РЕШЕНИЕ
№ 260016
гр.Поморие, 15.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен съд, наказателна колегия, в открито заседание на 03 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на
секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия НДАХ № 33
по описа за
Производство по реда на чл. 145 АПК във
връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И.К.Н., ЕГН**********
с адрес ***, чрез адв.Т.М. *** със съдебен адрес ***
партер срещу Заповед за задържане на лице рег. № 32033-18/30.01.2020г.,
издадена от Н.Н., на длъжност командир на отделение при РУ-гр.Поморие, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на жалбоподателя за срок
до 24 часа. В жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излагат се съображения, че е липсвало основание за
задържане на жалбоподателя и в заповедта не били изложени фактическите
обстоятелства дали основание за задържането като не се сочела конкретна правна
квалификация на извършено от жалбоподателя престъпление, а се сочела правна
квалификация само по чл.150 от НК.
Ответникът – органът, издал оспорвания акт,
не взема становище по жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения
и приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на
оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, жалбоподателят е бил задържан в
помещение за временно задържане на РУ-Поморие. Като мотивировка на заповедта е
посочено, че за лицето има данни, че е извършило престъпление по чл. 150 от НК,
като в гр.А., ул.... в къща е извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление, чрез употреба на сила във вр. с чл.150 от НК.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 АПК,
проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона
форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали
е съобразен с целта на закона. Съдът намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен орган– полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата
на чл. 72 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да
задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са
посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения
акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от издателя, които да са
от категорията на съществените, като не са допуснати и нарушения на материалния
закон. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР по естеството си е заповед за прилагане на ПАМ,
като същата следва да е със съдържанието, предписано в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в тази правна норма – посочени са името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи
задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на
лицето по чл. 73 ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее
български език, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се
обжалва пред съда. В заповедта е посочено и правното основание за
постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили
издаването й , а именно наличие на данни за извършено престъпление по чл.150 от НК, като са посочени основните елементи от състава на това престъпление от
обективна и субективна страна. Оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е
извършило престъпление. За да е налице основанието, предвидено в чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни
за извършено престъпление, от които може да се направи предположение за възможно
участие на задържаното лице в конкретното противоправно
деяние, без да е необходимо тези данни
да са събрани в резултат на обективно всестранно и пълно разследване така, че да
уличават по категоричен и безспорен начин лицето в извършеното престъпление. В
случая е достатъчно наличните данни да сочат на обстоятелства,
обосноваващи подозрение срещу лицето. Преценката за наличието на такива данни с
оглед приложението на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на
полицейския орган, с оглед преценка за наличието на връзка между задържаното
лице и извършеното престъпление. Целта на закона при постановяване на ПАМ по
ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на задържаното
лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено
предварително разследване. Ето защо мярката е предвидена с цел улесняване на
безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по
разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова.
От събраните по делото доказателства е
видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие
на жалбоподателя в конкретно престъпление против половата
неприкосновеност на гражданите- удовлетворяване на полово желание без съвкупление,
чрез употреба на сила, което е престъпление по чл.150, ал.1 от НК, доколкото е
било налице оплакване в тази насока от Д.Д..
Следователно към момента на издаване на оспорената заповед са били налице данни
за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК и за възможно участие на
жалбоподателя в него. Обстоятелството, че впоследствие образуваното
за разследването на това престъпление досъдебно производство №320ЗМ-34/2020 г.
по описа на РУ-Поморие е било прекратено с постановление на наблюдаващия
прокурор от 17.03.2020 г. на основание чл.24, ал.1,т.1 от НК- липса на
извършено престъпление, е без значение с оглед преценката на наличието на данни
по см. на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която следва да се извърши към момента на
издаване на заповедта, към който момент е било достатъчни да
съществуват данни за извършено от лицето престъпление, без да има
категорични доказателства за това. Такива данни в случая са били налице,
доколкото е било налично оплакване от лице, че спрямо него са осъществени
действия от страна на жалбоподателя, които сочат на извършено престъпление по
чл.150, ал.1 от НК. Следва да се отбележи и това, че непрецизното изписване на
точната правна квалификация не води до незаконосъобразност на издадената
заповед, доколкото е напълно достатъчно да се посочат най- общо данните за
извършено престъпление послужили за издаването и, както е в случая.
Оплакването, че жалбоподателят не е
задържан веднага при първото посещение на полицейския орган в дома в гр.А., ул....,
а впоследствие на друго място е неоснователно, доколкото превеждането на
жалбоподателя в РУ е дейност
предшестваща издаването на обжалваната заповед, поради което и стои извън
обхвата на съдебния контрол в настоящото производство.
Предвид изложеното, съдът прие, че правомощието
на органа да наложи мярката по чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР е упражнено законосъобразно – при реализиране на
визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да
се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да
осуети наказателното преследване. В
този смисъла и Решение № 5332 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12228/2018 г., V о.; Решение № 1934 от
6.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 538/2019 г., V
о.; Решение № 3785 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 3061/2015 г., V о.
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че заповедта е материално законосъобразна, при издаването й не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същата съответства на целта на закона, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.Н., ЕГН********** с адрес ***, чрез адв.Т.М. *** със съдебен адрес ***, партер срещу Заповед за
задържане на лице рег. № 32033-18/30.01.2020г., издадена от Н.Н., на длъжност командир на отделение при РУ-гр.Поморие, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е заповядано задържане на И.К.Н., ЕГН**********
за срок до 24 часа.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :