РЕШЕНИЕ
№ 1994
гр. Бургас, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120101828 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Д. Г. с ЕГН
********** и Н. Д. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., *** срещу М.
И. Б. с ЕГН **********, с адрес с. Р., ***, с която по реда на чл. 422 от ГПК
е предявен установителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищците сума в общ размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева,
представляваща възнаграждението за ползването на техен недвижим имот,
като претенцията е за суми в размер на 200 лева годишно за периода от 2016г.
до 2023г. вкл., ведно със законна лихва от 15.01.2024г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 458/08.02.2024г.
по ч.гр.д. № 196/2024г. по описа на РС Бургас.
По твърдения в исковата молба, въз основа на Нотариален акт № **, том
**, дело № ****/****г. на PC - Бургас, двамата ищци, при условията на СИО,
притежават 2000 кв.м. идеални части от празно дворно място, представляващо
имот с пл.№ 562 по плана на с. Р., Община К.. Съгласно действащата КК на с.
Р., днес имотът представлява Поземлен имот с идентификатор 63478.82.19,
област Бургас, община К., с. Р., разположен в местност Д.С. -И.Р., вид
собственост частна, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива, площ
1
3496 кв. м., стар номер 082019, Заповед за одобрение на КККР №РД-18-
824/25.11.2019 г. на ИД на АГКК.
Ищците твърдят, че през 2016г. ответникът започнал засаждане на
лешникови насаждения в Поземлен имот с идентификатор 63478.82.19, като
освен собствените 2000 -кв.м. от имота на ищците, е извършил засаждане на
обща площ от 6000 кв.м., навлизайки и в съседен имот на Община К.. Твърди
се, че около така образувания масив от лешникови насаждения, ответникът
изградил ограда с портал, който се заключвал с катинар. Достъп до тази
обособена градина от лешникови насаждения имал само той и никой друг не
бил в състояние да достъпи имота, ако той не отключи.
По тази причина ищците потърсили ответника и се уговорили с него, че
след като ще ползва и техния имот, то следва да им заплати за всяка от осемте
календарни години до момента възнаграждение за ползването на имота в
размер на 200 лева годишно или обща сума от 1600 лева за периода от 2016г.
до 2023г. включително. Твърдят, че Б. устно потвърждавал, че ще заплати
сумата, но въпреки многократни покани за плащане от Н. Г., ответникът не е
извършил плащане.
Ищците излагат, че ответникът ги е лишил от възможността да ползват
имота си за периода от 2016г. до 2023г., поради което и предявяват настоящата
искова претенция - за осъждане на ответника да им заплати сумата от 1600 лв.,
представляваща обезщетение за ползването на собственото им имущество за
посочения период (по 200 лв. на година), ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
до окончателното изплащане на задължението. Претендират присъждането и
на направените по делото разноски, включително и разноските в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че не е ползвател, собственик или съсобственик на посочения от
ищците земеделски имот, представляващ по техни твърдения лешникова
градина. Излага, че не обработва твърдените от ищците 2000 кв.м. от имота и
сочи, че ищците не са ангажирали доказателства в тази насока. Счита, че
ищците не са направили справка в Общинската служба по земеделие -гр.К.,
кой земеделски производител е декларирал,че ще ползва поземлен имот с
идентификатор №63478.82.19 в землището на с.Р. м.“Д. с.-И.р.“, поради което
според него са стигнали го грешния извод относно ползването на този имот.
Ответникът оспорва твърдението, че е обещавал на ищците да им
заплаща обезщетение за ползване на имот 082019, нито е определял размер от
200лв. годишно. Сочи, че не отговаря на истината твърдението, че устно им е
заявявал, че ще им заплати сумата от 1600 лв. Твърди, че не е провеждал
2
лични срещи с тях и не им обещавал да им заплаща суми за имоти, които не
ползва.
Ответникът оспорва ищците да са собственици на процесния имот и
сочи, че същите не са доказали собствеността си върху 2000 кв.м. от ПИ с
идентификатор № 63478.82.19 в м. „Д. с.-И.р.“ в землището на с. Р., общ. К.. В
тази връзка излага, че е извършил справка в Общинска служба „Земеделие“
гр. К., от която установил, че имот №082019 е възстановен на наследниците на
Г. И. Д. - б.ж. на с.Р.. Съгласно удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с Изх.№17/22.01.2020г. имената на Г. И. Д., Г. И. Д. и Г. И. Б.
са имена на едно и също лице. Сочи, че съгласно удостоверение за наследници
с Изх.№26/09.02.2018г. на Кметство с.Р. -Г. И. Б. /Г. И. Д./ е починал на ***г. и
е оставил като наследници двама сина -В.Г. И. и И.Г. Б. и една дъщеря -М.Г.П..
Ответникът сочи още, че ищците се легитимират като собственици въз
основа на Нот. Акт № **, т. * нот.д. № ****/**г., който е за собственост на
недвижим имот, придобит въз основа на давностно владение. Същият е
издаден на 23.04.1993г., но доколкото имот № 082019 е земеделска земя, чието
възстановяване се извършва въз основа на ЗСПЗЗ обнародван в ДВ.бр.17 от
01.03.1991г., счита, че няма как от 1991г. до 1993г. да е изтекъл десет
годишният давностен срок, за да могат ищците Н. и Н. Г. да придобият 2000
кв.м. от него по давност.
Ответникът прави и възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищците. В тази връзка сочи, че претенция на ищците е
предявена в деловодството на PC-Бургас на 15.01.2024г., което означава, че за
времето от 2016г. до 15.01.2019г. вземането им е погасено по давност. Поради
това заявява, че на основание чл.110 ЗЗД прави възражение за изтекла давност
по отношение на претенцията за обезщетение за периода от 2016г. до
15.01.2024г.
По същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
присъждането на разноски по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищците, редовно
призовани, не се явяват и не изпращат представител. По делото не е
постъпило и писмено становище по депозирания от ответника отговор на
исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът, се явява лично, като чрез
процесуалния му представител адв. К., поддържа отговора и моли за
отхвърляне на исковата претенция. Моли за присъждане на сторените
разноски.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
3
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
В приложеното по делото производство по ч.гр.д. № 196/2024г. по описа
на РС Бургас е приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност с № **, том **, дело № ***/***г. Видно
от същия, Н. Д. Г. и Н. Д. Г. са признати за собственици по давностно владение
върху Празно дворно място от 2000/32700 кв.м. идеални части от имот с
планоснимачен номер 562 по плана на село Р., община К., целият имот с площ
от 3270 лв.м., при граници улица, имот № ***, стопански двор, път, при
реално ползване на собственото място в южната част на имота.
Към заявлението е приложена и Скица от 11.12.2017г. на имот с №
082019 в землището на село Р.. В същата е отбелязано, че 1496 кв.м. от имота е
собственост на Г. И. Д. въз основа на Решение по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ, а Н. Д.
Г. и Н. Д. Г. притежават по 1000 кв.м. метра от него, на основание НА № **,
том **, дело № ***/****г.
От Нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № ** от ***г. е видно,
че А.М. И. и И.М.Н. са продали на М. Б. собствения си недвижим имот,
представляващ Поземлен имот с № 082021 в землището на село Р., общ. К. с
площ от 2 387 кв.м.
Представено е Удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
издадено от Община К.. От същото се установява, че Г. И. Д. и Г. И. Д. са едно
и също лице.
По делото е налични и Удостоверение за наследници на Г. И. Д., видно
от което негови законни наследници са В.Г. И. – син, И.Г. Б. – син и М.Г.П. –
дъщеря.
Представено е и Решение от 18.10.1995г. на ОС Земеделие гр. Каменов.
От същото е видно, че в полза на Г. И. Д. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на недвижим имот с №
082019 в землището на село Р., който имот е с площ от 3,495 дка.
От писмо с изх. № РД-12-04-737/24.06.2024г. на ОС Земеделие гр.
Камено е видно, че лицето М. И. Б. не е подавал декларация по чл. 69 и
заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ по чл. 37б от ЗСПЗЗ за имот с идентификатор
63478.82.19 със стар номер 82019, не е очертавал и не е взимал субсидии за
този имот.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на допуснатите
в полза на ответника двама свидетели.
В показанията си свидетелят И.П.П. сочи, че познава М. Б., а не познава
ищците. Същият сочи, че навремето М. е закупил парцел точно срещу
неговия, който преди е бил собственост на М.. Излага, че М. обработва само
4
този парцел и за друг не знае. П. сочи, че е израснал в махалата и не е чувал за
семейство Г..
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г.П.Г. излага, че е бил *** на
село Р. 16 години и е ***. Сочи че познава М. Б. покрай работата, и че са си
помагали взаимно. Излага, че не познава ищците. Свидетелят твърди, че М.
притежава само собствения си имот и обработва само него, като в района на
селото други земи не обработва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, доколкото са налице общите предпоставки
за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и
специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК
(съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск е установяване
със сила на присъдено нещо че ответникът дължи на ищците сума в общ
размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева, представляваща
възнаграждението за ползването на техен недвижим имот, като претенцията е
за суми в размер на 200 лева годишно за периода от 2016г. до 2023г. вкл.,
ведно със законна лихва от 15.01.2024г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 458/08.02.2024г. по ч.гр.д. №
196/2024г. по описа на РС Бургас.
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищците бе възложено да установят, че са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот по силата на соченото придобивно
основание, че ответникът ги е лишил от възможността да го ползват за
процесния период, поради което се е обогатил за тяхна сметка; да докажат
размера на обедняването си, респективно размера на дължимото обезщетение
за неоснователно обогатяване за процесния период от 2016 г. до 2023 г., връзка
между обедняването си и обогатяването на ответника, изразяваща се в
наличието на общ факт, както и липса на основание за разместването на
благата.
Ищците се легитимират като собственици на 2000 кв.м. идеални части
от процесния недвижим имот, въз основа на Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност с № **, том **, дело № ***/****г.
По делото не са представени писмени доказателства от нотариалното
производство, а в самия нотариален акт не е посочен периодът на същото.
От друга страна по делото е представено Решение от 18.10.1995г. на ОС
5
Земеделие гр. Каменов, с което в полза на Г. И. Д. е възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници на недвижим имот с №
082019 в землището на село Р., който имот е с площ от 3,495 дка.
Предвид горното съдът намира, че процесният недвижим имот със стар
№ 082019, а в момента с идентификатор № 63478.82.19 е бил част от ТКЗС
Сунгурларе. В тази връзка съдът счита, че възражението на ответника, че няма
как от 1991г. до 1993г. да е изтекъл десет годишният давностен срок, за да
могат ищците Н. и Н. Г.и да придобият 2000 кв.м. от него по давност, е
основателно. Няма как да е изтекъл и законоустановеният срок на
добросъвестно владение по отношение на имота. Това е така, тъй като до
влизане в сила на ЗСПЗЗ обнародван в ДВ.бр.17 от 01.03.1991г. имотите са
били част от колективните земеделски стопанства. Предвид това, дори да се
приеме, че ищците действително са владеели идеални части от процесния
имот и преди 1991г. то това им владение е непротивопоставимо на
физическите лица, които са били собствениците на земите преди учредяване
на ТКЗС и внасянето им в него.
Ищците не са ангажирали каквито и да било други доказателства, въз
основа на които да се приеме, че същите в действителност са собственици на
процесните идеални части от поземлен имот с 63478.82.19.
Освен това по делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че ответникът владее идеалните части от имота, които
ищците твърдят, че притежават. Напротив, от събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че ответникът е закупил друг имот в село С., който
владее и обработва. Този имот дори не е съседен на имота, посочен от ищците.
В тази насока са и свидетелските показания на двамата свидетели, които
излагат, че ответникът е закупил и притежава един недвижим имот в село С. и
ползва и обработва само него. Съдът кредитира тези показания в цялост,
доколкото същите са последователни и не влизат в противоречие с нито едно
от другите събрани в процеса доказателства.
На следващо място следва да се държи сметка, че ищците не са доказали
и претенцията си по отношение на нейния размер. Същите са се ограничили
единствено до твърдението, че между тях и ответника съществува устна
уговорка последният да им заплаща по 200 лв. годишно за ползването на
притежаваните от тях идеални части. Тези твърдения обаче не са подкрепени с
никакви доказателства.
С изготвения доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът
изрично е посочил на ищците, че не сочат доказателства, че ответникът е
ползвал техните идеални части от процесния недвижим имот за процесния
период, както и за установяване на размера на дължимото обезщетение за
неоснователно обогатяване за същият период от 2016 г. до 2023г. Въпреки това
6
Н. Г. и Н. Г. не са ангажирали доказателства в тази насока, нито са отправили
доказателствени искания към съда.
При така изложените фактическа и правни изводи, въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски. В тази връзка
своевременно е представен списък по чл. 80 от ГПК, както и Договор за
правна защита и съдействие от 16.02.2024г., видно от който ответникът е
заплатил в брой възнаграждение на адвокат в размер на 500 лв.
Предвид извода за неоснователност на предявения иск, разноски на
ищеца не се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Н. Д. Г. с ЕГН
********** и Н. Д. Г. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Б., *** срещу М.
И. Б. с ЕГН **********, с адрес с. Р., ***, установителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищците сума в общ размер на 1600 (хиляда
и шестстотин) лева, представляваща възнаграждението за ползването на
техни идеални части от недвижим имот с идентификатор № 63478.82.19, като
претенцията е за суми в размер на 200 лева годишно за периода от 2016г. до
2023г. вкл., ведно със законна лихва от 15.01.2024г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 458/08.02.2024г.
по ч.гр.д. № 196/2024г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА Н. Д. Г. с ЕГН ********** и Н. Д. Г. с ЕГН ********** ,
двамата с адрес гр. Б., ***, да заплатят на М. И. Б. с ЕГН **********, с
адрес с. Р., ***, сумата от 500 лв. (петстотин лева) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7
8