Решение по адм. дело №794/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 144 ДОПК, вр. с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба на М. П. К., подадена чрез пълномощника му адвокат А. П. Г., срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) № АУЗД7611001400-1/11.08.2022 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК на главен инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс 11-650-1#14 от 29.07.2024 г. на директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на АУЗ поради обстоятелството, че въпреки наличието на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, по силата на който закупил процесното МПС, той никога не бил регистриран като такъв и не му било издавано свидетелство за регистрация, в което да бил вписан като собственик. Посочва в тази връзка, че на 09.01.2009 г. подал декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, с която представил Договор за покупко-продажба на МПС – Влекач, [Марка], с рег. № [рег. номер], с нотариална заверка на подписите. На същата дата посетил сектор „Пътна полиция” на ОДМВР – Хасково, като представил същия този договор и описаното МПС за идентификация, съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата и Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Представил и заявление за промяна в регистрацията, изготвено от „БМВ” ООД, специализирано за обработка на документи, подавани в „Пътна полиция” – Хасково, което се намирало в сградата й. След проверката служителите на сектор „Пътна полиция” заявили устно на К., че няма да го регистрират като собственик на посоченото МПС, тъй като то нямало номер на двигателя, въпреки че имало идентификационен номер, изписан на шасито и вписан в свидетелството за регистрация на регистрирания досега собственик „Прима Транс” ООД. Макар органите на МВР да твърдели, че отказ за регистрация не бил постановяван и доказването на такъв устен отказ да било особено трудно практически, не било налице друго логично житейско обяснение за липсата на регистрация на М. К. като собственик на МПС. След този отказ К. отново посетил „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково и ги уведомил за посоченото обстоятелство, но органите на Общината продължили да начисляват задължения за данък върху превозните средства за това МПС в тежест на жалбоподателя. Впоследствие, след настояване от негова страна, той върнал процесното МПС на представител на „Прима Транс” ООД, който го уведомил, че го е предал за разкомплектоване и регистрацията на това МПС в регистрите на МВР била прекратена.

Оспорващият сочи, че узнал за издадени против него няколко АУЗ върху ПС, вкл. и за процесния, след налагането на запор върху трудовото му възнаграждение в началото на 2024 г. и извършването на проверка по изпълнително дело на ЧСИ.

Твърдението, че никога не бил вписван като собственик на посоченото МПС се обосновава и със съдържанието на Удостоверение рег. №125300-9561 от 06.06.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“. Предвид твърдяната липса на регистриране на жалбоподателя като собственик на описаното превозно средство, се счита, че от правна страна за него никога не е съществувало задължение за заплащане на данък, тъй като регистрацията имала характер на разрешение за използване по предназначение на ППС и ако собственикът не бил вписан в регистрите на МПС на МВР и в свидетелството за регистрацията на едно МПС, той не можел да упражнява правото си на собственост, тълкуват се разпоредбите на ЗДвП, Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г., Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, регистрацията на МПС. Когато едно лице не било регистрирано като собственик на дадено МПС, за него не следвало да възникват задължения, вкл. и задължения за заплащане на данък. Второто правно положение касаело възникването на задължението за заплащане на данък, което било обвързано с регистрацията на дадено МПС в регистрите на ППС на МВР. В този смисъла бил текстът по чл. 53 ЗМДТ и действащата към дата на подаване на декларацията разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗМДТ (изм., бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.). Оспорва се доводът в процесното решение на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, че разпоредбата чл. 54, ал. 1 ЗМДТ (в сила от 01.01.2015 г.) се прилага само за МПС, придобити преди 01.01.2015 г. Редакцията била приложима за задълженията по оспорения АУЗ. Разпоредбите на ЗМДТ относно преустановяването на задължението за заплащане на данък върху превозните средства при промяна на собственика и при прекратяване на регистрацията им, също били в подкрепа на обсъждания извод. В този смисъл били чл. 58, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 ЗМДТ.

На следващо място, обосновава се становището за приложение в случая на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, уреждащ недължимост на данък превозното средство в случай на прекратяване на регистрацията му. Посочва се в тази връзка, че съгласно представеното удостоверение със справка от ОД на МВР – Хасково, регистрацията на гореописаното МПС била прекратена поради липсата на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Приложима в тази връзка била и нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. Последната намирала приложение по казуса на основание чл. 6, ал. 3 АПК, като по-благоприятна за лицето. Дори при прилагане само занапред, след влизането й в сила – 28.12.2017 г., тя следвало да се съобрази по отношение на определения данък за 2022 г. Органите на МВР били длъжни да извършат служебно прекратяване, респ. от това следвало и преустановяване на задължението за заплащане на данък. Липсата на изричен акт или формално прекратяване на регистрацията на МПС от органите на МВР не можело да бъде основание за утежняване на положението на К..

Оспорва се позоваването в решението на директора на „Общинска данъчна дирекция“ на писмения отговор от „Прима Транс“ ООД, с аргумента, че обясненията по него нямат доказателствена сила. По изложените съображения с моли оспореният акт да бъде отменен и да се присъдят разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия. В писмена защита се твърди, че продължаващото установяване на данък върху превозните средства в тежест на К. се извършвало в нарушение на правото му на собственост, гарантирано от чл. 18 от Конституцията, член 1 от Протокол №1 към ЕКПЧ и член 17 от ХОПЕС, тъй като органите на МВР неоснователно отказали да регистрират МПС като негова собственост. То имало идентификационен номер на шасито и липсата на номер на двигателя не било пречка за регистрацията, още повече че то веднъж вече било регистрирано от МВР като собственост на „Прима Транс“ ООД.

Ответникът – Директор на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, чрез пълномощник в съдебно заседание и в писмена защита, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните от жалбоподателя доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представен с административната преписка нотариално заверен Договор за покупко-продажба (л. 60), на 30.12.2008 г. жалбоподателят М. П. К. е придобил възмездно от продавача „Прима Транс“ ООД следното МПС: Влекач, [Марка], с рег. № [рег. номер], рама №VF6RG04F1RM100413, двигател № - без номер, цвят – зелен/сив. В договора е посочено, че автомобилът се продава в техническа изправност. В т. 6 от договора е посочено, че владението на автомобила е предадено на купувача на дата на подписването му. При съставянето на договора са били представени следните документи: регистрационен талон; полици за застраховка и застрахователна стойност; декларации по чл. 264, ал. 2 ДОПК и чл. 25, ал. 7 ЗННД; вноски бележки за платени пътен данък и такси.

На 09.01.2009 г. М. К. е подал Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили (л. 59), заведена в Община Хасково под вх. № 186/09.01.2009 г. Декларацията е подадена на основание (т. 3) „придобиване на „пътно превозно средство, без леки автомобили“. Декларираното ППС (т. 5) е: вид - Влекач; марка – „Рено“, модел – Р 130, вид гориво – дизел, с дата на първоначална регистрация в страната 15.05.1985 г., № шаси VF6RG04F1RM100413, № на двигателя – без номер, начин на придобиване покупка, дата на придобиване – 30.12.2008 г. Посочено е, че декларираното превозно средство е придобито от „Прима Транс“ ООД, [населено място]. В полето от декларацията относно регистрирането на ППС в „КАТ-ПП“ не е попълнена информация (съответно не е посочен и № на регистрацията в сектор „Пътна полиция“).

С обжалвания АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУЗД7611001400-1/11.08.2022 г. (л. 44, 62), издаден от А. Т. М. – главен инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, оправомощен съгласно Заповед № 2216/17.12.2020 г. на кмета на община Хасково, са установени задължения на М. П. К. за данък върху превозни средства за 2022 г. (за довнасяне) в общ размер от 692.49 лева, включващ главница в размер на 684.50 лева и лихва в размер на 7.99 лева, изчислена към дата 11.08.2022 г., за Влекач – седлови, с партиден № [рег. номер], с рег. № [рег. номер], двигател номер – без номер, рама VF6RG04F1RM100413, марка – Рено, модел Р 310, еко категория – без категория, брой оси – 2, вид окачване – друго, макс. допустима маса – 17.00 т., вид гориво – дизел, година на производство – 1985 г.

Срещу АУЗ е била подадена жалба с вх. № 11-650-1/29.02.2024 г. (л. 41) от адв.А. П. Г., като пълномощник на М. П. К., до директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково.

С Решение рег. индекс: 11-650-1#1 от 01.04.2024 г. (л. 38) на директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, поради просрочие.

Решение рег. индекс: 11-650-1#1 от 01.04.2024 г. е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, който с Определение № 1801 от 26.04.2024 г. по адм. д. № 360/2024 г. е отменил административния акт и е върнал преписката на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково за произнасяне по същество на спора.

На 06.06.2024 г. по електронен път (л. 23), до директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково е била изпратен Молба (л. 22) с твърдение, че М. К. никога не бил вписван като собственик на влекача [Марка] с № [рег. номер]. Към молбата е било приложено Удостоверение рег. № 1253-00-9561/06.06.2024 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково (л. 24), в което се посочва, че: според данните в националната база данни АИС „КАТ“, М. П. К. никога не бил вписван като собственик на влекач „Рено Р 310“ с ДК № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413. От 13.06.2002 г. до момента в АИС „КАТ“ собственик на това МПС било „Прима Транс“ ООД; в Сектор „ПП“ – Хасково нямало документални данни за отказ от регистрация на МПС, закупено от М. П. К.; на 03.11.2016 г. в АИС „КАТ“ било извършено служебно прекратяване регистрацията на [рег. номер] по чл. 143 ал. 10 ЗДвП (липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“). До момента в АИС „КАТ“ не било извършвано прекратяване на регистрацията по чл. 143 ал. 15 ЗДвП; в АИС „КАТ“ нямало данни за прекратяване регистрацията на влекач „Рено Р 310“ е ДК № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413 въз основа заявление на фирма „Прима Транс“ ООД. Към удостоверението е приложена Справка от АИС „КАТ“ за история на регистрацията (л. 25 и сл.). От същата става ясно, че към датата на издаване на удостоверението влекач „Рено Р 310“ е ДК № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413 е регистриран на името на „Прима Транс“ ООД – собственик, както и че рег. № на ППС е със статус „невалиден без ГО“. Записано е в справката, че регистрацията на ППС е била прекратена на 03.11.2016 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП – при уведомяване от „Гаранционен фонд“. Приложена към удостоверението е също и справка от АИС – „Регистрация“ с данни за регистрацията (и промяна на регистрация от 13.06.2002 г.) на посоченото МПС (л. 26), съгласно които за собственик на МПС е посочено „Прима Транс“ ООД, като за превозното средство са отбелязани № на рама (VIN), марка, модел, вид, цвят, дата на първа регистрация (1985 г.) и други данни.

С писмо рег. индекс 11-650-1#11/07.06.2024 г. (л. 21) жалбоподателят е бил уведомен, че Удостоверение рег. № 1253-00-9561/06.06.2024 г. ще бъде взето предвид при издаване на решението по преписката. Изискано е предоставяне на документ, от който да било видно дали се е разпоредил с правото си на собственост върху МПС влекач „Рено Р 310“ с № [рег. номер] и рама VF6RG04F1RM100413.

В молба от 19.06.2024 г. (л. 16), изпратена по ел. път до Община Хасково (л. 17) К. е посочил, че не се е разпореждал с процесното МПС поради устния отказ на ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, да регистрира превозното средство на негово име и да му бъде издадено свидетелство за регистрация. След отказа за регистрация през януари 2009 г. върнал МПС на „Прима Транс“ ООД, като получил от това дружество информация, че впоследствие то предало за разкомплектоване превозното средство в специализиран обект, но не извършило необходимите действия по прекратяването на регистрацията му. Отправена е молба за изискване на документ от „Прима Транс“ ООД за последното обстоятелство или обяснения в тази връзка, вкл. и за връщане на МПС от К. на дружеството.

Впоследствие до „Прима Транс“ ООД е било изпратено писмо (л. 18) от директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково, в отговор на което в писмо с рег. индекс 11-650-1#13/03.07.2024 г. (л. 15) дружество е посочило, че: на фирмата не било връщано МПС – Влекач „Рено Р 310„ с рег. № , рама номер VF6RG04F1RM100413 от М. К. и в тази връзка не притежавали документ за връщане; фирмата не предавала за разкомплектоване това МПС и съответно не притежавала документ за това; продала на М. К. посоченото МПС на 30.12.2008 г. и то било отчислено от активите на фирмата и в Община Пловдив, във връзка с данък МПС. М. К. не бил търсил контакт с дружеството във връзка с тази сделка, не правил постъпки за разваляне договора, съответно не му били връщали пари в тази връзка, никога не били предприемани действия по разкомплектоване на това МПС.

С Решение рег. индекс 11-650-1#14 от 29.07.2024 г. на директор на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково АУЗ № АУЗД7611001400-1/11.08.2022 г. на главен инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, е потвърден.

В мотивите на решението се посочва, че към датата на подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с вх. № 186/09.01.2009 г. за притежаване на ППС, без леки автомобили, декларацията се подавала в двумесечен срок от придобиването на ППС в общината по постоянен адрес, съответно седалището на собственика. В случая М. П. К. лично и в законоустановения срок декларирал това обстоятелство. Неоснователни били възраженията му, че не е собственик на процесното МПС поради невписване на това обстоятелство в талона му. За периода 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. (задълженията) били отписани служебно, съгласно протокол № 14 /06.03.2024 г. – главници и лихви в размер на 9 468.18 лева. За периода 01.01.2014 г. до настоящия момент не било извършено плащане и не била постъпила сума по сметка на „Общинска Данъчна Дирещия“ – Хасково от задълженото лице във връзка с МПС Влекач „Рено Р 310„ с рег. № РВ 29 98 ХВ, рама номер VF6RG04F1RM100413.

Относно твърденията на пълномощника на лицето, че „Общинска данъчна дирекция – Хасково“ следвало да съберат служебно информация съгласно актуалната уредба на ЗМДТ и по конкретно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (нова - ДВ.,бр.105 от 2014 г.), се посочва, че размерът на данъка се определял от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, и се съобщавал на данъчно задълженото лице. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ била в сила 01.01.2015 г. и нямала обратна сила, съов. нямало как да преуреди отношения, възникнали преди тази дата.

На следващо място е посочено, че МПС е било регистрирано в АИС на „КАТ“ на 13.06.2002 г. със собственик „Прима транс„ ООД, с ДК № , като безспорно било, че това МПС било собственост от 30.12.2008 г. на жалбоподателя. Това че лицето направило опит да пререгистрира процесното МПС, че не успяло, и по какви причини, не било предмет на обсъждане, след като то можело да ползва по предназначение въпросния автомобил, въпреки липсата на пререгистрация, и непререгистрирането не го правило несобственик на автомобила. Нямало данни К. до настоящия момент да се бил разпоредил с правото си на собственост. Това, че на МПС била служебно прекратена регистрацията на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП – поради неплащане на застраховка „Гражданска отговорност“, означавало, че същият не можел да се движи по пътната мрежа на страната, но не и че имало промяна в собствеността. Ако застраховката била платена, автомобилът отново можело да бъде пуснат в движение.

Относно обстоятелството, че регистрацията на МПС не била прекратена по чл. 143, ал, 15 ЗДвП – служебно, е отбелязано, че тази норма била в сила от 2017 г. и нямала обратно действие, а от друга страна имало данни, че К. направил опит да пререгистрира автомобила.

В решението са цитирани текстовете по чл. 58, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ. Описан е и даденият от „Прима Транс“ ООД отговор вх. №11-650-1#13/03.07.2024 г.

На последно място е посочено, че размерът на определения данък за МПС не се оспорва от жалбоподателя. Оспорвало се дали същият следвало да бъде начислен.

Решението е съобщено на адресата на 05.08.2024 г. (л. 14).

Жалбата срещу него е подадена до АдмС – Хасково, чрез директора на „Общинска данъчна дирекция“ – Хасково, на 19.08.2024 г.

В хода на съдебното производство се представиха:

Писмо рег. № 3103000-20365/22.10.2024 г. от началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив до М. П. К. (л. 130), в което се посочва, че регистрацията на Влекач, [Марка], с рег. № [рег. номер], рама №VF6RG04F1RM100413, е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП на 18.10.2024 г. и че няма техническа възможност в АИС да се отрази задна дата на прекратяване 28.12.2017 г.;

Заявление №091253000398 за промяна на регистрацията на ПС с рег. № [рег. номер] (л. 136), подадено от М. П. К. на 09.01.2009 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с посочени причини за подаване „зачисляване в региона, промяна на собственост“;

Копие на писмо рег.№ 125300-19514/19.11.2024 г. от началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково (л. 180), с което се уведомява председателят на съда, че във връзка с подадено Заявление №091253000398 от 09.01.2009 г. за промяна на регистрацията на превозно средство с рег. № [рег. номер] не е последвала пререгистрация и зачисляване на това МПС в сектор „Пътна полиция“. След отпечатването на заявлението нямало данни МПС да било преминало идентификация през контролно техническия пункт, поради което пререгистрацията му не продължила;

Писмо рег.№125300-21514/26.11.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково (л. 193), с което се уведомява председателят на съда, че поради изтеклия срок на съхранение на документи не може да се даде информация във връзка с подадено Заявление №091253000398 от 09.01.2009 г. за промяна на регистрацията на превозно средство с рег. № [рег. номер] и че регистрацията по заявлението не била завършила, и К. нямал Свидетелство за регистрация на МПС за този автомобил, както и че тази регистрация е била служебно прекратена на 18.10.2024 г. (на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП).

Пред съда се разпита свидетелят К. Д. А. – пълномощник на един от собствениците на капитала на „Прима Транс“ ООД (за който в о.с.з от 22.10.2024 г. пълномощникът на жалбоподателя К. твърди, че при закупуване на процесното МПС е действало от името на дружеството-продавач и на който К. бил върнал същото МПС). Същият заяви, че през декември 2008 г. е имал отношения с оспорващия по повод продажбата на тежкотоварен автомобил от „Прима Транс“ ООД на М. К.. Посочи, че отчислили превозното средство от данъчната служба. Непосредствено след продажбата К. не се е свързвал с него с искане да връщане на автомобила. Преди три месеца разбрал че имал проблеми с него и че трябвало да плаща данъци.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на АУЗ, при спазване на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, след изчерпване на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК и насочена срещу подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗМДТ, във вр. с чл. 144, ал.1, чл.156 и сл. от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и чл. 52 ЗМДТ.

Съобразно чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, като с ал. 4 е предвидено, че тези служители се определят със заповед на кмета на съответната община. Последният, съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи – на териториален директор на НАП.

При така разписаните регламентация и процедура оспореният акт за установяване на задължения изхожда от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ. Същият е издаден от служител на общинската администрация – старши инспектор А. М., който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна Заповед №2216/17.12.2020 г. на кмета на община Хасково (л. 82), цитирана в самия АУЗ.

Решение с рег. индекс 11-650-4#14 от 29.07.2024 г., с което оспореният АУЗ е потвърден, също е издадено от компетентен орган, в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5, предл. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма. Издаването на същото извън срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото в случая е приложена разпоредбата на чл. 156, ал. 7 ДОПК (вж. л. 19).

Както вече беше посочено, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ се извършват по реда на чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: Предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК; и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В случая оспорените задължения са установени именно с АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК, поради което относими към разрешаването на казуса са разпоредбите касателно оспорването на тази категория актове, при съобразяване на нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК, съобразно която редът за обжалване на ревизионен акт е приложим и за другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Нормата на чл. 159, ал. 2, във връзка с чл. 144 ДОПК регламентира, че страни в съдебното производството по обжалване са жалбоподателят и решаващият орган. В процесния казус и съобразно правилото на чл. 107, ал. 4 ДОПК, решаващ орган е директорът на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

На следващо място, оспореният АУЗ е в писмена форма и съдържа формално нормативно изискуемите реквизити – мотиви и разпоредителна част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и на задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В него е отразен установеният размер на задължението и лихвата за просрочие към него. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на неговия адресат да узнае размера на вменените му в тежест задължения по вид и период.

В хода на производството пред органите на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като то е протекло в съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл. 144 ДОПК.

Процесният АУЗ е съответен на относимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗМДТ данъкът върху превозните средства е вид местен данък, постъпващ в общинския бюджет.

Според чл. 52, т. 1 ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.

Нормата на чл. 53 от същия закон гласи, че данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Безспорно е по делото, че с покупката на МПС с рег. № [рег. номер] с Договор с нотариално заверени подписи, на 30.12.2008 г. жалбоподателят е придобил правото на собственост върху това МПС, считано от тази дата, съгласно приложимата редакция на чл. 144, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) относно прехвърлянето на собствеността на регистрирани автомобили.

Съгласно приложимата към момента на покупката редакция на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 51 от 2007 г.) пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

В приложимата към момента на покупката редакция на чл. 145, ал. 1 ЗДвП (доп. ДВ бр. 88 от 10.10.2008 г.) е предвидено, че при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя, а според ал. 2 от същата норма, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

В случая е безспорно, че жалбоподателят никога не е бил вписван като собственик на МПС с рег. № [рег. номер], както и че от 13.06.2002 г. до момента отразеният в АИС „КАТ“ собственик на същото е „Прима Транс“ ООД.

Следва да се има предвид, че по смисъла на по-горе визираните правни норми законосъобразното облагане с данък върху превозните средства изисква кумулативното наличие на две предпоставки – превозното средство да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България.

Подлежащите на регистрация превозни средства, както и редът за това, се уреждат от ЗДвП. Според чл. 140, ал. 1 ЗДвП (редакция ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., съответно относима за предметната на АУЗ 2022 г.), по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според чл. 140, ал. 2, пр. първо от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, вкл. временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (обн. ДВ бр. 31/14.04.2000 г.). В тази Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. е налице легална дефиниция на понятието „регистрация“ на ППС, която е била дадена още с издаването й, като към дата на подаване на декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗДМТ от жалбоподателя и към датата на твърдения от него опит за „регистрация“ в КАТ на закупеното МПС (изм. на наредбата – ДВ бр.53 от 10.06.2008 г.), дефиницията е била със следното съдържание (§ 2, т. 4, , редакция ДВ, бр. 57 от 2007 г.) „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер.

Според относимата редакция на понятието „дата на първата регистрация“ по § 2, т. 5 от ДР на Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. (Предишна т. 4 - ДВ, бр. 57 от 2007г.) – „дата на първата регистрация“ е датата, на която превозното средство е било регистрирано за първи път в страната или в чужбина.“.

С редакцията на ЗДвП, ДВ бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., дефиницията за регистрация е пренесена от Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. в закона и гласи – § 6, т. 18а, че „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Понятието „регистрация“ на превозно средство е дефинирано и в Директива 1999/37/ЕО на съвета от 29 април 1999 година относно документите за регистрация на превозни средства, където в член 2, буква „б“ е посочено, че „регистрация“ „…означава административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер“.

Според § 6, т. 69 от ДР на ЗДвП „прекратяване на регистрация“ е отмяна на разрешението превозното средство да се използва в пътното движение.

Според първоначалния текст на чл. 5, ал. 1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., т.е. към дата на промяната на регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] (13.06.2002 г., вж. л. 26), превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), тип, марка, модел и други данни, посочени в удостоверението за съответствие (за одобряване на типа) или от производителя. Съгласно редакцията на нормата (изм. ДВ, бр. 57 от 2007 г.), в сила към 09.01.2009 г. – дата на направения от жалбоподателя „опит“ за промяна в регистрацията на МПС с рег. № [рег. номер] в КАТ – Хасково, превозните средства се регистрират по идентификационен номер (VIN), категория, марка, модел и други данни, посочени в представените по реда на глава втора документи. Раздел II от наредбата съдържа разпоредби, регламентиращи промени в регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, а в раздел първи са текстовете относно първоначална регистрация на МПС.

В случая, от доказателствата по делото се установява и не е спорно, че МПС Влекач „Рено Р 130“, с рег. № [рег. номер] е собственост на жалбоподателя по силата на договор за покупко-продажба от 30.12.2008 г. Установява се от представените по делото документи и че Влекач „Рено Р 130“, с рег. № [рег. номер] е регистрирано МПС, с дата на първа регистрация 15.05.1985 г. (л. 26), като има данни и за промяна на регистрация на 13.06.2002 г. Тези обстоятелства не са спорни между страните в настоящото производство.

Следователно, налице са двете по-горе посочени предпоставки за облагане с данък МПС (превозното средство е собственост на лицето, субект на данъчното задължение, и същото е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България) и тези предпоставки са били факт както към датата на закупуване на МПС, така и към дата на издаване на оспорения акт. С други думи, към 30.12.2008 г. и към 2022 г. обсъжданото МПС е собственост на жалбоподателя, за който няма данни да е освободен от задължението за заплащане на данък МПС и към тези дата и период това МПС е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България, като му бил поставен рег. № [рег. номер].

Регламентиращата освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства разпоредба е тази на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, която, с оглед дължимостта на данъка за процесното МПС в периода 2015 – 2019г., в относимите редакции – ДВ бр. 95 от 1.12.2009 г. и до ДВ бр. 71 от 2020 г., в изр. първо, е предвиждала, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, е неприложима в случая. Това е така, доколкото няма данни към относимия за казуса период – 2022 г., превозното средство да е било с прекратена регистрация за целите на данъчното облагане. Напротив, в този период то е имало разрешение за използването му в пътното движение, съответно било е регистрирано за движение по пътната мрежа в Република България по смисъла на чл. 52, ал. 1 ЗМДТ. Това е видно от редица документи относно отразени в системите на МВР данни – л. 24, 25, 26, 180, 193. Така например в писмо рег.№125300-19514/19.11.2024 г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково изрично се сочи, че процесното МПС е било зачислено на 13.06.2002 г. в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив и се допълва след това, че на 18.10.2024 г. е била извършена промяна в регистрация чрез регистриране на договор за покупко-продажба №16975/30.12.2008 г. с предстоящ собственик на МПС М. П. К.. Последното е посочено и в писмо рег. № 125300-21514/26.11.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково.

Тоест, вън от съмнение е, че през 2022 г. обсъжданото МПС е било регистрирано – по смисъла на относимите редакции на § 2, т. 4 от ДР на Наредба №І-45 от 24.03.2000 г. и § 6, т. 18а от ЗДвП – превозното средство е имало административно разрешение да участва в пътното движение, тъй като било с преминала идентификация и е било с табели с регистрационен номер.

Във връзка с горното, дори и да се приеме, че жалбоподателят не е успял да „пререгистрира“ МПС с рег. № [рег. номер] в сектор „Пътна полиция“ – Хасково през 2009 г. – въпреки че доказателства за това не се представят, а се правят само твърдения и поради това няма как да се приеме наличието на данни в тази насока, на практика е нямало пречка превозното средство да се движи по пътната мрежа на страната. Дали такова движение е било извършвано или не няма каквото и да е отношение към възникването на задължението за заплащане на данък МПС. Реализиралата се фактическа ситуация не освобождава собственика на МПС от заплащането на данък за него. В тази насока, за яснота на изложението следва да се посочи, че отбелязването в АИС „Регистрация“ на едно лице като собственик не ограничава субектите, които могат да ползват, респ. и да управляват дадено превозно средство, когато то вече е било регистрирано по надлежния ред. В конкретиката на казуса, регистрация в случая е била налице както преди покупко-продажбата на процесния товарен автомобил на 30.12.2008 г., така и към датата на закупването на същото от К., а и след това – до 18.10.2024г. (вж. л. 130), когато регистрацията е била служебно прекратена. Това означава на практика, че не е имало пречка превозното средство да се движи по пътищата на страната. Тези фактически обстоятелства са и нерядко срещана житейска практика и в този смисъл, дали в регистрите на сектор „Пътна полиция“, респ. и в Свидетелството за регистрация на МПС – част I и II, е посочено едно или друго лице за собственик на дадено превозно средство е без правно значение за това дали същото има административно разрешение за движение по пътната мрежа на страната.

Действително, само подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ не е единствено условие за възникване на качеството данъчнозадължено лице на собственика на превозното средство за данъка по чл. 52 ЗМДТ, нито за установяването на задължението по реда чл. 107, ал. 3 ДОПК. Това задължение по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ е съществувало до новелата на закона от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от 01.01.2015 г. Значението й е на информационен източник за фактите и обстоятелствата от значение за определяне на данъчното задължение и съответно това не е ограничавало възможностите на длъжностните лица от общинската администрация да събират и други доказателства (вж. чл. 54, ал. 4 ЗМДТ в редакцията изм. ДВ бр. 110 от 2007 г. и чл. 54, ал. 7 ЗМДТ, в редакцията ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., съответно относими и към датата на издаване на процесния по АУЗ). След 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР – чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, ДВ бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., според който законов текст размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

Всичко това обаче не означава, че администрацията не следва да се съобразява с правото на собственост върху МПС, още повече предвид факта в случая на съществувала към датата на дължимостта на данъка и към датата на издаване на процесния акт активна регистрация на МПС и преди декларирането му в данъчната служба в Община Хасково. Затова и отразяването на лице, различно от адресата на акта, като собственик в регистъра на пътните превозни средства на МВР, не е основание да се определи като несобственик подалия декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ за посоченото в тази декларацията превозно средство, което да дисквалифицира възникването на задължението за местния данък за това превозно средство. (в подобен смисъл Решение № 714 от 23.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2022 г.).

При така установеното фактическо положение и като се имат предвид приложимите за него правни съображения, неоснователни са възраженията на жалбоподателя за относимост на чл. 143, ал. 10 и ал. 15 от ЗДвП към казуса. В това отношение съдът намира за правилни аргументите на по-горестоящия административен орган за неотносимост на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, защото служебно прекратена регистрацията на това правно основание не възпрепятства перманентно движението на превозното средство по пътната мрежа на страната, доколкото това зависи изцяло от волята на неговия ползвател/собствен/водач или друго лице, тъй като съответният субект може да заплати дължимата сума за застраховката „Гражданска отговорност“, след което автомобилът автоматично да бъде законно в движение (ако няма други правни или технически пречки за това). Ето защо макар и в Удостоверение рег. №1253-00-9561/06.06.2024 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, да е посочено, че на 03.11.2016 г. в АИС „КАТ“ е било извършено служебно прекратяване на регистрацията на [рег. номер] по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“, този факт не е от значение за данъчното облагане на собственика на автомобила, т. е. не може да се приеме, че той не дължи данък МПС. В тази насока е налице и настъпилата през годините законодателна промяна в разпоредбите на чл. 58 ЗМДТ. Според действащата до 01.01.2018 г. норма на ал. 4 от чл. 58 ЗМДТ „За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.“. Налице е била празнота за хипотези като тази по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, но с редакцията чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2018 г. (ДВ, бр. 97 от 2017 г.), е въведен нов текст – този по ал. 5, според който ал. 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Както вече стана ясно от изложенията по-горе, неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, съгласно която норма – в сила от 27.12.2017 г., служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Неприложимостта на тази норма към разглеждания случай се дължи именно на възможността през процесния период превозното средство да е било с активна регистрация, след заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“. В тази насока несподелими са възраженията на оспорващия за прекратяване на регистрацията на МПС по силата на закона, от влизането му в сила на 28.12.2017 г. (ДВ, бр. 77 от 2017 г.), съответно и за недължимост на данък МПС за 2022 г. Показателен за този извод е фактът на действие на разпоредбата на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), която предвижда, че служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, както и нормата на чл. 143, ал. 11 от ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.201 г.), според която служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система в случаите, предвидени в глава шеста, като в този случай табелите с регистрационен номер и част 2 на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство се отнемат със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. От данните и доказателствата по делото се установява, че хипотезите чл. 143, ал. 9 или ал. 11 от ЗДвП не са били реализирани – не е настъпило прекратяване на регистрацията по силата на тези разпоредби в процесния период. Отбелязване за това не е налице, което означава, че за целите на данъчното облагане коментираното МПС се счита за такова с действаща регистрация. Фактът на служебно прекратяване настъпва едва на 18.10.2024 г., както е посочено в писмо рег. № 125300-19514/19.11.2024 г. (л. 180) и в писмо рег. № 125300-21514/26.11.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково (л. 193). В тази връзка, евентуалното използване на МПС през процесния период (2022 г.) не е било възпрепятствано по силата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП и при изпълнение на други нормативни изисквания (например заплатена премия по застраховка „Гражданска отговорност“), хипотетично, същото е могло да се движи по пътищата на Република България. С оглед липсата на отразяване в информационните системи на „Пътна полиция“ за наличие на служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, но при заплатена премия по застраховка „Гражданска отговорност“, евентуалният водач на превозното средство не би подлежал дори на административнонаказателна санкция по чл. 175, ал. 3, пр. първо ЗДвП.

В този смисъл, неотносима за процесния казус е нормата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакциите й, действали след 2015 г. В конкретния случай, не може да става дума за отпадане на задължението по чл. 52, т. 1 ЗМДТ на основание чл. 58, ал. 4 във вр. с чл. 143, ал. 10 и/или ал. 15 ЗДвП към процесния период – 2022 г.

В подкрепа на извода за неоснователност на твърдението, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, в редакцията й след 01.01.2015 г. (ДВ, бр. 105 от 2014 г.), е факта, че проверката на данните в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, не би оборила факта, че собственик на превозното средство е жалбоподателят и че МПС на практика не е било с прекратена регистрация по смисъла на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Правно действие за прекратяване на регистрацията за процесния период, което да породи основание за освобождаване от задължението за заплащане на данък МПС, липсва. В този смисъл е и Определение № 8785 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. №9061/2025 г.

Всичко изложено се обосновава и от гледна точка на липсата на доказателства за твърденията на жалбоподателя. Същият не доказа пред съда, че му е била отказана промяна в регистрацията на МПС В. Р., с рег. № [рег. номер]. Доводите за устен отказ не бяха подкрепени с никакви доказателства, а се събраха по делото такива в обратна насока – писмо рег. № 125300-19514/19.11.2024 г. и писмо рег.№125300-21514/26.11.2025 г., където е записано, че няма данни МПС да е преминало идентификация и не се сочи такава да не е било възможно да бъде извършена на практика. А и в Удостоверение рег. №1253-00-9561/06.06.2024 г. от началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково е посочено, че няма документални данни за отказ от регистрация на МПС и че в АИС „КАТ“ няма данни за прекратяване регистрацията на влекач“, както и че на 03.11.2016 г. в АИС „КАТ“ било извършено служебно прекратяване на регистрацията на [рег. номер] по чл. 143, ал. 10 ЗДвП (липса на платена застраховка „Гражданска отговорност“) и до момента (към датата на писмото) в АИС „КАТ“ не било извършено прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Ако действително е бил налице формиран мълчалив отказ за регистрация, няма данни такъв да е бил оспорен по съответния ред и такова оспорване да е било успешно. Макар и да е извън предмета на спора, следва да се отбележи тук, че приложимата за процесния данъчен период правната уредба не е сочила като изискване за идентификация на превозното средство номер на двигателя. В този смисъл, непонятно остава правното бездействие на жалбоподателя в насока оспорване на твърдения от него отказ за регистрация на МПС.

Недоказано остана и другото твърдение на оспорващия – че е върнал закупеното МПС на продавача „Прима Транс“ ООД. Не се представиха документи за това, нито се прояви достатъчна процесуална активност за събиране на други доказателства, чрез допустимите процесуални способи. Налице са данни за обратното, изложени в писмения отговор на „Прима Транс“ до директора на „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, в смисъл, че МПС с рег. № [рег. номер] не било върнато на дружеството. В тази насока са и показанията на свидетеля по делото К. Д. А..

Също така, не се представиха, нито беше отправено искане за събиране на доказателства до съда за твърдяното от жалбоподателя разкомплектоване на обсъжданото превозно средство. В тази насока следва да се има предвид нормата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП (предишна ал. 5 – ДВ бр. 79 от 2005 г., посл. изм. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) според която, прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектоване, или декларация по утвърден образец за съхраняването му в частен имот. В случая от страна на оспорващия не се представи писмено заявление с искане за прекратяване на регистрацията с приложени към него документи за приемане на същото за разкомплектоване. Липсват доказателства за снемане от отчет на регистрирано пътно превозно средство (съгласно редакцията на нормата до 21.01.2017 г.) по искане на жалбоподателя, респ. за прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство, на дати преди и по време на процесния данъчен период. В тази насока не се направиха искания за събиране на доказателства, вкл. от трети за съдебното производство лица. Вместо това, активността на жалбоподателя се изчерпа единствено с пространни твърдения, които от фактическа и правна страна логично се явяват необосновани и поради това не могат да бъдат кредитирани от съда. Събраната в хода на административното и съдебното производства информация е в противоречие с доводите на оспорващия за връщане на МПС на продавача и за разкомплектоване на същото.

Не се представиха и доказателства за разваляне на договора за покупко-продажба от 30.12.2008 г., по силата на който К. е придобил собствеността върху МПС с рег. № [рег. номер].

Неотносимо за законовото задължение за заплащане на данък МПС е дали фактически К. го е ползвал. Възможността той да е използвал В. Р., с рег. № [рег. номер], не е била възпрепятствана от юридическа страна с оглед на фактическото владение на автомобила от К. по силата на договора за покупко-продажба на автомобила и няма пречка да се счита, че това действително е било така, вкл. и в през процесната 2022 г.

С оглед всичко изложено, неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на съображение 2 на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства. Визираният текст от директивата се отнася за първоначална регистрация на МПС. Промените в тази регистрация, вкл. и в частта за собствеността, нямат отношение към съществуването на правото съответното превозно средство да се движи по пътищата.

Наличието на фактически и правни бездействия относно задължения за данъци субект в лицето на жалбоподателя в продължение на повече от 10 години, не следва да се оправдава с твърдения за липса на активност от страна на органите при Община Хасково. След като К. навежда доводи, че е имал интерес от прекратяване на регистрацията, е следвало същият да съсредоточи усилия в това отношение, което явно не е сторил. От друга страна, издателят на оспорения акт е съобразил фактическата обстановка по случая и адекватно на същата е приложил относимите материалноправни разпореди, обосноваващи начисляването на данък за МПС.

Всичко гореизложено обосновава крайния извод на съда, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 161 ДОПК съдебни разноски се следват в полза на ответника и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа същите възлизат на 400 лева. Този размер на разноски обаче съдът не счита за справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, с оглед въведените в съдебната практика критерии при определяне на размера на сумата за разноски като вид на спора, материален интерес, вид и количество на извършената работа (в случая подадени писмени молби и становища, и участие в четири съдебни заседания), и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Ето защо приложение следва да намери Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и възнаграждението на ответника за процесуално представителство по настоящото съдебно производство да се намали под нормативно предвидения минимум, и да се определи в размер на 300 лева.

Посочената сума, съобразно чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, се дължи от жалбоподателя на ответника в размер на 153.39 евро.

Воден от изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. К. от [населено място] срещу Акт за установяване на задължения № АУЗД7611001400-1/11.08.2022 г. по чл. 107, ал. 3 ДОПК на главен инспектор в „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково, потвърден с Решение рег. индекс 11-650-1#14 от 29.07.2024 г. на директор на дирекция „Общинска данъчна дирекция“ при Община Хасково.

ОСЪЖДА М. П. К. от [населено място], [ЕГН], да заплати на Община Хасково сумата в размер на 300.00 (триста) лева (153.39 евро), представляваща разноски по делото.

 

Решението е окончателно, на основание чл. 160, ал. 7 ДОПК.