№ 113
гр. Шумен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200597 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №20-0869-001352 от 11.05.2020 год. на
Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. С. Х.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1
от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа
на искането. В съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли наказателното
постановление да бъде потвърдено изцяло. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2019 год. жалбоподателката С. С. Х. управлявала лек автомобил марка
1
„Рено Канго“, с рег. №Н5118ВТ, собственост на „ХЕПИДЕЙ-А“ ЕООД, с ЕИК201284880,
като се движела в гр.Шумен, по бул.“Симеон Велики“ в посока ул.“Панайот Волов“. При
паркиране на автомобила в района на ДКЦ-1 в гр.Шумен й била извършена служебна
проверка, при която било констатирано, че посоченото моторно превозно средство е със
служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 07.05.2019 год. В
тази връзка на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №37406/11.06.2019 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние
е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя,
като същият е посочил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното
си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
30.04.2020 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била
върната на ОД на МВР – Шумен с оглед данни за извършено административно нарушение.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №20-0869-001352 от
11.05.2020 год. на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с
което на С. С. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
СВ. Б. СТ. и на свидетеля Г. В. Г., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите СВ.
Б. СТ. и Г. В. Г.. Същите са еднопосочни, последователни, кореспондират както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
2
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че
по отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради
което се налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл от материалите по делото се установява, че собственик на автомобила
е „ХЕПИДЕЙ-А“ ЕООД, с ЕИК201284880, чийто единствен собственик и представляващ е
именно жалбоподателката Х.. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил
е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, а именно служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на информация
от Гаранционния фонд досежно липсата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Независимо от факта, че по делото няма доказателства жалбоподателката,
респективно представляваното от нея дружество да е било уведомено за прекратената
регистрация на посоченото МПС, съдът намира, че Х. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на посоченото в нормата на чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП
административно нарушение. Последната в качеството си на водач на процесното МПС, е
била длъжна да спазва правилата за движение по пътищата, въведени със ЗДвП и в частност
с КЗ, които вменяват на водача забрана да управлява моторно превозно средство по
пътищата, отворени за обществено ползване, без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, респективно без да е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло на
моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
В конкретния случай, като едноличен собственик и управител на юридическото
лице, чиято собственост е лекият автомобил, санкционираното лице е носител на
задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Същият в
качеството си на водач на МПС, е длъжен да познава законовите последици от
неизпълнение на това задължение, поради което като не е изпълнил посочените по-горе
задължения, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му за посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление
нарушение. Въпреки, че по делото липсват доказателства деецът да е бил уведомен за
служебно прекратената регистрация на автомобила, последният е знаел, че по отношение на
този автомобил няма сключена застраховка, респективно, че следва прекратяване на
регистрацията след изтичане на съответните законови срокове, следователно, въпреки, че не
е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправните последици от деянието, е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено за
3
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 на същия законов член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят следва да понесе административно наказателната отговорност
за него.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ
са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена
регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав по прекратяване
на регистрацията на МПС. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява
по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите деяния,
но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост. В настоящия случай, както бе посочено и по-горе, незнанието на факта, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се
дължи на проявена от негова страна непредпазливост под формата на небрежност. В
подкрепа на изложеното е и константната практика на ШАС и по-конкретно Решение №203
от 07.10.2020 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №179/2020 год., Решение №236 от
25.09.2019 год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №218/2019 год., Решение №169 от 30.07.2020
год. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №141/2020 год., Решение №112 от 23.06.2020 год. на
АдмС - Шумен по к. а. н. д. №43/2020 год. и др.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
ясно, обосновано и доказано, като не са налице сочените от страна на жалбоподателя
пороци.
С оглед на изложеното съдът намира, че наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението, като такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като правилно е издирил и
приложил и съответната за това нарушение санкционна норма, предвиждаща наказание за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. Съдът намира, че наказващият орган правилно е индивидуализирал и наказанията, като
е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл. първо от
ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява ЗДвП
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
4
Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите участници в движението по
пътищата, именно доколкото касае управление на МПС с прекратена регистрация и то
поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Управлението на МПС
без съответна регистрация би довело и до избягване на административно-наказателна
отговорност от страна на управляващото го лице при евентуално извършено нарушение,
регистрирано с техническо средство, доколкото същото няма да може да бъде установено и
регистрирано. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде
квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административно-наказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по обжалване
на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0869-001352 от 11.05.2020 год.
на Началника на група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор Пътна полиция, с което на С. С.
Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140 , ал.1
от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА С. С. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***** да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6