Решение по адм. дело №232/2023 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и е образувано по жалба на „Балкан фреш плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.2, офис 6, представлявано от управителя И. И. И., против Решение № 282/22 от 11.09.2023г., с което е потвърден Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., както и срещу самия Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г.

Оспорващото дружество обжалва изцяло решението и ревизионния акт, с който се отказва възстановяване на ДДС в размер [рег. номер],57 лева за данъчен период м.11.2021г., като твърди, че същите са незаконосъобразни и необосновани. Заявява, че при правилно установена фактическа обстановка органът по приходи е извел неправилни правни изводи, пряко противоречащи на императивни материално – правни разпоредби от приложимия закон, в резултат на което на дружеството са начислени за внасяне суми за ДДС. Изразява несъгласие с извода на ревизиращия екип, че дружеството не е извършило вътреобщностни доставки по посочените в РА фактури. Твърди, че доставките са извършени изцяло, за което има превозни документи – товарителници, в които получателят на стоката е декларирал, че тя е доставена. Въз основа на изложените в жалбата аргументи отправя искане за отмяна на ревизионния акт.

С уточняваща молба рег. № ДА-01-2359/31.10.2023г. оспорващото дружество конкретизира предмета на оспорване, като заявява, че се обжалва Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г.

В жалбата е обективирано искане за отмяна на РА, потвърден с решение, постановено при обжалване по административен ред, поради неговата нищожност, следствие на липса на компетентност на издателя и липса на валидни подписи на заповедта на възлагане на ревизия и на самия РА. Твърди се и незаконосъобразност, изразяваща се в допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, в реда и сроковете за извършването ѝ, липса на разпоредителна част на РА и мотиви, както и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Относно допълнително начислените данъчни задължения, ревизираното лице/РЛ/ твърди, че обстоятелството, че не е доказана липса на доставка не съответства на анализа на представените доказателства- международни товарителници и фактури и не е основание да му бъде отказано прилагане на освобождаването от ДДС за вътреобщностна доставка/ВОД/. Сочи, че описаните в РА доставки до друга държава– членка на ЕС са реално извършени, за което има издадени и превозни документи, както и приемо-предавателни протоколи. В съдебно заседание за оспорващото дружество се явява лично управителят, както и процесуални представители, надлежно упълномощени, които поддържат подадената жалба, като допълват същата с твърдения за нищожност на РА, РД и заповедта за възлагане на ревизия. Молят ревизионният акт да бъде отменен. Представят се допълнително писмени бележки и се претендира присъждане на разноските по делото, съобразно списък.

Ответната страна- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, чрез процесуалните си представители- юрисконсулти Е. и Г. оспорва жалбата, като се аргументира становище за законосъобразност на РА и се моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], на осн. чл.119 ал.2 от ДОПК от Началник на сектор, възложил ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], ръководител на ревизията, с който се определя задължение за данък по ЗДДС в размер [рег. номер],57 лева за данъчен период м.11.2021г., потвърден изцяло с Решение № 282/22 от 11.09.2023г.

Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 03.10.2023 г., при връчено Решение на 18.09.2023 г., доколкото 14-тия ден е 02.10.2023 г. неприсъствен ден, неделя, поради което депозирането на следващият първи работен ден – 03.10.2023 г. се приема за извършено в срок.

Оспорването е извършено от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил изцяло. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03002721007361-020-001 / 22.12.2021 г., изменена с последваща ЗИЗВР№ Р-03002721007361-020-002 / 25.02.2022 г. Обхватът на ревизията е данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г., като производството е било спряно със Заповед № Р-03002721007361-023-001 /29.03.2022 г. поради открити административни процедури за обмен на информация между компетентните органи на Република България, Германия, Чехия и Италия, и възобновено със Заповед № Р-03002721007361-143-001 / 30.09.2022 г., издадена на основание чл.112, чл.113 и чл.114 от ДОПК, със срок за завършване на ревизията, съобразно последната заповед- 03.10.2022г. Възложената ревизия на „Балкан Фреш Плюс“ООД била с обхват ДДС по ЗДДС за данъчен период от 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002721007361-092-001 / 18.10.2022 г., връчен по електронен път на ревизираното дружество на 19.10.2022г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е постъпило възражение № Р-03002721007361-ВЗР-001-И /02.11.2022 г., което било разгледано от ревизиращия екип.

Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., по реда на чл.119 ал.2 от ДОПК, с който били установени задължения на РЛ в резултат на непризнати вътреобщностни доставки, като бил начислен дължим ДДС в размер [рег. номер],57 лева за данъчен период м.11.2021г.

РА бил обжалван пред Директора на дирекция „ОДОП“- [населено място] с жалба вх.№ 47919-2/01.12.2022 г., като от РЛ били изложени твърдения за незаконосъобразност на РА, поради противоречие с материално-правните разпоредби и необоснованост. Ревизираното лице посочило, че са налице всички доказателства за декларираните от дружеството вътреобщностни доставки и наличието на подозрения несвързани с РЛ не могат да доведат до извода, че осъществена от него доставка не е ВОД. По жалбата било постановено Решение № 282/11.09.2023г., с което Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна потвърдил изцяло РА. Срещу РА е подадена жалба, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

За извършената ревизия на „Балкан фреш плюс" ООД е издаден ревизионен доклад, връчен по електронен път на задълженото лице на 19.10.2022 г. /л. 1315-1334, т. IV/. Срещу РД е подадено е възражение /л. 188, т. I/, което е обсъдено от ревизиращите и е прието за неоснователно. Ревизионното производство е приключило с издаване на обжалвания РА № № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., /л. 189-201, т. I/ по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, с който на жалбоподателя е начислен допълнително ДДС по ЗДДС в размер [рег. номер],57 лв.

В хода на ревизионното производство на дружеството е извършена проверка за възстановяване на ДДС по реда на чл.92, ал.З от ЗДДС по СД за ДДС за д. п. м. 11/2021 г. С АПВ по чл. 92, ал. 11 от ЗДДС с № Р-03002721007361-004-001/28.03.2022 г. подлежащия за възстановяване ДДС в размер на 906,86 лв. е прихванат по реда на ДОПК за невнесени публични задължения.

Видно от приобщените по делото доказателства, включително допълнително изискани трудови договори и заповеди за преназначаване, Заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма и съдържание. Не се установяват твърдените в жалбата нарушения на предвидените срокове на ревизията, понеже същите са били продължавани по реда на чл.114 ал.2 от ДОПК със заповеди за удължаване на срока от органа, възложил ревизията. Заповед за спиране на производството по извършване на ревизия Заповед № Р-03002721007361-023-001 /29.03.2022 г. не е била обжалвана от РЛ в законовия срок. Спазен е бил срокът на спирането на производството във връзка с висящо производство по обмен на информация с друга държава, който не може да е по-дълъг от 8 месеца.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в открито съдебно заседание, проведено на 17.01.2024 г., а и от изслушаното заключение по съдебна компютърно-техническа експертиза на 17.04.2024г., съдът констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за [жк], отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Решението, с което РА е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр.§2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. В тази връзка твърденията на жалбоподателя за липса на разпоредителна част в РА са неоснователни. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени в тяхната цялост на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало. Не се установиха посочените в жалбата основания за нищожност на РА.

От фактическа страна и по отношение на материално-правната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

Между страните не се спори и видно от доказателствата, приобщени по делото, през ревизирания период, основната дейност на „Балкан Фреш Плюс“ООД е търговия на едро, покупка на стоки с цел препродажба, маркетинг, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и др. и за целта дружеството разполага с наети складове, находящи се в [населено място] и [населено място], област Варна. РЛ е регистрирано по ЗДДС, считано от 18.06.2009г. По отношение на дружеството са били проведени пет други ревизионни производства, като на съда е служебно известно, че за две от тях е налице произнасяне от всички съдебни инстанции, а към момента са висящи две съдебни производства пред ШАдмС.

По приложението на ЗДДС от фактическа страна:

На основание чл.82 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗДДС, данъчните органи начислили ДДС за направени от РЛ облагаеми доставки с предмет- платове данъчен период месец 11/2021 г., за който били съставени съответните фактури и товарителници:

invoice /Фактура №	дата	VIN номер	Клиент	Предме т на доставк а	ДО	ДД С	Транспортен документ/ЧМР
**********	25.11.202 1	CZ06851401	Intex intertrade [интернет адрес]	платове	91651,05	0	16.12.2021 34EPU912/34LA 4667
**********	25.11.202 1	CZ06851401	Intex intertrade [интернет адрес]	платове	68130,26	0	22.12.201 27P5897/27Z839 8
**********	25.11.202 1	CZ06851401	Intex intertrade [интернет адрес]	платове	80451,5	0	08.12.2021 33AHR970/33AE H994
**********	25.11.202 1	CZ06851401	Intex intertrade [интернет адрес]	платове	81140,44	0	09.12.2021 33AEH744/33NM L53
**********	12.11.202 1	CZ06851401	Intex intertrade [интернет адрес]	Платове	90201,68	0	12.11.2021 34DTL016/34DF U543

**********	30.11.202 1	DE814315955	Brand New produkts e K Tekin	платове	84210,11	0	03.12.2021 34BE6015/41VD 346
**********	30.11.202 1	DE814315955	Brand New produkts e K Tekin	Платове	86710,89	0	01.12.2021 27BBR02/27FM8 45
**********	30.11.202 1	DE814315955	Brand New produkts e K Tekin	платове	84359,94	0	03.12.2021 33CBY56/33CPN 84
**********	05.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	90159,06	0	09.11.2021 33ACL172/33AC L617 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	10.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	91118,68	0	10.11.2021 33TY393/33EIK2 9 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	17.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	90154,27	0	20.11.2021 27KM268/27LG0 39 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	04.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	Платове	86246,34	0	09.11.2021 34BE6015/41VD 346 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	17.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	97588,86	0	18.11.2021 34BE6015/41VD 346 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	10.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	90490,76	0	10.11.2021 34DKN189/16HK 899 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	17.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	90725,28	0	18.11.2021 34DKN189/16HK 899 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	17.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	102351,43	0	23.11.2021 33ACA329/33AE C264 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	05.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	85713,87	0	09.11.2021 01BRV75/33NKY 48 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	05.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	88320,14	0	10.11.2021 41YE264/34FJ05 35 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	04.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	Платове	84612,99	0	09.11.2021 33CET51/33DRT 88 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	04.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	86571,02	0	08.11.2021 33CBY56/33CPN 84 KAAN GLOBAL LOGISTIK
**********	04.11.202 1	IT03869950364	ITALIANA TESSILE [интернет адрес]	платове	84404,3	0	10.11.2021 34GG4257/34DL 9706 KAAN GLOBAL LOGISTIK
Всичко:	-	-	-	-	1 835 312,87	-

Със СД по ЗДДС РЛ декларирало ВОД на стоки към съконтрагентите с данъчна основа, подлежаща на облагане със ставка 0%, като за периода била подадена VIES декларация с вх. 27001537870/14.12.2021г.

Транспортът на стоките към получателите по фактурите- дружества, регистрирани в държави членки на ЕС бил извършен от превозвача „Kaan Global Logistik Dis Tic. LTD. STI“, регистриран в Република Турция, като организацията и плащането на транспортните разходи било за сметка на купувачите.

При извършена проверка на VIN номерата на контрагентите в информационната система на НАП било установено, че същите са валидни и дружествата са регистрирани за целите на ДДС.

По отношение на заплащането на стоките, ревизионните органи анализирали данни в счетоводството на РЛ и в банковите му сметки, извадки от които са приложени по делото, като било установено, че не са постъпвали плащания от посочените в процесните фактури съконтрагенти- Intex intertrade [интернет адрес], Italiana Tessile srls и Brand New produkts e KTekin.

За доказване на доставката от страна на РЛ, по отправено искане от данъчните органи, били представени Фактури/Commercial Invoice; Packing list, придружаващ фактурите с информация за тегло и размери на стоките, международни товарителници/CMR/. Представени били и Митнически декларации за внос на платовете, както и Синтетични и аналитични сметки.

От данъчните органи била предприета процедура по обмен на информация с компетентните органи в Германия, Италия и Чехия.Получен е отговор с реф. №VAT_BG_036152_IT_37301_2022_SZ_20220127_AFRI_R от данъчната администрация на Италия, по вх. № 405 #9/17.05.2022 г., че Службата за борба с измамите е извършила фискална проверка в помещенията на „Italian Textile“ s.r.l.s. Дружеството „Italian Textile“ S.r.l.s. е замесено във верижна измама с други страни от ЕС като Германия и България. Italian Textile [интернет адрес] е представило само частично счетоводство, абсолютно несъответствашо на обемите на извършените сделки. В счетоводството на „Italian Textile“ s.r.l.s. документите, които са изискани, не били намерени. Въз основа на предоставената информация, получена по линията на обмен между данъчните власти на държавите членки, получателят по доставките е посочен като дружество, участващо в измами. „Italian Textile“ s.r.l.s. не е потвърдило получаването на стоките на територията на Италия. Получен е отговор с реф. № VAT_BG_036154_CZ_P202200149_20220127_AF_RI_R от данъчната администрация на Чехия по вх. № 405 #8/11.05.2022 г., че „Intex intertrade“ s.r.o. не оказва съдействие и не е представило никакви документи. Дружеството е променило адреса на офиса си през м. 12.2021 г., както и името си през м.11.2020 г. Операторът на тол-системата в Чехия е отговорил, че не са открити записи относно превозните средства, посочени в молбата по обмен на информация (34 EPU 912/34 LA 4667, 27 Р 5897/27 Z 8398, 33 AHR 970/33 АЕН 994, 343 АЕН 744 NML 53, 34 DTL 016/34 DFU 54).

Въз основа на предоставената информация, получена по линията на обмен между данъчните власти на държавите членки, чешкото дружеството, посочено като получател по доставките, данъчните органи приели, че не е потвърждено получаването на стоките, не са известни датата и мястото на приемане на стоката, не е налице извършено разплащане между контрагентите, предвид, че през ревизирания период по сметки на чешкото дружество не се наблюдават сделки, свързани със стопанската дейност на фирмата, не е известна реалната реализация на доставките.

На 12.05.2022 г., от данъчната администрация на Германия е получено уведомление по чл.12 от Регл.904/2010, с което е посочено, че по отношение на направеното запитване, следва да се има предвид, че справките, извършени от компетентния регионален данъчен орган, все още не са приключени. Данъчната администрация на България ще бъде информирана за резултата веднага щом бъде известен.

Към датата на издаване на обжалвания РА не е получен допълнителен отговор по отправеното запитване до администрация на Германия с молба № 0322-036153/26.01.2022г. и с Референтен номер: VAT [рег. номер] DE_rrrrrr_20220127_AF_RI.

Органите по приходите са извършили анализ на представените от „Балкан фреш плюс" ООД документи. Установили са регистрационните номера на превозните средства, с които е декларирано, че стоката е транспортирана от България до Германия, Чехия и Италия, са с турска регистрация.

Във връзка с доставката от ревизионните органи било направено запитване до Агенция Митници и Национално TOJI управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, като видно от отговорите, приложени по делото, било установено, че за посочените в CMR транспортни средства, с номера описани в табличен вид на стр.16 в РД, имало регистрирано движение по маршрут Девня - Каспичан - Карнобат - Кабиле - Полско Пъдарево - Богданово - Симеоновград - Любимец - Момково - Свиленград в посока ГКПП „Капитан Андреево“ в посока Република Турция, която е трета страна извън Европейския съюз. За част от превозните средства не било установено преминаване през ГКПП. Подробен анализ на получените данни за автомобилния трафик от Автоматични устройства за записване на пътния трафик и от Автоматичните преброителни пунктове, стационарните и мобилни контролни точки на Националното ТОЛ управление, стопанисвани от АПИ бил направен от ревизиращите органи в РД на стр. 16-20 с посочени дата на излизане, ГКПП и вид на стоката. В следствие на което, данъчните органи приели, че не се установява транспортирането на стоките от превозвача „Kaan Global logistik“ LTD до територията на друга държава- членка на ЕС- Германия, Италия или Чехия, както било посочено в международните товарителници. Със справки приложени по делото допълнително на хартиен носител и на магнитен носител са представени данни, получени от стационарни контролни точки на Националното TOJI Управление, чрез които били проследени маршрутът и посоката на движението на транспортните средства, от които не било установено напускане на границите на страната в посока държава членка на ЕС.

От ПП „Митници“ са генерирани справки за преминаванията през граница на превозните средства, с които е транспортирана стоката. Събрани са данни от Агенция пътна инфраструктура за движението на МПС.

Данъчните органи установили, че в представените от страна на жалбоподателя международни товарителници към всяка инвойс/фактура са приложени две различни CMR-та за превоза на стоката, като в клетка 23 фигурират различни номера на МПС, посочени като превозвачи на стоката, същите са приложени като доказателства към ревизионния доклад. Установено е , че по клетка 24 - която се попълва от получателят на стоката, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат е поставен само печат, като в една част от ЧМР не са поставени дати, както и не се посочва мястото на разтоварване на стоката.

Графа 3 – Разтоварен пункт, вписва се държавата, града и улицата.

Графа 4 – Товарен пункт, вписва се мястото и датата на натоварване, с оглед евентуалното неспазване срока за доставка - е вписано Inter – trans MMS § Ruerobertmoinon 95190-COUSSAINVILLE FR – France. Прието е, че липсва достоверен документ за транспорт по същите, тъй като стоката предмет на тези доставки не отива в Чехия, Германия, Италия или друга страна от ЕО. Издадените CMR са с дестинация Чехия, с клиент "intex intertrade s.r.o.", с VIN: CZ06851401; дестинация Германия, с клиент Brand new produkts e K Tekin Tokoglu, с VIN: DE814315955 и дестинация Италия, с клиент ITALIANA TESSILE [интернет адрес], с VIN: IT03869950364. В част от приложените CMR – та липсват подписи от представляващ транспортната фирма, същевременно от ревизираното лице са приложени два броя ЧМР касаещи една доставка, които по своята същност се различават в клетка 23.

След анализ на събраните доказателства ревизиращите органи стигнали до извода, че в транспортните документи е налице липса на реквизити, като посочените в тях данни за извършения транспорт се оборват от наличието на други доказателства, установяващи действителното движение на процесните превозни средства. Съответно, документите не доказват факта на фактическото напускане на стоките на територията на Република България и получаването на същите на територията на държави-членки и не са налице годни доказателства за осъществяване на процесните декларирани вътреобщностни доставки. В резултат на установеното, органите по приходите приели, че е налице формално съставяне на документи, без реално извършване на доставки, жалбоподателят не е добросъвестен доставчик и следва да се извърши отказ от правото на освобождаване на доставките по процесните фактури от ДДС.

Въз основа на събраните доказателства в издадения РА било прието, че за декларираните вътреобщностни доставки към съконтрагенти "intex intertrade s.r.o.", с VIN: CZ06851401, Чехия, Brand new produkts e K Tekin Tokoglu, с VIN: DE814315955, Германия и ITALIANA TESSILE [интернет адрес], с VIN: IT03869950364, Италия 21 бр. фактури на обща стойност 1 835312.87 лв. липсва достоверен документ за транспорт по същите, тъй като стоката, предмет на тези доставки, не е била транспортирана до държава-членка от ЕО. Данъчните органи установили, че не е осъществен фактическият състав на ВОД по смисъла на чл.7 ал.1, във връзка с чл.53 ал.2 от ЗДДС- транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, тъй като не е установено реалното движение на стоките от територията на Република България до Германия, Чехия, или Италия и реалното им получаване от чуждестранното дружество получател. Налице била липсваща пряка и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоките при режим на ВОД- доставка на стоки между две регистрирани за целите на ЗДДС лица в две различни държави- членки на ЕС. Предвид липсата на установено основание по чл.53 ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на извършените доставки на стоки се налагал изводът, че са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, за които следва да се начисли данък със ставка от 20 %, съответно с оспорения РА, на основание чл. 86 ал. 1 и 2, във връзка с чл.6, чл.25 ал.1 и 2, чл.66 ал.1, чл.82 ал.1 и чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, бил начислен ДДС на ревизираното лице- „Балкан Фреш Плюс“ ООД по данъчен период месец 11.2021 г. бил начислен ДДС в размер на 367 062.57 лв., върху данъчна основа- 1 835312.87 лв.

За установяване на обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от съда и страните. Експертизата е извършена на база документите по делото и проверки в счетоводството на дружеството, издател на фактурите. От заключението на експерта Д.Д., се установява, че всички фактури, за които данъчните органи са отказали правото на освобождаване като вътреобщностна доставка, съдържат необходимите реквизити и отговарят на изискванията на ЗСч. Първичните счетоводни документи са били са отразени коректно като начин и размер в счетоводни записвания при доставчика „Балкан Фреш Плюс“ООД.

ДДС не е начисляван по фактурите, поради това, че са облагаеми с нулева ставка, предвид посочено основание за нулева ставка- чл.53 ал.1 от ЗДДС. Вещото лице изразява становище, че счетоводството на РЛ е водено редовно в частта относно процесните фактури и в съответствие с нормативните изисквания. В счетоводството на дружеството е налице документален поток от сделките за конкретните доставки, с които са обвързани фактурите. За всеки внос е заплащано мито и митническите декларации са включени в дневниците за покупки на дружеството. Извършените продажби- ВОД, са придружени с транспортни документи (CMR), фактури на български и чужд език, опаковъчен лист (Packing List) и приемно-предавателни протоколи с получателите. След запознаване с документите съпътстващи доставките се констатира, че има съответствие между товара посочен в CMR, товара посочен в опаковъчния лист и товара посочен във фактурите. 

По отношение на заплащането на доставките, вещото лице е съобразило представените доказателства- два броя договори /Рамков договор за продажба на стоки/ с италианското дружество italiana Tessile srls /от 03.05.2021 г./ и с чехското дружество Intex intertrade s.r.o. /ог 14.10.2021 г./, като в двата договора е записано, че купувачът заплаща цената на стоката до 2 години от датата на издаване на фактурата.

По делото в том.4, на стр. 1387 е приложен Рамков договор за продажба на стоки с немското дружество Brand New produkts е К Tekin от 05.11.2021г. като в договора също е записано, че купувачът заплаща цената на стоката дс| 2 години от датата на издаване на фактурата.

При проверка в счетоводството на „Балкан Фреш Плюс“ ООД, е представено банково извлечение от „Банка ДСК“ ЕАД за разплащателна сметка BG82STSA93000027485698 в USD с титуляр „Балкан Фреш Плюс” ООД за периода от 01.01,2022г. до 31.01,2022г. Видно от извлечение на 10.01.2022г. по сметката постъпва превод от Brand New produkts е К Tekin в размер [рег. номер],15 USD с основание 0001667;0001668;0001669;0001677;0001678;0001679;0001680. На основание на банковия превод в счетоводството на „Балкан Фреш Плюс“ ООД са закрити вземанията по процесиите три фактури №**********;********** и ********** от 30.11.2021 г., като е взета счетоводна статия Дебит сч.с-ка 504/Г‘Разпл.с-ка валута;Кредиг сч.с-ка 411/2 „Клиенти „ валута.

След справка в счетоводството на „Балкан Фреш Плюс“ ООД е констатирано, че по другите процесни фактури няма извършени плащания или прихващания.

Относно потвърждение на салдата по процесиите ВОД на експертизата са представени писмо за потвърждение на салдата за периода от 03.05.-30.11.2021г. подписано от italiana Tessile srls в което е записано, че неплатените фактури към 30.10.2024г. възлизат на стойност 1314436,96 USD, като в приложената справка фигурират процесиите фактури от м.ноември 2021 г.

Представено е и писмо за потвърждение на салдата за периода от 14.10.2021 г.-31.12.2022г. подписано от Intex intertrade [интернет адрес] в което е записано, че неплатените фактури към 15.10.2024г. възлизат на стойност 690566,96 USD, като в приложената справка фигурират процесиите фактури от м.ноември 2021 г.

По отношение на транспорта на стоките, вещото лице посочва, че съгласно документите приложени по делото, същият е извършен от фирма превозвач регистрирана в Турция „Kaan Global Logistik Dis Tic.LTD. STI“, като организирането и плащането на транспорта е за сметка на купувача. В издадените фактури са посочени условия на доставка- „ЕХW“, който индекс, според стандартните международни условия за доставка Инкотермс означава, че продавачът приготвя стоката за натоварване на датата договорена с клиента, като купувачът заплаща всички разходи за транспорт и носи рисковете за транспортиране на стоката до крайната им дестинация, като собствеността върху нея се прехвърля в момента на нейното предаване. Продавачът няма задължения относно митническото оформяне и изнасянето на стоката. Ако стоките бяха предмет на продажба към Турция- трета страна по см. на §1 т.4 от ДР на ЗДДС, облагаемата доставка би била с нулева ставка.

Съдът кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с останалите доказателства по делото, като обективно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните, като същото допринася значително за изясняване на обективната истина по делото.

По искане на жалбоподателя бяха събрани гласни доказателствени средства- допуснати и разпитани в ОСЗ, проведено на 25.09.2024 г. св.Б.Р., заемал длъжността експедитор в склада на РЛ през 2021г. и св.Е.Касперова, която участвала в подготовката на документите във връзка с доставките. От показанията им се установява, че между РЛ и дружествата получатели по фактурите е имало трайни търговски отношения, при които стоките били транспортирани от турския превозвач и за целта се съставяли приемо-предавателни протоколи.

В същото открито съдебно заседание, проведено на 25.09.2024г., чрез видеоконферентна връзка и с помощта на преводач, беше изслушан управителят на дружеството превозвач „Kaan Global Logistik Dis Tic.LTD. STI“- К. Ш., гражданин на Република Турция във връзка с транспортирането на стоките, предмет на фактурираните доставки през ревизирания период. Доколкото трансгранично събиране на доказателства се осъществява чрез съдебна поръчка по реда на чл.3 и следващите от Х. К. от 18 март 1970г. за събиране на доказателства в чужбина по граждански и търговски дела, който ред не е използван по настоящото дело, предвид процесуална бързина, дадените показания следва да се преценяват само в контекста на всички други приобщени доказателства, които съдът намира, че напълно изясняват фактическата обстановка.

От жалбоподателя са представени писмени доказателства по отношение на осъществените доставки в превод на български език- Справки за оборота и издадени фактури, Приемо-предавателни протоколи, Удостоверения от немски данъчни служби, Рамкови договори за продажба, сключени между РЛ- доставчик и трети дружества- получатели на процесните доставки.

По отношение на Рамков договор с дата 05.11.2021г. с немското дружество Brand new produkts e K Tekin Tokoglu, който представлява частен документи /диспозитивен/, по смисъла на чл.180 от ГПК, подписан от лицата, посочени като техни издатели, в открито съдебно заседание на 17.01.2024г. е открито производство по оспорване на автентичността им касателно подпис на съконтрагент по искане на ответната страна. В съответствие с разпределената тежест на доказване, жалбоподателят представи Декларация от Т. Т. от 04.04.2024г., представляващ немското дружество, в която се посочва, че положените подписи на договора от 05.11.2021г. е негов. Декларацията не беше оспорена от ответната страна по отношение на автентичност на подписа и беше приета по делото на 25.09.2024г. Съобразена в съвкупност с целия доказателствен материал, включително свидетелските показания на св.Е.Касперова, че представляващия немското дружество е подписвал договорите по множеството доставки през ревизирания период, съдът намира, че се установява авторството на положения подпис от името на съконтрагента Brand new produkts e K Tekin Tokoglu - Германия. По този начин не е оборена презумпцията на чл.180 ГПК, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документите и писмените доказателства следва да се ползват с формална доказателствена сила в настоящото съдебно производство.

По приложението на ЗДДС от правна страна:

Съдът намира за необоснован извода на ревизиращите органи за липса на доказателства за реално осъществени ВОД, тъй като не било доказано транспортиране на стоките извън територията на страната. За да бъде доказано осъществяването на ВОД е необходимо да се установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл.7 ал.1 от ЗДДС, а именно: предмет на доставката са стоки; доставчикът е регистриран по ДДС в България към датата на данъчното събитие; получателят е регистриран за целите на облагането с ДДС в друга държава членка на ЕС към датата на данъчното събитие и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика; доставката е възмездна; стоката е транспортирана от територията на страната до територията на другата държава членка; доставката е отразена от доставчика във VIES декларация. Съгласно чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗДДС вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, като предпоставките за прилагане на нулевата ставка са посочени в чл.53 ал.2 от ЗДДС. Видно от текста на разпоредбата, доставчикът следва да разполага алтернативно със следните доказателства: т.1. документи за доставката, определени с ППЗДДС; т.2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение/ЕС/ №282/2011г. по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки.

Съобразно българското национално законодателство- чл.45 т.2 б.„а“ и б.„б“ от ППЗДДС, доказателствената тежест за удостоверяването на ВОД е за жалбоподателя, в качеството му на доставчик. За целта лицето следва да разполага с документи, както следва: 1. фактура за доставката, в която да е посочен идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер е извършена доставката; 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, в зависимост от това кое е лицето, извършило транспорта и за чия сметка. В случай, че транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя, според чл.45 т.2. б. „а“ от ППЗДДС, доставчикът следва да представи транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В случай, че транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, според чл.45 т.2 б.„б“ от ППЗДДС, следва да се представи транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Видно от доказателствата по административната преписка и заключението на ССЕ, в случая е налице хипотезата на чл.45 т.2 б.„а“ от ППЗДДС, което правилно е прието от ревизиращите органи, предвид условието на доставка по процесните фактури- „EXW“, липсата на доказателства за плащането от РЛ на превозната цена и начисляване на такава с фактурите за покупко-продажба към получателите на стоката, поради което е необходимо транспортен документи или писмено потвърждение от получател, като изискването за представянето на визираните документи е алтернативно.

Първият факт от изискуемите предпоставки посочен в т.1 по-горе се установява с представянето на фактури за доставките, в които са посочени издадени при регистрация за целите на ДДС от друга държава- членка идентификационен номер по ДДС на получателя, предмет на доставка, индивидуализиран по вид и количество, както и цена. Това обстоятелство не е спорно между страните. Безспорно се установява още, че РЛ е осъществило внос на стоки- платове от Китай, придобило е собствеността на стоките, съхранявало ги е на склад и същите са били предмет на последващи ВОД по спорните фактури, като са били предадени на получателите в [населено място]. Следващият правнорелевантен факт, подлежащ на установяване по делото е по т.2, а именно транспортирането на стоката. В процесния случай спорен е именно фактът относно транспортирането и фактическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на друга държава- членка на ЕС.

От събраните по делото доказателства се установява, че транспортът по доставките е осъществен от трето лице- „Kaan Global Logistik Dis Tic.LTD. STI“ за сметка на получателя на стоките, като през ревизирания период от турското дружество регулярно са били предоставяни услуги по договори за превоз на товари.

Видно от представените 21 броя товарителници към всяка от издадените фактури, не е налице нередност при попълването им и същите отговарят на изискванията, които чл.5 и чл.6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) поставя по отношение на тяхното съдържание. Документите не са приложени в ревизионното производство в превод на български език/ в превод са представени в съдебното производство/, като съдът намира, че такъв не е задължителен, доколкото реквизитите им са нормативно установени в клетки под номера, а адресите на местата на изпращане и получаване, както и имената на страните по товарителницата- превозвач, изпращач, получател и датите на превоза не подлежат на превод. Отделно вещото лице е съпоставило всяка CMR с относимата фактура и е установило съответствието на посочените стоки. След преглед на документите и с оглед на заключението на ССЕ, съдът намира, че приложените CMR съдържат надлежно описание на вида и количеството на превозваната стока, което напълно съответства на това по фактурите, както подписи и печати, положени от изпращача и превозвача, място на натоварване в [населено място], място на получаване на стоката в Италия, Германия, Чехия. Представените транспортни документи са редовни от външна страна и като такива се ползват с материална доказателствена сила по отношение на условията за транспорта. Съгласно чл.9 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Следва да се отбележи, че същите не са били оспорени от ответната страна по надлежния процесуален ред на 193 от ГПК.

Съдът не споделя направения извод от ревизиращите органи, че липсата на отбелязване в част от товарителниците на адрес на доставка, съответстващ на адреса на получателя и на място на получаване на стока в CMR опорочава доказването на действителното получаване на стоката. В РД и в РА липсва детайлен анализ на посочените пропуски в товарителниците, като същите не са индивидуализирани по номера и дати. Съгласно чл.6 ал.1 т.5 от Конвенцията, в товарителницата следва да фигурира името и адреса на получателя, които са налични в процесните CMR. Според образецът за CMR към Конвенцията, получателят на стоката попълва графа 24, като вписва мястото и датата на доставката, подписва се и полага своя печат и с тези действия приключва документалното оформяне на превозната операция. Следователно, при наличие на подпис и дата на получателя в графа 24 и попълнена графа 4 с място на доставка, липсата на попълнено място в графа 24, не съставлява основание да се приеме, че товарителницата не удостоверява получаването на стоките на територията на другата държава. В случая, изпращането на стоките на дружествата получатели е установено с международните товарителници, а от момента на предаването им на превозвача, на получателя е било транслирано правото на разпореждане с тях като собственик.

За пълнота следва да се посочи, че действително фактурите, опаковъчните листи, приемо- предавателните протоколи, товарителниците и рамковите договори са частни документи, които не притежават обвързваща съда материална сила, но същите не се в противоречие с други доказателства по делото. Не са представени доказателства от страна на данъчния орган оборващи удостоверените факти и изявления в представените от РЛ документи, поради което, настоящата съдебна инстанция приема, че същите са истински и са годни да установят извършените от доставчика ВОД. Предвид заключението на ССЕ, е налице документална възможност да се проследи и установи по безспорен начин, че има реално извършени доставки, същите не са единични и създаването на тези частни документи явно не е с цел единствено да се извлече благоприятна последица за жалбоподателя.

Следващият основен аргумент, послужил за издаване на Ревизионния акт е, че през процесните периоди на доставка, МПС с регистрационни номера, посочени в товарителниците не са се движили по маршрута, по който е деклариран извършеният транспорт, изведен от справките от Агенция „Пътна инфраструктура“, също не се споделя от настоящия съдебен състав. ТОЛ-системите в Република България не съдържат пълни данни по отношение на трафика по обществените пътища, за които се дължи ТОЛ такса и няма подобно нормативно установено изискване, поради което липсата на информация за автомобилите, с които са превозвани стоките не е основание да се приеме, че същите не са реално транспортирани извън територията на Република България. Съгласно практиката на ВАС, справките от АПИ имат единствено косвено значение за установяване на фактите във връзка с доставката на стоки. В този смисъл са Решение № 7358 от 05.07.2023 г.по административно дело № 11886/ 2022г. и Решение № 12325 от 12.12.2023г. по административно дело № 5378/2023г. на ВАС и Решение 6584/29.05.2024г. по адм.д.№ №2151/2024г. на ВАС, постановено по сходен казус на настоящия съдебен състав.

По своята правна същност декларираните от РЛ доставки на стоки са били предмет на покупко- продажба, която предвид характеристиките си притежава елементите на търговската продажба, при която и двете страни са търговски предприятия, като същата е и международна, понеже двете страни са със седалища в различни държави, ратифицирали Виенската конвенцията за международна продажба на стоки, която следва да се прилага. Договорът за търговска продажба е двустранен консенсуален транслативен договор, който се сключва в момента на постигане на съгласие и прехвърля правото на собственост по отношение на вещта. Продажбата е уредена като неформален договор от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба на стоки, съгласно чл.11 и може да бъде доказана по всякакъв начин, допустим съгласно българското законодателство. Поради което, липсата на писмен договор или на посочен субект, представител на дружеството купувач в някои от представените рамкови договори не може да доведе до извод за нейната недействителност.

Съгласно чл.31 б. "а" и чл. 67 от Конвенцията се счита, ако друго не е уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на стоката на превозвач, когато се изисква превоз, като рискът от погиване на стоките преминава върху купувача при предаване на стоката на превозвача. Представените от жалбоподателя документи, обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал, отговарят на изискването на закона да докажат вътреобщностна доставка. Доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по доставката е регистрирано в съответната-държава членка лице и стоката е била предадена на превозвач, ангажиран от получателя, с което рисковете по нея са преминали върху купувача. С приемане на стоката от превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане, което заедно с изпращане или транспортиране на стоката осъществяват условията за ВОД. Този правен извод не се променя от установените факти по настоящия казус, че са били реализирани две последователни доставки в рамките на един транспорт. В този смисъл е т.1 на диспозитива на приложимото, поради сходство с настоящия казус, Решение по дело С- 409/04г., EU:C:2007:548 Teleos, съобразно което терминът "изпратени" следва да се тълкува в смисъл, че вътрешнообщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътрешнообщностното придобиване на стока става приложимо само когато правото на разпореждане, като собственик на стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава- членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата- членка на доставката. /Решение № 9238 от 21.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2013 г., I о./

В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че ревизираното лице е разполагало със

стоката, предмет на осъществените доставки, като същата е обект на обичайната му икономическа дейност. Няма никакви данни, че дружеството е недобросъвестен доставчик, макар че действително са налице индикации за данъчни нарушения при някои от дружествата получатели, видно от получените отговори чрез международен обмен. В случая жалбоподателят е представил, както изискуемите по ППЗДДС документи за доставката, така и документи за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на други държави членки на ЕС. Съдът съобрази Решение по дело C-492/13г., ECLI:EU:C:2014:2267 с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд Варна, съгласно което ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че е налице извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае.

Съгласно тълкуването на чл.138 параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама.

Предвид горното, съдът намира, че органите по приходите необосновано са начислили с Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], като дължим данък върху добавената стойност общо в размер [рег. номер],57 лева за данъчен период м.11.2021г. по ВОД извършени по 21 бр. фактури, издадени от жалбоподателя към получатели Intex intertrade [интернет адрес], Italiana Tessile srls и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu .

Следователно, оспореният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата законова форма и съдържание, но при допуснато нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен изцяло.

При постановяване на настоящото решение, съдът съобрази практиката на ВАС, постановена при напълно идентична фактическа обстановка по отношение на "Балкан Фреш Плюс" ООД за установени задължения по ЗДДС за предходни данъчни периоди- м.03.2021г. и м.04.2021г.- Решение № 2350 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5866/2023 г., VIII о., с което е бил отменен Ревизионен акт № Р-03002721004049-091-001 от 24.03.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място].

Предвид изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира за основателно, съгласно чл.161 ал.1 от ДОПК. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски представляващи: 50 лева държавна такса, 1500 лв. депозит за съдебна компютърно-техническа експертиза; 900 лева възнаграждение за ССЕ, в общ размер [рег. номер].

Възнаграждение в размер на 100лв. за преводач е заплатено от внесен депозит за графологична експертиза в размер на 200 лв., която не е извършена и допускането й е отменено с определение № 951/10.07.2024 г., респ. останалата част в размер на 100 лв., като недължимо внесена може да се възстанови след депозиране на изрично писмено искане.

Видно от представен списък на разноски на л. 1751 т. четвърти от делото се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 20 232.00 лв., към който е описано като приложение договор за правна защита и съдействие, но такъв не е представен по делото. На л. 1374 от същия том е приложено пълномощно за процесуално представителство, в което нито е упоменат размер на възнаграждение, нито е посочен като заплатен такъв.

С оглед гореизложеното и доколкото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, не следва да се присъжда по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002721007361-091-001/16.11.2022г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], изцяло потвърден с Решение № 282/22 от 11.09.2023г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с който по отношение на „Балкан Фреш Плюс“ООД- [населено място], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] ет.3 офис 6, представлявано от управителя И. И. е установено данъчно задължение за данък по ЗДДС в размер [рег. номер],57 лева за данъчен период м.11.2021г. по ВОД извършени по 21 бр. фактури, издадени от жалбоподателя към получатели Intex intertrade [интернет адрес], Italiana Tessile srls и Brand new produkts e K Tekin Tokoglu.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.3, вр. с ал.2, вр. с чл.193 от ГПК проведеното от ответника оспорване на истинността на представения по делото Рамков договори от 05.11.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА откритото производство по чл.193 от ГПК по оспорване от ответника на автентичност на Рамков договор от 05.11.2021г. с Brand new produkts e K Tekin Tokoglu - Германия, относно авторство на подпис на купувач, като недопустимо.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- [населено място] да заплати на „Балкан Фреш Плюс“ООД- [населено място], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] ет.3 офис 6, представлявано от управителя И. И. сумата 2450 лв. (две хиляди четиристотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България- [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.