Присъда по дело №1371/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 163/05.06.2025 г. по нчх дело № 1371 по описа на РС Варна за
2024 г., Наказателно отделение, 45 състав

Делото е образувано по тъжба на Т. С. С. с ЕГН ********** от гр.Варна против Д. Н. В. от
с.Разделна, обл.Варна, с която се твърди, че на 03.10.2023 г. в гр.Варна спрямо тъжителката e
извършенo престъпление обида по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК,
изразяващо се в това, че в социалната мрежа Фейсбук публикувала откраднато от нея от
профила на Т. С. С. изображение-снимка по бански костюм и написала унизителни за честта
и достойнството и изрази и думи:“коректна пълна програма!“,“Нушка“ с телефонния номер
на С., както и коментирала:“много си жалка, наака се като ме видя в казиното, където
работиш“, „ а затова, че си платена… свидетели много“, като се твърди обидата да е
нанесена публично и разпространена по друг начин социалната мрежа "Фейсбук".

Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански иск за сумата от 10000 лева,
представляваща претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деянието, до окончателното изплате на сумата.Искът е приет за
съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, а пострадалото лице е
конституирано и като граждански ищец по делото.
В открито съдебно заседание, частният тъжител се явява лично и с повереници – адв.
М.В.,АК-Варна, адв.В. В., АК-Варна и адв.М.Д., АК-Варна, намира, че изложените в
тъжбата фактически твърдения са установени по безспорен и категоричен начин. В тази
връзка посочва, че отговорността за съдържанието, публикувано чрез личен профил в
социалната мрежа носи неговия притежател, освен ако не се докаже, че достъпът е
осъществен от друго лице , без негово съгласие. В случая според тъжителя такива
доказателства липсват. Частният тъжител излага доводи, че от страна на подсъдимата е
имало поредица от действия насочени към дискредитирането и, манипулации, към
застрашаване на работата и.
Повереникът на частния тъжител – адв.В., АК-Варна намира, че Адв.В. намира, че е налице
оговор между подс.Н. и св.Н..Посочва, че обясненията на подсъдимата не кореспондират с
останалия доказателствен материал.Намира, че представените с тъжбата екранни снимки са
доказателствено средство. Намира, че като червена нишка и лайтмотив в обясненията на
подсъдимата се прокарва репликата: „Отидох да и потърся сметка“, повтаря се два пъти в
̀
хода на обясненията и. Отбелязва, че конфликтът е между тъжителката и Д. Н.,тъй като св.Н.
̀
живеел и с двете жени, това го устройвало и нямал интерес да злепоставя жената публично,
с която живее, тъй като така падало и неговото мъжко достойнство. Докато, според
процесуалния представител на тъжителката подсъдимата с репликата „Отидох да и потърся
̀
сметка“ показва ясно не само мотивът, но и характерът и, който не би се спрял да злепостави
̀
по изложения начин в тъжбата доверителката им.Счита, че от съдебно-медицинската
експертиза и събраните свидетелски показания е установено по безспорен начин болката и
страданието, които е изпитала от така нанесената обида подзащитната и, поради което
намира гражданският иск за обоснован и доказан, и в този смисъл,че следва да се уважи.
Моли за осъдителна присъда.
Повереникът на частния тъжител – адв.В. В., АК-Варна, моли подсъдимата да бъде призната
за виновна. Намира, с оглед на установената фактическа обстановка и след нейния правен
анализ обвинението за доказано за престъплението, описано в тъжбата.Намира авторството
на деянието за установено, като събраната доказателствена съвкупността е свързано с
личността на подсъдимата.
Моли да бъде уважен изцяло и предявения граждански иск като основателен.Претендира за
1

присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Повереникът на частния тъжител – адв.М.Д., АК-Варна също пледира, подс.Н. да бъде
призната за виновна. Намира, че по делото безспорно е доказано, включително с
индиректните самопризнания на подсъдимата, че от обективна и субективна страна тя е
участвала в съществуването на инкриминираните публикации във „Фейсбук“, като един от
двамата преки извършители, като намира, че подсъдимата е набрала на клавиатурата
инкриминирания текст,инкриминираната публикация и снимката. Моли гражданския иск да
бъде уважен.
В съдебно заседание подс. Н. се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за
виновна.Твърди, че снимката е свалена от профила на тъжителката, но че е публикувана от
св.Н..Твърди, че публикацията също е направена от него.
Защитникът на подсъдимата, адв.Ат. Р.,АК-Варна изразява становище за неоснователност на
подадената тъжба и моли подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по
повдигнатото и с тъжбата обвинение. В подкрепа на това искане излага съображения, че не
са събрани доказателства, че подсъдимата е автор на публикацията. Подкрепя становището
си със заключението на съдебно-техническата експертиза, според което категорично не
може да се направи извод, че подсъдимата е автор на твърдените обидни реплики в
социалната мрежа. Посочва, че дори процесуалният представител на тъжителката заявява, че
е възможно публикацията да е написана от св.Н.
По отношение предявения граждански иск намира, че следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи,
намира за установено следното от фактическа страна:
От месец април 2022 г. подсъдимата Н. и св.Н. живеели на семейни начала. През месец
август 2023 г. Н. разбрала, че св.Н. има интимни отношения с тъжителката. Това породило
конфликти между тримата, което се установява от приложената по делото справка от РП
Варна относно проверки, жалби или молби касаещи Д. Н. и Т. С. / л.34-49 от делото /.
На 03.10.2023 г. тъжителката видяла публикация във Фейсбук профил с име „Д. Н.“ на своя
снимка по бански и коментар към нея със съдържание: „ коректна пълна програма“, посочен
и бил номера на мобилния и телефон и изписано „ нушка“. Към тази публикация имало
обидни коментари от други профили, както и коментар от профила „Д. Н.“ със
съдържание:“много си жалка, наакасе като ме видя в казиното където работиш“, както и „ а
затова, че си платена… свидетели много“.
Тъжителката била засегната от коментарите. Станала тревожна, физически отпаднала имала
здравословни проблеми, което наложило да посети психолог.
В хода на съдебното следствие са събрани показания на свидетели, като условно тези
показания могат да бъдат разделени на две групи, в първата се включват свидетелите В.,С. и
А., който могат да се определят като близки до тъжителката, а във втората свидетелите Д. и
П., който са близки до подсъдимата.
Свидетелят Н. Н. е бил в интимни отношения и е живеел на семейни начала и с тъжителката
и с подсъдимата, което е индикация за заинтересованост от негова страна от изхода на
делото.
След случилото се тъжителката провела разговор със св.Д.В., като и показала телефона си и
и споделила, че подсъдимата качила нейна снимка и телефонния и номер с обява за секс във
Фейсбук.Показала и и коментарите под снимката, които било от рода: „ як секс, платен…“
Според свидетелката повече от седмица след като била публикувана снимката с телефона на
тъжителката, С. получавала обаждания по обявата, като я питали колко пари иска и др., тъй
като пишело, че е платена и прави як секс. Твърди, че тъжителката изпитвала страх, паника,
2

объркване, ходила на психолог. Според свидетелката, тъжителката и разказала, че в края на
месец септември подсъдимата ходила и на работното и място, като се представила за
адвокатка.Тъжителката качила снимката на подсъдимата в адвокатска група, за да пита дали
някой я познава.Твърди, че св.Н. се представял като съпруг на Н., като заедно с подсъдимата
са отишли на работното място на тъжителката и вдигнали скандал.
От показанията на св.Д. се установява, че познава и двете страни. Твърди, че знае за
снимката на тъжителката качена във Фейсбук,тъй като тъжителката и ги била
показала.Твърди, че тъжителката не била притеснена.Твърди, че се обадила на подсъдимата,
тъй като тъжителката си позволила да качи във Фейсбук снимки на нея и на дъщеря и в секс
сайтове. Твърди, че тъжителката се обърнала към нея с молба да и стане свидетел по
дело,като и казала, че има проблеми с приятеля си Н..
От показанията на св.П. се установява, че познава и тъжителката и подсъдимата.Твърди, че
тъжителката е качвала нейни снимки във Фейсбук.
В показанията си св.Н. твърди, че всичко е станало заради него. Посочва, че тъжителката и
подсъдимата започнали да завеждат дела една срещу друга, той искал това да се прекрати,
оттеглил своите дела, искал двете да се споразумеят, но твърди, че подсъдимата не се
съгласила, защото имала починало дете, а тъжителката я наричала "ялова". Твърди,че живял
повече с Т. отколкото с Н..Твърди, че С. от фалшив профил е „качила“ подсъдимата в
група,че се представяла за адвокат.Твърди, че подсъдимата и той са писали, че подсъдимата
проституира за пари. Твърди, че от профила „А. М.“ е кореспондирал с тъжителката и
подсъдимата.Твърди, че тъжителката кореспондирала с него и от профила с имена "А.
М.".Твърди, че от същия профил тъжителката пратила на негова приятелка снимка. Твърди,
че снимката качена на профила на "Д. Н." е пратена от него и той е поставил телефона на
тъжетелката.Твърди, че „Ивелин Н.“ е негов профил, а „А. М.“ е профил на тъжителката.
От показанията на св.С. се установява, че публикацията във Фейсбук се отразила на
тъжителката,която почнала да ходи на психолог, защото и звънели денонощно по
телефона.В деня на публикацията тъжителката и се обадила по телефона и и казала, че ще
ходи да спи при приятелката, тъй като се притеснявала, плачела по телефона.
От показанията на св.А. се установява, че подсъдимата и споделила, че св.Н. има връзка с
тъжителката.Твърди, че Н. я попитала дали познава тъжителката, като свидетелката макар да
познавала С. си премълчала, защото Н. била разстроена.Твърди, че Н. и показала какви неща
са си писали със С. и после и казала, че написала телефона на С. във Фейсбук и публикувала
нейна снимка по розов бански и написала че е платена. Твърди, че С. била много разстроена
тъй като и звънели най-различни хора, притеснявали я.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и последователни.
В обясненията си подсъдимата заявява, че не е писала публикацията, твърди, че е написана
от св.Н..Твърди, че тогава живеели заедно.На 15 август тъжителката я потърсила по
телефона и я уведомила, че живее с Н..След това твърди, че С. започнала да я обижда в
социалните мрежи, качвала я в групи, включително в група за безплатни правни
консултации, като в публикацията се твърдяло, че Н. е адвокат.По тази причина отишла в
казиното където работи, за да и потърси сметка.
Твърди, че тъжителката е подавала многократни жалби срещу нея.Твърди, че снимката е от
профила на С..Твърди, че телефона и няма код и не се заключва, както и че Н. имал навика
да го ползва.Твърди, че Н. е направил едната публикация от своя телефон, като С. го
блокирала и тогава Н. взел нейния телефон и качил публикацията от нейния
телефон.Твърди, че Н. имал снимки, които държал в телефона си и снима, защото С. го
блокирала.Твърди, че разбрала за публикацията час и половина след като била направена.
На първо място, следва да се има предвид, че освен средство за защита, обясненията на
подсъдимия по делото съставляват и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и
3

ценят с оглед останалия събран в хода на разследването доказателствен материал. Съдът
приема като достоверни обясненията на подсъдимата.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: обясненията
на подсъдимата, показанията на свидетелите В.,С., Д.,П. и Н., от съдебно психологичната и
съдебно техническа експертизи, както и от събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдебният състав намери, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите В.,С.,
Д.,П., доколкото същите са логични, последователни, обективни и съответстващи на
останалите източници на доказателствена информация по делото.
От назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психологична експертиза се
установява, че към момента на изследването е налице психологическа травма, която е
вследствие на оказания психически тормоз вследствие на поместената снимка.
Отъждествяването и с „ лека жена“ е формирало психологическа травма, което и към
момента не е отзвучала. Налице е симптоматика, потвърждаваща едно тревожно и
подтиснато настроение. Нарушен е сънят и,самочувствието и самооценката и са станали
понижени, станала е двигателно неспокойна, с някой характерни признаци на паническо
разстройство.
От заключението на назначената съдебно техническа експертиза се установява, че при
проверката са установени над 80 профила с имена Д. Н. /D.N., като са тъждествени два:
Д. Н. с иден.№100071715926188 и D.N. с иден.№***.Установено е, че IP адрес ***, който
съответства на профила „Д. Н.“ и съвпада с процесния период е част от мрежата на Виваком
(Булсатком) и само те биха могли да предоставят информация за принадлежност, но както
обясних в началото на експертизата, възможно е няколко потребителя да използват този
адрес и да не е възможна индивидуализация. IP адрес ***, който съответства на профила
„XXL“ е част от мрежата на A1.При проверка на публичните публикации на профила на Д.
Н. вещото лице е установило процесната снимка, публикувана на 03.10.2023г. Към момента
на изготвяне на експертизата вещото лице не е установило нерегламентиран достъп до
съответните профили. Телефонният апарат,предоставен му от Д. Н. е бил без парола за
отключване,съответно и без такава за ползване на Facebook.
Съдът кредитира изготвените експертизи и приема, че същите са изготвени от компетентни
лица, в указаните срокове, основават се на обективно, всестранно и пълно запознаване с
всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства, които също допринасят
за изясняване на относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна, че
обвинението не се доказа безспорно и с необходимата категоричност изпълващи стандарта
по чл. 303, ал. 2 от НПК.
Действително се установи, че на посочената в тъжбата дата – 03.10.2023 г. в социалната
мрежа Фейсбук в профил „Д. Н.“ е била публикувана снимка на Т. С. С. по бански костюм и
към нея е публикуван коментар с твърдяното от тъжителката съдържание,включително и
инкриминираните изрази :“коректна пълна програма!“,“Нушка“ с телефонния номер на С.,
както и коментар със съдържание :“много си жалка, наака се като ме видя в казиното, където
работиш“, „ а затова, че си платена… свидетели много“. Съдържанието и точното време на
публикациите се установяват по безспорен начин от приложените разпечатки от екрана на
мобилния телефон на тъжителката.
Според състава на съда по отношение авторството на деянието в лицето на подс. Н. не са
налице достатъчни по обем доказателства, за да бъде постановена осъдителна присъда.
От събраните по делото доказателства не се установява кое е лицето, публикувало снимката
4

и процесните коментари към нея. В тази насока не са налице никакви доказателствени
източници, а единствено твърдения на частната тъжетелка, че това е подсъдимата, тъй като
коментара бил публикуван от личния профил на подсъдимата и нямало данни за
неправомерен достъп до профила и. Разпитаните по делото свидетели също не установяват
факти, обосноваващи категоричен извод, че конкретната публикация е била действително
направена от подсъдимата. Предвид изложеното относно доказателствената стойност на
показанията на свидетелите, установен и доказан е единствено резултатът – изразите, които
са били възприети от частната тъжителка, но не и авторството им. Представените
разпечатки /на хартиен носител/ на скрийншот нямат самостоятелна доказателствена
стойност, която да обвърже подсъдимата като автор на изразите, написани в профила. От тях
се установява единствено, че съобщенията, съдържащи неприятни за тъжителката думи, са
публикувани от профил на който е поставена снимката на подсъдимата. От това единствено
косвено доказателство обаче не следва единствено възможният извод относно авторството
на деянието, свързано с действия от страна на подсъдимата.
НПК в чл. 303, ал. 2 от НПК изисква всички инкриминирани обстоятелства, включително
авторството на деянието, да бъдат установени по несъмнен начин и забранява една
осъдителна присъда да почива само на предположения – чл. 303, ал. 1 от НПК. Именно
предположение би представлявал извод, че подс. Н. е автор на процесните коментари,
съдържащи инкриминираните думи и изрази, изхождайки единствено от обстоятелството, че
Фейсбук профилът, от който е публикуван е с имена "Д. Н.". За да се установи по несъмнен
начин, че подсъдимата е автор на посоченото електронно съобщение, следва да бъде
идентифицирано крайното електронно съобщително устройство на потребителя, публикувал
съобщението (в този смисъл Решение № 40 от 11.04.2018 г. по н. д. № 1308/2017 г. на ВКС,
1-во н. о.), което в случая не е сторено. Съгласно чл. 159а, ал. 2 НПК данните, необходими за
проследяване и идентифициране на източника на връзката, могат да бъдат събрани от
предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги,
когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления. Повдигнатите с
тъжбата обвинения не касаят тежки престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а това
обстоятелство препятства използването на процесната информация като годен
доказателствен източник в настоящото производство.
Видно от разясненията направени от вещото лице е, че един акаунт във Фейсбук позволява
да е активен едновременно на много устройства.Посочва и, че няма как да се
индивидуализира отделния потребител с отделен IP-адрес. Пред съда не са представени
никакви доказателства, касателно авторството на посочените изрази, като твърденията в
тъжбата и тези изложени от поверениците на тъжителката в хода на съдебното следствие и
по същество за този релевантен факт почиват на предположения и необосновани субективни
интерпретации. Начинът на функциониране на социалната мрежа "Фейсбук" позволява
създаването на множество профили с идентични имена, като на практика не се извършва
проверка дали същите съответстват на действителните имена на потребителите. По делото
липсва информация кои са ползвателите на съответните IP адреси и какви технически
средства са били използвани за достъп до предоставените услуги, респективно дали това е
станало лично или в условията на посредствено извършителство. Обясненията на
подсъдимата и показанията на св.Н. не изключват възможността профила да е използван от
св.Н., за да компрометира подсъдимата.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела,
образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител, а според ал. 2
подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че обвинението, което е повдигнато с
депозираната тъжба, станала повод за образуване на настоящото съдебно производство е
изцяло недоказано и неоснователно, поради което и на основание чл. 304 от НПК
5

подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и да бъде оправдана.
Относно предявения граждански иск:
С оглед наказателно-правната част на присъдата, съдът намира, че предявения от
тъжителката граждански иск в размер на 10 000 лв., представляващ обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на престъплението – 03.10.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата в резултат от престъплението по настоящото дело, се
явява неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. По делото не се установи наличието на
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, а именно: липсва противоправно поведение от страна на
подсъдимата, не са доказани по надлежен ред причинени неимуществени вреди на
тъжителката от публикуването на коментара и не е налице причинна връзка между двете.
По разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК съдът осъди тъжителката Т. С. С. да
заплати в полза на Държавата по сметка на РС Варна сумата от 500, 00 лева, разноски по
делото за експертиза.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	163
Дата:	5 юни 2025 г. (в сила от 21 юни 2025 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20243110201371
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 април 2024 г.

Присъда по дело №1371/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите