Р Е Ш Е Н И Е № 260040
гр.Пловдив, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на деветнадесети
юни две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
№ 222 по описа за 2021 година, намери за установено следното:
Иск с
правно основание чл. 79 във вр. с чл. 266 от ЗЗД.
“РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ПК: 4003, район
Северен, ул. „Ибър“ № 27, ет.1, представлявано от управителя Е.А.Д., чрез адв. Е.А.
***, съдебен адрес:***, **., твърди, че с договор за прехвърляне на вземане от
17.02.2021г. “АДЛЕР - ИН“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството си на Цедент, е
прехвърлило на Цесионера “РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, своето вземане
срещу длъжника “С.И СИН-ДС“ ЕООД, ЕИК: *********, в размер на 52 303,87 лева
(петдесет и две хиляди триста и три лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС,
представляващо неплатен остатък за извършени СМР на обект: ОСНОВНО ЗАСТРОЯВАНЕ
- ХАЛЕ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА, СЕРВИЗ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ в УПИ 1005019-I-склад за селскостопанска
техника и продукция, масив 105 по ПУП-ПРЗ в землището на с. Стряма, общ.
Раковски, съгласно приета оферта от 06.03.2019 г., количествено-стойностна
сметка към оферта и Количествено- стойностна сметка за част „Архитектура“ от
18.04.2019г., обективирани в проформа фактура № ПР140420/14.04.2020г. за
изпълнени СМР, съгл. Протокол № 1- образец 19/2019г. и Протокол № 2- образец
19/2020 г.
По същество твърди, че на
11.03.2019 г., между “С.И СИН-ДС“ ЕООД, в качеството на възложител, и “АДЛЕР -
ИН“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е подписан Договор за изпълнение на
строително-монтажни работи на описания обект. Твърди, че изпълнителят е
изпълнил качествено и в срок всички възложени му СМР, които били приети без
възражения от страна на възложителя. На 18.05.2020 г. с оглед изпълнението на
всички възложени СМР и надлежното им приемане от страна на възложителя,
изпълнителят изпратил проформа фактура № ПР140420/14.04.2020 г. на стойност от
52 303,87 лева с ДДС, за окончателно плащане на останалата стойност на
изпълнените СМР, в която били приспаднати платените аванси, както следва:
платен аванс по фактура № **********/06.03.2019г. в размер на 31 200 лева с
ДДС; платен аванс по фактура № **********/04.11.2019г. в размер на 57 600 лева
с ДДС; платен аванс по фактура № **********/19.02.2020г. в размер на 30 000
лева с ДДС. Твърди, че въпреки приемане на работата, плащане на дължимия
остатък от стойността на изпълнените СМР в размер 52 303,87 лева не било
направено и до момента.
Претендира ответното дружество да
бъде осъдено да заплати сумата 30 000 лева (тридесет хиляди лева) с ДДС,
претендирана частично от неплатена главница по издадена проформа фактура №
ПР140420/14.04.2020г. за изпълнени СМР, съгл. Договор от 11.03.2019г. и
Протокол № 1- образец 19/2019г., Протокол № 2- образец 19/2020г., на обща
остатъчна стойност 52 303,87 лева (петдесет и две хиляди триста и три лева и
осемдесет и седем стотинки) с ДДС, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното дружество “С.И СИН-ДС“
ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Варшава
№ 11, съдебен адрес:*** и **, чрез адв. Г.Б., оспорва иска по основание и
размер. Оспорва твърдението, че е приело работата без възражения като твърди
наличието на недостатъци в качеството. Счита, че поради посочените недостатъци,
договорената цена за извършените СМР следва да бъде намалена с 50 000 лева,
поради което на основание чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД прави възражение за
намаляване на договорената цена с 50 000 лева, поради наличие на недостатъци
при изпълнението на СМР.
Твърди, че не е приело свършената работа
и не е подписан предложения проект за протокол, Образец № 19, тъй като от една
страна се появил спор относно количествата на извършените работи, които счита
за завишени, а от друга страна били дописани и допълнителни СМР, които не били
възлагани за извършване на изпълнителя, не е имало предварителна оферта за тях
от негова страна, която да е била приета. Ето защо, счита, че за извършването
им не е налице договор между страните.
В допълнителна искова молба ищецът
оспорва изпълнителят да е бил уведомен за наличието на каквито и да е
недостатъци на изработеното. Прави възражение, че същите могат да се дължат и
на неправилна експлоатация.
В допълнителен отговор, ответното
дружество поддържа твърденията и възраженията си.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че с
договор за прехвърляне на вземане от 17.02.2021г. “АДЛЕР - ИН“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството си на Цедент, е прехвърлило на Цесионера “РОЯЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, своето вземане срещу длъжника “С.И СИН-ДС“ ЕООД,
ЕИК: *********, в размер на 52 303,87 лева (петдесет и две хиляди триста и три
лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС, представляващо неплатен остатък за
извършени СМР на обект: ОСНОВНО ЗАСТРОЯВАНЕ - ХАЛЕ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА,
СЕРВИЗ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ в УПИ 1005019-I-склад за селскостопанска техника и
продукция, масив 105 по ПУП-ПРЗ в землището на с. Стряма, общ. Раковски,
съгласно приета оферта от 06.03.2019 г., количествено-стойностна сметка към
оферта и Количествено- стойностна сметка за част „Архитектура“ от 18.04.2019г.,
обективирани в проформа фактура № ПР140420/14.04.2020г. за изпълнени СМР, съгл.
Протокол № 1- образец 19/2019г. и Протокол № 2- образец 19/2020 г. Ето защо,
съдът намира, че ищецът е процесуално легитимиран да предяви настоящия иск.
По делото е приета като
доказателство оферта с дата 06.03.2019 г., изпратена от Адлер – Ин ООД до С.и
Син-ДС ЕООД „за изпълнение на СМР за обект: Основно застрояване - хале за
селскостопанска техника, сервиз за обслужване в УПИ 1005019-I-склад за
селскостопанска техника и продукция, масив 105 по ПУП-ПРЗ в землището на с.
Стряма, общ. Раковски, съгласно количествено стойностна сметка – 87645.78 лв.
без ДДС или 105 174.94 лв. с ДДС. Срок за изпълнение – 2 месеца; Срок за
валидност на офертата – 10 дни“ /л.13-14 от делото/.
Приета е и фактура за авансово
плащане № **********/06.03.2019 г., издадена от Адлер – Ин ООД, с получател
ответното дружество за авансово плащане в размер на 31 200 лв. с ДДС. Не се
спори между страните, че същата се отнася до същата оферта. Прието е и платежно
нареждане за плащане на посочената сума, от ответното дружество, както и
платежни нареждания за сумите 57600 лв. с основание „плащане по КСС“, както и
за сумата 30 000 лв. – със същото основание.
Приет е като доказателство, сключен
между посочените страни на 11.03.2019 г. договор, съгласно който С.и Син-ДС
ЕООД, в качеството на възложител, възлага на Адлер – Ин ООД, в качеството на
изпълнител, СМР на посочения подробно по-горе обект. Съгласно чл.2, срокът на
договора е 5 месеца. Съгласно чл.5, възложителят има право да изисква
преработка при лошо качество на изпълнението за сметка на изпълнителя. Съгласно
чл.6, Изпълнителят е поел задължението да изпълни качествено и в срок договора,
а съгласно чл.7 се е задължил да извърши за своя сметка всички работи по
отстраняване на виновно допуснати грешки, недостатъци и други, констатирани от
Възложителя. При негов отказ, Възложителят има право да извърши тези поправки
за сметка на изпълнителя. Съгласно чл.8 от договора, изпълнителят носи
отговорност за скрити дефекти и пропуски.
Вероятно поради „технически
пропуск“ така сключеният договор не съдържа нито уговорка за цена, нито каквото
и да е споменаване на горепосочената оферта.
Приети са като доказателство още:
разрешение за строеж № 18/11.03.2019 г.; протокол за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 25.04.2019 г.;
количествено-стойностна сметка относно Част „Архитектура“, част „В и К“,
сградни В и К мрежи; канализация и вертикална планировка, с дата 18.04.2019 г.
с подписи и печат на изпълнителя, акт за приемане на конструкцията от
29.07.2019 г., подписан от представителни на възложителя и изпълнителя, както и
от проектанта, както и Акт, бр.19, Протокол 1 – за сумата 95 568.84 лв.
без ДДС и Протокол 2 – за сумата 47017.72 лв. без ДДС, за установяване
завършването и за заплащане на натурални видове СМР, които са подписани само от
представител на изпълнителя.
Приети са като доказателства
договор за прехвърляне на вземане от 17.02.20121 г., сключен между Адлер – Ин
ЕООД, в качеството му на цедент и Роял България ЕООД, в качеството на цесионер,
по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията срещу С.и Син-ДС
ЕООД по така сключения договор за строителство, както и уведомления по чл.99,
ал.3 от ЗЗД от цедента до ответното дружество.
При така приетите писмени
доказателства, между страните е обявено за безспорно, че:
Ответното дружество е собственик на
процесния имот; че по мейл на дружество „Адлер Ин“ ЕООД е изпратено искане за
оферта за строителство от Възложителя; че Изпълнителят е изпратил оферта за
изпълнение на част конструктивна с КСС на стойност 105 174,94 лева с ДДС от
06.03.2019 г., която възложителят е приел и е сключен договор за строителство
от 11.03.2019 г.; че изпълнителят е дал допълнителна оферта с КСС за
допълнителни СМР за обекта, а именно за част Архитектура, част ВиК и част
Вертикална планировка; че от дадената допълнителна оферта възложителят е приел
„Адлер Ин“ ЕООД да извърши СМР, описани в част Архитектура на стойност 48
021,73 лева с ДДС.
По делото е допусната и изслушана
съдебно счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д.Ж.С., заключението по която
не е оспорено от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства
и като компетентно изготвено, съдът го кредитира изцяло. Съгласно същото, при
извършена проверка в счетоводството на „Адлер — ИН“ ЕООД се констатира, че във
връзка с Договор от 11.03.2019 г. са издадени фактури на „С.и Син - ДС“ ЕООД за
авансови плащания в общ размер на 118 800,00 лв. с ДДС. Издадени
са Фактура №********** от 06.03.2019 г. на стойност 31 200,00 лв . с основание
„Аванс за обект хале за селскостопанска техника, сервиз и обслужване“; Фактура
№********** от 04.11.2019 г. на стойност 57 600,00 лв . с основание „Аванс за
обект хале за селскостопанска техника, сервиз и обслужване“ ; Фактура
№********** от 19.02.2020 г. на стойност 30 000,00 лв . с основание „Аванс за
обект хапе за селскостопанска техника, сервиз и обслужване“.
Експертът е установил, след проверка в счетоводствата на двете дружества, че по издадените фактури са извършени следните плащания по дати и размери:
На 21.03.2019 г. - 31 200,00 лв., плащане по ф- ра №**********/06.03.2019
На 04.11.2019 г. - 57 600,00 лв., плащане по ф-ра № **********/
04.11.2019
На 19.02.2020г. - 30 000,00 лв., плащане по ф-ра
№**********/19.02.2020
Предвид посочените факти, вещото лице е посочило, че
предвид издадените фактури във връзка с изпълнението на Договора, в
счетоводството на „Адлер - ИН“ ЕООД към 31.12.2020 г., не е налично вземане от
„С.и Син-ДС“ ЕООД.
Като се вземат предвид издадените
от „Адлер - ИН“ ЕООД Протоколи, акт, обр.19 за установяване на извършените СМР,
а именно:
Протокол № 1 на стойност 114 682,61 лв. с ДДС и
Протокол № 2 на стойност 56 421.26 лв. с ДДС
Общо стойност на СМР: 171 103,87 лв. с ДДС,
и се отчетат извършените плащания в общ размер на 118 800,00 лв. по издадени фактури остава сумата в размер на 52 303,87 лв„ за която не е издадена фактура.
За посочената сума от „Адлер - ИН“
ЕООД е издадена на „С.и Син ДС“ ЕООД проформа фактура №ПР140420 от 14.04.2020
г. на стойност 52 303,87 лв.
Експертът е посочил, че проформа
фактурата се издава с цел да се уведоми възложителя, че следва да извърши
авансово плащане, и се съставя с цел да се предоставят данни, свързани с
превода. Проформа фактурата не е данъчен документ и не подлежи на
осчетоводяване. Нейното основно предназначение е да се уведоми съответната страна,
че трябва да извърши авансово плащане.
По делото е изслушана и приета
експертиза на в.л. В.Г., **, който след извършен оглед, замервания, както и
геодезическо заснемане, дава заключение установяване на отклонения в металната
конструкция на сградата. Според експерта, при идеално изпълнени геометрични
размери на правоъгълната сграда, би трябвало да са налице по два равни размери
на фасадите на металното хале по дължина и широчина. Експертът е констатирал,
че източната дължина на фасадата е 18.310 м, а на западната фасада - 18.420 м, или
налице е разлика от 0.110 м. Северната
дължина на фасадата е 12.720 м , а южната 12.770 м или налице е разлика 0.050
м. В приложение № 4 и приложение № 5 на заключението са показани данни от
измерванията за вертикалност на колоните на металната конструкция на сградата
-метално хале и навеса към нея. Видно от приложение № 4 от работни станции А и
Б се установяват малки отклонения от 2 до 4 мм. във вертикална равнина близка
до надлъжната ос на сградата за колони № I, № II, № III и № IV. Видно от приложение № 4
от работна станции В се установяват отклонения от 4 до 10 мм. във вертикална
равнина близка до напречната ос на сградата за колони №1, № II. Видно от приложение № 5
от работна станции Г се установяват отклонения от 4 до 10 мм. във вертикална
равнина близка до напречната ос на сградата за колони № III и № IV. Видно от приложение № 5
от работна станция Ж се установяват отклонения от 2 и 6 мм. във вертикална
равнина близка до напречната ос на сградата за № VI и № VI. Видно от приложение № 5
от работни станции Д и Е се установяват отклонения за металния навес долепен от
изток до металното хале от 6 до 26 мм. във вертикална равнина близка до
надлъжната ос на сградата за колони № VII, № VIII, № IX и № X.
При изслушването му в открито
съдебно заседание, вещото лице е посочило, че „колоната е крива и на изток, и
на юг“, като „отклоненията не са видими“.
В съдебно заседание на 03.10.2022
г. е изслушан свидетеля **, * на дружеството-ищец. Той заявява, че са били
потърсени като изпълнител от г-н С./* на възложителя/ и след отправена аферта,
последният е приел, след което започнало изпълнението. Заявява, че по искане на
Възложителя, бил разширен предвидения за изграждане канал за обслужване на
машини. Според него, съставеният акт, образец 14 бил подписан от представители
на фирмата, осъществяваща строителен надзор, както и от техническия ръководител
на обекта. Заявява също, че С. е приел отправената му по мейл оферта за част
„Архитектура“. Свидетелят сочи, че след като били поставени панелите и били
направени обшивките, комуникацията между страните била преустановена. Търсил
г-н С. неколкократно като всички срещи били „с г-жа С.“, която заявявала, че
няма правомощия да подписва документи. Според него, към изпълнителя не е имало
никакви забележки и възражения по изпълнението. Потвърждава, че при подписване
на акт, обр.14 за приемане на
конструкцията на сградата, не е имало представител на възложителя. Според
показанията му „може и да е имало два болта заварени, но всички други са си
сложени“; „да сградата имаше течове – улукът вътре в сградата…отидох на
следващия ден и го оправих“. Заявява, че не е имало възражения относно наклона
на подовата повърхност.
В същото съдебно заседание е
изслушана и свидетелката на ответното дружество – М. С., която заявява, че
работи в дружеството като „****“. Според нейните показания, изпълнението е било
забавено, с много забележки и некачествено строителство. Заявява, че металната
конструкция е имала наклони, които са наложили свързването на панелите да не
става с болтове, а със заварки, тъй като болтовете е нямало как да се свържат;
панелите били ръждясали, а поради липса на достатъчен наклон на пода се
събирала вода; при дъжд се получавали огромни локви. Заявява, че панели не били
подменяни, а изпълнителят, макар да поемал ангажимент да отстрани некачествено
изпълнените работи, не го направил. Заявява, че не са се съгласили да подпишат
представените им акт, обр.19, поради завишените количества, които не
съответствали на офертата, както и поради некачествено изпълнение.
Като свидетел е изслушан и Т.А.,
технически ръководител на процесния обект. Според показанията му, „казвал съм,
че има проблеми в изграждането на конструкцията в обекта, но това са
незначителни проблеми и са отстранявани своевременно“.
По делото е изслушано и заключение
по изготвена съдебно-техническа експертиза от в.л. инж. С.Ж. относно
количествата и качеството на изпълнените работи, което заключение като
компетентно изготвено, съдът кредитира изцяло.
При така събраните доказателства,
съдът намира, че се налагат следните изводи от фактическа и правна страна:
Между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за строителство с предмет извършване на СМР
на процесния обект ОСНОВНО
ЗАСТРОЯВАНЕ - ХАЛЕ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА, СЕРВИЗ ЗА ОБСЛУЖВАНЕ в УПИ
1005019-I-склад за селскостопанска техника и продукция, масив 105 по ПУП-ПРЗ в
землището на с. Стряма, общ. Раковски.
Договорът за строителство е свързан
с поемане на задължение да се изработи нещо срещу заплащане на определено
възнаграждение, т.е. той е подвид на договора за изработка. За договорите от
този тип (договорите за изработка) в ЗЗД по принцип не е предвидена специална
форма за валидност.
Не така стоят нещата по отношение
на договорите за строителство по простата причина, че за тях има допълнителна
уредба в ЗУТ.
В чл.160, ал. 2 от ЗУТ е казано, че
взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени
договори. Кръгът на тези участници, е определен в чл. 160, ал.1 от ЗУТ като
сред тях е и строителя. Освен това в чл. 163 от ЗУТ се говори, че той може да
бъде физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя
изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа.
Казаното, заедно с факта, че в част
Трета на ЗУТ-„Строителство" (чл. 157 и сл. от ЗУТ) се уреждат отношенията
във връзка със извършване на строежи, за които е необходимо разрешение за
строеж води до извод, че договорът за строителство следва да е в писмена форма
за обекти, за които се изисква такъв документ.
Както се посочи, между страните е
обявено за безспорно, че по мейл на дружество „Адлер Ин“ ЕООД е изпратено
искане за оферта за строителство от възложителя; че изпълнителят е изпратил
оферта за изпълнение на част конструктивна с КСС на стойност 105 174,94 лева с
ДДС от 06.03.2019 г., която възложителят е приел и е сключен договор за
строителство от 11.03.2019 г.; че изпълнителят е дал допълнителна оферта с КСС
за допълнителни СМР за обекта, а именно за част Архитектура, част ВиК и част
Вертикална планировка; че от дадената допълнителна оферта възложителят е приел
„Адлер Ин“ ЕООД да извърши СМР, описани в част Архитектура на стойност 48
021,73 лева с ДДС.
При това положение, съдът намира,
че договорът за строителство е сключен имено в посочения обем и предмет.
Задължението на възложителя за
заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл.
266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се
извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства
/приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно
подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и
др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
В процесният случай не е налице
двустранно подписан протокол за приемане на възложените СМР с посочени видове,
количества и стойности, поради възражение от възложителя както относно
количествата, така и относно качеството на изпълненото.
За пълнота ще се посочи, че дори
протоколът да бе подписан от възложителя, според константната практика на ВКС
/решение № 34/22.02.2010 г. по т. дело № 588/2009 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 94/2.03.2012 г. по т. дело № 133/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 43 по т. д.
№ 61341/2016 г. на ВКС, I г. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ по
правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който
не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него
факти и следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената
работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без
проверка на истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за
извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от
удостоверените работи не са изпълнени, е върху възложителя. Когато обаче той не
носи подпис на възложителя, тежестта за установяване на видовете и количествата
извършени СМР, както и тяхната стойност, е на изпълнителя, т.е. ищецът в
настоящото производство.
Следва да се посочи също, че едно
от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно.
В случая ответникът редовно е въвел
в процеса възражение за некачествено изпълнение на работата, които недостатъци
са били установени още в хода на строителството.
Съдът намира, че свидетелските
показания, дадени от свидетели на двете страни, не могат да установят в
категоричност дали и кога изпълнителят е бил уведомен за възраженията на
възложителя относно количествата и качеството на изпълнението. Може да приеме
със сигурност, че това е моментът, когато цитираните по-горе актове, обр.19 не
са били подписани от него. Този въпрос обаче, според съда е неотносим,
доколкото възражението е допустимо и е направено в хода на настоящото
производство.
На основание чл. 265 ЗЗД,
възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение при недостатъци на
престирания резултат, но може да упражни едно от регламентираните права в този
случай: да иска поправяне на работата от самия изпълнител; да иска заплащане на
разходите за отстраняване на недостатъците, ако то е извършено от трето лице
или да иска съответно намаляване на възнаграждението.
Ако престираното е негодно за
неговото договорно или обикновено предназначение, са налице съществени
недостатъци, които обосноват право за възложителя по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да
развали договора.
В трайната практика на ВКС /Решение
№ 9/5.06.2017 г. по т. д. № 2690/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №
186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о./ е прието, че по
отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на
чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение. Това може да стане както чрез
възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ процес по предявен
иск с правно осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно
изпълнение, предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Съдът
намира, че е сезиран именно с такова възражение за неточно изпълнение, при
което тежестта на доказването му е върху възложителя.
Ето защо, следва да се отговори на
първо място на въпроса налице ли е пълно изпълнение на оферираните СМР, за
които между страните не се спори, че са предмет на договора, а на следващо
място дали описаните СМР са с качествено изпълнение. На основание изложеното,
тежестта за установяване на първия правно релевантен факт е върху изпълнителя,
а на втория – върху възложителя, упражнил правото си на възражение по чл. 265
от ЗЗД.
Вещото лице инж. С.Ж. е посочил,
след оглед на място, че строежът е на етап:
- завършени бетонови основи на сградата, включително
свързаните с тях технологично изкопни работи, насипи с различен материал,
уплътнявания и други;
- завършена стоманена носеща конструкция, състояща
се от метални колони и греди, образуващи рамки, с болтови връзки за захващане,
със стоманено планки при основите и монтирани анкерни устройства с болтове,
монтирани противоветрови връзки от стоманени профили.
- завършена стоманена покривна конструкция, с
монтирани на покрива столици,
- изпълнени ограждащи фасадни стени от термопанели,
захванати за монтирани на място водачи от стоманени профили, захванати за
конструкцията, монтирани преградни термопанели за оформяне помещения на първо и
второ нива, захванати за монтирани на място водачи от стоманени профили,
захванати за конструкцията,
- подова конструкция за частично второ ниво,
- външна стълба със стоманена конструкция за достъп
до второ ниво, с две площадки и метални стъпала, монтиран метален парапет;
- монтирана дограма на прозорци и врати,
- изпълнена водопроводна инсталация,
- изпълнена канализационна инсталация,
- изпълнена електро инсталация,
- изпълнен автоканал със стоманобетон в халето,
- изпълнена вертикална планировка с бетонова
настилка.
Обектът е проектиран и изпълнен на
място като хале за обслужване на селскостопанска техника с битови помещения,
складове, санитарни възли и канцелария, и метален навес към него, със ЗП-338,56
кв.м.
Относно Протокол 1:
За извършената работа изпълнителят
е изготвил и представил количествена и стойностна сметка - Протокол № 1 за
изпълненото по част „Конструктивна" към 2019 год, приложен по делото,
подписан от представител на изпълнителя, не подписан от страна на възложителя.
В така представения протокол не са
направени разбивки на вложените материали и изразходвания труд, а са посочени в
частта на изпълнените СМР по оферта договорените единични цени, а в частта на
допълнителните СМР - единични цени на отделните видове строителни дейности. Към
актовете по делото не са представени сертификати за вложените при
строителството материали и тяхното съответствие с техническите изисквания и
правила, чието представяне е задължение на изпълнителя на строителството. Не е
представена и заповед за извършена замяна на стоманена конструкция, или заповед
за замяна изпълнението на връзки с болтови съединения с такива на заваръчен
шев.
При съпоставка със СМР, предложени
по оферта, вещото лице е констатирало по Протокола, че СМР от т.1 до т.15 са
изпълнени технологично, но всички те по своето естество представляват скрити
работи, поради което поради липса на друга документация, не може да се
произнесе по количествата, посочени в
Протокола.
СМР по т.16 и 17 са с недостатъци,
което налага отстраняването им.
Както се посочи подробно по-горе, установяване на количествата СМР, в съответните мерни единици, е в тежест изцяло на изпълнителя. В тази връзка следва да се посочи следното:
Именно предвид, специфичния и
специализиран характер на договора за строителство, посочен по-горе, всички
етапи в строителството са детайлно регламентирани с поставени нормативни
изисквания относно актовете, които го съпътстват, както и органите и
участниците в този процес, които следва да ги подпишат, за да бъде въведен
обекта в експлоатация. Така в относимата към случая Наредба № 3 от 31 юли 2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, в чл.7, ал.3,
т.12 се предвижда: „акт за установяване на всички видове строителни и монтажни
работи, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта (приложение № 12) -
съставя се от строителя, проектантите по съответната част и технически
правоспособните физически лица по съответните части към лицето, упражняващо
строителен надзор; съдържа данни за всички извършени строителни и монтажни
работи (скрити работи), които подлежат на закриване или чието количество и
качество по-късно не може да бъде установено при закриването им с последващите
технологични операции, процеси, работи и др.; съставя се за тези видове скрити
работи, необходими за правилната оценка на строежа, етапа или на частта от него
по спазване на изискванията за безопасност и за експлоатационната му пригодност
съобразно действащата нормативна уредба; с акта се приемат и видовете СМР,
предписани от проектанта в заповедната книга“.
Казано по друг начин, за всички
извършени т.нар. „скрити работи“ следва да бъде съставен акт, обр.12, който да
е подписан от посочените по-горе лица, който акт би могъл да установи
количествата, посочени в настоящия случай в съставения Протокол 1. Такъв акт по
делото не е представен от изпълнителя, който без никакво съмнение, следва да го
е съставил и той да е подписан и от останалите участници в строителния процес,
изрично посочени в цитирания текст от Наредбата.
Доколкото по делото не са
ангажирани и никакви други доказателства, които да установяват по какъвто и да
е начин количествата „скрити работи“, за които ищецът по същество претендира да
са извършени с Протокол 1, съдът намира, че доказването им по размер, не е
направено, поради което тези претенции за СМР по т.1 до т.15 са изцяло
недоказани.
Така, доказани като изпълнени и в
посочените количества са СМР по т.16 - анкерни устройства на стойност 1663,20
лв. с ДДС и по т.17 - Метална конструкция - изработка, доставка и монтаж,
грундиране, на стойност 43842,12 лв. с ДДС, или общо по протокол 1 са
установени договорени и извършени СМР на стойност 45 505.32 лв. с ДДС
По делото не се ангажираха
доказателства, претендираните от ищеца като извършени допълнителни СМР да са
били договорени между страните – нито като вид работа, нито като количества,
нито като отделни стойности. Ето защо, съдът намира, че заплащането им не се
дължи на договорно основание. По протокол 1 тяхната стойност е 12 643.37
лв. с ДДС. Предявеният иск е с
правно основание чл. 79 във вр. с чл. 266 от ЗЗД, поради което и по отношение
на претендираните допълнителни СМР, извън изпратената от изпълнителя оферта,
искът е неоснователен.
Относно Протокол 2:
За изпълнените СМР изпълнителят е
изготвил и представил количествена и стойностна сметка - Протокол № 2 за
изпълненото по част „Архитектура" към 2020 год. (не е посочена точната
дата на протокола), подписан от представител на изпълнителя, не подписан от
страна на възложителя.
В така представения протокол не са
направени разбивки на вложените материали и изразходвания труд, а са посочени в
частта на изпълнените СМР по оферта договорените единични цени, а в частта на
допълнителните СМР - единични цени на отделните видове строителни дейности. Към
актовете по делото не са представени сертификати за вложените при
строителството материали и тяхното съответствие с техническите изисквания и
правила, чието представяне е задължение на изпълнителя на строителството. Не се
представя количествена сметка по част ВиК и по част Вертикална планировка.
Относно описаните в Протокол 2 СМР,
вещото лице е посочило, че видимо те са изпълнени, но за голяма част от тях е
налице некачествено изпълнение, посочено подробно срещу всеки вид дейност. Не
се ангажираха други доказателства от ищеца, които да оборват изводите на
експерта за некачествено изпълнение. Ето защо, съдът намира възражението на
възложителя-ответник по реда на чл. 265 от ЗЗД за намаляване цената на
изпълненото със стойността на некачествено изпълнените СМР и със сумата,
необходима за отстраняване на недостатъците, за доказано и основателно.
Общата стойност на СМР по Протокол
2, за които е изпратена и е приета оферта, е 42 048.11 лв. с ДДС.
По делото не се ангажираха
доказателства, претендираните от ищеца като извършени допълнителни СМР да са
били договорени между страните – нито като вид работа, нито като количества,
нито като отделни стойности. Ето защо, съдът намира, че заплащането им не се дължи
на договорно основание. По протокол 2 тяхната стойност е 14 373.15 лв. с ДДС
Предявеният иск е с правно основание чл. 79 във вр. с чл. 266 от ЗЗД, поради
което и по отношение на посочените допълнителни СМР, извън изпратената от
изпълнителя оферта, искът е неоснователен.
От оферираните СМР, по Протокол 2, съгласно
заключението на вещото лице Ж., са изпълнени /Таблица на л.27 от заключението/:
1.
Доставка
и монтаж стенни панели с полиоретанов пълнеж 6=100 Технопанел
2.
Доставка
и монтаж на покривни панели с полиоретанов пълнеж с d=100 мм Технопанел
3.
Водобран КА1.9006
4.
Външна
под навес лента
7.
вертикален ъглов капак;
Страничен
покривен капак
14.
покривен капак по борд
17.
Вилен елемент от горно било
18.
Подбилен капак
19.
Надулучен профил
22.
Доставка и монтаж на олуци
23.
Доставка и монтаж на седящи олуци
24.
Доставка и монтаж на водосточни тръби
Всичко на претендирана стойност 42048.11 лв.
След извършените замервания на място, вещото лице е
посочило, че реално извършените СМР по този протокол са със стойност с
15 577.97 лв. по-ниско от посоченото в Протокол 2. Ето защо, съдът намира,
че се установява по Протокол 2 извършване на СМР, договорени между страните, на
стойност 26 470.17 лв. с ДДС.
Така, в случай че всички СМР,
посочени съответно в Протокол 1 и Протокол 2, бяха извършени качествено, по
делото се установява задължение да бъдат заплатени по Протокол 1 - 45 505.32
лв., а по Протокол 2 - 26 470.17 лв. с ДДС.
Както се посочи, възложителят е
упражнил правото си на възражение за намаляване на дължимата сума за изпълнени
СМР със сумата, необходима за поправяне на некачествено изпълнените работи,
подробно посочени от вещото лице и по двата протокола.
Конкретно некачествено изпълнени
СМР са както следва:
1. Допустимото отместване от вертикалната ос на върха на колоната
при височина на колоната до 15м е < ±15 мм или < ±1/300 мм (по-малкото от
двете), а при експлоатация < ±20 мм.
Т.е. трите колони при
навеса, без югоизточната такава, са с отклонения по-големи от допустимите;
2. Липсват
част от гайки и болтове на анкерни устройсва при основи колони;
3. Монтираните анкерни устройсва при основи колони
не са с достатъчна навитост на гайките и с малка дължина на болтовете,
технически следва гайките да са навити и натегнати с динамометър и да остават
навивки на болта над нивото на гайката;
4. Липсват част от гайки и болтове на противоветрови
връзки, столици, греди, което води да рискове от разрушаване на връзката, като
част от същите са земенени със заваръчни шевове, без заповед на проектанта;
5. Изпълнената външна метална стълба е с липсващи
болтови връзки,силно корозирала и с кривини по
отделни елементи;
6. Констатира се корозия в начален етап на единични
метални елементи – колони;
7. Наличие на теч от покрива на сградата (халето) -
в зоната на седящ олук и събиране на вода в зоната на колоната.
8. Наличие
на неравности по подова настилка и наклони водещи водата в халето към колона.
9. Наличие
на повреди по термопанели.
10. Монтираните обшивки по сградата не са добре
закрепени и при вятър се разкачат и има опасност от падането им.
11. Монтираните фасадни панели по източната фасада -
към навеса са с неравности по плоскостта и с оставени по-големи фуги между два
съседни панела.
12. Не е завършен монтажа на панелите - не са
монтирани окрайчващи обшивки от вътрешна страна на прозорци в халето, не е
монтирана долна окрайчваща лайсна по северна и източна фасади.
Според заключението на вещото лице,
за отстраняване наличните недостатъци, констатирани на място и посочени
по-горе, ще е необходима сумата 21 093.54 лв. с ДДС, а за довършване на
недовършени СМР – 956.16 лв. с ДДС или общо: 22049.70 лв., за която сума, съдът
намира направеното възражение за намаляване на цената от страна на възложителя
за основателно.
Както се посочи по-горе, съдът
намира за установени извършени СМР по
Протокол 1 на стойност - 45 505.32 лв., а по Протокол 2 - 26 470.17 лв. с ДДС
или общо 71 975.49 лв. Посочената сума следва да се намали със сумата,
необходима за отстраняване на констатираните недостатъци и довършване на СМР –
22049.70 лв., поради което се налага извод, че за Възложителя е възникнало
задължение да плати на изпълнителя общо 49 925.79 лв. на основание приета
оферта и сключения помежду им договор.
Установи се от заключението на
вещото лице по допусната ССЕ, че във връзка с Договор от 11.03.2019 г. от
„Адлер - ИН“ ЕООД са издадени следните фактури на „С.и Син - ДС“ ЕООД:
Фактура №********** от 06.03.2019 г. на стойност 31
200,00 лв . с основание „Аванс за обект хале за селскостопанска техника, сервиз
и обслужване“.
Фактура №********** от 04.11.2019 г. на стойност 57
600,00 лв . с основание „Аванс за обект хале за селскостопанска техника, сервиз
и обслужване“.
Фактура №********** от 19.02.2020 г. на стойност 30
000,00 лв . с основание „Аванс за обект хапе за селскостопанска техника, сервиз
и обслужване“.
При извършената проверка в
счетоводството на двете дружества се установява, че по издадените фактури са
извършени следните плащания по дати и размери:
21.03.2019 г. -
31 200,00 лв. плащане по ф- ра №**********/06.03.2019 г.
04.11.2019 г. -
57 600,00 лв. плащане по ф-ра №**********/04.11.2019 г.
19.02.2020 г. -
30 000,00 лв. плащане по ф-ра №**********/19.02.2020 г.
Така, налага се извод, че платената
от възложителя сума по договора, надвишава стойността на извършените по договор
СМР.
Ето защо, искът за заплащане на
сумата 30 000 лева, предявена като частична от общо дължима сума в размер
на 52 303.87 лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът намира искането на ответника за присъждане
на разноски за основателно за сумата 7960.60 лв.
Предвид изложеното, на основание
чл. 79 във вр. с чл.266 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска на “РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ПК: 4003, район Северен, ул. „Ибър“ № 27, ет.1,
представлявано от управителя Е.А.Д., чрез адв. Е.А. ***, съдебен адрес:***, **.,
в качеството му на цесионер и правоприемник по договор за прехвърляне на
вземане от 17.02.2021 г., сключен с “АДЛЕР - ИН“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството си на цедент, против “С.И СИН-ДС“ ЕООД, ЕИК: *********, град
Пловдив, ул. Варшава № 11, съдебен адрес:*** и **, чрез адв. Г.Б., за заплащане
на сумата 30 000 /тридесет хиляди лева/, предявена частично от общо
претендирана сума в размер на 52 303,87 лева (петдесет и две хиляди триста и
три лева и осемдесет и седем стотинки) с ДДС, представляващо неплатен остатък
за извършени от “АДЛЕР - ИН“ ЕООД, ЕИК *********, строително-монтажни работи на
обект: основно застрояване - хале за селскостопанска техника, сервиз за
обслужване в УПИ 1005019-I-склад за селскостопанска техника и продукция, масив
105 по ПУП-ПРЗ в землището на с. Стряма, общ. Раковски, по договор от
11.03.2019 г.
ОСЪЖДА “РОЯЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ПК: 4003, район
Северен, ул. „Ибър“ № 27, ет.1, представлявано от управителя Е.А.Д., чрез адв. Е.А.
***, съдебен адрес:***, **., да заплати на “С.И СИН-ДС“ ЕООД, ЕИК: *********,
град Пловдив, ул. Варшава № 11, съдебен адрес:*** и **, чрез адв. Г.Б.,
направените по делото разноски в размер на 7960.60 лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред АС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: