Решение по дело №769/2020 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер        260218/21.09.   Година  2021   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Апелативен съд                                            І търговски  състав

На двадесет и първи септември през 2021 Година

В закрито заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова

въззивно търговско дело номер 769 по описа за 2020 година

намери за установено следното:

Производство по чл. 250 ГПК.

         Образувано по молба на Р.В.К., представлявана от адв. Д.Д.  с адрес *** за допълване на решение № 260186 от 18.06.2021г., постановено по т.д. № 769/2020г., като бъде отхвърлен иска за разликата от присъдената левова равностойност на процесното вземане към 28.02.2008г. до пълния предявен размер по курса на щвейцарския франк към датата на плащането. Според молителя, предявеният иск е за установяване съществуването на вземане в щвейцарски франкове без посочен курс и левова равностойност т.е. по действителна левова раностойност към датата на плащането, съгласно ТР № 4 от 24.04.2015г. по т.д. № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС. От приложената към заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение справка за курса щвейцарски франк/лев на Б... и документ за платена държавна такса е видно, че ищеца е предявил иска си с цена в левова равностойност по курс на щвейцарския франк към 07.07.2017г. – 1.78078 лв. за щвейцарски франк, по който цената на частта от иска в размер на 46 558.32 щв. франка е равностойна на 82 910.13 лв., съответно към датата на постановяване на решението – 18.06.2021г. е с левова равностойност 83 228.58 лв.. Въз основа на изложеното и след като съдът е приел, че иска е основателен до съществуването на вземане с левова равностойност от  55 572.01 лв., то според молителя е следвало иска да бъде отхвърлен до пълния предявен размер, определен към датата на решението, поради което и настоява да бъде постановено допълнително решение, с което искът да бъде отхвърлен за разликата от 46 4558.32 щвейцарски франка с левова равностойност 55 572.01 лв. към деня на усвояване на кредита до 46 558.32 щвейцарски франка с левова равностойност от 83 228.58 лв. към датата на решението.  Претендира разноски, съразмерно с допълнителния отхвърлителен диспозитив.   

В срока по чл. 250, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ... чрез адв. Д. М. ***, офис ***, с който се настоява молба за допълване на решението да бъде оставена без уважение, тъй като не е налице непроизнасяне на съда, а заявеното излиза извън предмета на предявения иск. Според „Ю.Б.“ АД искането е несвоевременно заявено, тъй като същото би било евентуално допустимо пред първоинстанционния съд, евентуално възразява, че от същото молителя няма интерес, нито заявеното има предмет, тъй като иск за вземане в български лева не е предявен. Настоява искането за допълване на съдебното решение да бъде оставено без уважение и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

            Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал.1 ГПК от надлежна страна в производството – жалбоподател и е процесуално допустима, като не е необходимо насрочване на делото за разглеждане искането по чл.250 ГПК в о.з., доколкото в молбата, а и в отговора не са направени доказателствени искания, чието събиране да налага насрочване на делото о.з., а и неразрешената според молителя част от спора е ясно формулирана, с което е изпълнена хипотезата на чл. 250, ал.2 ГПК.

Разгледано по същество, съдът намери искането за допълване на постановеното съдебно решение за неоснователно.

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, а искането е да бъде признато за установено съществуването на вземането на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ... против Р.В.К. в размер на 49 225.37 щв. франка – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***от 20.02.2008г. и приложение № 1 към него от 28.02.2008г. за периода от 28.09.2013г. – 09.07.2017г..

С решение № 156 от 26.06.2020г., постановено по т.д. № 81 по описа за 2017г. на ОС Смолян предявеният иск е частично уважен до размер от 46 558.32 щв. франка, като в диспозитива на решението е посочена левовата равностойност на вземането по курс „купува“ към момента на усвояване на кредита, а иска до пълния заявен размер за установяване съществуването на вземането за разликата от 46 558.32 щв. франка до 49 225.37 щв. франка е отхвърлен.

Именно това решение е предмет на въззивно обжалване по жалба на длъжника Р.В.К. и насрещна въззивна жалба от  „Ю.Б.“ АД, ЕИК .... С постановеното решение № 260186 от 18.06.2021г. по в.т.д. № 769/2020г. е потвърдено оспореното първоинстанционно решение, с което е изчерпан предмета на въззивното производство. След като въззивният съд е приел, че обжалваното съдебно решение е законосъобразен отговор на повдигнатия за разрешаване спор, то същия не дължи никакво друго произнасяне освен това, че потвърждава оспорения съдебен акт.

За пълнота на изложеното ще се посочи, че настоящия състав изцяло споделя възраженията наведени от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ... в депозирания отговор по чл. 250, ал.2 ГПК за това, че предявеният иск е заявен за установяване съществуването на вземане във щвейцарски франкове, поради което и при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи съответно произнасяне. Посоченият в диспозитива на първоинстанционното съдебно решение момент, към който следва да се определи левовата равностойност на вземането във швейцарски франкове не променя факта, че иска е предявен във швейцарски франкове и именно за вземане в тази валута дължи произнасяне съда.

Изводът е, че не е налице неразрешена част от спора, която да налага допълване на постановеното съдебно решение, поради което и искането на  Р.В.К., представлявана от адв. Д.Д., формулирано в молба вх. № 264874 от 16.08.2021г. ще се остави без уважение.

При този изход на спора разноски на молителя не се дължат.

Искане за разноски е заявено и от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ..., но доколкото липсват доказателства такива действително да са направени, съдът не присъжда разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.В.К., представлявана от адв. Д.Д.  с адрес *** за допълване на решение № 260186 от 18.06.2021г., постановено по т.д. № 769/2020г., като бъде отхвърлен иска за разликата от присъдената левова равностойност на процесното вземане към 28.02.2008г. до пълния предявен размер по курса на щвейцарския франк към датата на плащането.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: