Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К. Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Гюлсевер
Сали
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдия Мазгалов в.гр.дело №3463 по описа за
2021 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20277257
от 15.12.2020г., постановено по гр.дело №74956/2019г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР е осъдена да заплати на Н.М.Д., ЕГН:**********,
на основание чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от 1790,42 лв.- възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.12.2019г. до
окончателното изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 250,16
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2017г. до 22.12.2019г., както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 400 лв. разноски по делото. Ответникът е осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд 331,62 лв. държавна такса и разноски за
производството.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд приел, че има непълнота в
специалната нормативна уредба – ЗМВР по въпросите за продължителността на
седмичното работно време през нощта и преизчисляване на часовете положен нощен
труд от държавните служители в МВР, което формирало и неправилния извод, че в процесния случай следва да се приложат по аналогия ЗДСл и
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/. Различната уредба на продължителността на нощния труд в ЗМВР в
сравнение с КТ била съобразена със спецификата на дейността, извършвана от
служителите в МВР. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът по
жалбата и ищец в производството пред първата инстанция Н.М.Д., в подадения в
срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като
неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение.
Твърди, че е налице празнота в законовата уредба през процесния
период и следва субсидиарно да се приложи НСОРЗ. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр.
с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо, но неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, че през процесния
период страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата
на което ищецът е изпълнявал длъжността „младши изпълнителска“ в 8-ма РСПБЗН,
УПБЗН- Кремиковци към СД“ПБЗН“ при ответника ГД“ПБЗН“-МВР, полагал е труд на
12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за
тримесечен период. През периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2019 год. ищецът е
отработил 1640 часа нощен труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
– чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 год. за реда за организация и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016
год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от
10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл.
3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните служители от МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, а в чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Спорният между
страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Този въпрос е
разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2020 год., ОСГК, с което е прието, че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е
мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното
време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА/, тъй като нормата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР „8 часа дневно“
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - през деня, в неговата „светла“ част и през нощта -
в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00 часа.
Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време
на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение. Различието – установената с разпоредбите
на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за
служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в
чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи
законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове
– наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен
акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на
възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби
липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята
на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в
дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46,
ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение
се реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения
те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни
правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите
на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на
законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през
деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването и
приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям
основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен
режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за
придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, , пенсиониране при условията
на I категория труд – чл. 69 КСО и др. Посочено е, че това разрешение
съответства и на правото на ЕС /в т.ч. решение на СЕС по дело № С-262/20/.
Разясненията,
дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата,
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ.
Различната
регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на
МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по себе си не
води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните правоотношения,
регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице, ако при равни
условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията на труд, в
частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и
обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че
останалите условия за служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР действително
лишава служителите в МВР от увеличено възнаграждение за положен нощен труд при
сумирано начисляване на работното време, но им дава право на други видове
допълнителни възнаграждения, неприложими спрямо всички категории държавни
служители и работници/служители. Те са посочени в мотивите на посоченото
Тълкувателно решение. Отделно от това, липсата на определени допълнителни възнаграждения
може да намери компенсация и в самия размер на основното възнаграждение, при
определянето на което е отчетена спецификата на работата и условията, при
които държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР, полагат труда си. От изложеното следва, че при съпоставяне между
тези служители и работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение,
няма допусната дискриминация, забранена от КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС. Служителите в
МВР, полагащи нощен труд, не са дискриминирани и спрямо останалите служители от
тяхната категория, неполагащи нощен труд,
доколкото първите получават допълнително възнаграждение за нощен труд,
определено със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 год. и Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 год. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди
за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 часа и 06.00
часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0.25 лева.
Следва да се
посочи също така, че различието в отчитането на нощния труд, полаган от
държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово
правоотношение, е основано на обективен и разумен критерий /виж т. 2 от Решение
на СЕС по дело С-262/20/. Законодателят е съобразил, че характерът на работата
на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при
който по презумпция се налага полагане на труд и през нощта /несъмнено нуждата
от служителите на МВР е по всяко време на денонощието/. Ето защо е уредил
компенсацията чрез другите привилегии, а не с допълнително възнаграждение
/сходно на това, предвидено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.
Така приетото тълкуване на закона не
противоречи и на вторичното право на ЕС. Според т. 1 от цитираното решение на
СЕС член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е
по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. С оглед изложеното по-горе
следва да се приеме, че за процесната група служители
законодателят е предвидил други компенсации, поради което и се допуска подобно
разлика в уредбата.
В контекста на
изложеното въззивният съд приема, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и положеният от ищеца
нощен труд не следва да се преизчислява с коефициент 1.143, поради което и
искът за главницата се явява неоснователен. А щом няма главно задължение, не
може да възникне задължение за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ето защо решението
следва да бъде отменено, а исковете- отхвърлени изцяло.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал.
3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство и
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение №20277257 от 15.12.2020г., постановено по
гр.дело №74956/2019г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.Д., ЕГН:********** срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1790,42 лв.- възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.11.2016г. до 30.11.2019г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 23.12.2019г. до окончателното изплащане
на вземането и за сумата от 250,16 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.01.2017г. до
22.12.2019г.
ОСЪЖДА
Н.М.Д., ЕГН:********** да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“- МВР, на основание чл. 78, ал. 8 вр.
с ал. 3 ГПК сумата от 200 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/