№ 312
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500047 по описа за 2022 година
С решение № 1310/18.11.2021 г. по гр.д.№ 20214430100382 по описа за
2021 г. на ПлРС е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ИВ. Г. Г. дължи на „***“ЕООД със седалище гр.София сумата от 86.67 лв.,
включваща неустойка в размер на 59.97 лв. по договор № 122965921032017-
40068849 от 21.03.2017 г. и неустойка в размер на 26.70 лв. по договор №
122965921032017-40069133 от 21.03.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 2036 от 13.08.2020 г. по
ч.гр.д.№ 3796/2020 г. по описа на ПлРС.Осъден е на основание чл.78, ал.1
ГПК ИВ. Г. Г. да заплати на „***“ЕООД със седалище гр.София следните
суми: сумата от 205 лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 505 лв., представляваща разноски за исковото
производство.Осъден е ИВ. Г. Г. да заплати в полза на ПлРС сумата от 150
лв., представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.
Депозирана е въззивна жалба от ИВ. Г. Г., чрез назначения му особен
представител, срещу решение № 1310/18.11.2021 г. по гр.д.№
1
20214430100382/2021 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Счита
същото за неправилно и незаконосъобразно и постановено в нарушение на
процесуалните правила.Прави се искане да се постанови решение, с което да
се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което
да се отхвърлят изцяло предявените срещу въззивника искове като
неоснователни и недоказани и да се приеме за установено, че въззивникът не
дължи претендираните от въззиваемия суми, за които е издадената заповед за
изпълнение № 2036/13.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 3796/2020 г. по описа на ПлРС.
За въззиваемата страна „***“ЕООД със седалище гр.София, чрез
пълномощник, е депозирано писмено становище, според което въззивната
жалба е допустима, но неоснователна.Прави се искане да се потвърди
решение № 1310/18.11.2021 г. по гр.д.№ 382/2021 г. по описа на ПлРС като
правилно и законосъобразно, като бъдат заплатени и разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че въззиваемият
претендира неустойка за неизпълнен договор, за която е издал съответната
фактура, а въззивникът е изразил становище, че такава фактура липсва като
приложение към исковата молба.
Към исковата молба са приложени заверени копия на фактури,
включително и крайната фактура № ********** от 01.08.2017 г., с начислена
обща сума за плащане, която включва неустойка за тарифен план VIVAKOM
i-Traffic L в размер на 49.94 лв. и неустойка за TV GO Старт в размер на 22.26
лв.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е
присъдил исковите суми ведно със законната лихва, като счита, че е
2
недопустимо да се дължи лихва върху неустойка.
В процесния случай първоинстанционният съд е присъдил законната
лихва върху сумата от 86.67 лв., считано от 13.08.2020 г. (датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК) до окончателното изплащане на вземането, с оглед на чл.422, ал.1 ГПК.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че исковете по делото
на основание чл.111 ЗЗД се явяват погасени по давност, като съдът
неправилно е приел, че давността започва да тече от 13.08.2017 г., а не от
04.07.2017 г., когато договорът е бил прекратен, тъй като въззиваемият сочи,
че неговата претенция е възникнала с деактивация на процесния абонамент на
04.07.2017 г.
Приложима е тригодишната давност съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Началото на давността е посочено в чл.114 ЗЗД.
Въззиваемият твърди, че въззивникът не е заплатил мобилни услуги за
посочените последователни отчетни месеца - за месец 04/2017 г., 05/2017 г.,
06/2017 г. и за месец 07/2017 г.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 04.07.2017 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е
депозирано на 13.08.2020 г., но към тази дата не е изтекла тригодишната
погасителна давност.
Според чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
Следва да се приеме, че давността в процесния случай е започнала да тече
от 19.08.2017 г., тъй като крайният срок за плащане на процесните неустойки
е 18.08.2017 г., видно от приложената кредитна сметка №
**********/фактура/, в която фактура е посочено задължението за неустойка
по размер и кога може да бъде изпълнено ( решение № 89/31.07.2017 г. на
ВКС по т.д.№ 907/2016 г., I т.о., решение № 103/8.10.2009 г. на ВКС по т.д.№
68/2009 г., I т.о.).
Едностранното предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 21.03.2017 г. от страна на възизваемия на
04.07.2017 г. поради неизпълнение на договорните задължения от страна на
въззивника не променя горепосочения падеж на задължението.
3
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че на основание чл.119
ЗЗД с отпадане на главното задължение отпада и задължението за
акцесорните такива, като задължения за лихви и неустойки, които са
претендирани с настоящата искова молба.
Чл.119 ЗЗД, според който с погасяването на главното вземане се погасяват
и произтичащите от него допълнителни вземания, не намира приложение в
случая.
Допълнителните вземания са за лихва, неустойка, задатък и
обезпечителните права:залог, ипотека и поръчителство.
Ако вземането за главница е погасено чрез плащане, вземането за лихва се
погасява за в бъдеще.
В процесния случай главното задължение за заплащане на месечните
абонаментни вноски не е изпълнено, поради което е възникнало задължението
за неустойка в претендирания от въззиваемия размер.А обезщетението за
забава в размер на законната лихва се претендира от въззиваемия от
13.08.2020 г.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че по делото не са
представени доказателства за това приложените към исковата молба фактури
да са станали известни на въззивника, за да е възникнало и основанието за
плащане на същите.Сочи се също така, че ЗСч, както и ЗЕПЕД изискват
специална форма за съставяне и изпращане, респективно получаване на
фактурите, за да се считат те известни на абоната.”
В чл.35 от Общите условия е посочено, че заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечни сметки на името на абоната и се изпращат на
адреса, определен в индивидуалния договор и /или електронен адрес, изрично
посочен от абоната, но неполучаването на сметките за дължими суми не
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.
На следващо място се сочи във въззивната жалба, че въпреки
непредставянето по делото на оригиналите на оспорените документи -
договори и приложения към него и непредставяне на електронен носител на
същите, за които се твърди, че са електронни документи, съдът не ги е
изключил от доказателствата и е приел съдебно-почерковата експертиза, като
ВЛ Ц. е заявило, че не може от така представените доказателства да се
4
установи дали подписите представляват електронни документи и дали същите
не са пренесени върху оспорените документи от друг такъв документ.
Основателно се сочи от въззиваемия, че представените по делото заверени
копия но оригиналните договори, фактури, декларация за съгласие с общите
условия на мобилния оператор, като официално заверени преписи или
извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила като
оригиналите.Тъй като исковата молба е депозирана от пълномощник, адвокат,
следва да се съобрази императивната разпоредба на чл.32 от ЗА.
Съдебно-почерковата експертиза е изготвена от ВЛ М., чието заключение
следва да бъде прието като обективно и компетентно, който е посочил, че
подписите върху изследваните 4 документа е положен от въззивника, но
протоколът е валиден само в неговата цялост.
ВЛ Ц., което е било определено за изготвянето на съдебно-техническа
експертиза, е посочило, че не може да установи дали подписа е пренесен
върху още два документа, тъй като не е от неговата компетентност.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че съдът въпреки
липсата на доказателства за това до въззивникът да е достигнало уведомление
за извършените цесии между отделните цеденти и и цесионери е приел, че е
налице надлежно уведомяване за извършените цесии.Въззивникът не е
уведомен редовно съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД нито преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито едновременно с
исковата молба за това, че е извършена продажба и прехвърляне на
твърдяното като съществуващо вземане.В процесния случай този начин за
уведомяване на длъжника (уведомлението за цесия да се връчва
едновременно с връчването на исковата молба) е неприложим, тъй като
въззивникът се представлява в процеса от назначен особен представител,
който няма правомощия за осъществява негови лични права в отношенията
му с негови контрагенти.Посочено е също така, че липсва уведомление както
за първоначалното прехвърляне на вземанията между БТК и С.Г.Груп ООД,
както и за цесията между С.Г.Груп и въззиваемия.
В процесния случай във връзка с договора за прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.10.2018 г. е приложено пълномощно от „БТК“ЕАД, във връзка с
договора за прехвърляне на вземания/цесия от 01.10.2019 г. уведомяването е
уговорено в чл.6, ал.2 от договора.
5
Няма данни въззивникът да е уведомен за извършените цесии преди
депозиране на исковата молба.
Въззиваемият се позовава на решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.
№ 12/2009 г., II т.о., решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013
г.,II т.о., решение № 78/ 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013 г., II т.о.
Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл.99, ал.4 ЗЗД.Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3
ГПК, както правилно е прието от първоинстанционния съд.
От друга страна, приемането от особения представител на
материалноправно изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД е допустимо, защото не е с
оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични
субективни права (определение № 72/5.02.2021 г. на ВКС по т.д.№ 1188/2020
г., I т.о., определение № 60459/7.06.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 961/2021 г., III
г.о.).
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на
480 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1310/18.11.2021 г. по гр.д.№
20214430100382 по описа за 2021 г. на Плевенски районен съд.
Осъжда въззивникът ИВ. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.***, да
заплати на въззиваемия „***“ЕООД, ЕИК ***, с предишно наименование
„***“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н ***, ***,
разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на 480 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
6
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7