Решение по дело №63/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от Х. Н. К. от Г. против определение № 2935 от 04.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 612/2012 г. на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилена Заповед № 1236 от 30.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на Х. Н. К. срещу „О.” Г.. В жалбата се сочи, че в дадения му едномесечен срок частният жалбоподател е предявил иск за установяване на вземането му. На основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК не бил задължен да внася държавна такса за предявяване на иска. Във връзка с изложеното счита, че неправилно съдът е обезсилил Заповед № 1236 от 30.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена в негова полза срещу „О.„ Г.. Моли съда да отмени определението на районния съд.

Въззивният съд, при извършената преценка на обстоятелствата по делото, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател, констатира следното:

Частната жалба е подадена в срок и от лице, имащо право на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Пред Кърджалийския районен съд е било подадено заявление от Х. Н. К. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „О.” Г. за сумите: 4 610.87 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 30.03.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, и 320.18 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4 610.87лева за периода от 26.07.2011 г. до 29.03.2012 г. На основание подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 612/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е издадена Заповед № 1236 от 30.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 612/2012 г. на Кърджалийския районен съд е подадено в срок възражение от длъжника „О.” гр. К. На 22.05.2012 г. районният съд е указал на заявителя Х. Н. К., че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК и че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, съдът ще обезсили заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист. На 04.07.2012 г., с определение № 2935 съдът е обезсилил издадената в полза на Х. Н. К. заповед № 1236 от 30.03.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, защото в дадения срок заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска относно вземането си в посочения срок, както и поради непредставяне на доказателства за довнесена държавна такса.

От приложеното към частната жалба пред въззивния съд заверено копие на искова молба е видно, че на 22.06.2012 г. – в изискуемия от закона срок, частният жалбоподател е предявил пред Кърджалийския районен съд иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу „О.” гр. К.

Във връзка с горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК изисква не само в едномесечен срок заявителят да е предявил иск за установяване на вземането си, но и да представи доказателства за това пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените на заявителя от районния съд указания. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. „Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 от ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд по заповедното и исковото производство /както е и в настоящия случай/, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 от ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали исковата молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни.

Впрочем, по този въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – Определение № 247 от 18.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 166/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 20/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 123 от 27.01.2010 г. по ч.т.д.№ 736/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 691 от 13.11.2009 г. по ч.т.д.№ 636/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 490 от 21.06.2010 г. по ч.т.д.№ 254/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 53 от 25.01.2010 г. по ч.т.д.№ 16/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 115 от 11.02.2010 г. по ч.т.д.№ 91/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Определение № 697/12.10.2010 г. по ч.т.д.№ 137/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. В посочените актове е прието, че е безусловно задължението на заявителя да прÕдстави доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането си. Единствено фактът на предявяване на исковата молба не е достатъчен за спазване на изискванията на чл.415, ал.2 от ГПК.

Ето защо, като е констатирал, че в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си и е обезсилил издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, районният съд е постановил правилно определение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че е неоснователен довода на районния съд за непредставяне на доказателства за довнесена държавна такса. На първо място, следва да се посочи, че не съществува задължения за заявителя да представя пред заповедния съд доказателства за довнесена държавна такса във връзка с предявения иск за установяване на вземането си. От друга страна, в случая се касае до трудов спор, по който заявителят е ищец, поради което и на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК е освободен от внасяне на държавна такса за предявения иск. Независимо от изложеното обаче, този довод не влияе на правилността на определението на районния съд, доколкото в указания срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на иска за установяване на вземането си.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2935 от 04.07.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 612/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.