№ 11687
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110154508 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на И. В. С. срещу „ЕОС матрикс“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците не дължат на дружеството следните суми:
10 739,72 лева – главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
периода от 29.12.2011 г. до окончателното плащане; 143,99 лева – законна
лихва върху главницата за периода 27.05.2024 г. до 01.07.2024 г., и 10 287,64
лева – неолихвяеми вземания – задължения по изпълнителен лист от
16.01.2012 г. по частно гражданско дело № 143/2012 г. на Софийския районен
съд, 57. състав, издаден срещу ищеца, в полза на „Юробанк И Еф Джи
България“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода
на изпълнителния процес.
В исковата молба се твърди, че след издаване на изпълнителния лист от
16.01.2012 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение, частните
праводатели на ответника образували изпълнително дело № 20127880400164
на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. К.. Твърди се, че ответникът
придобил вземането с договор за цесия от 18.01.2016 г., като бил конституиран
като взискател по изпълнителното дело, а по това дело последното
изпълнително действие било извършено на 28.09.2018 г. Твърди се, че делото
било прекратено на 01.04.2024 г., след като ЧСИ К. бил констатирал 2-
годишно бездействие на взискателя. Едва на 27.05.2024 г. ответникът поискал
образуване на ново изпълнително дело под № 20247880400477. Дотогава
обаче били изминали повече от 6 години и вземането било погасено по
давност.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „ЕОС
1
матрикс“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, защото
се основавал на твърдения за погасяване на вземането по давност, а бил заявен
като такъв за несъществуване на вземането, и като неоснователен – поради
това, че давностният срок бил спрян през 2020 г., а освен това перемпцията по
изпълнителното дело не била основание да се приеме, че с действие, поискано
по него не е прекъснат давностния срок. Преди това пък до 2015 г. поради
действието на ППВС № 3/1980 г. давността била спряна по силата на
съществуването на изпълнителния процес. Поради това иска отхвърляне на
иска или прекратяване на производството. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на разноските на ищеца.
В съдебното заседание ищецът чрез процесуалния си представител иска
да се уважи предявеният иск и представя списък на разноски. Ответникът не
взема становище.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С определението за насрочване на делото (на лист 45 – 46 от делото)
съдът е обявил за безспорни между страните следните факти: че срещу И. В.
С. в полза на частен праводател на ответника е издаден Изпълнителен лист от
16.01.2012 г. по частно гражданско дело № 143/2012 г. на Софийския районен
съд, 57. състав; че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело №
20127880400164 на ЧСИ М. К., по което е извършено последно изпълнително
действие на 28.09.2018 г.; че ответникът е образувал срещу ищеца
изпълнително дело № 2024788040047 на ЧСИ М. К. по молба от 27.05.2024 г.
Съгласно представената на лист 46 – 47 от делото Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.01.2012
г., издадена по частно гражданско дело (ч.гр.д.) № 143/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, 57. състав, ищецът И. В. С. е осъден да заплати на
„Юробанк и Еф Джи България“ АД следните суми: 10 739,72 лева – главница;
947,08 лева – договорна лихва за периода 23.12.2007 г. – 16.12.2011 г.; 60,90
лева – наказателна лихва за периода 15.05.2011 г. – 16.12.2011 г. по Договор за
потребителски кредит № FL 314739/23.11.2007 г., ведно със законната лихва
от 29.12.2011 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от
719,80 лева – разноски по делото.
Съгласно представения на лист 55 от делото изпълнителен лист, на
16.01.2012 г. е издаден такъв по ч.гр.д. № 143/2012 г. по описа на Софийския
районен съд, 57. състав, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
от 16.01.2012 г. в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за посочените
по-горе суми. Съгласно представена на лист 126 от делото молба до ЧСИ М.
К. на 28.02.2012 г. последното дружество е поискало образуване на
изпълнително дело, което е получило № 20127880400164.
Съгласно представени на лист 217 – 222 от делото платежни
нареждания, на 23.07.2015 г., 26.08.2015 г., 18.09.2015 г., 30.10.2015
2
г.,20.11.2015 г. и 20.01.2016 г. ЧСИ М. К. е превеждал на взискателя „Юробанк
България“ АД постъпили суми по изпълнителното дело, образувано срещу
ищеца.
Съгласно молба от 19.08.2016 г., представена на лист 226 от делото,
ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по образуваното
изпълнително дело срещу длъжника И. В. С..
Съгласно молба от 31.07.2017 г., представена на лист 235 от делото,
ответникът е поискал да се извършват справки за движимо и недвижимо
имущество, и банкови сметки на длъжника, както и да се предприемат
необходимите изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането.
Съгласно запорно съобщение, представено на лист 250 от делото, на
25.09.2018 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на
ищеца И. В. С., получавано от „Концептус“ ООД. Върху изпълнителния лист
(заверено копие на лист 55 от делото) не са отбелязани постъпили плащания
след тази дата и е отразено плащане от 20.01.2016 г., и последващо – от
08.03.2024 г.
С молба от 27.05.2024 г., представена на лист 53 от делото ответникът е
поискал от ЧСИ М. К. да образува изпълнително дело срещу ищеца и при
установени банкови сметки на длъжника да се наложи запор на най-новите
такива. Образувано е изпълнително дело № 20247880400477.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за признаване на недължимост на вземане, за което е
допуснато принудително изпълнение с правна квалификация по чл. 439, ал. 1
ГПК.
Този иск се разглежда, ако съдът установи, че срещу ищеца има
допуснато принудително изпълнение с изпълнителен титул, и се уважава, ако
от издаването на този титул са изминали повече от пет години (според двете
страни), освен ако ответникът не докаже прекъсване на давностния срок с
предявяване на редовно искане за извършване на изпълнителни действия.
Спорно по настоящото дело е дали вземанията по изпълнителен лист от
16.01.2012 г., издаден по частно гр. дело № 143/2012 г. на Софийски районен
съд, 57 състав срещу И. В. С. са погасени по давност или не, като според
ищеца за период по-дълъг от пет години след последното валидно
изпълнително действие не са предприемани други такива.
За установяване дали вземанията по процесния изпълнителен лист са
погасени по давност съдът намира, че в случая следва да се даде отговор на
въпроса в какъв срок се погасяват същите, а едва след това да се разгледат
фактите, които спират и прекъсват давността.
Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) вземанията по
влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват с общата 5-годишна давност
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото влязлата в сила заповед се ползва със
сила на присъдено нещо. Независимо от обстоятелството, че заповедта се
отнася до вземания за периодични плащания и за лихви, същата се приравнява
3
на влязло в сила решение, в който случай давността е всякога пет години. В
този смисъл виж следните актове на ВКС: Определение № 29/20.01.2022 г. по
гражданско дело № 720/2021 г., IV ГО; Определение № 214/15.05.2018 г. по
гражданско дело № 1528/2018 г., IV ГО; Решение № 37/24.02.2021 г. по
гражданско дело № 1747/2020 г., IV ГО; Решение № 50099/28.11.2023 г. по
гражданско дело № 3614/2020 г., III ГО; Решение № 50121/21.12.2023 г. по
гражданско дело № 3034/2020 г., IV ГО.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г., по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и
търговската колегии (ОСГТК) на ВКС по изпълнителните дела давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. След
прекъсване на давността започва да тече нова давност за вземането. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по т.д. 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2013
на 26.06.2015 г. изпълнителни дела, какъвто е настоящият случай, давност не е
текла, като по тези дела давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д.
2/2023 на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
С оглед събраните по делото доказателства твърденията на ищеца, че 5-
годишната погасителна давност за вземането е изтекла, се явяват основателни.
От представените доказателства по делото съдът приема, че давността за
погасяване на вземанията, за които е образувано изпълнително дело №
20127880400164 на ЧСИ М. К., е започнала да тече на 26.06.2015 г., след
постановяване на тълкувателното решение, като на 23.07.2015 г., 26.08.2015 г.,
18.09.2015 г., 30.10.2015 г.,20.11.2015 г. и 20.01.2016 г. постъпилите по делото
суми са превеждани на взискателя, т.е осъществявано е изпълнение. С
депозирането на 31.07.2017 г. на молба за предприемане на изпълнителния
действия давността е прекъсната, като на 25.09.2018 г. с налагане запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, давността отново е прекъсната. За
периода от 25.09.2018 г. до 08.03.2024 г. (когато е отразено плащане) няма
доказателства за поискани и/или извършени валидни изпълнителни действия.
Поради това, че от последното валидно извършено изпълнително действие до
датата, на която е поискано извършването на нови изпълнителни действия е
изтекъл период по-дълъг от 5 години и 5 месеца, вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност, включително като се вземе
4
предвид и спирането и за 68 дена през 2020 г. съгласно чл. 3 ЗМДВИП.
Поради това предявеният отрицателен установителен иск е основателен
и следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 946,85 лева – държавна такса, 5
лева за издаване на обезпечителна заповед, и 2300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Ответникът своевременно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно, предвид цената на иска и факта, че адвокатът е осъществил
процесуално представителство на ищеца и в образуваното обезпечително
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. В. С. искове с
правна квалификация чл. 439 ГПК по отношение „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4, че И. В. С., ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. **, не дължи на дружеството следните суми: 10 739,72
лева (десет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и 72 стотинки) –
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за периода от
29.12.2011 г. до окончателното плащане; 143,99 лева (сто четиридесет и три
лева и 99 стотинки) – законна лихва върху главницата за периода 27.05.2024 г.
до 01.07.2024 г., и 10 287,64 лева (десет хиляди двеста осемдесет и седем лева
и стотинки) – неолихвяеми вземания – задължения по изпълнителен лист от
16.01.2012 г. по частно гражданско дело № 143/2012 г. на Софийския районен
съд, 57. състав, издаден срещу ищеца, в полза на „Юробанк И Еф Джи
България“ ЕАД, вземанията по които били прехвърлени на ответника в хода
на изпълнителния процес.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК: *********, с адрес на управление: София, ул. „Рачо Петков –
Казанджията“ № 4-6, да заплати на И. В. С., ЕГН: **********, с адрес: С.,
ж.к. „Л.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 3251,85 лева (три хиляди
двеста петдесет и един лева и 85 стотинки) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5