СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди
и осемнадеС.година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОЗИНЕЛА Я.
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл.
съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 10784 по описа на съда за 2009 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК
(отм.)
С решение
от 19.05.2009 г.,
постановено по гр.д. № 12298/2006 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в, са отхвърлени
като неоснователни предявените от В.Т.Т., С.Т.Т., М.Х.С. (производството по отношение на него е
прекратено с влязло в сила определение от въззивния
съд), Х.Г.И. (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон С.И.И. и Г.Х.И.), М.Г.Т., Й.Р.А., Р.А.П., И.М.А., П.Г.Р., С.П.А.
(починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Л.А.А., М.С.М. и А.С.А.), Д.И.О., М.З.Г., Л.М.Г., Г.М.Г., И.С.Х. (починал в хода на процеса и заместен от универсалния си правоприемник
по завещание С.Р.С.), И.С.Х., К. Р.С. (починал в хода на процеса и заместен от
наследника си по закон В.К.П.), Л.Д.А., Б.Д.Н., Л.С.С.,
Л.М.Ц. (починала в хода на процеса и заместена от наследниците си по закон Т.Ю.П.
и Е.Ю.П.), В.М.С., М.Д.К., Г.С.С. (починала в хода на
процеса и заместена от наследниците си по закон С.К.Й., С.К.С., В.К.К. и С.К.Н. - починал в хода на процеса и
заместен от наследника си по закон К.С.Н.), С.К.Й., С.К.Н. (починал в хода на процеса и заместен
от наследника си по закон К.С.Н.), С.К.С., В.К.К., Е.С.К.,
К.М.К., О.В.З. (починал в хода на процеса и заместен
от наследниците си по закон В.О.З. и С.В.З.), З.В.З.,
Т.А.И., А.Д.И., К.Д.И., З.Д.И., В.Ц.В. (починала в хода на процеса и заместена
от наследницата си по закон В.Д.С.), И.Ц.В. (двамата конституирани по реда на
чл. 120, ГПК /отм./ на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ищец
Ц.В.Р.), В.Я.Й., В.И.Р., В.И.Р., М.Й.Т., Ц.Й.Т.-М., С.П.К., В.К.С., Л.К.М., П.К.М.
(починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Г.И.М., М.П.М. и В.П.М.), Д.В.Д., В.Д.Д. (починал
в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Е.Н.Д., А.В.Д., Н.В.Д.
и Д.В.Д.), В.Д.Д. (тримата конституирани по реда на
чл. 120, ГПК /отм./ на мястото на починалата в хода на процеса първоначална
ищца З.К.Д.), В.К.Ц., Ж.К.П., К.К.П., Й.В.И. и А.В.К.
(двамата конституирани по реда на чл. 120, ГПК /отм./ на мястото на починалата
в хода на процеса първоначална ищца П.М.И.) и С.С.Б. ***,
„К.И.“ АД, „Д.В.Д.“ ЕООД искове с правно основание чл. 97, ал. 1, ГПК /отм./ и
с правно основание чл. 108, ЗС за признаване на установено по отношение на
тримата ответници, че ищците са собственици по ЗСПЗЗ
и ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот: поземлен имот № 756, кад.
лист № 261 по действащия кадастрален план /помощен план/ на гр. София, местност
„Модерно предградие – Люлин – Главен център“ с площ от 10 353 кв.м., при
съседи: ул. „Фортов път“, бул. „Джавахарлал
Неру“, имот с пл. № 550 и имот пл. № 551 и за осъждане на първия ответник С.О.и
на третия ответник „Д.В.Д.“ ЕООД да им предадат владениео
на горепосочения имот.
Срещу
постановеното решение в законоустановения срок е
подадена въззивна жалба от всички ищци с изключение
на ищците В.Ц.В., И.Ц.В., Д.В.Д., В.Д.Д. и В.Д.Д., които участват във въззивното
производство като необжалвали другари. Във въззивната
жалба са развити съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че решението противоречи на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи и на Конституцията на Република България.
Въззивниците се позовават на Решение от 12.01.2006 г.
на ЕСПЧ по делото на Кехая и други срещу България във
връзка с релевираните доводи за сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което на ищците е
възстановено правото на собственост на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Развиват
се съображения в жалбата за материалната доказателстВ.сила на емлячния
регистър, която произтича от държавната удостоверителна власт. Въззивниците посочват, че от записването на имота в емлячния регистър до образуването на ТКЗС е изтекла и придобивната давност в полза на наследодателя им.
Въззиваемата страна „Д.В.Д.“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Останалите ответници по въззивната жалба не изразяват
становище.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира следното от фактическа страна:
Софийски районен съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 97, ал. 1, ГПК /отм./ - по отношение на ответника „К.И.“ АД и с
правно основание чл. 108, ЗС по отношение на ответниците
С.О.и „Д.В.Д.“ ЕООД.
С исковата молба ищците релевират твърдения, че са собственици на следния недвижим
имот: ливада, находяща се в землището на кв.
Филиповци – София, местност „Лозище“, с площ 10 дка.
Сочат, че са придобили имота по наследство от наследодателя си С. Й.Ц., починал
на 25.06.1936 г. Позовават се на решение на СРС, с което им е възстановено
правото на собственост на процесния имот по ЗСПЗЗ.
Заявяват, че са наложили възбрана на имота с обезпечителна заповед от
05.06.2001 г. Аргументират, че след налагане на възбраната ответникът С.О.учредил
на ответника „К.И.“ АД право на строеж върху процесния
имот за построяване на плувно-развлекателен комплекс, след което „К.И.“ АД
продал на ответника „Д.В.Д.“ ЕООД
плувно-развлекателния комплекс.
Ответниците С.О.и „К.И.“ АД не
взимат становище по исковата молба. Ответникът „Д.В.Д.“ ЕООД оспорва предявения срещу него иск. Възразява,
че е добросъвестен владелец на построения в имота плувно-развлекателен комплекс
и го е придобил по давност. Прави под евентуалност възражение за право на
задържане до заплащане от страна на ищците на направените в имота подобрения, в
случай, че съдът уважи иска.
От приетото като писмено доказателство по
делото удостоверение за наследници № 579 от 25.05.2006 г. се установява, че
ищците по делото са наследници по закон на С. Й.Ц., който е починал на
25.06.1936 г.
Видно от удостоверение за наследници №
000241 от 12.02.2007 г. първоначалната ищца З.К.Д. е починала на 28.12.2006 г.
- в хода на процеса, и нейните наследници по закон са конституираните по делото
по реда на чл. 120 ГПК /отм./ Д.В.Д., В.Д.Д. и В.Д.Д., който видно от удостоверение за наследници № ГР-14-4054/1/ от 05.12.2014 г. е
починал в хода на процеса - на 24.11.2014 г. и негови
наследници по закон са Е.Н.Д., А.В.Д., Н.В.Д. и Д.В.Д., които са конституирани по делото по реда на чл. 120 ГПК
/отм./.
Видно от удостоверение за наследници № 000451
от 12.03.2007 г. първоначалната ищца П.М.И.е починала на 21.02.2007 г. - в хода
на процеса, и нейните наследници по закон са конституираните по делото по реда
на чл. 120 ГПК /отм./ Й.В.И. и А.В.К..
Видно от удостоверение за наследници № 0001589
от 11.08.2008 г. първоначалният ищец Ц.В.Р. е починал на 21.07.2008 г. - в хода
на процеса, и неговите наследници по закон са конституираните по делото по реда
на чл. 120 ГПК /отм./ И.Ц.В. и В.Ц.В., която видно от удостоверение за наследници № 3580 от 15.10.2012 г.
е починала в хода на процеса - на 26.09.2012 г. и нейна наследница по закон е В.Д.С.,
която е конституирана по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./.
Видно от удостоверение за наследници № 000286 от
20.10.2011 г. първоначалният ищец К. Р.С. е починал в хода на процеса на 14.10.2011 г. и негов наследник
по закон е В.К.П., която е конституирана по делото по реда на чл. 120 ГПК
/отм./.
Видно от удостоверение за наследници № 221 от 09.11.2012
г. първоначалният ищец О.В.З. е починал в хода на процеса на 09.12.2010 г. и
негови наследници по закон са В.О.З. и С.В.З., които са конституирани по делото
по реда на чл. 120 ГПК /отм./.
Видно от удостоверение за наследници № УН-233 от
19.02.2013 г. първоначалният ищец Х.Г.И. е починал в хода на процеса на
14.02.2013 г. и негови наследници по закон са С.И.И.
и Г.Х.И., които са конституирани по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./.
Видно от удостоверение за наследници № 996 от
10.12.2012 г. първоначалният ищец П.К.М. е починал в хода на процеса на 23.11.2012
г. и негови наследници по закон са Г.И.М., М.П.М. и В.П.М.,
които са конституирани по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./.
Видно от удостоверение за наследници № РЛН16-УГ01-4426
от 18.03.2016 г. първоначалната ищца Г.С.С. е починала
в хода на процеса на 11.03.2016 г. и нейни наследници по закон са конституираните
по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./ С.К.Й., С.К.С., В.К.К.
и С.К.Н., който видно от
удостоверение за наследници № РЛН18-УГ01-3513 от 23.02.2018 г. е починал в хода
на процеса - на 17.12.2017 г. и негов наследник по закон е К.С.Н., който е
конституиран по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./.
Видно от удостоверение за наследници № РЛН16-УГ01-10000
от 04.07.2016 г. първоначалният ищец С.П.А. е починал в хода на процеса на
28.06.2016 г. и негови наследници по закон са Л.А.А.,
М.С.М. и А.С.А., които са конституирани по делото по реда на чл. 120 ГПК
/отм./.
Видно от удостоверение за наследници № РБН17-ГР94-981
от 27.04.2017 г. първоначалната ищца Л.М.Ц. е починала в хода на процеса на
19.04.2017 г. и нейни наследници по закон са Т.Ю.П. и Е.Ю.П., които са
конституирани по делото по реда на чл. 120 ГПК /отм./.
Видно от удостоверение за наследници №
004249 от 08.12.2011 г. първоначалният ищец И.С.Х. е починал в хода на процеса
на 02.10.2011 г. От нотариално завещание № 2, том I, рег. № 3991, дело 6 от 2011 г. се установява, че заветник
по универсално завещание на И.С.Х. е С.Р.С.. Съищцата
И.Х. възразява, че съгласно чл. 9а от ЗН завещанието няма действие по отношение
на възстановените селскостопанските земи. Наследственото правоприемство
на наследството на И.С.Х. не попада в хипотезата на чл. 9а от ЗН, тъй като
съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк.
гр. д. № 1/1998 г., ОСГК "последващ съпруг"
по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който
е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или
включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. В случая И.С.Х. не е сключил брак с наследодателя-собственик след
одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС, тъй като
наследодателят-собственик е С. Й.Ц.. Следователно И.С.К. не е последващ съпруг по смисъла на чл. 9а от ЗН, поради което
неговият правоприемник - заветникът по универсално
завещание С.Р.С. следва да го замести в настоящия съдебен процес, като съищец по делото.
От представения по делото като писмено
доказателство договор от 11.06.2001 г., сключен между Столична община, в
качеството на собственик и „Х.Е.П.“ ООД в качеството на суперфициар,
се установява, че С.О.е учредила на „Х.Е.П.“ ООД безсрочно възмездно право на
строеж за изграждане на плувно-развлекателен комплекс върху терен от 6000
кв.м., в парцел II, кв. 10, местност
„Люлин-център“, срещу заплащане на цена от 355 000 лв. в договора изрично
е посочено, че имотът е частна общинска собственост, като е актуван с акт за
общинска собственост № 5308/02.12.1999 г. видно е от направеното отбелязване,
че договорът е бил вписан на 11.06.2001 г. Датата на вписване на договора се
установява и от представеното по делото удостоверение № 706/28.03.2003 г. от
Служба по вписванията при Софийски районен съд.
Видно от решение от 24.01.2002 г. на СГС,
фирмено отделение била вписана промяна в наименованието на дружеството „Х.Е.П.“
ООД на „С.И.****“ ООД. Видно от решение от 22.05.2002 г. на СГС, фирмено
отделение била вписана нова промяна в наименованието на същото дружество на
„Плувно-развлекателен комплекс-Люлин“ ООД. От представените по делото решения
на СГС, фирмено отделение е установява, че първоначалното дружество дружеството
„Х.Е.П.“ ООД многократно е променяло наименованието си и се е вляло в „К.И.“ АД
– ответник по настоящото дело - при условията на универсално правоприемство.
От
приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № 46, том II, рег. № 1363, дело № 224/2003 г. на нотариус В.Ч., се
установява, че на 01.04.2003 г. „Плувно-развлекателен комплекс-Люлин“ ЕООД
продало на ответника „Д.В.Д.“ ЕООД следния имот в незавършен вид: плувно-развлекателен
комплекс, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин‘, ул. „******, изграден върху терен от 6000 кв.м.,
парцел II, кв. 10, местност „Люлин-център“ и включващ следните съоръжения: водни
площи, зелени площи, алеи, сграда за съблекални, санитарни помещения и две
заведения за хранене, за цената от 300 000 лв.
Видно от представеното по делото решение
от 10.05.2002 г., постановено по гр.д. № 1345/1993 г. по описа на СРС, 29
състав, с него е отменено на основание чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ Протоколко
решение № 70 от 24.03.1993 г. на Поземлена комисия – Люлин и на наследниците на
С. Й.Ц.било прогласено правото на възстановяване на правото на собственост
върху следния недвижим имот: ливада с площ 10 дка, находяща
се в землището на кв. „Филиповци-София“, местност „Лозище“,
която ливада по настоящем попада в строителните
граници на гр. София, ж.к. „Люлин – Главен център – Модерно предградие“ и по
изготвения комбиниран план се индивидуализира като имот с пл. № 756 и площ
от 10 353 лв.м.
По делото е приета като писмено
доказателство обезпечителна заповед, издадена по гр.д. № 1345/1993 г. по описа
на СРС, 29 състав, с която е допуснато обезпечение на предявената жалба по реда
на чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ от Ц.М.С., чрез налагане на възбрана върху следния
недвижим имот: нива, находяща се в строителните
граници на гр. София, кв. „Люлин“ – градски център при съседи: фортов път, обелски път, Н.И. П.
и наследниците на С.Н.имоти пл. № 553, 551, 554 от кадастрален лист № 261 по
плана на „Модерно предградие“, кв. „Обеля III част“. Видно от отбелязването върху обезпечителната заповед и от
удостоверени № 7072 от 25.04.2008 г. на Службата по вписвания към Агенцията по
вписванията възбраната е вписана на 12.07.2001 г.
От приетото по делото извлечение от емлячния регистър на с. Филиповци се установява, че на
името на С. Й.Ц.е записана ливада с площ от 10 дка в местността „Лозище“.
От служебна бележка на ОСЗГ-Овча Купел се
установява, че при изработване на помощен план на територията на „Люлин-център“
са използвани анкети, налични данни от стар кадастър и ортофотопланове.
Видно от представеното по делото
Удостоверение № 14315 от 28.03.2008 г., издадено от Службата по вписвания, по
партидата на „Д.В.Д.“ ЕООД и „Плувно-развлекателен комплекс – Люлин“ ЕООД за
периода от 01.04.2003 г. до 01.04.2008 г. по наличната документация, се оказаха
следните вписвания: продажба на недвижим имот с нотариален акт от 01.04.2003 г.
и учредяване на договорна ипотека с нотариален акт от 01.04.2003 г. От приетото
като писмено доказателство Удостоверение № 739/02.04.2003 г. на Служба по
вписванията при Софийски районен съд се установява, че за имота
плувно-развлекателен комплекс, ж.к. „Люлин“, ул. „******, в УПИ – парцел II, квартал 10, местност ж.к. „Люлин-център“ за периода
до 27.03.2003 г. не се оказаха вписвания, отбелязвания и тежести.
От приетото по делото пред СРС заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че имотът, описан в договор от 11.06.2001 г.,
с който С.О.е учредила право на строеж, и имотът, визиран в нотариален акт №
46, том II, рег. № 1363, дело № 224/2003 г. и по-късно заснет с пл. № 1147 в
УПИ II – за парк, атракционен
обект, спорт и КОО в кв. 10 по РП а София, м.ж.к. „Люлин – център“ е идентичен
с част от имот пл. № 756 по помощен план, изработен от фирма „Т.“ ООД, за който
имот правото на собственост е възстановено с решение от 10.05.2002 г.,
постановено по гр.д. № 1345/1993 г. по описа на СРС, 29 състав.
Отделено е като безспорно по делото
обстоятелството, че „Д.В.Д.“ ЕООД упражнява фактическа власт върху процесния имот.
От приетото по делото пред СГС заключение
на тройна съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно
и обективно дадено, се установява, че имот с идентификатор 68134.4360.687 с
площ по актуална кадастрална карта от 8313 кв.м. е идентичен с част от имот пл.
№ 756, вписан в кадастрален лист № 261 по одобрения помощен план от 2000 г.,
както и че имот с идентификатор 68134.4360.690 с площ по актуална кадастрална
карта от 264 кв.м. е идентичен с част от имот пл. № 756, вписан в кадастрален
лист № 261 по одобрения помощен план от 2000 г. вещите лица са изготвили
комбинирана скица, показваща техните констатации, от която е видно, че
застъпването между ПИ 68134.4360.687 и оградения терен на басейна е графично
около 7990 кв.м. С допълнителната тройна техническа експертиза, която съдът
кредити като обективно и компетентно дадена, се установява, че басейнът реално
ползван от ответното дружество „Д.В.Д.“ ЕООД е отразен на комбинираната скица и
е с площ от 6990 кв.м., като тази площ е оградена с бетонов цокъл и пана.
Вещите лица дават заключение, че процесните имоти не
са нанесени в кадастралния план, както и
че към момента на учредяване на правото на строеж, процесните
имоти не са съществували в действащия кадастрален и регулационен план.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза и допълнителната съдебно-техническа експертиза, приети от СРС, които
съдът кредитира като компетентни и обективно дадени, се установява, че
стойността на извършените строително монтажни работи в процесния
имот от ответника „Д.В.Д.“ ЕООД възлиза на 1 911 307 лв. без ДДС и на
2 293 568 лв. с ДДС, както и че увеличената стойност на обекта в
следствие на извършените от „Д.В.Д.“ ЕООД подобрения възлиза на
4 641 847 лв.
По делото пред СРС са разпитани
свидетелите О.Н. и Г. Л.. Съдът кредитира техните показания като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. От свидетелските показания се установява, че при
покупката на процесния плувно-развлекателен комплекс
от „Д.В.Д.“ ЕООД през 2003 г. комплексът е бил в груб строеж и „Д.В.Д.“ ЕООД е
направил основен ремонт на съблекалните, заведенията и тоалетната, излял е
бетон около басейните и е поставил изкуствена трева, направил е дървена сцена и
навес за фитнес уредите, направил е основен ремонт на оградата, направил е
пясъчно волейболно игрище, като първо е излял бетон, и основен ремонт на
покривите на всички сгради, като и вътре е налепил плочки по пода и част от
стените. На двете заведения е направил гипсокартонен
таван, измазал е тоалетните, монтирал е мивки и тоалетни чинии. Направил е
градинка с шадраван, насадил е цветя и храсти на входа. През 2006-2007 г.
изкуствената трева е подменена с нова. Направен е фонтан. Направена е замазка
на басейните и термоизолация. Свидетелите дават показания, че ремонтът е
извършен от „Д.В.Д.“ ЕООД, който е наемал други фирми за изълнението
му и че комплексът е започнал да функционира през лятото на 2015 г.
При така установените факти, съдът прави
следните изводи от правна страна:
За да е основателен искът по чл. 108 ЗС
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е
собственик на вещта и че вещта се владее или държи от ответника. За да е
основателен искът по чл. 97 ГПК (отм.) ищците следва при условията на пълно и
главно доказване да установят, че са собственици на процесния
имот.
По отношение на първата изискуема
предпоставка за основателност на предявените искове ищците претендират, че са
възстановени собственици като наследници на С. Й.Ц. на процесния
имот по силата на влязло в сила съдебно решение, постановено в производство по
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.
Районните съдилища постановяват решение по
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по жалба на претендиращите лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ
срещу отказ на съответната Поземлена комисия да възстанови собствеността по
реда на ЗСПЗЗ. С уважаване на жалбата и постановено позитивно решение по чл.
14, ал. 3 ЗСПЗЗ за признаване и възстановяване на правото на собственост на
бившата земеделска земя, каквото решение е постановено по жалбата на ищците,
вещно-правният ефект на реституцията не настъпва, тъй като конститутивно
действие /т.е. вещно-правен ефект/ има само решението на органа на земеделска
реституция – Поземлена комисия до 2003 г., Общинска служба по земеделие след
2003 г. Субективните предели на силата на пресъдено
нещо на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ имат обвързваща сила само по отношение
на страните- т. е. жалбоподателя - претендиращ възстановяване на собствеността
и съответния административен орган на земеделската реституция, но не и по
отношение на третите лица с противопоставими
материални права - на собственост или ограничено вещно право. В производството
по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ районният съд действа не като правораздавателен орган, а
като такъв на съдебна администрация, който встъпва в правата на органа по
земеделска реституция, поради което и решенията по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ нямат конститутивно действие. В този смисъл е Решение № 250 от
08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 год. на ВКС по чл. 290 ГПК.
Съгласно чл. 18ж ППЗСПЗЗ / в действащата
редакция към 1999 г. / Поземлената
комисия постановява решение за възстановяване правото на собственост в
съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът
и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседи, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях, като към решението се
прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти
в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината,
поради което и влязлото в сила решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ, придружено със
скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ. Моментът на проявление на конститутивното
действие на административния акт - решение на Поземлената комисия по чл. 18ж,
ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване
на собствеността на земеделските имот.
В Решение № 142 от 05.08.2011 г. по гр. д. № 151/2010 г. Върховният
касационен съд също постановява, че решението на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ би
могло да породи правно действие само ако след постановяването му има
произнасяне на органа на земеделска реституция, с което възстановените части са
индивидуализирани със скица.
Ищците по настоящото дело не твърдят и не
представят доказателства за последващо решение на
органа на земеделска реституция след отмяна с влязло в сила съдебно решение на
протоколното решение на Поземлената комисия, с което е отказано признаване правото
на възстановяване на ищците. С оглед на изложеното, Софийски градски съд приема,
че ищците не са се легитимирали като собственици на спорния имот, защото не е завършен
фактическият състав на реституцията по чл. 14 ЗСПЗЗ.
Поради изложените съображения, предявеният
иск е неоснователен и Софисйски градски съд счита, че
следва да остави в сила първоинстанционното решение,
поради идентичност на крайния извод на въззивния съд
с този на СРС, макар и поради различни мотиви.
По
разноските.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, право на разноски по делото има въззиваемата
страна. Ответното дружество „Д.В.Д.“ ЕООД своевременно е заявило претенция за
разноски и такИ.следва да му се присъдят в размер на 600
лв. за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение от
19.05.2009 г., постановено по гр.д. № 12298/2006 г. по описа на СРС, ГО, 26
състав.
ОСЪЖДА В.Т.Т., ЕГН **********, С.Т.Т., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН **********
и Г.Х.И., ЕГН ********** /двамата конституирани на мястото на починалия ищец Х.Г.И./,
М.Г.Т., ЕГН **********, Й.Р.А., ЕГН **********, Р.А.П., ЕГН **********, И.М.А.,
ЕГН **********, П.Г.Р., ЕГН **********, Л.А.А., ЕГН **********,
М.С.М., ЕГН ********** и А.С.А., ЕГН ********** /трите конституирани на мястото
на починалия ищец С.П.А./, Д.И.О., ЕГН **********, М.З.Г., ЕГН **********, Л.М.Г.,
ЕГН **********, Г.М.Г., ЕГН **********, С.Р.С., ЕГН ********** /конституирана
на мястото на починалия ищец И.С.Х./, И. С.Х., ЕГН **********, В.К.П., ЕГН **********
/конституирана на мястото на починалия ищец К. Р.С./, Л.Д.А., ЕГН **********, Б.Д.Н.,
ЕГН **********, Л.С.С., ЕГН **********, Т.Ю.П., ЕГН **********
и Е.Ю.П., ЕГН ********** /двете конституирани на мястото на починалата ищца Л.М.Ц./,
В.М.С., ЕГН **********, М.Д.К., ЕГН **********, К.С.Н., ЕГН **********
/конституиран на мястото на починалия първоначален ищец С.К.Н., който е
конституиран и на мястото на починалата първоначална ищца Г.С.С./, С. К.Й., ЕГН **********, С.К.С., ЕГН **********, В. К.К., ЕГН **********, /тримата първоначални ищци и
конституирани като наследници на починалата ищца Г.С.С./, Е.С.К., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН **********,
В.О.З., ЕГН ********** и С.В.З., ЕГН ********** /двамата конституирани на
мястото на починалия ищец О.В.З./, З.В.З., ЕГН **********,
Т.А.И., ЕГН **********, А.Д.И., ЕГН **********, К.Д.И., ЕГН **********, З.Д.И.,
ЕГН **********, В.Я.Й., ЕГН **********, В.И.Р., ЕГН **********, В.И.Р., ЕГН **********,
М.Й.Т., ЕГН **********, Ц.Й.Т.-М., ЕГН **********, С.П.К., ЕГН **********, В.К.С.,
ЕГН **********, Л.К.М., ЕГН **********, Г.И.М., ЕГН **********, М.П.М., ЕГН **********
и В.П.М., ЕГН ********** /тримата конституирани на мястото на починалия ищец П.К.М./,
Д.В.Д., ЕГН **********, В.К.Ц., ЕГН **********, Ж.К.П., ЕГН **********, К.К.П., ЕГН **********, Й.В.И., ЕГН ********** и А.В.К., ЕГН **********
/двамата конституирани на мястото на починалата в хода на процеса първоначална
ищца П.М.И./ и С.С.Б., ЕГН ********** да заплатят на „Д.В.Д.“ ЕООД, ЕИК **********
сумата в размер на 600 лв., представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
по правилата на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.