РЕШЕНИЕ
№ 1521
Гр. Пловдив,
12.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХVІІІ-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурор Георги Пенев, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело №399 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на „Дериа Дениз“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.”Възход” № 44,
представлявано от управителя С.А.Я., подадена
чрез процесуален представител адв.Г.Д. против Национална
агенция по приходите-София /НАП-София/ за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на общо 1 500 лева, представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение в резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно
наказателно постановление НП № 394883-F460018/07.01.2019г., издадено от Директор
на ТД на НАП гр.Пловдив. Излагат се твърдения относно обстоятелства, касаещи
причинно – следствена връзка от заплатената сума за адвокатско възнаграждение
във връзка с процесуално представителство пред Районен съд гр.Пловдив по повод
обжалване на издаденото НП и последващата му отмяна с
влязъл в сила съдебен акт, оставен в сила от Административен съд Пловдив. Сочи се, че
поради липса на други процесуални възможности за компенсиране на направените
разноски предявеният иск е доказан по своето основание и размер и затова ищеца
моли да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателно им заплащане. Ангажира писмени доказателства. Претендира
и направените по настоящото производство разноски. Редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, представлява се от адв.Д..
По същество поддържа иска и моли същият да бъде уважен.
Ответникът по иска – Национална агенция по
приходите-София, чрез
упълномощения си процесуален представител юрк. К. оспорва
исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за неоснователен и недоказан.
Алтернативно моли, в случай че искът бъде уважен, размерът на обезщетението да
бъде намален да минималния. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска.
Като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
На
22.12.2017г. между Т.Ч.и „Дериа Дениз” ЕООД бил
сключен договор за заем за сумата от 36 000 евро. На 28.12.2017г.Ч.превела
по сметка на дружеството, частично сума по цитирания договор в размер на 9 900
лева, което било документирано с приходен касов ордер № 24 от 28.12.2017г. При
извършена проверка на „Дериа Дениз” ЕООД, с оглед
установяване на основания за регистрация по ЗДДС, от органи по приходите е
установено извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, съгласно която
разпоредба плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод
или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000лв., когато
сумата представлява част от парична престация по
договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000лв. С оглед горното на
дружеството бил съставен АУАН с бл. номер F460018/13.12.2018г., издаден от Сашо
Янков, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащането в брой
/ЗОПБ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 4
950лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева/ за административно нарушение
на чл. 3, ал. 1, т. 2, във връзка ал. 2 от ЗОПБ. Недоволен от издаденият акт, дружеството
го е оспорило по съдебен ред, в която връзка бил ангажиран като защитник адв.Д., с който бил сключен Договор за правна защита и
съдействие от дата 23.04.2019г.. В същият е отбелязано, че е договорено и
изплатено в брой адвокатско възнаграждение от 850.00 лева. По депозираната
жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №2196/2019г. по
описа на Районен съд-Пловдив- XVII н.с., по което производство бил
представен сключен договор за правна защита и съдействие. С Решение №1413/25.07.2019г.
по посоченото съдебно производство било отменено като незаконосъобразно
атакуваното НП. Така постановеното решение на Районен съд гр.Пловдив било обжалвано
от ТД на НАП-Пловдив пред Административен съд гр.Пловдив, за което било
образувано КАНД №2973/2019г. – XXVI състав, по което бил представен нов
сключен договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019г.,
в който е вписана като изплатено договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 650.00 лева за касационната инстанция. С Решение №2617/12.12.2019г. по посоченото съдебно производство обжалвано
решение на Районен съд-Пловдив било оставено в сила. Впоследствие от ищеца било
образувано и настоящото съдебно производство.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища
съобразно правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране
на вреди, причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно
условие, за да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то
следва да са изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е
отменен с влязъл в сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав
счита, че искът е предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице,
от чието име е издадено процесното НП, с което ищецът
свързва претърпените от него имуществени вреди. Предпоставка за завеждане на
иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на процедура по чл.203 и сл. от АПК е
изпълнение на изискването да е налице отменен административен акт /респективно
прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда,
посочена като вид и размер и налична причинно-следствена връзка между вредата и
отменения акт. Отговорността на държавния орган е специфично проявление на
принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в
който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6 от ТР №
3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай
освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1
от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове. За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на
благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. Налице е първата
предпоставка – незаконосъобразен акт, издаден от административен орган – НП,
отменено с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД №2196/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, оставено в сила с Решение 2617/12.12.2019г. на Административен съд-Пловдив. Съдът намира, че
е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и
причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. В отговора на
исковата молба ответникът възразява на тяхното присъждане и за двете съдебни
производства с мотив, че заплатеният адвокатски хонорар не представлява
накърняване на имуществената сфера на ищеца, поради което не може да бъде
изведен като вреда, ето защо той не е пряка и непосредствена последица от
отмененото НП, а произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се
сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно
съгласие. Възражението е неоснователно.
Процесуалната защита на нарушителя чрез ангажиране на защитник- адвокат е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз
на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има
предвид също, че към момента, в който се е развило съдебното производство пред
ПРС, в производствата по Закона за административните нарушения и наказания,
прилаган и при разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, субсидиарно се прилагат
правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в
хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона
не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена, и за която Национална агенция по приходите гр.София дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/. С
оглед на изложеното, предявеният иск за причинените имуществени вреди се явява
основателен, което налага уважаването му. По отношение на неговият размер, от
ответника е направено възражение за неговата прекомерност. В случаят то се
явява неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размера от общо 1
500.00 лева представлява сторените от ищеца разноски в хода на съдебното
обжалване пред ПРС в размер на 850 лева и пред Административен съд-Пловдив в
размер на 650 лева, което е съобразено с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г.,
постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС. С него се даде възможност за реализиране
на претенциите от този тип, като институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване,
поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да
отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е
„обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Предвид това и с оглед наличие на фактическите и правни основания,
справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди следва да
се присъди в поискания размер от общо 1 500,00 лева. Предвид изложеното, следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на общо 1 500.00
/хиляда и петстотин/ лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в
производство по обжалване на НП по АНД №2196/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив- XVII н.с. и
процесуално представителство по КАНД №2973/2019г. по описа на Административен
съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие в
размер на адвокатско възнаграждение от 360.00 лева и заплатена държавна такса в
размер от 25.00 лева. В настоящия съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на разноски
в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
съгласно който текст, в случай, че искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ето защо следва изцяло да се присъдят в полза на ищеца и направените в
настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 385.00 лева.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.172 ал.2 и чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите-София да заплати на „Дериа Дениз“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.”Възход” №
44, представлявано от управителя С.А.Я., сумата от 1 500.00 /хиляда и петстотин/
лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено
с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № 394883-F460018/07.01.2019г.,
издадено от Директор на ТД на НАП гр.Пловдив, съставляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в едно със законната лихва считано от предявяване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите-София да заплати на „Дериа Дениз“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.”Възход” №
44, представлявано от управителя С.А.Я., сумата от 385 /триста осемдесет и пет/
лева, съставляваща разноски по
настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБългария
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на Глава XII АПК.
СЪДИЯ:/п/