№ 244
гр. С., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело №
20241890100165 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр, чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предявени са от „Ю.Б.“ АД, чрез адв. М.Ц., срещу Е. И. Р. и И. А. А., в качеството им
на наследници на починалия кредитополучател А. А. Р., кумулативно обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430,
ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
разделно на ищеца, при квоти по ½ за всеки, следните суми: сумата в размер на 475,00 лв.,
представляваща ½ от предсрочно изискуемата главница по Договор за кредитна карта №
МК137728 от 12.06.2020 г., възлизаща в общ размер на 950,00 лева, дължима за периода от
03.12.2021 г. до 05.12.2023 г., сумата в размер на 232,90 лв., представляваща ½ от
възнаградителната лихва, възлизаща в общ размер на 465,79 лв., дължима за периода от
03.12.2021г. до 24.08.2023 г. и сумата в размер на 456,71 лв., представляващи ½ от
мораторната лихва, възлизаща в общ размер на 913,41 лв., дължима за периода от 03.12.2021
г. до 05.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 14.12.2023 г., до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са обективирани в разпореждане № 74 от 23.01.2024 г. по
ч.гр.д. № 921/2023 г. по описа на РС – С., с което съдът е отхвърлил подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че наследодателя на ответниците – А. А. Р., е ползвал
банков кредит въз основа на Договор за кредитна карта № МК137728 от 12.06.2020 г., по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитна карта с
първоначален кредите лимит от 1000,00 лв., с която същият може да извършва и транзакции
в рамките на кредитния лимит. Сочи, че кредитополучателят периодично е усвоявал и
погасявал суми по същата сметка, с оглед на което кредитния лимит, с който
кредитополучателят е разполагал, постепенно се е повишавал. Поддържа, че съгласно чл. 7.5
от Общите условия, приложени към договора за кредит, банката има право да промени
кредитния лимит и максималната сума на сделките, вземайки предвид действителните
финансови възможности на картодържателя, като всеки нов кредитен лимит се оповестява
1
на картодържателя чрез месечни извлечения съгласно чл. 8 от ОУ. Твърди, че след
извършване на редица транзакции посредством предоставената му кредитна карта,
кредитополучателят е усвоил сума в общ размер на 1614.09 лв., за което съгласно чл. 8.1 от
ОУ банката го е известявала чрез месечни извлечения, които му се предоставят ежемесечно.
Поддържа, че на 03.12.2021 г. е преустановено плащането на дължимите по кредита
вноски за главница и лихва, като длъжникът по договора за кредит е изпаднал в забава.
Формирано било просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане
в забава за главница и лихва – 03.12.2021 г., с оглед което банката е направила кредита
изцяло и предсрочно изискуем на дата 24.08.2023 г., като до длъжника е била изпратена
покана, с която му е даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението по
кредита. Сочи, че въз основа на удостоверение за наследници № 77-01-13/05.01.2023r.,
издадено от Община С., ищецът е установил, че длъжникът е починал и е оставил за
наследници Е. И. Р. и И. А. А., като до наследниците му са изпратени и надлежно връчени
покани, с които, в качеството им на наследниците, са поканени в дадения срок да изпълнят
задължението на наследодателя. Ищецът твърди, че след като са получили поканите не е
последвал отказ от наследството или възражение, с оглед на което счита, че същите са
приели наследството и съгласно чл. 60 ЗН отговарят разделно за по 1/2 идеална част от
задължението по кредита.
Поддържа, че дължимите по кредита суми се претендират от „Ю.Б.” АД като изцяло
и предсрочно изискуеми, считано от дата 24.08.2023 г., но в случай че съдът счете, че
предсрочната изискуемост на е настъпила на посочената дата, с исковата молба ищецът се
позовава на предсрочна изискуемост по кредита, като изразява воля за обявяване на
вземанията по Договор за кредит МК1З7728 за изцяло и предсрочно изискуеми. Претендира
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е. И. Р. (препис от исковата молба е връчен
лично на ответницата на 29.04.2024 г.) и ответникът И. А. А. (препис от исковата молба е
връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК на 01.07.2024 г.) не са подали отговор на
исковата молба.
В проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, подадена от адв. Г., с която
процесуалният представител на ищецът е заявил, че поддържа исковата молба, като моли, в
случай че са налице предпоставките за това, съдът на основание чл. 238 ГПК да постанови
неприсъствено решение по делото. Претендира разноски по делото съгласно инкорпориран в
молбата списък на разноските .
В съдебното заседание, проведено на 06.11.2024 г., ответницата Е. И. Р. – редовно
призована (съобщението е връчено лично на ответницата на 19.09.2024 г.), не се явява и не
изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с определение №
427 от 10.09.2024 г. проект за доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в
нейно отсъствие.
В съдебното заседание, проведено на 06.11.2024 г., ответникът И. А. А. – редовно
призован (съобщението е връчено по реда на чл. 46 ГПК на 19.09.2024 г.), не се явява и не
изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с определение №
427 от 10.09.2024 г. проект за доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение
на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК,
за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
2
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК
съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника
С разпореждане № 485 от 23.04.2024 г. съдът е указал на ответниците последиците от
неподаване на отговор, вкл. възможността срещу тях да бъде постановено неприсъствено
решение, в случай че не се явят в първото съдебно заседание и не са направили искане за
разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Разпореждането е било връчено лично на
ответницата Е. И. Р. на 29.04.2024 г., а на ответника И. А. А. по реда на чл. 46 ГПК на
01.07.2024 г., видно от находящите се по делото разписки, като в едномесечния срок по чл.
131 ГПК по делото не са постъпили отговори на исковата молба.
С определение № 427 от 10.09.2024 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.
Със същото съдът отново е указал на ответниците, че, в случай че не вземат становище във
връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че са
редовно призовани, не се явят или не изпратят представител в първото съдебно заседание по
делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу тях или да оттегли иска.
Съобщението е връчено лично на ответницата Е. И. Р. и по реда на чл. 46 ГПК на ответника
И. А. А. на 19.09.2024 г
В проведеното на 06.11.2024 г. съдебно заседание, ответниците, редовно призовани,
не се явяват, не вземат становище по дадените с определението указания и не изпращат
представител, като не са направили и искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно
основателен. В тази връзка съдът съобрази, че по делото са представени достатъчно
доказателства, че между ищеца и наследодателя на ответниците е възникнало
правоотношение по договор за кредитна карта, по силата на който на кредитополучателя е
предоставена кредитна карта, с която последният е извършвал периодично транзакции, като
е усвоявал и погасявал суми, по който договор обаче са останали непогА.и задължения в
посочения в исковата молба и извлечението от счетоводните книги размер, тъй като, считано
от 03.12.2021 г. плащанията са били преустановени. Налице са и достатъчно доказателства,
че ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем на
24.08.2023 г., като е изпратил уведомления за това до наследниците на починалия на
04.01.2023 г. кредитополучател. По делото не са представени доказателства от страна на
ответниците за заплащане на претендираните суми.
Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по
същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. С оглед на всичко изложеното до тук съдът намира, че искът следва
да бъде уважен като съдът осъди ответниците да заплатят претендираните от ищеца суми.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се поражда
за ищеца, който е доказал извършването на разноски в общ размер на 559,80 лв., от които
сумата в размер на 60,05 лв. – държавна такса и сумата в размер на 499,75 лв. – заплатено
3
адвокатско възнаграждение. Така направените разноски следва да бъдат възложени в тежест
на ответниците, които следва да бъдат осъдени да ги заплатят поравно.
Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд – С.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. С., общ. С.,
обл. С., ул. „К.А.У.“ № 18 и И. А. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО – по ½ част за всеки, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 и сл. ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н В., ул. „О.П.“ № *, следните суми: сумата в общ
размер на 950,00 лева, представляваща предсрочно изискуемата непогА.а главница по
Договор за кредитна карта № МК137728 от 12.06.2020 г., сключен между наследодателя на
ответниците – А. А. Р., ЕГН **********, починал на 04.01.2023 г. и „Ю.Б.“ АД, дължима за
периода от 03.12.2021 г. до 05.12.2023 г. (или всеки от тях по 475,00 лева), сумата в общ
размер на 465,79 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора, дължима за
периода от 03.12.2021 г. до 24.08.2023 г. (или всеки от тях по 232,90 лева) и сумата в размер
на 913,41 лева, представляващи мораторна лихва, дължима за периода от 03.12.2021 г. до
05.12.2023 г. (или всеки от тях по 456,71 лева), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 14.12.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са обективирани в разпореждане
№ 74 от 23.01.2024 г. по ч.гр.д. № 921/2023 г. по описа на РС – С., с което съдът е отхвърлил
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 ГПК.
ОСЪЖДА Е. И. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. С., общ. С.,
обл. С., ул. „К.А.У.“ № 18 и И. А. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.
С., р-н В., ул. „О.П.“ № *, сумата в размер на 559,80 лева, представляваща разноски в
производството пред РС – С., дължими от всеки един от тях поравно, или сумата в размер на
по 279,90 лева за всеки.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Ответниците могат да търсят защита
срещу неприсъственото решение по реда на чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на ответниците.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4