№ 304
гр. Казанлък, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510201049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по въззивна жалба от Ц. С. П. с ЕГН **********, против
Електронен фиш, Серия К №4915654 на ОДМВР – Стара Загора, с който на
жалбоподателката за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева.
В жалбата се твърди, че оспореният ЕФ е с изтекъл давностен срок и
се моли, същият да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща
представител. В писмено становище юрк.Светла Русева излага доводи за
неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на ЕФ. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за претендираното
адвокатско възнаграждение в случай, че такова се претендира.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и
пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – електронен фиш,
подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
1
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалвания Електронен фиш, Серия К №4915654 на ОДМВР – Стара
Загора на жалбоподателката П., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за това, че
на 03.06.2021г. в 17:46 часа в обл.Стара Загора, общ.Мъглиж, на път I-5 км.
213+400, разклон с. Ягода, управлявала в посока гр.Казанлък МПС *** * **
*****, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер ** **** ** със
скорост от 89 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В 26,
като нарушението е установено и заснето с ATCC TFR1 - M №657, при което
превишаването на разрешената скорост е със 29 км/ч, като е отчетен - 3 км/ч
толеранс.
Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва
да бъде прекратено. На второ място законодателят е предвидил, че след
изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната
отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася
и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в
ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите, свързани с
изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и
относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират
разпоредбите на чл.80 и сл. на Наказателния кодекс. В частност в процесния
случай следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от
НК. Следва да се посочи и, че с Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните
нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от
време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния
мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен
на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били
поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на
деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например
престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в
двете и разновидности - т. нар. преследвателна давност, т. е. давност,
погасяваща възможността за реализиране на административнонаказателно
преследване, след изтичането на която се погасява възможността на
компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на
наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената
административна санкция, намират приложение и в
2
административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН.
Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението или нарушението - чл.80, ал.3 от НК, и тече до
реализиране на съответната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се
прилагат и в административнонаказателното производство.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност - чл.81, ал.2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното и съответно
административнонаказателното преследване, независимо от спирането и
прекъсването на обикновената давност- чл.81, ал.3 от НК. В чл.34 от ЗАНН са
изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената
погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени
са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия
тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за
издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват
необходимите действия на държавата по реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца. След издаването на
НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като
предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи
на обжалване като наказателно постановление и може да влезе в сила, след
което му се придава значението на влязло в сила наказателно постановление,
то спрямо него се прилагат разпоредбите, касаещи наказателните
постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в
ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва
субсидиарно да се приложи чл.80, ал.1, т.5 от НК и да се приеме, че за
връчване на електронния фиш тече обикновена давност в размер на 3 години.
В случая не може да намери приложение двугодишният срок по чл.82 от
ЗАНН, доколкото приложението му би довело до смесване между двата
основни вида давност - преследвателна и изпълнителна. Преследвателната
давност тече от извършване на нарушението до реализиране на отговорността
на дееца с влязъл в сила акт. Изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН
започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на
дееца е ангажирана. Следователно, за да е приложим срокът по чл.82 от
ЗАНН, НП/ЕФ следва да е влязло в сила. Предпоставка за влизане в сила на
НП е надлежното му връчване. Преди връчването и съответно влизане в сила
не тече изпълнителната давност по чл.82 от ЗАНН, а общата преследвателна
давност по НК.
С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата
норма на чл.11 от ЗАНН за връчването на НП/ЕФ следва да тече обикновена
тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК и абсолютна погасителна
давност в размер на 4 години и половина на основание чл.81, ал.3 от НК.
В процесния случай ЕФ е издаден на 03.06.2021г., от която дата е
започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК
за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 18.07.2025г., като няма доказателства
3
давността да е спирана или прекъсвана. По делото с писмо с вх.
№13464/21.08.2025г. от ОДМВР- Стара Загора, съгласно определение на съда
е изпратено заверено копие на административнонаказателната преписка в
цялост. От данните в Справка АИС АНД /на л.8/ е видно, че обжалваният
електронен фиш е съставен на 09.06.2021г. и връчен на 18.07.2025г. От
Справка АИС АНД история за прекъсванията на давностния период /на л.9/, се
твърди, че на 10.03.2022г. е налична обратна разписка от пощенски оператор, а
на 22.06.2023г. е отбелязана ДЗ, че лицето е търсено на адрес. Цитираните -
обратна разписка от пощенски оператор и Докладна записка, обаче не са
приложени в изпратената от АНО преписка в цялост, за да бъдат коментирани
относно извършените от него действия по търсене и събиране на информация
за жалбоподателя, с оглед връчване на процесния ЕФ, и дали те са прекъснали
давността. В случая съдът счита, че липсват доказателства за наличие на
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност. Не са
ангажирани никакви доказателства от въззиваемата страна в тази насока.
Следователно процесното нарушение е извършено, установено и
санкционирано с издаването на ЕФ на 03.06.2021г. и от този момент е
започнала да тече обикновената 3-годишна давност за
административнонаказателно преследване по чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с
чл.11 от ЗАНН. Този срок е изтекъл на 03.06.2024г., тъй като по делото не се
доказва дотогава давността да е прекъсвана или спирана. В тази връзка
относно направеното отбелязване в справката от АИС АНД на лист 9 от
делото за прекъсване на давността на дата 10.03.2022г. и 22.06.2023г., тъй като
липсват каквито и да било доказателства за вписаните основания или за
някакво конкретно събитие, което да има за резултат прекъсване на давността,
а и в хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства за
изследването на този спорен въпрос, мотивира съда да приеме, че
отбелязването в справката от АИС АНД на лист 9 от делото е направено въз
основа на неизвестни обстоятелства. Същевременно то е извършено служебно
от органите на МВР и с него се твърди изгодно за наказващата администрация
обстоятелство, но без съществуването на каквито и да е доказателства. Поради
това отбелязването в АИС АНД няма обвързваща и задължаваща съда сила.
От събраните по делото доказателства не се установява реално да е настъпило
събитие, което да прекъсне давността за административнонаказателно
преследване на нарушителката. До приключване на съдебното следствие не са
ангажирани доказателства за предприети и осъществени действия по връчване
на електронния фиш, които да са годни да прекъснат обикновената
преследвателна давност.
При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на
03.06.2024г., т. е. преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което
възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването
на ЕФ. Поради продължилото повече от 3 години бездействие да се
предприемат постъпки за връчването на процесния електронен фиш на
жалбоподателката, то към момента, когато той най-сетне е бил връчен, както и
към последващите действия по подаване на жалбата и образуване на
съдебното производство вече е бил настъпил срокът на давността,
изключваща възможността за административнонаказателно преследване на
4
дееца.
Така установеното обстоятелство се явява основание за отмяна на
обжалвания електронен фиш поради настъпила процесуална пречка за
реализиране на отговорността на жалбоподателката към настоящия момент.
Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране или
прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се приложи,
респ. безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна давност,
която би имала значение в случай, че обикновената давност е спирана или
прекъсвана.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а
атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, тъй като
административнонаказателната отговорност е погасена поради изтекла
погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Съдът намира, че действително
от извършването на твърдяното нарушение до връчването на електронния
фиш на жалбоподателя е изтекъл тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
На следващо място обаче, съдът намира, че са налице основания не
просто за отмяна на ЕФ, а и за прекратяване на
административнонаказателното производство по обжалвания акт. Според
чл.24, ал.1, т.3 от НПК, който е приложим и към
административнонаказателното производство на основание чл.83ж от ЗАНН,
не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато
наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в
закона давност. Според чл.334, т.4 от НПК въззивният съд може да отмени
присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл.24,
ал.1, т.2 – 8а и 10 и ал.5 от НПК. Следователно електронният фиш следва да
бъде отменен, а производството – прекратено.
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателката има право на присъждане на съдебни разноски -
възнаграждение, заплатено за един адвокат, но тъй като същата се
представлява сама в производството, такива не й се следват.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.334, т.4, във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, Районен съд – Казанлък
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К №4915654 на ОДМВР – Стара
Загора, с който на Ц. С. П. с ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.2, във
вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи –
5
Стара Загора с издаването на Електронен фиш, Серия К №4915654 срещу Ц.
С. П. с ЕГН **********, с адрес : гр.Пловдив, бул.България“ №138, ет.5, ап.10,
поради изтичане на давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6