Р Е Ш
Е Н И E
№461 25.11.2022
год. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
Ива Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 619 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.П.А.,
подадена чрез пълномощника му адв. К.М., против Решение №293/11.08.2022г. на
Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу индивидуални административни актове, издадени от Ц.П.на длъжност старши
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив: 1.
Разпореждане за разпределение на постъпили суми изх.№ С220024-125-0158522/
01.06.2022г. за разпределение на плащане в размер на 29.32лв., постъпило на
21.04.2022г. по набирателната сметка на ТД на НАП гр. Пловдив и 2. Разпореждане
за разпределение на постъпили суми изх.№ С220024-125-0158525/ 01.06.2022г. за
разпределение на плащане в размер на 182лв., постъпило на 10.05.2022г. по
набирателната сметка на ТД на НАП гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението и
потвърдените с него разпореждания на публичния изпълнител са незаконосъобразни
като постановени при неправилно
приложение на материалния закон. Основното оплакване на жалбоподателя е, че с
отмяната на постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С200024-022-0084521/25.11.2020г. извършените действия по разпределение на събраните
във връзка с посоченото постановление суми се явяват незаконосъобразни.
Позовава се на постановеното по адм. д. №84/2022 г. Решение №247/21.06.2022 г.
по описа на АС Стара Загора. По подробно изложени в жалбата съображения е
направено искане за отмяна на Решение № 293/ 11.08.2022 г. на Директора на ТД
на НАП – Пловдив, като се отменят и издадените от публичния изпълнител
разпореждания за разпределение на суми.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез
своя процесуален представител главен юрисконсулт Т., в писмено становище и в
съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените
административни актове. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона решаващият орган е приел, че действията на публичния
изпълнител, обективирани в процесните разпореждания са правилни и
законосъобразни, за което излага подробни съображения.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С200024-022-0084521/25.11.2020г. /л.249/, по съображения,
че ще се затрудни събирането на установените и изискуеми публични вземания по
изп. дело № 24100003888/2010г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора в общ размер на 110889.21 лева – главница и лихви, е бил наложен запор
върху вземане на длъжника И.П.А. от трето задължено лице - „ИЗОБЛОК“ ЕООД с ЕИК
*********. В тази връзка е било изпратено и Запорно съобщение до третото
задължено лице, което е било получено на 25.01.2021г./л247 от делото/.
В резултат на предприетите изпълнителни
действия от третото задължено лице са постъпили суми, които са били
разпределени от публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения на
длъжника, видно от приложените множество разпореждания за разпределение на суми/л.190-л.208/.
С Разпореждане за разпределение на
постъпили суми изх. №С220024-125-0158522/ 01.06.2022г./л.207 от делото/ е
разпределено плащане в размер на 29.32 лв., отразено като постъпило на
21.04.2022 г. по набирателната сметка на ТД на НАП гр. Пловдив. С посочената
сума частично са погасени главници на задължения за данък върху доходите на
физическите лица и задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2011г. –
31.12.2011г. на
жалбоподателя И.А., произтичащи от подадени от него декларации.
С Разпореждане за разпределение на
постъпили суми изх. №С220024-125-0158525/ 01.06.2022г./л.208 от делото/ е
разпределено плащане в размер на 182 лв., постъпило на 10.05.2022г. по
набирателната сметка на ТД на НАП гр. Пловдив, с което са погасени отново част
от главници на задължения за данък върху доходите на физическите лица и
задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г.
С Решение №247 от 21.06.2022 г.,
постановено по адм. дело №84/2022 г. на Административен съд Стара Загора,
приложено на л.70 от делото е отменено Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С200024-022-0084521/25.11.2020 г./л.249/.
В срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, И.П.А. чрез
адв. К.Г.М. е обжалвал издадените разпореждания за разпределение на постъпили
суми - Разпореждане изх.№ С220024-125-0158522/ 01.06.2022г. и Разпореждане
изх.№ С220024-125-0158525/ 01.06.2022г., по административен ред с подадена до
Директора на ТД на НАП Пловдив жалба вх.№94-00-4901/ 08.08.2022г. по регистъра
на ТД на НАП Пловдив, постъпила в офис гр. Стара Загора с вх.
№13479/05.08.2022г.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 293/11.08.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на
основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на И.П.А.
срещу индивидуални административни актове, издадени от публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив:
1. Разпореждане за разпределение на
постъпили суми изх. №С220024-125- 0158522/01.06.2022 г. за разпределение на
плащане в размер на 29.32 лв., постъпило на 21.04.2022г. по набирателната
сметка на ТД на НАП гр. Пловдив и
2. Разпореждане за разпределение на
постъпили суми изх. №С220024-125- 0158525/01.06.2022 г., за разпределение на
плащане в размер на 182 лв., постъпило на 10.05.2022г. по набирателната сметка
на ТД на НАП гр. Пловдив.
Въз основа на представените по
преписката в образуваното производство по реда на чл. 266 от ДОПК доказателства
решаващият орган е приел, че сумите, разпределени с обжалваните разпореждания
за разпределение на суми, са постъпили по набирателната сметка на ТД на НАП
Пловдив и са разпределени преди отмяната на наложените обезпечителни мерки с
Решение №247/10.06.2022г. по адм. дело № 84/2022 г. на Административен съд
Стара Загора. Изложени са съображения, че това решение има действие занапред и
не засяга извършените преди постановяването му разпределения на суми. В
подкрепа на това е посочено, че именно с цитираното съдебно решение, с което е
било отменено постановлението за налагане на обезпечителни мерки е била
отхвърлена като неоснователна жалбата на И.П.А. срещу предходно издадени разпореждания за разпределение на суми. Изтъква
се, че разпределените суми са били събрани именно в резултат на действието на
същата тази, отменена като незаконосъобразна обезпечителна мярка – запор върху
вземане от трето незадължено лице. С оглед на изложеното е обоснован извод, че
действията на публичния изпълнител, обективирани в обжалваните разпореждания,
са правилни и законосъобразни.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на
оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № № 293/11.08.2022г. на Директора
на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на И.П.А. срещу процесните разпореждания за разпределение на постъпили
суми, е издадено от материално и териториално компетентния административен
орган по см. на чл. 267, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената
от закона форма, като съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните
правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалваното решение.
При постановяването на
процесните административни актове правилно е приложен материалният закон.
По
делото между страните не е спорно, че И.П.А. е длъжник по изп. дело №
24100003888/2010г., както и че с ПНОМ № С200024-022-0084521/25.11.2020г.
публичният изпълнител е наложил запор върху вземане на длъжника от трето
задължено лице - „ИЗОБЛОК“ ЕООД. Това постановление за налагане на
обезпечителни мерки и потвърждаващото го Решение № 9/18.01.2022г., издадено от
Директор на ТД на НАП Пловдив е било оспорено пред АС – Стара Загора, който със
свое Решение № 247 от 10.06.2022г., постановено по адм. д. № 84/2022г. го е
отменил. С това решение на съда, както основателно отбелязва и ответния орган
изрично е отхвърлена като неоснователна жалбата на И.П.А. срещу разпореждания
за разпределение на суми, постъпили въз основа на отменената обезпечителна
мярка. Решението е влязло в законна сила на 10.06.2022г., от когато е станало
задължително за данъчната администрация. Същото обаче не може да преуреди със
задна дата вече налични и реализирали се правоотношения, свързани с
установяването и изпълнението на публичните задължения на жалбоподателя, още
по-малко такива, свързани с разпределение на постъпили суми за погасяването им,
за които не се установява, нито пък се твърди да са били вече погасени по някой
от начините, посочени в чл.168 от ДОПК. В тази връзка, следва да се отбележи,
че съгласно императивната норма на чл. 197, ал. 6 от ДОПК изпълнението на
постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради
обжалването му, поради което до произнасяне на съда то е подлежало на
изпълнение и съдът не е имал дори правомощието да го спре. Такова искане не е и
било отправяно и не е налице такова произнасяне, следователно до постановяване
на Решението на съда от 10.06.2022г. изпълнението на това Постановление за
налагане на обезпечителни мерки е било законосъобразно. Ето защо, постъпилите
въз основа на него и разпределени суми не може да се считат за недължимо платени,
респективно – за подлежащи на възстановяване, каквито твърдения се съдържат в
жалбата. Още повече, че процесните две разпореждания за разпределение са
издадени на 01.06.2022г., т.е. преди отмяната на обезпечителната мярка.
Отделно от това не се
установява чрез тези разпореждания за разпределение на суми да е нарушена
последователността на погасяванията, уредена в чл.169 от ДОПК или правилата на
конкуренция между публични вземания(чл.219 от ДОПК). Доводи за допуснати
нарушения в тази насока не са изложени и в жалбата до съда.
По отношение на
възражението, че публичния изпълнител е игнорирал изричната разпоредба на
чл.213, ал.2, т.4 от ДОПК, като незаконосъобразно е събирал принудително
несеквестируеми суми, представляващи вземания за издръжка, определени от съда,
следва да се отбележи, че същото е неоснователно. Не са налице каквито и да
било доказателства, в полза на жалбоподателя да е определена издръжка. Напротив,
както от жалбата, така и от материалите по административната преписка се
установява, че за същия е налице задължение за заплащане на издръжка.
Наведените в тази връзка доводи, че публичния изпълнител следва да му осигури
възможност да я заплаща не почиват на каквото и да било правно основание. Съгласно
чл.167, ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е орган на принудителното
изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение
на публичните вземания по реда на този кодекс. За него не съществува задължение
да удовлетворява вземания на други взискатели, които не са публични, освен в
изрично предвидените от закона случаи - по арг. на чл.194 и чл.217 от ДОПК.
Всъщност, в конкретния
случай разпределените суми, постъпили в резултат на изпълнение върху вземания
на длъжника по чл.215, ал.1, т.2, вр. чл.230 от ДОПК, не попадат в нито една от
хипотезите на чл.213 от ДОПК, поради което не е налице нарушение на сочената
разпоредба.
В допълнение следва да
се отбележи, че са неоснователни и доводите, изложени в представената от
пълномощника на жалбоподателя писмена защита, че обжалваните в настоящето
производство разпореждания, следва да се разглеждат във връзка с издаденото от
публичния изпълнител разпореждане за временно разрешение на неотложни плащания изх.
№ С220024-031-0001565/ 13.06.2022 г./л.218/. Тук е нужно да се посочи, че това
разпореждане, от една страна е издадено след извършените разпределения на суми,
а от друга, касае съвсем друг вид изпълнителен способ, а именно изпълнение
върху вземания и парични средства на длъжника в банките – чл.215, ал.1, т.1 от ДОПК, а не изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника/чл.215,
ал.1, т.2 от ДОПК/, чрез който всъщност са събрани разпределените с обжалваните
разпореждания суми. В този смисъл, издаденото разрешение за неотложни плащания
не е относимо към извършените разпределения. Този извод следва от разпоредбата
на чл.229, ал.1 от ДОПК, според която разрешението се издава за постъпили или
постъпващи суми по банковите сметки на длъжника, каквито не са сумите, предмет
на разпределенията от 01.06.2022г.
Предвид изложеното
съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответната администрация
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.А. ЕГН ********** ***,
против Решение № 293/11.08.2022г. на Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Разпореждане за разпределение на постъпили суми изх.
№С220024-125-0158522/01.06.2022г. и
Разпореждане за разпределение на постъпили суми изх. №С220024-125-
0158525/01.06.2022г., издадени от Ц.П.на длъжност старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.П.А. ЕГН ********** ***, да заплати
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр .Пловдив сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: