Решение по дело №11743/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1354
Дата: 17 април 2025 г. (в сила от 17 април 2025 г.)
Съдия: Александър Валентинов Цветков
Дело: 20243110111743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20243110111743 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от В. К. Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. А., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законните му представители, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата в размер на 10,00 лева, представляваща частичен
иск от сумата в размер на 466,78 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на предна броня и
лайсна предна броня лява на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Ситроен С3“ с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на
17.06.2024 г. ПТП в гр. Силистра, което ПТП е реализирано по вина на водача
на лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ***, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът излага твърдения, че на 17.06.2024 г., около 10:30 часа, в ***,
собственият му лек автомобил марка „Ситроен С3“, с рег. № ***, бил
паркиран, когато водачът на лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ***, при
маневра за паркиране го ударил. За настъпилото ПТП участниците съставили
двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото
произшествие посочили водача на лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ***.
Твърди, че лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника към датата на събитието. Излага
твърдения, че уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото
застрахователно събитие на 18.06.2024 г., след което бил извършен оглед на
автомобила, изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за
1
щетите, в който били описани щети по предна броня и лайсна предна броня
лява на автомобила му. Получил застрахователно обезщетение в размер на
132,22 лева, което намира за недостатъчно за репариране на действителния
размер на вредите от 600 лева, с което обосновава правния си интерес от
провеждане на исковата защита по частичния иск от претенция в общ размер
на 466,78 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Същият се приема, че е постъпил в рамките на срока по чл. 131 от ГПК.
В отговора се изразява становище за неоснователност на иска, като същият се
оспорва по размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на събитието, механизмът на настъпване на ПТП,
вината на водача на застрахования автомобил, както и извършеното
извънсъдебно плащане на обезщетение в размер на 132,22 лева. Ответникът
счита, че изплатеното обезщетение е достатъчно за покриване на причинените
вреди, поради което моли за отхвърляне на иска.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът,
представляван от адв. А., поддържа предявената искова претенция и моли за
нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, като процесуалният
му представител чрез писмено становище, депозирано на 27.03.2025 г.,
поддържа отговора на исковата молба, както и направените с него възражения,
с оглед на което моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неговата основателност е обусловена от
установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните
имуществени вреди.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, че л.а. „Опел“, с рег. № ***, е бил
застрахован към ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, която е била валидна към процесната дата – 17.06.2024 г. За
безспорно следва да бъде прието, че на 17.06.2024 г., около 10:30 часа, в ***,
собственият на ищеца лек автомобил марка „Ситроен С3“, с рег. № ***, бил
паркиран, когато водачът на лек автомобил „Опел“, с рег. № ***, при маневра
за паркиране го ударил. Безспорно е, че участниците съставили двустранен
констативен протокол, в който за виновен е посочен водачът на автомобила
„Опел“. Безспорно е, че на 18.06.2024 г. ищецът уведомил застрахователя за
2
настъпилото ПТП, както и че е получил извънсъдебно плащане от ответното
дружество в размер на 132,22 лева. Тези факти се установяват от исковата
молба, отговора на ответника, двустранния констативен протокол и
признанията на ответника.
Извършеното от ответника доброволно плащане в размер на 132,22 лева
представлява извънсъдебно признание на правопораждащите факти,
обуславящи неговата застрахователна отговорност, а именно наличието на
валидна застраховка, настъпването на застрахователно събитие и вината на
водача на застрахования автомобил. Спорен остава единствено размерът на
дължимото обезщетение.
За доказване на посочените правнорелевантни факти, обуславящи
отговорността на застрахователя, ищецът е представил двустранен
констативен протокол от 17.06.2024 г., обективиращо признанието на водача
на лекия автомобил „Опел“, с рег. № ***, на неизгодния за него факт, а
именно, че е виновен за причиняването на транспортното произшествие.
Относно доказателствената сила на протокола за ПТП е налице
диференциация в зависимост от неговия вид – дали е издаден от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите,
очертани в чл. 125 ЗДвП, или е съставен по чл. 9 от Наредба № I-167 от
24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните
органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без
посещение на мястото на ПТП от служители за контрол на МВР. В настоящия
случай представеният двустранен констативен протокол е съставен в
хипотезата на чл. 496, ал. 1, т. 5 от КЗ, а именно когато от пътнотранспортното
произшествие са причинени само имуществени вреди, които не
възпрепятстват движението на моторното превозно средство на собствен ход,
и има съгласие между участниците в пътнотранспортното произшествие
относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване. Съдът приема, че
по отношение на него са приложими по аналогия разясненията, дадени във
връзка с волеизявления, направени от участник в ПТП – че той има
доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за
лицето, чието изявление е възпроизведено в документа. В настоящия случай
от представения двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че
водачът на застрахования автомобил марка „Опел“, с рег. № ***, е признал
вината си за настъпване на процесното ПТП, при което са настъпили видими
щети по предна броня и лайсна предна броня лява на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ситроен С3“, с рег. № ***, което признание се ползва с
посочената материална доказателствена сила.
В продължение на изложеното следва да се приеме като извънсъдебно
признание относно неговата вина и изплащането на застрахователно
обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество, което
имплицитно съдържа в себе си и признание на правопораждащия факт на
неговата договорна отговорност.
От заключението на изготвената по делото САТЕ, което съдът кредитира
3
като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че на 17.06.2024
г., около 10:30 часа, в ***, собственият на ищеца В. К. Р. лек автомобил марка
„Ситроен С3“, с рег. № ***, е бил паркиран. Водачът на лек автомобил марка
„Опел“, с рег. № ***, при маневра за паркиране блъснал автомобила на ищеца
в предната му част. Като частите на лек автомобил марка „Ситроен С3“, с рег.
№ ***, предмет на исковата претенция, са увредени вследствие на процесното
застрахователно събитие, поради което следва да се приеме, че нанесените
щети са в пряка причинно-следствена връзка с процесното събитие, отговарят
на описания в исковата молба, както и в приложения двустранен констативен
протокол, механизъм на ПТП.
От извършената съвкупна преценка на доказателствения материал и с
оглед установения механизъм на настъпване на транспортното произшествие
се установяват правнорелевантни факти, от които да може да се обоснове
категоричен извод, че водачът на застрахования при ответника лек автомобил
е извършил противоправно деяние, елемент от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, единствено при изпълнение на който може да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя за репариране на причинените от него щети.
От приетите по делото писмени доказателства и експертното заключение се
установи, че на 17.06.2024 г., по вина на деликвента – водач на „Опел“, с рег.
№ ***, е настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са
били нанесени имуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение на деликвента и нанесените имуществени
вреди на автомобила на ищеца.
Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност
както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с европейски
сертификат за качество, е приложимо и следва да бъде ценено при определяне
на действителна възстановителна стойност на увреденото имущество,
съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Последното предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на
вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
(чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
С оглед гореизложеното, действителната стойност на подлежащите на
репариране имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие
възлиза на сумата от 556,45 лева, но която и от двете методики за определяне
на обезщетението да бъде избрана, то при всички случаи дължимият след
доброволното заплащане остатък на обезщетението надхвърля значително
4
размера на частичната претенция от 10 лева, която подлежи на уважаване в
цялост като основателна, с оглед нейното доказване от страна на ищеца по
основание и размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
размер на 730 лева общо за внесена държавна такса, възнаграждение за САТЕ
и адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков“
№ 68 да заплати на В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 10,00
лева - частичен иск от сумата в размер на 466,78 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на
предна броня и лайсна предна броня лява на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Ситроен С3“ с рег. № ***, причинени в резултат на
реализирано на 17.06.2024 г. ПТП в гр. Силистра, което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, с рег. № ***, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 16.09.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, район Оборище, бул. „Княз А. Дондуков“
№ 68, да заплати на В. К. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 730 лева,
представляваща извършените в производството съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5