РЕШЕНИЕ
№ 218
гр. Силистра, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420101066 по описа за 2021 година
Ищецът „У. Б.” АД, ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., пл.
„С. Н.“ № , представлявано от Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин, роден
на г., действащо чрез пълномощника си адвокат Я.П. Д.-К. моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
сумата от - 20 000.00 /двадесет хиляди/ лева, представляваща главница
по Договор за банков револвиращ кредит № 0004/324/22012018 от 22.01.2018
г., Анекс № 1 от 21.01.2019г. Анекс № 2 от 20.02.2019 г. към него, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2020г. до окончателното изплащане на
вземането;
947.81 /деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и една
стотинки/ лева - лихва върху редовна главница за периода от 20.08.2019г. до
20.02.2020г.;
1 019.48 /хиляда и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/
лева - лихва върху просрочена главница за периода от 20.07.2019г. г. до
09.09.2020г,;
1 023.78 /хиляда двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/
лева -наказателна лихва при просрочие за периода от 20.07.2019г. г. до
09.09.2020г.;
216.00 /двеста и шестнадесет лева/ лева - разходи за уведомяване.
Претендира и разноските си, извършени както в заповедното, така и в
исковото производство.
Ответникът П. И. Т. с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. С., общ.
1
С., обл. С., ул. „К. К.“ № , вх. , ет. , ап. , чрез назначения й от съда особен
представител адв. В.Х. е подал писмен отговор, с който счита, предявените
искове за недопустими предвид неспазен срок за предявяването им, както и
неспазена процедура по връчване при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Отделно от това, счита исковете за неоснователни, като акцентира на
обстоятелствата, че от договора не става ясно от какво произтича
солидарното задължение на ответницата, но с оглед конкретните клаузи на
договора, счита, че в случая се касае за поръчителство и в тази връзка прави
възражение за погасяване на отговорността на поръчителя, тъй като иск по
отношение на длъжника не е предявен в шестмесечния срок от крайния падеж
на задължението. Счита, че сумата по кредита не е усвоена в съответствие с
договорните клаузи, респективно - ответницата не дължи връщането й. След
подробен анализ на отделни клаузи от договора, счита, че сумите са
недължими или, че част от тях са недействителни поради липса на съгласие,
тъй като договорът е сключен преди общите условия или поради накърняване
на добрите нрави поради едновременното натрупване на няколко вида лихви.
Оспорва извършването на разходи за уведомяване, като счита, че същите са с
неясен характер и не са извършвани от ищеца.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от
ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По делото са представени копия от Договор за банков револвиращ
кредит № 0004/324/22012018 от 22.01.2018 г., Анекс № 1 от 21.01.2019г.
Анекс № 2 от 20.02.2019 г. към него, от които се установява, че между „У. Б.”
АД и ответника е съществувало облигационно правоотношение за
предоставяне на паричен заем под формата на банков револвиращ кредит с
цел за текущи нужди в размер до 20 000.00 лева, срещу задължението на
ответника за възстановяване на ползваната сума, заедно с договорената лихва.
Срокът за усвояване на кредита е уговорен до 21. 01. 2019 г., а срокът за
погасяване на дълга за главница и лихва за редовен дълг до 22. 01. 2019 г. -
чл. 7, т. 1 от договора. С последващи анекси към договора са уговаряни
различни срокове за ползване и погасяване на сумите по договора, като с
Анекс № 2 / 20. 02. 2019 г. е уговорен краен падеж на задължението 20. 02.
2020 г., като длъжниците са се задължили да погасят кредита на осем вноски,
седем от които в размер на 100.00 лева и една изравнителна вноска в размер
на 19 300.00 лева, дължима на 20. 02. 2020 г. Уговорено е и заплащане на
годишен лихвен процент, представляващ сбор от променлив лихвен индекс и
надбавка за редовен дълг, като към датата на сключването на последния
анекс, лихвеният индекс е в размер на 8.4 %, а приложимия размер на ГЛП за
редовен дълг е 8.5 %. Крайният падеж на задължението е настъпил на 20. 02.
2020 г., като изпълнение не е налице.
По делото не се оспорват обстоятелствата, за наличие на неизпълнени
2
задължения и техния размер, а същевременно се установяват от
представените по делото писмени доказателства – извлечение от
счетоводните книги от 10. 109. 2020 г.
С оглед всичко гореизложено съдът намира за основателни
претенцииите за заплащане на главница по кредита в размер на 20 000.00
лева, 947.81 лева – договорна лихва за периода от 20.08.2019г. до
20.02.2020г., претенцията за заплащане на лихва за просрочена главница в
размер на 1 019.48 лева за периода 20.07.2019г. г. до 09.09.2020г. и 1 023.78
лева – санкционна лихва за периода от 20.07.2019г. г. до 09.09.2020г. и ги
уважава в този размер.
Претенцията за заплащане на сторени от кредитора разходи за
уведомяване в размер на 216.00 лева е неоснователна, тъй като, въпреки
направеното възражение в тази връзка, доказателства за извършването им и
техния размер не са представени по делото. Становището на ищеца, че
доказателства са представени в заповедното производство не се споделя от
съда, тъй като от извлечение от опис към фактура № 892 / 09. 12. 2019 г. е
видно, че същата касае разходи за уведомяване на „Д. г.“ ЕООД, не и на
ответника в настоящото производство, а освен това е издадена преди датата
на настъпване на крайния падеж на задължението.
Следва да се коментира възражението за освобождаването от
отговорност на ответницата предвид разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД,
което съдът намира за неоснователно, тъй като от съдържанието на самия
договор става ясно, че ответницата няма качеството на поръчител, а
солидарната й отговорност произтича от наличието на лично задължение –
чл. 121 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски, които за
производството пред настоящата инстанция и съобразно уважената част от
исковите претенции са в размер на 3132.37 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. И. Т. сЕГН ********** и
постоянен адрес гр. С., общ. С., обл. С., ул. „К. К.“ № , вх. , ет. , ап. дължи на
„У. Б.” АД, пререгистрирано по ЗТР по партида с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. С., пл. С. Н. , представлявано от Т. А. П. и
Д. В., италиански гражданин, роден на г. сумата от 20 000.00 /двадесет
хиляди/ лева, представляваща главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0004/324/22012018 от 22.01.2018 г., Анекс № 1 от 21.01.2019г.
Анекс № 2 от 20.02.2019 г. към него, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д. №1071 / 2020 г. в съда -
10.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 947.81
3
/деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ лева -
лихва върху редовна главница за периода от 20.08.2019г. до 20.02.2020г.;
сумата от 1 019.48 /хиляда и деветнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/ лева - лихва върху просрочена главница за периода от 20.07.2019г.
г. до 09.09.2020г,; сумата от 1 023.78 /хиляда двадесет и три лева и
седемдесет и осем стотинки/ лева -наказателна лихва при просрочие за
периода от 20.07.2019г. г. до 09.09.2020г , за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 1786 / 13. 10. 2020 г. по ч.гр. д. № 1071 / 2020 г. по описа на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на сумата от 216.00
/двеста и шестнадесет / лева, представляваща сторени от кредитора разходи за
уведомяване като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА П. И. Т. сЕГН ********** и постоянен адрес гр. С., общ.
С., обл. С., ул. „К. К.“ № , вх. , ет. , ап. да заплати на „У. Б.” АД,
пререгистрирано по ЗТР по партида с ЕИК , със седалище и адрес управление:
гр. С., пл. С. Н. , представлявано от Т. А. П. и Д. В., италиански гражданин,
роден на г. сумата от 3 132.37 / три хиляди сто тридесет и два лв. и 37 ст.
/лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от
1503.74 / хиляда петстотин и три лв. и 74/ лева - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1071 / 2020 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4