№ 124730
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Частно гражданско дело №
20241110134378 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление ДРУЖЕСТВО срещу Е. Н. Т., с което се иска издаване на
заповед по чл.410 ГПК за сумата от 1 853,75 лева главница, като заявителя не е посочил
периода и начина по който се е формирал размера на притезанието, договорна лихва в
размер на 300,66 лева за периода 26.04.2022 г. до 14.02.2023 г.
Процесното притезание е породено от Договор за паричен заем Standard 14 №
5759161/12.04.2022 г., сключен между Е. Н. Т. и ФИРМА, като впоследствие вземането е
прехвърлено на заявителя.
В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към
потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което приложение намират
разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411,
ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение
за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически
данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на
ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна
неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно чл. 1, ал. 3, чл. 5.
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършена от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 154,78
лева.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга очевидно няма. Същата
попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
1
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на кредитора по договора - да
предостави заемната сума. Касае се за възнаграждение по договора, а не за допълнителна
услуга, което възнаграждение следва да бъде включено в годишния процент на разходите
/ГПР/ – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му като отделно възнаграждение /услуга/ има за
единствена цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
В чл.4 е предвидено, че за обезпечаване на вземанията потребителят се задължавал в
срок до три дни да предостави на кредитора обезпечение – поръчител, който да отговаря на
определени в договора изисквания, така и е уговорено, че в случай, че кредитополучателят
не предостави допълнителното обезпечение дължал неустойка от 770 лева, като страните се
съгласявали тази неустойка да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски.
По своята правна същност клаузата на чл. 5 от договора представлява неустойка,
която предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или
банкова гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна лихва, в
тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима разсрочено, заедно с вноските
по погасителния план. Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко
изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на
задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Съдът приема, че
така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи
от вредите от това неизпълнение,а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена
като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността.
Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка при неизпълнение (повече от половината от заетата сума), което я прави
неравноправна по см. на чл.143, ал.1, т.т ЗПП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4
ЗПК вр. пар.1 ДР ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна.
2
По данни на заявителя – отпуснатата главница била в размер на 2 100 лева,
договорната лихва била фиксирана в размер на 40%, а ГПР в размер на 49,49% без да се
отчита посочените по-горе суми, престирани въз основа на неравноправни клаузи и
невключени в посочения от кредитора годишен процент на разходите, т.е. реалния
годишен процент на разходите надвишава значително императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗКП. Настоящият състав приема, че така уговорените допълните услуги водят до извод за
вероятна им неравноправност, прикриващи възнаграждение, което е следвало да бъде
включено при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването
води до недействителност по чл.22 ЗПК, като в решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС
в т.2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ
всички предвидени разходи, то е допустимо този договор да се счита за освободен от лихви
и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до
връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница (в този смисъл и
Определение № 7707/17.05.2024г. по ч.гр.д. № 5555/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-В
състав; Определение № 2223/15.02.2024г. по ч.гр.д. № 1609/2024.г по описа на СГС, ЧЖ-I-H
състав; и др.)
В т. 12 от заявлението е посочено, че длъжникът е престирал по договора за кредит,
като оставащата главница е в размер на 1 853,75 лева, но не е посочено 1) за какъв период е
формирана, т.е. за кои вноски от погасителния план; 2) както и не е уточнено точния размер
на платените средства, поради което съдът не може да прецени с оглед съществуването на
неравноправни клаузи, задължаващи потребителя да плати сумата от 1542, 60 лева, такса за
разглеждане на кредит и сумата от 1028,40 неустойка при неосигуряване на поръчител или
друго обезпечение, какъв реалния размер на дълга и дали длъжникът не е погасил изцяло
задължението си при евентуалната недействителност на посочените по-горе уговорки от
договора. Следователно не е е възможно да бъде разграничената сумата само за чиста
главница, защото извършените погасявания от длъжника не са съобразени с размера на
вземането, без елементите на месечната вноска, основаващи се на неравноправни клаузи
(изрично в този смисъл Определение № 2247/15.02.2024г. по гр.д. № 7755/2023г. по описа
на СГС, ЧЖ-I-Е, така и определение от 17.01.2023г. по С-379/21, Определение от
06.02.2024г. по С-425/23).
За заявителя остава възможността по чл.415, ал.1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 24 състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с вх. № 186135/06.06.2024 г., подадено
от ДРУЖЕСТВО, ЕИК *******, срещу Е. Н. Т., ЕГН **********.
УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен
иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се
3
ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4