№ 1140
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100501035 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Развива се след Решение № 19 от 03.05.2022г. по г.д.№ 1411/2021г. по описа на ВКС,
3 г.о. , с което по жалба на „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е отменено Решение №
75/12.01.2021г. по в.гр.дело № 2050/2020г., по описа на ВОС , като са дадени указания за
продължаване на процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про продажби“ АД
срещу Решение № 2350/15.06.2019г. по г.д.№ 14073/2019г. на ВРС, 43 състав, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че А. Н. К. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл. Варненчик“ № 258,
„Варна Тауърс – Г“ сумата от 15939 лв., представляваща начислена сума след извършена
корекционна процедура за потребена ел. енергия за периода от 09.08.2017г. до 08.08.2018г. в
обект с адрес: гр. Варна, м-ст „***“, кв.„***“ № ***, клиентски № ********** и абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/13.08.2019 г. , на основание
чл.124,ал.1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената корекционната
процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума
за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с
представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган
и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в
имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД.
Констативният протокол отразява действителното фактическо положение.Същия е подписан
лично от абоната. Ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, то
1
сумата се дължи на основание чл.183 от ЗЗД.Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни
разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли жалбата
да бъде уважена, както и да му се присъдят направените по делото разноски за всички
инстанции. Излага съображения , че след като вещото лице със задоволителна сигурност е
посочило датата , на която неизвестно лице е извършило претарифирането, а именно
27.09.2015г. и натрупаната от този момент, в невизуализирания регистър ел.енергия е
остойностена, то същата се дължи от потребилия я абонат.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание въззиваемия, редовно уведомен не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по делото е образувано по иск на А. Н. К. против „Енерго - Про
Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна
Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, с правно основание чл.124 от ГПК, за
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 15939 лв.,
представляваща начислена сума след извършена корекционна процедура за потребена ел.
енергия за периода от 09.08.2017 г. до 08.08.2018 г. в обект с адрес: гр. Варна, м-ст „***“, кв.
„***“ № ***, клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/13.08.2019г.
В исковата си молба ищецът заявява, че е потребител на ел. енергия за процесния
обект и заведен под процесните абонатен и клиентски номер.Твърди, че е извършена
проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на
консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в
размер на посочената сума. Излага се в исковата молба, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за
реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището. Оспорва се
периода на извършената корекция, като произволно определен, както и поради
незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.Излага
твърдения, че същите са нищожни, а „ЕРП Север“ АД/“Енерго Про Мрежи“ АД/ не
притежава лиценз да извършва дейност по продажба на ел.енергия, както и, че не е
изпълнил задълженията си за поддържане на СТИ в изправност. Претендира уважаване на
иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена
на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между
страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството
за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия.
За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ.Изготвения с
обективираните в него констатации КП отразява действителното фактическо положение.
Изготвената експертиза в БИМ е установила точното количество ел.енергия преминало през
т.н.“скрит регистър“, а съставения КП е официален свидетелстващ документ, който се
ползва с материална,обвързваща съда сила. Абонатът е потребител ел. енергия в количество
различно от отчетеното поради което дължи заплащането му. В случай, че съда счете, че е
неприложима нормата на чл.50 от ПИКЕЕ, то ел.енергията натрупана в невизуализирания
регистър , като реално доставена и потребена от абоната се дължи на основание чл. 183 от
2
ЗЗД.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е безспорно, че ищецът – въззиваем е потребител на електрическа енергия
за обект, находящ се в гр. Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № ***, клиентски № ********** и
абонатен № **********.
От КП № 1104929/08.08.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес
на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на
процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3 и1.8.4. Електромерът е
демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от
актосъставителите и двама свидетели, посочени с три имена и адрес и без възражения.
Приет е по делото КП № 1879/09.08.2019г.-АУ-Е-000029-44860/10.08.2018г. на БИМ –
РО Варна, от метеорологична експертиза на процесното СТИ, при която е констатирано
преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 085108.2 кВч. В протокола е посочено, че
електромера съответства на метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията
за точност при измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите
характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.Не е осъществен достъп до
вътрешността на електромера.
По делото е представено становище от 12.08.2019г., за начисляване на корекция на
ел. енергия за периода 09.08.2017г. до 08.08.2018г., като е посочено, че корекцията е
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено
точното количество неотчетена ел.енергия.
Изготвена е фактура № **********/13.08.2019г. на стойност 15 939.00 лева.
Видно от КП № 1101537/04.09.2015г. процесният СТИ е монтиран на обекта на
ищеца с нулеви показания по активните тарифи- нощна и дневна, както и по тарифи Т3 и
Т4.
От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза, която съда
кредитира се установява, че процесният електромер е произведен през 2015г. и сертифициран,
3
като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа Т3 е резултат на
неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване, изразяващо се в
намеса в тарифната схема на СТИ. След като ел.енергията е преминала през тарифите, тя е
доставена до абоната. Не може да се определи с точност, кога ел.енергията е преминала през
невизуализираната тарифа Т3. Начисленото количество ел.енергия е остойностено съгласно
действащите към момента цени утвърдени от ДКЕВР.
От заключението на комплексната СТхЕ и допълнително такова и обясненията
дадени от вещите лица в проведеното открито съдебно заседание, които съда кредитира, се
установява, че софтуерното вмешателство е реализирано на 27.09.2015г. в 02:22ч. от
неизвестно лице, чрез използване на смарт устройство, оптична сонда, специализиран
софтуер и парола за достъп до електромера. В резултат са променени стандартните
настройки за отчитане, като е добавен часови пояс от 16:00ч. до 00:00ч. и от 01:00ч. до
08:00ч. и двете денонощия събота и неделя, в който потребената енергия се отчита в
допълнителна тарифа Т3. Промяната на настройките в СТИ се извършва чрез софтуера
Digitron и използването на парола за промяна на графика за отчитане на електромера.
Променената заводската програма за отчитане на енергията в определен часови пояс към
тарифи 1 и 2, включва нови часови пояси като 100% от енергията в тези часове се отчита в
тарифа Т3. Процесното СТИ е монтирано ново на дата 04.09.2015г. и с нулеви показания по
тарифи Т1 и Т2. Не е отбелязано показание по тарифа Т3, поради това, че тя не е активна и
не се използва в регламентирания график. Електромерът не е бил отварян при извършване
на експертизата в БИМ, същият не беше отварян и към дата 15.6.2022г. при изчитане от
настоящата експертиза. Процесният електромер не позволява да бъдат променяни
показанията в тарифните регистри през комуникационният порт. Дружеството притежава
софтуер, с който не може да се променят показанията в регистрите към тарифите. Енергията
в размер на 85 108 kWh е измерена, доставена и потребена за периода от 27.09.2015г до
08.08.2018г.
Заложената на 27.9.2015г. програма е в постоянна активност. Пренасоченото
количество електроенергия не е константно по отношение на стойност, само по отношение
на период на натрупване. Предвид, че графикът е бил активиран на 27.09.2015г. то той е
работил 1046 дни по 17.57 часа всеки ден, като се е натрупало потребление в размер на 85
108 kWh. Средноаритметично това прави по 81.36 kWh потребление в Т3 за 1 ден.
Респективно за исковия период на корекционната фактура 09.08.2017г. до 08.08.2018г.
натрупаното в тарифа Т3 потребление е в размер на 365 х 81.3652 = 29 698 kWh . Тъй като
цялото количество електроенергия в размер на 85 108 kWh, е натрупано в Т3 за 1046 дни, то
математически изчислено за 365 дни би следвало да се натрупа количеството от 29 698 kWh.
Дружеството неправилно е начислило цялата потребена за 1046 дни енергия по цени за
период от 365 дни. Доставената енергия е потребена за периода от 27.09.2015г до
08.08.2018г. Левовата равностойност на натрупаната в регистър Т3 ел.енергия от 85 108
kWh, за периода 27.09.2015г. до 08.08.2018г. е в размер на 13655.70лева. Левовата
равностойност на натрупаната в регистър Т3 ел.енергия от 29 698 kWh, за периода
09.08.2017г. до 08.08.2018г. е в размер на 5 561.30 лева.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни
изводи:
По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в
качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция
количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неточно измерване на
преминалата през СТИ ел.енергия поради отклоняване на такава в скрит регистър,че е
4
извършена проверка изправността на електромера и е използвана правилната съобразно
одобрените и приети Общи условия/ПИКЕЕ/ методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена ел. енергия. По основанието на чл.183 от ЗЗД,че
фактурираното количество ел.енергия е доставено, правилно отчетено от изправно СТИ и е
реално потребено от абоната, както и че е остойностено правилно съобразно действащите
цени.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което
ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия, т.е. страните са обвързани
от договорни правоотношения за доставка на ел.енергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 50 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от
16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. /, възможност за коригиране на сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено
посредством метрологична експертиза несъответствие на данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до
неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия. Същите са
издадени от Председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол
№147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а
именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява
и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. Понастоящем чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-
членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. Т.е. към дата на извършване на проверката
обективирана в КП – 08.08.2018г. чл. 48-51 ПИКЕЕ са били част от действащото право, тъй
като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от датата на обнародването в
Държавен вестник на Решението на ВАдС, с което те са отменени. За пълнота следва да се
посочи,че към дата на настоящото произнасяне с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от
ПИКЕЕ.
Възраженията на ищеца за липсата на компетентност на служителите на
„Електроразпределение Север“ АД да извършват проверки е неоснователно. Дружеството
ответник има валидна лицензия - № Л-138-07/13.08.2004г. /неоспорена от ищеца/ с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа.
Същото е оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на параграф 1 т.34 б
б.“а“ от ДР на ЗЕ, както и собственик на СТИ съгласно чл.116 ал.6 от ЗЕ.В качеството си на
такъв и съобразно чл.45 от ПИКЕЕ, в изпълнение на правомощията и задълженията си /да
извършва тех.проверки на средствата на СТИ и измервателната схема, както и да следи за
тех.състояние на измервателните уреди / служители на ответното дружество се извършили
проверка на мястото на потребление и са съставили КП от 08.08.2018г.
В случая ответното дружество твърди, че сумата от 15 939.00 лева, представлява
стойността на реално доставено и потребено от ищеца количество ел. енергия, което не е отчетено
при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера, поради което
и тази сума е дължима от абоната.
От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и
заключението на вещите лица се установява, че след софтуерно прочитане на регистрите на
процесния електромер са отчетени показания в регистър Т3 – 85 108 кВтч, които не са били
5
визуализирани подобно на другите две тарифи /абоната е битов/, респективно не е бил
заплащан от абоната. Натрупаното количество енергия в регистър Т3 се дължи на
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и по точно на
тарифната схема.
Настоящия съдебен състав счита, че същото е реално доставено и потребено от
абоната по следните аргументи:
В хода на производството, ответника е представил доказателства, които при
условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното дружество е
доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размер на 85 108 кВтч, съдържащата се
в регистър Т3, установена след софтуерното му прочитане.
Приетите писмени доказателства установяват, че процесният електромер е монтиран
на обекта на ищеца нов, неупотребяван и не е бил включен в ел.мрежа, т.е. с нулеви
показания на тарифите, вкл. и невизуализираните.
В КП № 1104929/08.08.2018г., съставен в присъствието на свидетели, посочени с три
имена и адрес, подписан от същите без възражения, са посочени показанията на тарифи
1.8.1,1.8.2, както и на 1.8.3/Т3
Отразеното в КП съответства на установено при метрологичната експертиза от БИМ - РО
Варна и обективирано в № 1879/09.08.2019г.-АУ-Е-000029-44860/10.08.2018г. на БИМ –
РО,който е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК е доказателство за
съдържащите се в него изявления, арг. чл.10, ал. 1, т. 1 б. "д" от Закона за измерванията -
Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по
този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за измерване.
Освен обективираните в посочените доказателства факти, за да обоснове извода си, че
процесния електромер е монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по всички тарифи и, че
посоченото количество ел. енергия от 85 108 кВтч е действително доставено и потребено от
ищеца, съда цени и заключението на вещите лица по СтхЕ-зи, от което е видно, че извършената на
СТИ манипулация цели прехвърляне на ел.енергия в скрития регистър и по този начин
неотчитането и при редовния отчет и съответно незаплащането й.От заключението се установява,
че първия възможен момент това да се случи е монтажа на СТИ съгласно Протокол №
1101537/04.09.2015г., а действителния момент на извършената намеса в софтуера на СТИ
довела до натрупване на ел.енергия в т.н. „скрит регистър „ или невизуализиран за редовен
отчет е 27.09.2015г.
За остойностяването й, съда цени заключението на вещото лице по повторната СТхЕ, че за
периода 27.09.2015г. до 08.08.2018г. левовата равностойност на електроенергията от 85 108
кВтч за битови абонати е 13 655.70лева.
В практиката на ВКС , обективирана в решения по гр. д. № 4160/2018г. на III г. о.; гр. д. №
50417/2016г. на I г. о.; по гр. д. №1174/2020 г. на IV г. о.; гр. д. № 169/2020 г.на IV г. о.; гр. д. №
1096/2020г. на III г.о.; гр. д. № 1553/2020 г.на IV г. о.; гр. д. № 4124/2019 г.на III г. о.; гр. д. №
2299/2020 г. на III г. о.; гр. д. № 2676/2020 год. на III г. о.; гр. дело № 2777/2020 г. на III г. о. и др. ,
вкл. и в Решение № 237/11.01.2021г. по г.д.№ 1553/2020г. по описа на ВКС, 4 г.о. е прието ,
че и преди измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява
сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за
техническите параметри на СТИ. Това произтича от специалната регламентация на договора за
продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните
потребители, предвиден в ЗЕ, не се изключва за неуредените случаи приложението на общите
6
норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-
конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Това
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на
доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Прието е също така, че при липса на специална регламентация относно процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането и от СТИ, съдебната
процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на
добросъвестните крайни потребители.
В заключение, абоната като страна по облигационното правоотношение дължи
заплащането на цялото установено количество реално доставената и потребена ел.енергия.
Доколкото към конкретната хипотеза са приложими общите правила на ЗЗД относно
договорите за продажба на електрическа енергия, електроразпределителното дружество не е
обвързано с посочения в чл. 50 ПИКЕЕ от 2013г. едногодишен максимален период назад във
времето от датата на несъответствието, в рамките на който може да бъде начислена
корекцията./така в Решение № 150/26.06.2019г. по гр.дело № 4160/2018г. по описа на ВКС,
III г. о./
Поради изложеното,въззивната жалба е частично основателна и следва да бъде
уважена, а обжалваното решение частично отменено и вместо него постановено друго, с
което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан за сумата от 13655.70 лева. В
останалата част, а именно за сумата от 2 283.30 лева , решението следва да бъде потвърдено.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението
следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на въззиваемия А. Н. К. съдебно
деловодни разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част на иска, както следва: за настоящата инстанция в размер на
157.57 лева - заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК;разноски за производството по в.гр.дело № 2050/2020г. в размер на
150.41лева - представляващи възнаграждение за един адвокат, като съда счита възражението
на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК в това производство за неоснователно, предвид
договореното и заплатено нему възнаграждение в производството ; сумата от 250.00 лева
разноски по гр.дело № 14073/2019г. по описа на ВРС – държавна такса и заплатено
възнаграждение за един адвокат;157.57лева разноски пред ВКС на основание чл.294 ал.2 от
ГПК.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят разноски
съобразно отхвърлената част на иска, както следва: за настоящата инстанция в размер на
1645.00 лева , от които заплатено възнаграждение за един адвокат и депозит вещо лице,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК;разноски за производството по в.гр.дело №
2050/2020г. в размер на 1353.00лева - представляващи държавна такса и възнаграждение за
един адвокат;сумата от 2221.00 лева разноски по гр.дело № 14073/2019 г. по описа на ВРС -
депозит вещо лице и заплатено възнаграждение за един адвокат;2365.00лева разноски пред
ВКС на основание чл.294 ал.2 от ГПК. Възражението на ищеца –въззиваем по чл.78 ал.5 от
ГПК във въззивните производства съда счита за основателно до сумата от 1100.00 лева без
ДДС/1320.00 лева с ДДС/ , съответно до сумата от 1050.00 лева без ДДС/1260.00 лева с
ДДС/ предвид договореното и заплатено нему възнаграждение в производството.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2350/15.06.2019г. по г.д.№ 14073/2019г. на ВРС, 43 състав, в
частта , с която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Н. К.
ЕГН ********** с адрес гр.Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про
продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Вл.
Варненчик“ № 258, „Варна Тауърс – Г“ сума в размер на 13655.70/тринадесет хиляди
шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет ст./лева от присъдените 15939.00 лева,
представляваща начислена сума след извършена корекционна процедура за потребена ел.
енергия за периода от 09.08.2017г. до 08.08.2018г. в обект с адрес: гр. Варна, м-ст „***“, кв.
„***“ № ***, клиентски № ********** и абонатен № **********, за която сума е издадена
фактура № **********/13.08.2019 г. , на основание чл.124,ал.1 ГПК, както и в частта за
разноските като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от А. Н. К. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № *** против „Енерго –Про Продажби ” АД, ЕИК *********
иск с правно основание чл.124 от ГПК ,за приемане на установено , че ищецът НЕ ДЪЛЖИ
на ответника сума в размер на 13655.70/тринадесет хиляди шестстотин петдесет и
пет лева и седемдесет ст./лева представляваща потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********, с адрес на потребление гр. Варна, м-ст „***“, кв.„***“ № ***, по фактура №
**********/13.08.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г" ДА ЗАПЛАТИ
на А. Н. К. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № *** , на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумите от : 157.57/сто петдесет и седем лева и петдесет и седем ст./ лева
– разноски за настоящото производство; разноски за производството по в.гр.дело №
2050/2020г. в размер на 150.41/сто и петдесет лева и четиридесет и една ст./ лева ; сумата
от 250.00/двеста и петдесет / лева разноски по гр.дело № 14073/2019г. по описа на
ВРС;157.57/сто петдесет и седем лева и петдесет и седем ст./лева разноски пред ВКС по
гр.дело № 1411/2021г. на основание чл.294 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. К. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс - Г", на основание
чл.78 ал.3 от ГПК сумите от: 1645.00/хиляда шестстотин четиридесет и пет / лева -
разноски за настоящото производство;разноски за производството по в.гр.дело №
2050/2020г. в размер на 1353.00 /хиляда триста петдесет и три/лева;сумата от 2221.00/две
хиляди двеста двадесет и един / лева разноски по гр.дело № 14073/2019 г. по описа на
ВРС;2365.00/две хиляди триста шестдесет и пет/лева разноски пред ВКС по гр.дело №
1411/2021г. на основание чл.294 ал.2 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2350/15.06.2019г. по г.д.№ 14073/2019г. на ВРС, 43
състав, в частта, с която Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
А. Н. К. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, м-ст „***“, кв. „***“ № *** НЕ ДЪЛЖИ
на „Енерго –Про Продажби ” АД, ЕИК *********, сумата в размер за разликата от
13655.70/тринадесет хиляди шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет ст./лева
8
до присъдения размер от 15939.00 лева, или за сумата от 2283.30 / две хиляди двеста
осемдесет и три лева и тридесет ст./лева, представляваща потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електроенергия за обект с клиентски № ********** и абонатен №
**********,с адрес на потребление гр. Варна, м-ст „***“, кв.„***“ № ***, по фактура №
**********/13.08.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9