Р Е Ш Е Н И Е
№ 260139
гр.Ботевград, 07.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №135 по описа на БРС за
2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Ц.В.П. с ЕГН**********,***, чрез упълномощения от него адв.И.А.Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***., издадено от Директора на регионална дирекция по горите - София, упълномощен със заповед ***. на
Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.213, ал.1 пр.4 т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл.266, ал.1 пр.4 от ЗГ му
е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 150.00 лева
и за нарушение на чл.213, ал.1 пр.4 т.2 от Закона за
горите /ЗГ/, на основание чл.266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00 лева и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемането в полза
на държавата вещите, предмет на
нарушението – 1пр. куб. м. дърва за огрев от бук, нарязани със средна
дължина от 1м. и връща на собственика му МПС марка УАЗ с рег.№***, като
излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез
пълномощника си – адв. И.Н. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото
наказателно постановление и сочи доводи
за маловажност на случая. Претендира за присъждане на направените от
жалбоподателя разноски по делото.
Въззивната организация – Регионална
дирекция по горите-гр.София, чрез Директора си в писмена защита оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно
постановление като законосъобразно и правилно и се правят възражения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по
делото писмени доказателства: АУАН № ***.; констативен протокол № ***.;
разписка № ***.; доклад от П.И.П.; молба от Ц.П.; заявление от Ц.В.П.;свидетелство
за регистрация на МПС – част І; свидетелство за управление на МПС – част ІІ;
решение на съд от 14.01.2021г. по дело ***за преюдициално запитване; писмо до Ц.В.П.
***; заповед № ***. 2бр. експертни решения за Б.А.Л.и
В.Ц.П., както и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите Н.Л.Н.– актосъставител, Д.В. К., П.И.П. се установява следната фактическа
обстановка:
На 26.12.2020г. около 15.00ч. св. Н.Л.Н. – “гл. спец. горски инспектор”
при РДГ-София, заедно със своите
колеги св. Д.В. К. и св. П.И.П. се намирали на черен път, в
землището на с.Л., обл.Софийска. Тогава
тримата свидетели спрели за проверка движещия се по
описания път МПС марка УАЗ с рег.№***, управляван от жалбподателя Ц.В.П.. Свидетелите
Н., К. и П. извършили проверка и установили,
че П. транспортира с управлявания от него автомобил 1пр. куб. м. дърва за огрев
от дървесен вид бук, нарязани на дължина от 1м., които не били маркирани и не
били придружени с превозен билет. За своите констатации
служителите на РДГ –София съставили констативен протокол ***. След това, на мястото на нарушенията, в
присъствието свидетелите К. и П., св.Н.
съставил АУАН № *** на П., който бил запознат със съдържанието му, подписал
го и му бил връчен препис от същия. Със съставения АУАН били задържани
управляваното от жалбоподателя МПС и транспортираните с него дърва. Актосъставителят
квалифицирал двете нарушения по чл.213,
ал.1 пр.4 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено
атакуваното наказателно
постановление №***. от Директора на регионална дирекция по
горите - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите Н., К. и П. както и от приложените по делото писмени доказателства, които са
непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй
като е депозирана в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдените нарушения/.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Проверяваният
акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от
въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са
надлежно изготвени. Спазен е срока за съставяне на АУАН. Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство и счита направените в жалбата твърдения за наличие на такива, за
неоснователни.
Съдът
счита, че по делото са събрани
категорични доказателства, от които да
се направи като единствен възможен правен извод, че П.
е осъществил посочените по-горе
нарушения на ЗГ /чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ/. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите Н., К. и П. като логични,
последователни и непротиворечиви. Тези трима свидетели са очевидци на
нарушението, като на процесната дата и място са видели, че именно жалбоподателят
е управлявал МПС, с което е транспортирал нарязаните дърва, и след като са го
спрели са извършили проверка на същите и са установили техния вид, размер,
както и че не са маркирани с контролна горска мрака и не са придружени с
превозен билет.
Правилно административно наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на чл.213, ал.1 пр.4 т.1 и т.2 от ЗГ, тъй като на посочените в НП дата и
място е транспортирал дърва за огрев, без същите да са маркирани с контролна
горска марка и не са били придружени с
превозен билет.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗГ ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите
актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва,
придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни
горски продукти се налага
наказание „глоба” в размер от 50 до 3000лева. Съдът счита, че така
наложените наказания от АНО на П. са
неоправдано завишени, предвид влошеното му социално и финансово положение –
същият е безработен и се грижи за членове от неговото семейство, с влошено
здравословно състояние. По делото не са налице данни за извършени други
нарушения преди това от П., респ. не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. Това мотивира съда да
измени наказателното постановление, като намали размера на наложените административни наказания от 150.00лева на 50.00лева,
за всяко едно от двете нарушения, като с така индивидуализираните наказания,
целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН биха били постигнати в
оптимална степен.
Съдът не
възприема доводите за допуснати
съществени процесуални нарушение при издаването на НП, изложени от адв.Н., и ги
счита за неоснователни. Съдът не
възприема доводите изложените в жалбата и в съдебно заседание за това, че случая е маловажен и следва да се
приложи чл.28 от ЗАНН, като неоснователни. Предвид
характера на нарушенията и обществените отношения, които те засягат, както и
липсата на такива обстоятелства по осъществяванията им, които да сочат, че
деянията представляват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, съдът счита, че не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че АНО правилно е приложил
разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ. По делото безспорно е установен факта, че в
момент на проверката процесните дърва за
огрев не са били придружени с превозен билет, което е в нарушение на
изискванията на ЗГ и Наредба №1 от 30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии. Затова според изричната
норма на чл.273, ал.1 от ЗГ, като предмет на нарушението, същите подлежи на
отнемане в полза на държавата, независимо чия собственост са. Съдът намира, че
АНО правилно на основание чл.20, ал.4 от ЗАНН е постановил връщането на
собственика й вещта, послужила за
извършване на нарушенията - МПС марка УАЗ с
рег.№***.
По
отношение на искането
от страна на АНО, в негова полза да се присъдят разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, съдът намира, че същото е неоснователно с оглед липсата на такова
представителство и въобще на участие в процеса под каквато и да е форма на
юрисконсулт, респ. и такова
упълномощаване не е налице по делото.
Предвид
изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г. / на Ц.В.П. с ЕГН**********,*** се
дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото. Претендира
се заплащане на разноски за процесуално
представителство в размер на 300,00 лв., за
което е приложен по делото договор за правна защита и съдействие, в което е
отразено, че жалбоподателят е заплатил в брой
на адв.И.Н. възнаграждение в размер на 300.00лева.
Писмено от РДГ – София е направено възражение
за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Нормата
на чл.
143, ал. 1 от АПК сочи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл.
144 от АПК се сочи,
че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл.
143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но
не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай
следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на жалбоподателя,
съразмерно на уважената част от намаления размер на наказанията по атакуваното
НП. В
случая, платеното от Ц.В.П. адвокатско възнаграждение е в минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и
чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В
съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за
сумата от 200лева /двеста лева/.
Предвид гореизложеното, РДГ- София следва да заплати
на Ц.В.П. с ЕГН**********,*** разноски
в размер на 200,00
лв. /двеста
лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 135/2021г.
пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №*** издадено от Директора на регионална
дирекция по горите - София, упълномощен
със заповед ***., в частта му, в която на Ц.В.П. с ЕГН**********,*** за нарушение на на чл.213, ал.1 пр.4 т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл.266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00
лева,
като НАМАЛЯВА наложеното
наказание „глоба” от 150.00лева на
50.00лева, както и в частта му, в която за нарушение на чл.213, ал.1 пр.4 т.2 от Закона за горите
/ЗГ/, на основание чл.266, ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150.00
лева, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „глоба” от 150.00лева на 50.00лева.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част наказателно
постановление №*** издадено от Директора на регионална дирекция
по горите - София против Ц.В.П. с ЕГН**********,***.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите -София
да заплати на Ц.В.П. с ЕГН**********,*** разноски в размер
на 200,00
лв. /двеста
лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 135/2021г.
пред Районен съд Ботевград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на РДГ-София за присъждане
на разноски за възнаграждение за
юрисконсулт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: