Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 23.03.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Цветана ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1670 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно
съединени искове, с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.
Ищецът
- М.С.Ш.-Д., действаща в качеството си на майка и законен представител на м. си
дете Н.Р.Д. твърди, че с Решение № 209/31.05.2018г., постановено по гр.д.
674/2018г. по описана КрлРС, за развод по взаимно съгласие между страните,
ответникът бил осъден да заплаща на м. си дете Н.Р.Д. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.Ш., месечна издръжка в размер на 130.00
лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна
причина за изменението и прекратяването на постановената от съда месечна
издръжка, като тази месечна издръжка съществувала и до настоящият момент и не е
променяна през годините. В предвид на нараснали нужди на детето счита, че
ответникът следва да заплаща по голям размер месечна издръжка. Сочи, че детето
посещава детска градина „*-*** ю.“ в град К., като разходите по такси за
градината и участието му в три отделни направления, изучаване на английски,
участието му в тренировки по футбол и посещаване на кръжок по танци били
допълнителен разход към таксата, които заплащала единствено майката. Детето се
нуждаело от пълноценна храна, дрехи, обувки, пособия за да взима адекватно
участие в учебният процес в детската градина. Пътуването му до гр. К.
всекидневно също бил разход, тъй като нямало превоз и детето всекидневно с
личен автомобил се карало и връщало от детската градина. Освен това, същото
боледувало доста често и всичко това било свързано и с разходи за закупуване и
на лекарства и прегледи при специалисти. Детето живее с майката и същата
поемала голямата тежест в издръжката му еднолично. От друга страна, майката
имала някакви доходи, но тези средства били недостатъчни, предвид на
нарасналите нужди на детето и доколкото нейните доходи били крайно
недостатъчни. Принудена била понякога да търся заеми и помощ от близки за нея
хора, но въпреки трудностите се справяла, с големи лишения за себе си, като
осигурявала на детето най-необходимото за нормалното му съществуване, като му
създала много добри условия за учене и почивка. Счита, че било необходимо и още
по-голямо участие от страна на бащата и ответник в настоящият процес в
издръжката на детето. Не отрича, че бащата на детето епизодично му закупува
подаръци, взима го когато има възможност при себе си, но финансово освен
месечната издръжка в размер на 130 лева, друго не предоставял. При определяне
на месечната издръжка, съгласно практиката на съдилищата и закона би следвало
да се вземе в предвид и обстоятелството не само нуждите на лицата, които се
нуждаят от издръжка, но и финансовите възможности на задълженото лице. Счита,
че задълженото лице в случая е в работоспособна възраст и получава добри
доходи. Доколкото издръжка в размерна 1/4 от минималната работна заплата, която
е 610 лева, минималната месечна издръжка към момента на депозиране на исковата
молба е 152.50 лева. Дори присъдената месечна от 130.00 лева към настоящият
момент е под законовият изискуем минимум. Освен това, считано от 01.01.2021 г.
с решение на МС на РБ, минималната работна заплата става 650 лева и издръжката,
изчислена на база 1/4 от минималната работна заплата ще бъде в размер на 162.50
лева. По изложеното претендира месечна издръжка в размер на 210.00 за детето й.
В този смисъл заявява готовност за споразумение относно претенцията за
увеличение на присъдена, при желание от ответната страна.
МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да измени съществуващата до настоящият
момент месечна издръжка от 130.00 лева и същата бъде увеличена на 210.00 лева,
като в този смисъл осъди ответника да заплаща на детето Н.Р.Д. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител - М.Ш., месечна издръжка в размер на
210.00 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. Моли
съда, със съдебният си акт да допусне предварително изпълнение на решението, в
частта му относно присъдената месечна издръжка. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответникът
- Р.К.Д., редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не взема
становище по иска, както и не депозира писмен отговор в срока по член 131 от
ГПК, въпреки
дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 17.03.2021г., ищецът, представлявани чрез свой процесуален
представител – адвокат И.Д., заявява желанието си за постановяването на
неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На
ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член
133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът
не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество, по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78, ал.1 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на 300.00 лева.
На ответника ще следва да бъдат
възложени, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, да заплати държавна такса по
бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС, изчислена върху увеличението на издръжката
за36-месечните платежи, в размер на 115.20 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание член 150 от СК,
определена с Решение № 209/31.05.2018г., постановено по гр.д. № 674/2018г. по
описа на КрлРС издръжка, която Р.К.Д. *** с ЕГН ********** заплаща на детето си
Н.Р.Д. с ЕГН **********, като м., действащо чрез своята майка и законен
представител - М.С.Ш.-Д. с ЕГН **********,***,
като я УВЕЛИЧАВА от 130.00 (сто и тридесет) лева на 210.00 (двеста и десет)
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа до окончателното
изплащане
ОСЪЖДА,
Р.К.Д. *** с ЕГН ********** да заплати М.С.Ш.-Д. с ЕГН **********, в качеството
си на майка и законен представител на м. дете - Н.Р.Д. с ЕГН **********,***,
направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.