Р Е Ш Е Н И Е
№ 227 29.01.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд петнадесети граждански състав
На двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлана Рачева-Янева
При секретар: Зинаида Монева
Като изслуша докладваното от съдия Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 9339/2017г. по описа на БРС и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е исково по молбата на Н.И.Б., ЕГН **********,*** чрез настойника си И.Н.П. с ЕГН **********, гр.Б, против И.Я.С., ЕГН **********,*** и Я.М.С., ЕГН **********,***. Ищецът твърди, че с влязло в сила решение № 333/ 19.09.2017г. на Окръжен съд - Бургас постановено по гр. дело № 723/2017г., е поставен под пълно запрещение ищецът Н. поради наличие на психическо заболяване. В изпълнение на решението за настойник на Н. е бил определен И.. Излага се, че поставеният под пълно запрещение Н. е сключил договор, обективиран в НА № 19, том II, per. № 3030, дело № 196 от 27.10.2016г., с който е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на ответника – И., в брак към датата на сделката с втория ответник по иска – Я., следният свой собствен недвижим имот, а именно: 5/8 ид. части от обект в сграда - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.74.1.21, находящ се в гр.Б, общ.Б, по КККР за гр.Б и адрес в гр.Б, ж.к. „, бл. , вх. , ет. , ап. – десен, разположен в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.620.74 и с предназначение - жилище, апартамент; брой нива на обекта - едно; площ по документ - 101,59 кв.м., ведно с прилежащи части: 2,10 % ид. части от общите части на сградата; избено помещение № 5 и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 07079.620.74.1.4; 07079.620.74.1.20; под обекта -07079.620.74.1.19; над обекта - 07079.620.74.1.23. Твърди се още, че прехвърлянето на тези права е срещу вече предоставена от приобретателя грижа и издръжка, считано от 2011г. и срещу бъдещо негово задължение да предоставя на прехвърлителя пожизнена месечна издръжка до смъртта му в размер на 1/3 от минималната работна заплата за страната.
Излага се, че сделката противоречи на добрите нрави. Сочи се, че към датата на сключване й здравословното състояние на Н. – страдащ от болести, и възрастта му от 82 години, предполагали по – големи грижи от обичайните такива, за задоволяване на неговите житейски потребности. Отделно от това се твърди, че необходимият размер на издръжката от средства е в пъти повече от договорената такава в размер на 1/3 от минималната работна заплата и не съответства на обичая, морала и справедливостта. Освен това се сочи, че поради напредналата му възраст и здравословно състояние, ищецът е бил социално изолиран – без близки и семейство, а при изповядване на сделката страните са се съгласили ответникът да дължи само парична престация, а не и в грижи такава, което за човек на тази възраст отново е в противоречие с добрите нрави. И най-сетне се сочи, че не съответства на добрите нрави, придобиването на недвижим имот, чиято стойност е около 48 000 лв. към момента на сключване на договора през 2016г. само срещу насрещната престация, представляваща месечна издръжка в размер на 140 лв. При тези твърдения на основание накърняване добрите нрави в степен на нравствена нетърпимост се желае сделката да бъде обявена за нищожна.
В условията на евентуалност се търси решение и за обявяването й като унищожаема като сключена от недееспособно лице – основание по чл.27, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Сделката е била изповядвана след инсулт за Н., страдащ от мозъчно-съдова болест, дифузен психо-органичен синдром, лакунарна към глобарна дименция, което е хронично прогресиращо, и довело до състояние на обърканост и загуба през последните години преди сделката в продължителни периоди или макар и формално да е без съдебно решение за поставяне под запрещение към датата 27.10.2017г. се твърди, че Н. не е разбирал свойството и значението на действията си, не е мислил разумно, не е действал логично и не се е грижил за своите работи. При тези твърдения се атакува сключения чрез НА от 27.10.2016г. договор за издръжка и гледане като нищожен и евентуално унищожаем. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв, с който се твърди, че не е налице нищожност на соченото основание тъй като, за да е налице такова, насрещната престация следва да е почти еквивалентна на нула, а това не е така. Излага се, че част от издръжката е била получена в минал момент и това води до еквивалент в отношенията на страните; към датата на престацията е съобразена с придобитите права на собственост и тежестите върху вещта. Оспорва се и наведената унищожаемост на сделката като се твърди, че към датата на изповядването й Н. е бил адекватен и е разбирал значението на своите постъпки, а неговото заболяване не води до противното. При горното се желае решение в този смисъл и се ангажират доказателства и се претендират разноски.
Исковете са с правно основание по чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и в условията на евентуалност по чл.31, ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят и се установява от НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка, че на датата 27.10.2016г. пред нот. с рег., 25 на РС Бургас, ищецът Н. е прехвърлил на ответника И. – в брак с ответницата Я. - собствените си 5/8 ид. части от правото на собственост върху имот, апартамент, с площ от 101.59 кв.м., находящ се в гр.Б, ж.к.‘“ №, вх., ет., ап., като това право е прехвърлено срещу задължението на ответника да предоставя на праводателя месечна издръжка в размер за вбъдеще от 1/3 от минималната работна заплата за страната, и вече платена такава за периода от 2011г. до датата на сключване на договора – 27.10.2016г. Изрично страните са се договорили, че И. няма да има задължение спрямо Н. да полага грижи за него и да живее с него в едно домакинство.
Не се спори и е видно, че със съдебно решение № 333/ 19.09.2017г. в сила от 05.10.2017г., Н. – ищецът – е бил поставен под пълно запрещение поради установена мозъчно-съдова болест, дифузен психоорганичен синдром, лакунарна глобарна деменция, които са довели до невъзможност на Н. да разбира свойството и значението на действията си, да мисли разумно и да действа логично, както и да се грижи за работи си, което е основанието, на което Н. е поставен под пълно запрещение.
Не се спори и е видно от удостоверение за родствени връзки на ищеца, че към 13.12.2017г. ищецът е разведен, без низходящи, без родители и с две сестри съответно на 78 г. – Станка и на 88г – Ирина, с които не живее заедно.
От представените медицински документи – два броя амбулаторни листи и медицинско направление, се установява, че Н. още от 2014г. е бил с анамнеза – обърканост, неефективност на движенията, неадекватност в поведенческите му реакции и с назначена медикаментозна терапия.
Съдът е назначил и приел заключения на четири вещи лица по четири съдебни експертизи. От заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза, която съдът кредитира като дадена от лице с нужната за това компетентност, се установява, че обследваното лице Н. е 83 годишен мъж, без данни за фамилна обремененост с психични болести, епилепсия, зависимости и /или/ слабоумие. Боледува от Глаукома, Мозъчно- съдова болест и в състояние след множество исхемични мозъчни инсулти. Установена е застойна сърдечна недостатъчност, хипертонично сърце, пенсионер по възраст и прослужени години като характерово е бил очертан преморбидно като добър, отзивчив, работлив човек без проблеми, свързан с алкохол и/ или др. психоактивни вещества. От около 3 - 4 години, след преболедуван Мозъчен инсулт, променил поведението си. Обърквал се, не можел да се прибере сам в дома си, понякога не познавал племенника си. Станал подозрителен. Психомоторно е брадидинамичен, брадипсихичен. Дезориентиран е за време и място, грубо - за собствена личност. Формално критичен е относно психичното си състояние. Мисловният процес е грубо разкъсан, тематично и асоциативно - беден, с оскъден речников запас, с манифестен превес на конкретно - образната идеаторикз. Споделя параноидни идеи за ограбване и ощетяване. Не се долавя разстройства във възприятно- представната сфера- агнозии, илюзии, халюцинации, псевдохалюцинации и /или/ нарушения в психосензорния синтез. Емоционално е „нивелиран", навремени- стеничен. Волево- хипобуличен. Без груби патологични отклонения в нагонната сфера. Вниманието е редуцирано по обем, концентрация, превключваемост и разпределяемост, с превалиране на пасивното пред активното. Паметта и интелектът са на нивото на лакунарна към глобарна деменция. В заключение на база на така обследваното и установено негово състояние вещото лице заключва, че при Н. се установява мозъчносъдова болест, дифузен психо-органичен синдром, лакунарна към глобарна деменция, което заболяване е хронично прогресиращо, което вещото лице е установило въз основа и на приложените медицински документи - амбулаторен лист № 1562/12.05.2014г, и такъв N 2069/ 13. 05. 2014г. Констатирано е от вещото лице въз основа на тези документи е, че процесът на интелектуално - паметова редукция, характерна за напредналия стадий на мозъчиосъдовата болест е дебютирал поне от 2014г. и е хронично прогресиращ.
Въз основа на изложените в заключението и установени въз основа на медицинската документация и освидетелстване на ищеца, вещото лице е приело, че в периода месец октомври 2016г. – през който е сключена атакуваната сделка, Н. е бил в сериозно увредено общо състояние и с дълбоки нарушения на всички сфери на психичен живот и функциониране, характерни за съдовата деменция, което негово състояние не му е позволявало да мисли логично, да действа разумно т.е. да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за своите работи, като защитава интересите си.
В подобна светлина е и даденото заключение на вещото лице по СМЕ, според което ищецът е страдал от тези заболявания, а такива са и показанията на свидетелите: От събраните доказателства – свидетелски показания на свидетелите Теньо Тенев, Пеньо Брадатов, Великов се установява, че през изминалите две-три години от датата на съдебното заседание – юни 2018г. – Н. бил хаотичен, нервен в поведението си, с неразбрани и неадекватни реакции, внезапна загуба на спомени и трудна ориентация в действителността. Индиректни за неговото състояние са и показанията на свидетеля Великов, според който в жилището, в което е живял Н. през последните години, било ужасно, разхвърлено, с кокали за кучето по земята, с което Н. живеел в апартамента.
От заключението на вещото лице по СИЕ на вещото лице К. пък се установява следното: пазарната стойност на процесния, недвижими имот към датата на сключване на договора и понастоящем е определена на около 785 евро на кв.м. и съответно на около 820 - 880 евро на кв.м. като тази цена би могла да ваврира при оглед на жилището за определяне на състоянието му. Относно стойността на обичайните необходими средства за нормален и пълноценен живот на Н. с оглед възрастта и здравословното му състояние, на месечна и на годишна база, към момента на сключване на процесния договор и към настоящия момент, съобразно взетите от НСИ към датата на сключване на процесния договор и към настоящия момент данни, вещото лице заключва, че за последното тримесечие на 2016 година - потребителски паричен разход средно на лице 1 196,44 лв., което означава 398,81 лв., в която сума се включват храна, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облекло и обувки, жилища, вода, ел.енергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, здравеопазване, транспорт, съобщения, свободно време и културен отдих, разнообразни стоки и услуги, данъци. За цялата 2016 година - потребителският паричен разход средно на едно лице е 4 755 лв. месечно, което означава 396,25 лв. месечно, в която се включват храна, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облекло и обувки, жилища, вода, ел.енергия и горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома, здравеопазване, транспорт, съобщения, свободно време и културен отдих, разнообразни стоки и услуги, данъци. И за цялата 2017 година - потребителският паричен разход средно на едно лице е 5 217 лв. месечно, което означава 434,75 лв. месечно за същите нужди. Според вещото лице ако към тези стойности се прибавят и персоналните такива за Н., които прави за здравето си – поне стойността на терапията, описана в СМЕ, именно: Глоремел, 75 мг за 30 дни х 1 табл.дневно, Пираминол 800 мг - 3 пъти по 2 табл.дневно за 30 дни,Сермион 30 мг х 1 табл.дневно за 30 дни, би следвало да се приеме, че означава най-малко да се прибави и още 19,02 лв. ако НЗОК покрие разликата до крайната цена на Пираминол, 800 мг и на Сермион 30 мг, без да се има предвид цената на Елоремел , която остава неизвестна или 26,04 лв., ако лицето плати пълната цена на Сермион и Пираминол.
От служебно извършената от съда справка за минималната работна заплата за Република България в периода от 2011г. до датата на подаване на исковата молба – 14.12.2017г. – от сайта на НСИ , се установява, че през годините е била, както следва –2017г. - 460.00, 2016г. - 420.00 лева, 2015г. сумата от 380.00 лева, 2014г. сумата от 340.00 лева, 2013г. сумата от 310.00 лева, 2012г. сумата от 290.00 лева; 2011г. сумата от 270.00 лева.
От разписки, приети по делото седем на брой, носещи подписа на Н. и изследвани от вещото лице по съдебно-графологичната експертиза, по повод на направено оспорване, се установява, че през 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., през 2015г., на 09.02.2016г. и през 2017г. ищецът е получавал срещу всяка разписка от ответника сумата от по 1 200 лева или общата сума от 8 400 лева, за които няма данни за какво са дадени и защо са получени.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
По иска за нищожност в противоречие на сделката с добрите нрави и морала:
Договорът за гледане и издръжка, към правните последици на който настоящият състав следва да приравни и настоящия договор, тълкувайки волята на страните по него, е каузална сделка, при която основанието е типичната и непосредствена цел, която се преследва с разместването на ценностите между страните с конкретния договор. С други думи, това е оправданието договорът да бъде сключен, за да се постигне чрез него желан от тях правен резултат. В случая, основанието е желанието на всяка от страните да придобие онова, с което другата разполага, при определените в договора условия: прехвърляне на собствеността върху имота от страна на ищца, а от друга - престиране ежемесечно на парични средства в размер на 1/3 от минималната работа заплата за страната като издръжка за праводателя в задължение на приобретателя – ответник. Обстоятелството, че в задължение на И. не е уговорено и такова задължение за полагане на грижи, живеене в едно домакинство с праводателя, което се налага с оглед неговото здравословно състояние и семейно положение, съдът намира, че не е в противоречие със закона – няма такава забрана, и не е в противоречие с добрите нрави поради нееквивалетност на престациите. „Добрите нрави“ е категория от неписани и неконкретизирани общи принципи или последици от тези общи принципи. Зависи само от волята на страните, съблюдавайки нормата на чл.9 от ЗЗД, от техните нужди и възможности, какви ще са насрещните задължения и права по съглашението помежду им. Не е обществено неприемливо срещу полученото право на собственост от Н., И. да престира само парични средства за неговата издръжка. Не е и нееквивалетно уговорен предметът на договора. Има еквивалент в насрещните престации, който е уговорен така, че осигурява минимална издръжка за ищеца Н., и собственически права за ответника –в този смисъл виж Решение № 200/ 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 876/2010 г., IV г. о. и Решениe № 1444/ 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/99 г., V г. о.
С тези съображения съдът приема, че искът за прогласяване на нищожност на договора при противоречие с добрите нрави следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно искът по чл.31 от ЗЗД – унищожаемост при сключване на сделката от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си, съдът приема следното:
За да се приеме, че сделката е подписана от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си към момента на изповядването й, следва да се установи, че към тази дата ищецът не е бил поставен под пълно ограничение – което се установи по делото, и че точно в този момент и непосредствени часове преди или след сключването на договора той е бил в такова състояние – психическо или физическо, което изключва възможността да се възприеме, че е бил в невъзможност да проумява случващото се и да ръководи действията си. От събраните и обсъдени по-горе доказателства безспорно се доказа, че ищецът е страдал от психично заболяване към датата на изповядване на сделката, че е действал неадекватено в периодите около сключване на договора.
Вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза заключва, че към датата на изповядване на сделката - в периода месец октомври 2016г. - Н. е бил в сериозно увредено общо състояние и с дълбоки нарушения на всички сфери на психичен живот и функциониране, характерни за съдовата деменция, което негово състояние не му е позволявало да мисли логично, да действа разумно т.е. да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за своите работи, като защитава интересите си. Това заключение на вещото лице и изводът на съда, че към датата 27.10.2016г. за Н. са били налични предпоставките на чл.31, ал.1 от ЗЗД, се потвърждава и от постановеното решение от 19.09.2017г. , с което Н. се поставя под пълно запрещение т.е само няколко месеца след атакуваната сделка съдът е приел, че Н. е в състояние, в което не може да се грижи сам за своите работи. Искът за обявяване на договора от 27.10.2016г. като сключен от дееспособно лице, което не е могло да разбира значението на постъпките си и действието на стореното от него, като доказан следва да бъде уважен.
Ищецът на основание чл.78, ал.1 от ГПК има право на разноски, присъдени съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК или в общ размер на 707.42 лева, сбор от възнаграждения на вещи лица по назначените съдебно-психиатрична експертиза, съдебно-счетоводна, съдебно-графологична и такси по вписване на исковата молба.
В частта за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира, че на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 следва да се определи възнаграждение в размер на 1 952 лева, които се поставят в тежест на ответниците.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният с правно основание по чл.26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД иск на Н.И.Б.,
ЕГН **********,*** чрез настойника си И.Н.П. с ЕГН **********, гр.Б, против И.Я.С.,
ЕГН **********,*** и Я.М.С., ЕГН **********,*** за обявяване нищожността на сделка
– договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка,
обективирана в нот. акт № 19, то, II, рег. № 3030,
дело 196/ 27.10.2016г. от 27.10.2016г. на нот. с рег. № 250 при РС Б, с която Н.И.Б., ЕГН **********
е прехвърлил на И.Я.С., ЕГН **********, 5/8
идеални части от самостоятелен обект в сграда – апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.74.1.21, находящ се в
гр.Б, общ.Б, по КККР за гр.Б. и адрес в гр.Б, ж.к. „, бл. , вх. , ет. , ап. – десен, разположен в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 07079.620.74 и с предназначение - жилище,
апартамент; брой нива на обекта - едно; площ по документ - 101,59 кв.м., ведно
с прилежащи части: 2,10 % ид. части от общите части на сградата; избено
помещение № 5 и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
07079.620.74.1.4; 07079.620.74.1.20; под обекта -07079.620.74.1.19; над обекта
- 07079.620.74.1.23 при накърняване на добрите нрави и
ПРОГЛАСЯВА
за
унищожаем на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД сключеният между Н.И.Б., ЕГН **********,***,
действащ чрез настойника си И.Н.П., ЕГН **********, гр.Бургас и И.Я.С., ЕГН **********,***,
в брак към 27.10.2016г. с Я.М.С., ЕГН **********,***, договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка, обективирана в нот. акт № 19, то,
II, рег. № 3030, дело 196/ 27.10.2016г. от 27.10.2016г. на нот. с рег. № 250 при РС Б, с която Н.И.Б. е прехвърлил
на И.Я.С. 5/8 идеални части от
самостоятелен обект в сграда – апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.620.74.1.21, находящ се в гр.Б, общ.Б, по КККР за
гр.Б и адрес в гр.Б, ж.к. „, бл. , вх. , ет. , ап. – десен, разположен в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 07079.620.74 и с предназначение - жилище,
апартамент; брой нива на обекта - едно; площ по документ - 101,59 кв.м., ведно
с прилежащи части: 2,10 % ид. части от общите части на сградата; избено
помещение № 5 и при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
07079.620.74.1.4; 07079.620.74.1.20; под обекта -07079.620.74.1.19; над обекта
- 07079.620.74.1.23 като сключен от дееспособно лице, което към датата на
сключване на договора – 27.10.2016г. – не е могло да разбира или да ръководи
действията си.
ОСЪЖДА И.Я.С., ЕГН **********,*** и Я.М.С., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплатят
на Н.И.Б., ЕГН **********,***, действащ чрез настойника си И.Н.П., ЕГН **********,
гр.Б, чрез адв. Стойков сумата от 707.42
лева /седемстотин и седем лева и четиридесет и две стотинки / разноски по
делото и 1 952 лева ( хиляда
деветстотин петдесет и два лева ) за възнаграждение на адвокат.
Решението
е обжалваемо по въззивен пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщението за настоящото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ /Светлана Рачева-Янева /
Вярно с оригинала:: З.М.