Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 294 07.07.2022 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова, като разгледа докладваното от съдия Ир. ЯНКОВА адм.
дело №744 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Д.А.А. *** чрез пълномощника му адвокат П.Б. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1228-000818/25.11.2021 г. на П. Х. П. - младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, с която
на основание чл.171, т. 2а, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на
регистрация на МПС „ Фолксвате Голф“ за
срок от шест месеца, считано от 25.11.2021 година. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при
неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки,
посочени в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в
срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта, както
и че е оспорил показанието на техническото средство. Твърди също така, че не е
употребявал никакви наркотични средства. Направено е искане за отмяна на
оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР Стара Загора, не се явява и не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
С
оспорената Заповед №21-1228-000818/25.11.2021 г., издадена от П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т2, б.”б” от ЗДвП на
жалбоподателя Д.А.А. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрация на ППС
„Фолксваген Голф“ с рег. № ......за срок от шест месеца, считано от 25.11.2021
година. От фактическа страна е обоснована с това, че на 25.11.2021 г. около 12:45
ч. в гр. Стара Загора, по ул.“Д-р Т.
Стоянович“ до номер 26, в посока север Д.А. управлява собствения си лек
автомобил „Фолксваген ГолфПасат“ с рег.№ ...........след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено с тест „Дръг тест“ 5000 ARLK 0072,
проба №334 в 13.05 часа с отчетен резултат положителен за амфетамин. Издаден и
връчен талон за изследване с номер 083203. Прието е, че е налице надлежно установяване управлението
на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на
чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Д.А.А. *** АУАН серия GA №529422/25.11.2021 г. за
това, че на 25.11.2021 г. около 12:45 ч. в гр. Стара Загора по ул.“Д-р Т. Стоянович“ до номер 26, в посока север Д.А.
управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ...........след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест „Дръг
тест“ 5000 ARLK 0072, проба №334 в 13.05 часа с отчетен резултат положителен
за амфетамин. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
„Дрегер“, което е отчело 0 промила алкохол.
По делото са приети като доказателства
административната преписка по издаването на заповедта, включваща и протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от
25.11.2021 г.; Заповед №349з-3083/11.11.2020 г. на Директора на ОДМВР Стара
Загора; докладна записка от П. Х. П.; талон за изследване; показанията на дръг
тест №334; доказателства относно техническата годност на друг техническото средство
дръг тест. Изискана е справка от Второ Районно управление Стара Загора относно
резултата от извършена токсикохимична експертиза. В отговор се получи писмо с
изх.№УРИ 824500-9198/03.06.2022 г., съгласно което в протокола №22/ТХК-115 за
извършената токсикохимична експертиза, от заключението на която е видно, че в
„предоставените за изследване кръвна проба и проба от урина не бе доказано
наличие на наркотични вещества.“.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Оспорената
Заповед №21-1228-000818/25.11.2021 г. на П. Х. П. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6
и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен съгласно представената
по делото Заповед №349з-3083/11.11.2020 год. на Директора на ОД на МВР Стара
Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно
чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за
прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно релевантните факти, предвидени в
хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от
ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата
обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно, че водачът е
бил спрян, извършен му е тест за употреба на алкохол с техническо средство,
който е бил отрицателен. Впоследствие същият е бил тестван с дръг тест за
употреба на наркотични и упойващи вещества, който е дал положителен резултат за
амфетамин. Дал е кръвна проба и урина,
които са послужили за изготвянето на токсикохимичната експертиза, от
заключението на която се установява, че лицето не е употребявало наркотични
вещества.
Оспорената
заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на
МПС за срок от шест месеца до една година. Очевидно, че в настоящия случай е
налице втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични
вещества.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по
делото, на Д.А.А. е съставен АУАН серия GA №529422/25.11.2021 г. за
управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59,
т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №529422/25.11.2021 г. е подписан без възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство.
Жалбоподателят е оспорил показанието на техническото средство, поради което е
дал и кръвна проба и урина за химико-токсикологично изследване. Видно от
резултата от това изследване, не е установено към момента на проверката лицето
да е употребявало наркотични вещества или техни аналози. В случая изследването
на предоставените проби урина и кръв е извършено от надлежно учреждение –
Националния институт по криминалистика при МВР, съгласно чл.20, ал.1, чл.23, ал.1 и ал.2 от Наредба №1
от 19.07.2017 г. Според чл.23, ал.1, изр. второ и трето от Наредба №1 от
19.07.2017 година, употребата на наркотични вещества или техни аналози се
доказва чрез резултата от изследването
на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с
пробата кръв.
При
наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните
в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9
от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде
съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на
процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и
направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за
законосъобразност на оспорената ПАМ. Като не е сторил това,
административният орган е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е
основание за отмяната на оспорената заповед.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на притежавания
от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е
наложена в нарушение на закона и при липса на визираните в нея материалноправни
предпоставки по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е
получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична
проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен
тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за
прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.3а, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално
незаконосъобразен административен акт.
В
допълнение съдът намира, че следва да се отбележи, че административния орган, в
хипотези като процесната /когато лицето е оспорило данните от техническото
средство и се е явило да даде кръвна проба при спазване условията по Наредба №1
от 19.07.2017 год. и което в случая е безспорно/, е удачно преди налагането на
ПАМ, с оглед спазване правилото на чл.171, т2а, б.“б“, предл. последно от ЗДвП,
да се изчакват резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да
се предприемат и последващите действия, включително и тези по налагане на ПАМ
от рода на процесната.
Водещ в
конкретния случай е полученият резултат от химико-токсикологичното изследване,
в който смисъл е и разпоредбата на чл.171, т2, б.“б“, пр. последно от ЗДвП, съгласно
която, при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са
определящи. В този смисъл съдът намира, че по делото е безспорно установено, че
към 25.11.2021 год., жалбоподателят не е употребил наркотични вещества или
техни аналози, поради което и налагането на ПАМ е противоречие както с
материалноправните разпоредби, така и с целта на закона.
При този
изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР Стара
Загора /като юридическо лице, в структурата на което е включен сектор „Пътна полиция”/ следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя Д.А.А. направените по делото разноски в общ размер 510.00 лв. –
10.00 лв. за държавна такса и 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна защита и процесуално представителство №0232181 от 02.12.2021 год.,
от който е видно, че сумата е платена в брой.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.А.А., ЕГН ********** *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №21-1228-000818/25.11.2021 год.,
издадена от П. Х. П. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Стара Загора,
представлявана от Директора Н.К.да заплати на Д.А.А., ЕГН ********** *** сумата
510.00 /петстотин и десет/лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: