Р Е Ш
Е Н И Е
№
06.07.2020г., гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в
публичното заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретар А. Р. като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 504/2018г. по описа
на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с Искова молба иск от „ДЕЛТА
КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК …, чрез процесуален представител адв.Т.Е.Г.,
съдебен адрес: ***, кантора 3, тел.: 02/987 52 20 срещу Ц.Й.Ц. с ЕГН ********** ***, с правно
основание чл.422 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В Исковата молба се твърди, че на
28.02.2005г. ответницата по делото е сключила Договор с „Българска пощенска
банка“ АД /нова фирма „Юробанк България“ АД/ ЕИК …..-кредитна
карта BG EUROLINE. Ц. е просрочила
плащане на вноски по кредите си и съгласно сключения договор остатъка е станал
предсрочно изискуем.
Твърди се, че на 05.09.2008г. “Юробанк И Еф Джи“ АД, ЕИК ……е цедирало
вземането си на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК *********, като длъжникът е
уведомен за извършената цесия и на 24.06.2013г. е сключил споразумение, с което
е признал задължението си и е поел задължение да го изплати на вноски. Съгласно
сключеното споразумение ответницата е следвало да погасява задължението си
ежемесечно на 6бр. равни ежемесечни вноски, всяка от по 48,50лв, като първата
вноска е била дължима на 20.07.2013г., а всяка следваща до 20-то число на
месеца, за който се отнася. Последната вноска е следвало да бъде изплатена на
20.12.2013г.
В
ИМ се твърди, че ответницата не е изпълнявала точно задълженията си за
изплащане по сключеното споразумение, като не е изплатена нито една вноска,
поради което дългът е станал предсрочно изискуем на 21.07.2013г. Съгласно т.6
от сключеното Споразумение при неточно изпълнение на която и да е от вноските
цялата дължима сума става незабавно предсрочно изискуема без допълнително
покана до длъжника.
Твърди се, че на 06.11.2017г. ищеца е подал
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответницата за сумата в размер на 379,85лв, от които 291лв - главница и 88,85лв
- мораторни лихви за периода от 30.10.2014г. до
06.11.2017г., като възоснова на подаденото заявление
е образувано ч.гр.д.№ 2943/17г. по описа
на ЛРС, по което е издадена Заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че ответницата Ц.Й.Ц.
дължи на ищеца «Делта Кредит» АДСИЦ, възоснова на
Споразумение от 24.06.2013г. сумата от 379,85лв /триста седемдесет и девет лева
и осемдесет и пет стотинки/, от които
291лв /двеста деветдесет и един лева/-главница и 88,85лв /осемдесет и
осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - мораторни
лихви за периода от 30.10.2014г. до 06.11.2017г., както и законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 06.11.2017г. до окончателно изплащане на
задължението.
Претендират се и направените разноски в
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК от страна на ответницата е постъпил от назначеният от съда особен
представител – адв.Е.К. от МАК, който намира
предявения иск за процесуално допустим, но неоснователен, тъй като кредитора не
е уведомил длъжника по надлежния начин за предсрочното изпълнение на цялото
вземане, преди да предприеме действия пред съответния съд.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител. Постъпила е Молба от проц.представител
на ищеца-юрисконсулт Т.Г. от САК, в която поддържа предявеният установителен иск и моли делото да се разгледа в негово
отсъствие, като съда постанови решение с което уважи изцяло иска така както е
предявен в ИМ, като присъди и направените в хода на заповедното и исковото
производства разноски.
Ответникът редовно призован чрез назначения
от съда особен представител адв.Е.К. от МАК, не се
представлява в с.з. по делото е постъпило Писмено становище от особеният
представител, в което моли съда да отхвърли предявеният иск, тъй като
кредиторът не е изпълнил задължението си и не е уведомил длъжника по надлежният
ред за предсрочната изискуемост на вземането.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с искове с
правна квалификация по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и по чл.86 от ЗЗД.
В
конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената
тежест да установи основанието на иска /наличието на облигационна обвързаност
между страните/ и неговия размер.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 2943/2017г.
по описа на РС гр.Лом се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.11.2017г. с която е разпоредено
длъжникът Ц.Й.Ц. с ЕГН ********** ***,
да заплати на „ДЕЛТА КРЕДИТ” АДСИЦ, с ЕИК: …., гр.София, бул.”Христофор Колумб”
№ 43, съдебен адрес:*** АД „Г. и Милушев”, телефон: 02/987 52 50 и факс: 0887
160 825, със законен представител: Г. А. Г., и пълномощник: адв.Т.
Е. Г., сумата от 379,85лв /триста седемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/
- парично задължение по Споразумение за признаване и разсрочване на задължение
по Договор за банков кредит /кредитна карта/ от 28.02.2005г. сключен с
„Българска пощенска банка” /нова фирма „Юробанк
България” АД/, ЕИК ….., цедирано на „делта Кредит”
АДСИЦ, от която сума главница в размер на 291лв /двеста деветдесет и един лева/
и 88,85лв /осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ -мораторна лихва, ведно със законната лихва от 08.11.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер 170лв
/сто и седемдесет лева/, от които 50лв /петдесет лева/-държавна такса и 120лв /сто
и двадесет и пет лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК и съдът с
Разпореждане от 21.02.2018г. е указал на заявителя че може да предяви иск отностно вземането си в едномесечен срок от съобщението
като довнесе дължимата държавна такса. Видно от приложената разписка
съобщението е получено на 06.03.2018г. от представител на заявителят. Преди
изтичане на законноустановеният едномесечен срок на
26.03.2018г. в деловодството на РС е постъпила Искова молба възоснова
на която е образувано настоящето дело.
Съдът
като съобрази обстоятелства по делото,
събраните доказателства в тяхната взаимовръзка и обусловеност формира следния извод:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу
ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи. Предмет
на иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК за установяване вземането на кредитора, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. По този
иск кредитора - ищец следва да докаже факта от който произтича вземането му и
неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на
заповед за изпълнение и ищцовото дружество не разполага с изпълнителен
лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск
срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че на 28.02.2005г.
ответницата по делото е сключила Договор с „Българска пощенска банка“ АД /нова
фирма „Юробанк България“ АД/ ЕИК ….-кредитна карта BG
EUROLINE.
Установено е и че на 05.09.2008г. “Юробанк И Еф Джи“ АД, ЕИК ….. е цедирало
вземането си на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК …., като длъжникът е уведомен
за извършената цесия и на 24.06.2013г. е сключил споразумение, с което е
признал задължението си и е поел задължение да го изплати на вноски. Така между
страните е възникнала облигационна връзка, тъй като споразумението по смисъла
на чл.365 от ЗЗД представлява извънсъдебна спогодба, която изразява волята на
подписалите я да уредят имуществените си отношения.
По силата на така сключеното споразумение
ответницата е признала задължението си към ищеца в размер на 291лв и е следвало
да погаси същото ежемесечно на 6бр. равни ежемесечни вноски, всяка от по
48,50лв, като първата вноска е била дължима на 20.07.2013г., а всяка следваща
до 20-ти число на месеца, за който се отнася. Последната вноска е следвало да
бъде изплатена на 20.12.2013г. Тъй като длъжникът не е изплатил нито една
вноска, то съгл. т.6 от Споразумението, съгласно която при неточно изпълнение
на която и да е от вноските цялата дължима сума става незабавно предсрочно
изискуема без допълнителна покана до длъжника, то на 21.07.2013г. дългът е
станал предсрочно изискуем.
Съгласно заключението на вещото лице прието от
съда и неоспорено от страните размера на дължимата на осн.
чл.86 от ЗЗД от ответника законна лихва върху сумата от 291лв за периода от
30.10.2014г. до 06.11.2017г. е в размер на 89,31лв, а размера на дължимата
закона лихва върху сумата от 291лв за периода от непогасяване на първата вноска
по Споразумението от 20.07.2013г. до 08.11.2017г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение/ е в размер
на 127,30лв.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че
предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно претендираната сума в размер от 291лв – главница и 88,85лв мораторни лихви.
При
този изход на процеса, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответницата
ще следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в настоящето
производство разноски в размер на 810лв /осемстотин и десет лева/, от които
50лв /петдесет лева/ - доплатена държавна такса, 360лв /триста и шестдесет
лева/ - адвокатски хонорар, 300лв /триста лева/ - депозит за особен
представител, 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице, както и 170лв /сто и
седемдесет лева/ разноски в заповедното производство, от които 50лв /петдесет
лева/ - държавна такса и 120лв /сто и двадесет лева/ - адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Й.Ц. с ЕГН ********** ***, съществуването
на вземане на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК …, чрез процесуален представител адв.Т.Е.Г., съдебен адрес: ***, кантора 3, тел.: 02/987 52
20, възоснова на Споразумение от 24.06.2013г. в размер на сумата от
379,85лв /триста седемдесет и девет
лева и осемдесет и пет стотинки/, от които
291лв /двеста деветдесет и
един лева/-главница и 88,85лв
/осемдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/ - мораторни
лихви за периода от 30.10.2014г. до 06.11.2017г., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението – 06.11.2017г. до окончателно
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Ц.Й.Ц. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, ЕИК ……,
чрез процесуален представител адв.Т.Е.Г., съдебен
адрес: ***, кантора 3, тел.: 02/987 52 20, направените
в исковото производство разноски в размер на 810лв /осемстотин и десет лева/,
от които 50лв /петдесет лева/ - доплатена държавна такса, 360лв /триста и
шестдесет лева/ - адвокатски хонорар, 300лв /триста лева/ - депозит за особен
представител, 100лв /сто лева/ - депозит за вещо лице, както и 170лв /сто и
седемдесет лева/ разноски в заповедното производство, от които 50лв /петдесет
лева/ - държавна такса и 120лв /сто и двадесет лева/ - адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен
срок от съобщението на страните за изготвянето му.
След
влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2943/17г.
по описа на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: