Определение по дело №127/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 41/11.04.2013 г., постановена по НОХД № 259/2013 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Л. Р. Д. с ЕГН *, за виновен в това, че на 07.11.2012 г. в Г.К., повторно в немаловажен случай, чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи – 2 броя фланци Ф-350 и 16 броя фланци Ф- 125, всичко на обща стойност 356.36 лева от владението на „В. с.”- К. с МОЛ Е. А. Я., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е осъдил на наказание "лишаване от свобода" за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален "строг" режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата подсъдимият Л. Д. е осъден да заплати по сметка на РС-К. направените по делото разноски в размер на 50 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Л. Д., който чрез защитника си – А.Д.Ш. от АК- К. я обжалва в частта й относно размера на наложеното наказание. Считам, че в к¯нкретния случай определеното макар и по реда на чл. 55 от НК наказание „лишаване от свобода", в тези параметри било явно несправедливо и несъразмерно тежко, и не съответствало на реалната степен на обществена опасност на дееца и на извършеното от него. Първоинстанционният съд не бил оценил в достатъчна степен наличието на всички обстоятелства по делото, имащи значение за индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, както и за постигането на целите на наложеното наказание - общи и индивидуални, за предупредително и възпитателно въздействие върху подсъдимия и върху обществото като цяло. Не били отчетени в достатъчна степен наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства по делото. Не било отчетено от съда процесуалното поведение на подсъдимия в хода на цялото наказателно производство. От събраните и приобщени по делото доказателства ставало ясно, че от момента на установяване и разкриване на кражбата подсъдимия оказал пълно съдействие на разследването за изясняване на обективната истина по делото, както в досъдебна така и в съдебна фаза. Същият направил пълни самопризнания и изказал съжаление и разкаяние за извършеното от него деяние. Освен това отнетите при извършване на престъплението вещи били на минимална стойност, граничеща със размера на установената за страната минимална работна заплата към момента на извършване на престъплението, същите били върнати на собственика им в хода на досъдебното производство, като по този начин причинените вреди от извършеното деяние бил в минимален размер. Не били отчетени и анализирани в достатъчна степен, и не били взети предвид при определяне на наказанието мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимия бил безработен, създал е семейство, имал тежка социално-икономическа обстановка и условия на живот, която в значителна степен го мотивирала да извърши престъплението. Моли да се измени обжалваната присъда и да се намали размера на наложеното наказание на подсъдимия Д..

В съдебно заседание жалбодателят Л. Д. не се явява, но чрез защитника си – А.Д. Ш., поддържа жалбата си, като излага допълнително и следните съображения: Обжалваната присъда счита за неправилна и незаконосъобразна, тъй като същата била постановена в нарушение на материалния закон. Решаващият съд неправилно квалифицирал кражбата като такава, представляваща квалифициран случай по чл.195, ал. 1, т. 4 и т.7 от НК, тъй като липсвали квалифициращите обстоятелства повторност и немаловажен случай, въпреки, че подсъдимият бил осъждан през 2005 година с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, към момента на извършване на престъплението – предмет на настоящото дело, същият бил реабилитиран по право и първоинстанционния съд следвало да го третира като неосъждан, тоест липсвало квалифициращото обстоятелство повторност. Първоинстанционният съд не бил обсъдил в дълбочина факта, че деянието представлява маловажен случай. Това било така, тъй като стойността на предмета на кражбата била сравнителна ниска, гравитираща около размера на минималната работна заплата към датата на извършване на престъплението и тази стойност била възстановена до началото на съдебното следствие. По този начин липсвало и второто квалифициращо обстоятелство, като трайната и непротиворечива практика на ВКС била такава, че за маловажен случай в случаите на кражба се приемал такъв, на който предмета и стойността бил под размера на минималната работна заплата или около него. На базата на тези съображения, моли да се измени присъдата на първоинстанционния съд и да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно такова по чл.194, ал. 3 от НК. Алтернативно моли да се измени присъдата на първоинстанционния съд и да се постанови съдебен акт, с който да се намали размера на наказанието до абсолютния минимум за съответното престъпление.

Прокурорът от О. П. - К. моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като неоснователна и да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Наказанието на подсъдимия Л. Д. било определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като всички такива цитирани във въззивната жалба, били обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение и били взети предвид при определяне на наказанието. Налице били самопризнания, разкаяние, съдÕйствие на органите на разследването, както и факта, че бил безработен и издържал семейство и това го било мотивирало да извърши деянието, за което е осъден. Всички тези доводи били взети предвид при постановяване на присъдата, поради което му било определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е проверил и преценил събраните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, което не налага провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия от настоящата съдебна инстанция. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка, приета и от районния съд:

Подсъдимият Л. Р. Д. е роден на 01.10.1978г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин е, със средно образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН *.

На 06.11.2012г.подсъдимият Д. бил на гости в с.Р. По пътя минал покрай ремонтно- складовата база, представляваща двор, стопанисван от „Водно строителство"- К., намиращ се в южната промишлена зона на града до завод „О". Там видял железа, които били оставени в двора на дружеството. На следващият ден- 07.11.2012г. сутринта, подсъдимият се отправил сам с управлявания от него лек автомобил марка „Опел" към описаната по-горе складова база на „Водно строителство"- К.. Тъй като вратата към него била отворена, той влязъл вътре в двора с колата си и в близост до телената ограда видял инкриминираните вещи- фланци с различен диаметър. Решил да ги натовари и да ги предаде на вторични суровини, за да получи пари за тях. За целта подсъдимият Л. Д. натоварил в личното си МПС видяните от него железа - фланци, които били собственост на дружеството „В. с."-К., а именно 2 броя фланци Ф-350 и 16 броя фланци Ф-125. След това деецът откарал откраднатите вещи в пункт за изкупуване на черни и цветни метали стопанисван от „Т.- Т. Д."- Г., където ги предал на свидетеля Т. Ш. Последният издал Покупко- изплащателна сметка № 25968/07.11.2012г.и договор към нея като за тези вещи получил сумата от 51.05лв. След няколко дни свидетелят Шопов бил извикан от органите на полицията във връзка с изкупените от него фланци и извършената кражба била разкрита.

Видно от заключението на вещото лице В. Д. стойността на отнетите вещи към датата на деянието възлиза на сумата от 356.36лв.

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за установена на база събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно – обясненията на подсъдимия Л. Д., свидетелските показания на Е. Я. и Т. Ш., протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, Покупко-изплащателна сметка № 25968/ 07.11.2012г. ведно с Договор към нея, протокол за доброволно предаване, свидетелство за съдимост и др. Показанията на разпитаните свидетели са напълно еднопосочни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, като същите съответства и на направеното от подсъдимия самопризнание, поради което съдът изцяло ги кредитира. Гласните доказателства се допълват и подкрепят и от събраните и описани и писмени такива.

С оглед установеното от фактическа страна и събраните по делото доказателства, следва да се направи извода, че обвинението срещу Л. Д. е доказано по безсъмнен начин, като описаното деяние извършено от подсъдимия, осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Деянието е съставомерно по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като кражбата е извършена чрез използване на лични  лек автомобил на дееца, който бил бракуван след деянието. Налице е и съставомерния признак по т.7 на цитирания текст, тъй като случаят не е маловажен, с оглед стойността на откраднатите вещи – над размера на една минимална заплата и наличието и на друго квалифициращо обстоятелство – по т.4 на чл.195 от НК, и деянието е извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, предвид осъждането на дееца по НОХД № 830/2005г. на РС- К., за същото по вид деяние- кражба. Във връзка с последното съдът съобрази, че от изтърпяване на наказанието за цитираното осъждане, не е изтекъл петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК. Това е така, тъй като съгласно ал.2 на цитирания член, при условно осъждане, срокът по ал.1 започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В настоящия случай, присъдата е в сила от 07.12.2005 г., като подсъдимият е бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпълнение за срок от три години. Т.е. петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК, започва да тече от 07.12.2008г. и изтича на 07.12.2013 г. Или, изложеното води до извода, че деянието е извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, поради което се явяват и неоснователни доводите за липса на квалифициращото обстоятелство „повторност”, изложени от защитника на подсъдимия в пледоарията му.

С оглед изложеното, правилни и обосновани са крайните изводи на първоинстанционния съд, че деянието осъществява признаците на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК.

При индивидуализацията на наказанието и след обсъждане на обществената опасност на деянието и дееца, съдът е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание ще е несъразмерно, по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, и е определил наказание под най-ниския предел от една година за разглежданото престъпление по чл.195, ал.1 от НК, а именно към законовия минимум за този вид наказание – 4 месеца „лишаване от свобода”. Всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието са обсъдени и взети предвид от решаващия съд, като няма неотчетени смекчаващи такива, както се твърди във въззивната жалба. Определяйки наказание към предвидения законов минимум, съдът е проявил максимално възможното снизхождение и няма основание за по-голямо такова. В тази връзка следва да се посочи, че не следва да се отчете като смекчаващо отговорността, връщането на откраднатите вещи на собственика им, както се сочи в жалбата, тъй като същите са били върнати не от подсъдимия, а от св.Ш. – закупчика в пункта за изкупуване на метали. Предвид описаното, наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Л. Д. деяние и на целите на наказанието по чл.36 от НК. В настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като първото условие за приложението й е, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което условие не е налице, предвид предходното описано по-горе осъждане на дееца. Това осъждане е от значение и за определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и типа на затворническо заведение, а именно – „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл.61,т.2 и чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, както междувпрочем е постановил и районния съд.

При извършената изцяло проверка, въззивният съд констатира, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на обжалваната присъда, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание.

С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което същата следва да се потвърди.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №41 от 11.04.2013 г., постановена по НОХ дело №259/2013 г. по описа на Районен съд- К..

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.