно правилата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 40,
ал. 1, т. 3 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията
на Община Варна.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника Н.Ф.А. сумата от 150.00 лева, представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН
предварителен договор от 20.02.2012 год., сключен И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, бул. * и Ф.И. *, ЕГН
**********, с настоящ адрес:
с. *, ул. * за
покупко – продажба на ½ /една втора/ идеална част от лек автомобил, вид: микробус, марка: „*” - дизел, цвят: тъмно
зелен, рег. № *, брой места
7+1, рама № *, двигател № *, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, бул. * срещу Ф.И. *, ЕГН
**********, с настоящ адрес:
с. *, ул. * иск
за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.02.2012 год. за покупко – продажба на ½
/една втора/ идеална част от лек автомобил, вид: микробус, марка: „*” - дизел, цвят: тъмно
зелен, рег. № *, брой места
7+1, рама № *, двигател № *, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, бул. * срещу Н.Ф.А., ЕГН: **********,*** иск за обявяване за
окончателен на предварителен договор от 20.02.2012 год. за покупко
– продажба на лек автомобил, вид: микробус, марка: „*” - дизел, цвят: тъмно
зелен, рег. № *, брой места
7+1, рама № *, двигател № *, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, бул. * да заплати по сметка на ВРС, следващите се разноски
по прехвърлянето на имота: нотариална
такса в размер на 30.00
/тридесет/ лева, определена съгласно
р. ІІ, т. 10 от Тарифата за нотариалните
такси към ЗННД и 71.68 лв. /седемдесет и
един лева и 68 ст./ – местен
данък определен съобразно
правилата на чл. 55 от ЗМДТ и чл. 40, ал. 1, т. 3 от Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията на Община Варна.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: с. *, бул. * да заплати на Н.Ф.А., ЕГН: **********,***
сумата от 150.00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: