№ 14956
гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110103669 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.08.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На десети април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Ася Георгиева
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 3669 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Х. М., с ЕГН **********, от гр.
**********************************, против „К., с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***********************************, представлявано от
управителя Р.Н.Т., за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща
такса за бързо разглеждане от Договор за потребителски кредит от разстояние № *********
от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като противоречаща на добрите нрави,
поради противоречие със закона, заобикаляща закона, както и за установяване по отношение
на ответника, че клаузата за заплащане на неустойка от същия договор е нищожна като
неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона,
заобикаляща закона, като първото от посочените основания е посочено като главно, а
останалите при условие на евентуалност, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 48,04 лв., предявена като частична от сума в общ размер от 238,26 лв., и
сумата от 158,84 лв., сумите представляващи платени от ищеца на ответника без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
19.01.2024 г. до окончателното й изплащане плащане, претендира направените по делото
разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 14.12.2022 г. сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние в размер на 800 лв., която сума следвало да бъде
върната в срок от шест месеца, като размерът на всяка вноска възлизал на 212,27 лв.
Съгласно договора годишният процент на разходите бил в размер на 37,24 %, при лихвен
процент от 32,08 %. В договора било уговорено, че ищецът дължи и сума в размер на 158,84
лв., представляваща такса за бързо разглеждане, и неустойка в размер на 238,26 лв., като
общото задължение било в размер на 1 273,60 лв. Излага твърдения, че е платил сумата по
договора в размер на 238,26 лв., представляваща начислена неустойка, както и сумата от
158,84 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на договора. Излага съображения за
нищожност на клаузите, предвиждащи такса за бързо разглеждане на договора и неустойка.
Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, със
закона, заобикаляща закона и неравноправна. Сочи, че кредиторът може да събира такси и
комисионни по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, но не и такива, които са свързани с
усвояване и управление на кредита. Събраната от ответника такса не се отнасяла до
допълнителни услуги, свързани с договора. Излага съображения за накърняване на добрите
нрави на клаузата за неустойка, което водело до нищожност на договора. Излага
съображения, че договорената клауза за неустойка е в нарушение на чл. 26 от преамбюла на
Директива *************, като с уговарянето й се прехвърлял рискът от неизпълнение на
2
задълженията на финансовата институция за извършване предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, което водело до неоснователно
обогатяване и се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че посоченият в
договора ГПР не отговаря на реалният размер, който е по-висок от действителния и е в
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР
и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага
съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита като нищожна. Сочи, че събраните от ответника суми за такса за експресно
разглеждане на кредита и за неустойка са без основание, и с тях ответникът се е обогатил
неоснователно. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „К., с който оспорва исковите претенции като
недопустими и неоснователни. Не спори сключването на Договор за потребителски кредит
от разстояние № ********* от 14.12.2022 г. и условията, при които е отпуснат кредита.
Твърди, че при сключване на договора е бил изготвен погасителен план. Не спори
погасяване на задължението за главница. Оспорва твърдението за плащане на
претендираната неустойка в размер на 238,26 лв. Не спори плащането на такса за експресно
разглеждане на кредита в размер на 158,84 лв., а общо платената от ищеца сума било в
размер на 1 028,27 лв. Сочи, че освен процесния договор между страните е имало сключени
още два договора с №№ *********** и **********, по които ищецът надплатил суми в общ
размер от 671,51 лв., в това число сумата от 158,84 лв. за такса експресно разглеждане и
сумата от 48,04 лв. – надплатена сума по процесния договор. Излага твърдения, че всички
надплатени суми от ищеца били възстановени на 21.02.2024 г. съгласно уговорен между
страните начин на възстановяване – чрез платежната система за парични преводи на И., за
което ищецът бил уведомен със съобщение по телефона. За извършеното плащане ищецът е
бил уведомен и по повод гр.д. № 3106/2024 г. по описа на СРС, 82 състав, както и по гр.д. №
3668/2024 г. по описа на СРС, 182 състав, които дела били образувани по повод другите два
договора, сключени между страните по делото. Противопоставя се на недобросъвестното
поведение на ищеца с цел начисляване на адвокатски възнаграждения и разноски за
ответното дружество. Прави възражение за погасяване на претенциите поради извършено
плащане. Излага подробни съображения относно липсата на правен интерес от предявените
искови претенции и неоснователността на предявените установителни искове. Моли съда да
прекрати производството по делото, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
3
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.
21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК,
както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г. се установява, че същият е сключен
между „К. и Т. Х. М., по силата на който „К. предоставило на ищеца кредит в размер на 800
лв. за срок от 6 месеца, при договорен лихвен процент от 32,08 % и годишен процент на
разходите от 37,24 %, като договорът е сключен при общи условия и при изготвен
погасителен план.
От представените по делото от ответника писмени доказателства се установява, че на
21.02.2024 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо 667,33 лв., с
основание: връщане на надвнесена сума по кредит **********, ********* и ***********.
От разменената между страните писмена кореспонденция се установява, че с писмо от
21.02.2024 г. ответникът е уведомил ищеца, че по сметката на последния са преведени
надвнесените от ищеца суми на три кредита, сред които и процесният.
От изготвената от ответника справка на 08.05.2025 г. се установява, че
предоставеният кредит е в размер от 800 лв., сумата за плащане – 1 273,60 лв., а погасената
от ищеца сума е в общ размер от 1 028,27 лв., от която: сумата от 800 лв. – главница, сумата
от 21,39 лв. – лихви по кредита, сумата от 158,84 лв. – такса за експресно разглеждане и
сумата от 48,04 лв. – надвнесена сума, като на ищеца е била върната сумата от общо 206,88
лв., от която: сумата от 158,84 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата от 48,04 лв. –
надвнесена сума.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че по Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г. ищецът е погасил предсрочно кредита
на 16.01.2023 г., като платената сума в общ размер от 1 028,27 лв. е разпределена по следния
начин: сумата от 800 лв. – главница, сумата от 21,39 лв. – договорна лихва, сумата от 158,84
лв. – такса и надвнесена сума в размер от 48,04 лв. Вещото лице също така установява, че с
включени договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане спрямо погасителен
план ГПР е в размер на 443,72 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г., който намира правното си основание в
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата
от 1 028,27 лв. Спори се относно валидността на клаузите, предвиждащи такса за бързо
4
разглеждане и неустойка, както и за извършено надплащане над дължимата сума въз основа
на нищожна клауза.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса за
бързо разглеждане, от Договор за потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г., като
неравноправна, противоречаща на добрите нрави, в противоречие със закона и като
заобикаляща закона, съдът намира следното:
По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за
бързо разглеждане, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност
на четири самостоятелни основания: като неравноправна, като противоречаща на добрите
нрави, поради противоречие със закона, заобикаляща закона. От така посочените основания
съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което
е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо
ЗЗП и ЗЗД, а след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални
основания в чл. 22 от ЗПК. Накърняването на добрите нрави е порок, който води до
нищожност на целия договор или на отделна клауза в него, и като основание за нищожност е
уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните
норми, предвидени в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо следва да се произнесе по
предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при неоснователност
на иска на същото основание, да разгледа отделните хипотези на противоречие със закона,
предвидени в чл. 22 от ЗПК, които дерогират общите разпоредби на ЗЗД. И едва накрая
следва да се произнесе по наведеното основание за нищожност - накърняване на добрите
нрави. Тук именно съдът намира за нужно да посочи, че по силата на правилото lex specialis
derogat legi generali, като евентуална остава претенцията за прогласяване нищожност на
клауза от договора на някое от предвидените в общия закон основания.
В чл. 11 от договора е предвидена клаузата за събиране на такса за експресно
разглеждане, определена като допълнителна услуга, изразяваща се в експресно разглеждане
на искането за кредит на кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор
искането се разглежда до 20 минути от изпращането на правилно попълнена молба в
профила на кредитополучателя. Съгласно ал. 2 на същия член за закупуването на
допълнителна услуга по ал. 1 кредиторът събира такса, посочена в т. 4 в условията и
параметрите на договора. Видно от т. 4 от условията и параметрите на процесния договор
таксата за експресно разглеждане е 158,84 лв.
По отношение на претендираната нищожност на клаузата за неустойка поради
заобикаляне на закона, съдът намира следното:
Заобикалянето на закона, предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е едно от специалните
основания, на които договорът за потребителски кредит може да бъде прогласен за
нищожен. В конкретния случай се претендира прогласяване на нищожност на клауза за такса
за експресно разглеждане, договарянето на която законът не забранява. Съгласно чл. 10а, ал.
1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Същевременно кредиторът не може да
5
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита съгласно ал. 2 на същия член. Така договорената клауза не е свързана с управление
на кредита, но същата е свързана с усвояване на кредита, част от действията на кредитора по
усвояването за което предвиждат разглеждане на искането за отпускане на кредит.
В договора е договорен годишен процент на разходите от 37,24 %. Съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с член единствен,
ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в
размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли
на текущата година плюс десет процентни пункта. Считано от 01.12.2022 г. основният
лихвен процент на БНБ е 1,30 на сто, от 01.01.2023 г. – 1,42 на сто, от 01.02.2023 г. – 1,82 на
сто, от 01.03.2023 г. – 2,17 на сто, от 01.04.2023 г. – 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто
и от 01.06.2023 г. – 2,96 на сто, какъвто е и за времето на действие на сключения между
страните договор, прекратен с предсрочното му погасяване от потребителя на 16.01.2023 г.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 37,24 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Същевременно от заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с включени договорна
лихва, неустойка и такса експресно разглеждане спрямо погасителен план ГПР е в размер на
443,72 %. Ето защо за съда се налага извод, че размерът на договорения ГПР не съответства
на реално начисления по договора, а с получената такса за бързо разглеждане от 158,84 лв.,
която е начислена във връзка с усвояване на кредита, се заобикаля закона. Ето защо съдът
намира, че така договорената клауза, с която е начислена такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит заобикаля закона и цели получаване на сума многократно
над размера на договорената лихва, с която кредиторът се обогатява.
Исковата претенция като основателна и доказана на предявеното основание следва да
бъде уважена.
По отношение на останалите три основания, съдът намира, че искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание такса
по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 158,84 лв., с която ответникът
се е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
С оглед установената и приета от съда нищожност на клаузата за експресно
разглеждане от договора, и видно от заключението на вещото лице, ищецът е изплатил сума
6
в общ размер на 1 028,27 лв. на 16.01.2023 г., от която е погасена сумата от 800 лв. –
главница, сумата от 21,39 лв. – лихви по кредита, сумата от 158,84 лв. – такса за експресно
разглеждане и сумата от 48,04 лв. – надвнесена сума, като на ищеца е била върната сумата
от общо 206,88 лв., от която: сумата от 158,84 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата
от 48,04 лв. – надвнесена сума. В случая договорната лихва е договорената цена и се дължи
на кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното предсрочно
погасяване на дължимия кредит ищецът е погасил кредита от 800 лв. и е платил на
ответника цената по договора в размер на 21,39 лв. или сумата от 821,39 лв. е платена на
годно правно основание. За разликата над тази сума до размера на общо платената сума от
1 028,27 лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно основание, на
което е платена сума от 158,84 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата претенция по
основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
Същевременно в хода на процеса ответникът е направил възражение за извършено
плащане, като е представил и доказателства. От приетия по делото платежен документ се
установява, че на 21.02.2024 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от общо
667,33 лв., с основание: връщане на надвнесена сума по кредит **********, ********* и
***********, а от приетата като доказателство справка от 08.05.2024 г. е видно, че
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че на ищеца е била върната сумата от общо 206,88 лв.,
от която: сумата от 158,84 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата от 48,04 лв. –
надвнесена сума.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явява сумата от
158,84 лв.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответника
плащане, намира, че задължението за главница е изцяло погасено, поради което и следва да
бъде отхвърлено поради извършено плащане.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, като върху първоначално
претендирания размер от 2 лв., като частичен от общата сума от 158,84 лв., законна лихва се
дължи от предявяване на исковата молба – 19.01.2024 г. до плащането й – 21.02.2024 г., като
върху главницата от 156,84 лв., представляваща разликата над 2 лв. до пълния размер,
законната лихва в случая не се дължи, тъй като изменението на исковата претенция чрез
увеличение на иска е направено след извършеното плащане - 11.11.2024 г.
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане
на неустойка от Договор за потребителски кредит № ********* от 14.12.2022 г., като
неравноправна, като противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона,
заобикаляща закона, съдът намира следното:
7
По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, като
неравноправна, противоречаща на добрите нрави, поради противоречие със закона,
заобикаляща закона, съдът намира следното: От така посочените основания съдът намира, че
първо следва да се произнесе по основанието неравноправност. Наличието на
неравноправни клаузи в потребителски договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от
ЗПК препраща към разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на
неравноправни клаузи в потребителските договори, и които норми са общи спрямо
специалните норми на ЗПК. Противоречието със закона и заобикалянето на закона са
предвидени като основания съответно в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД. Тези норми
са общи по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК. Ето защо съдът намира, че
първо следва да се произнесе по предявеното основание неравноправност, което дерогира
общите разпоредби на ЗЗД.
Клаузата на чл. 26, ал. 1 от процесния договор предвижда, че кредитополучателят се
задължава в тридневен срок от сключване на договора да предостави на кредитора следното
обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от които да отговаря на
посочените в договора условия, а клаузата на ал. 2 предвижда, че при неизпълнение на
задължението по чл. 26, ал. 1, кредитополучателят дължи на заемодателя неустойка в
размер, посочен в т. 5 от условията и параметрите на договора. Съгласно т. 5 от условията и
параметрите на договора неустойката е в размер на 238,26 лв.
Съдът следва да съобрази задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Кредиторът има право
на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи. Така претендираната неустойка в
договора, сключен между страните, излиза извън присъщите функции, поради което за
съда се налага извод, че същата е нищожна. Клаузата, предвиждаща неустойка е
неравноправна, доколкото ищецът не е могъл да влияе върху представените от ответното
дружество условия, при които е бил сключен договорът. Ето защо и претенцията на ищеца
за прогласяване на клаузата на чл. 26, ал. 4 в частта за заплащане на неустойка за нищожна
като неравноправна се явява основателна, поради което и следва да бъде уважена, а в
останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на останалите три основания, съдът намира, че искането следва да
бъде оставено без разглеждане.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен
да го върне. Съобразно с разпределената доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК
ответникът не ангажира доказателства, установяващи начислена на валидно основание такса
по договора за кредит, сключен между страните.
По отношение на претенция за заплащане на сумата от 48,04 лв., с която ответникът
8
се е обогатил неоснователно, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства, включително от приетото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
ищецът е изплатил сума в общ размер на 1 028,27 лв., от която: сумата от 800 лв. –
главница, сумата от 21,39 лв. – договорна лихва, сумата от 158,84 лв. – такса и сумата от
48,04 лв. – надвнесена сума. В случая договорната лихва е договорената цена и се дължи на
кредитора за предоставения от ответника на ищеца кредит. С извършеното погасяване на
дължимия кредит ищцата е погасила кредита от 800 лв. и е платила на ответника цената по
договора в размер на 21,39 лв. или сумата от 821,39 лв. е платена на годно правно
основание. По отношение на платената такса в размер на 158,84 лв. за такси съдът изложи
мотивите в решението по-горе. За разликата над тези суми до размера на общо платената
сума от 1 028,27 лв. ответникът не доказа в хода на процеса наличие на годно правно
основание, на което е платена сума от 48,04 лв. Ето защо съдът намира за доказана исковата
претенция по основание и размер, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явява сумата от
48,04 лв.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответника
плащане, намира, че задължението за главница е изцяло погасено, поради което и следва да
бъде отхвърлено поради извършено плащане.
С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателна и претенцията
за присъждане на законната лихва върху главницата, като върху първоначално
претендирания размер от 3 лв., като частичен от общата сума от 238,26 лв., законна лихва се
дължи от предявяване на исковата молба – 19.01.2024 г. до плащането й – 21.02.2024 г., а
върху главницата от 45,04 лв., представляваща разликата над 3 лв. до изменения размер,
законната лихва в случая не се дължи, тъй като изменението на исковата претенция чрез
увеличение на иска е направено след извършеното плащане - 11.11.2024 г.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 550 лв., от които: сумата от 150 лв. –платена
държавна такса и сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. На ищеца се
дължат и разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в общ размер на 1 440 лв. или по 480
лв. за всеки предявен иск, представляващо минималното такова с включено ДДС. В
конкретния случай съдът намира направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК за неоснователно, с оглед на присъденото минимално възнаграждение.
9
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Т. Х. М., с ЕГН
**********, от гр. **********************************, против „К., с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***********************************,
представлявано от управителя Р.Н.Т., че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски
кредит от разстояние № ********* от 14.12.2022 г. е нищожна поради заобикаляне на
закона, като ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковите претенции за установяване по
отношение на ответника, че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит от
разстояние № ********* от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като
противоречаща на добрите нрави и поради противоречие със закона.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от Т. Х. М., с ЕГН
**********, от гр. **********************************, против „К., с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***********************************,
представлявано от управителя Р.Н.Т., че клаузата на чл. 26, ал. 4 от Договор за потребителски
кредит от разстояние № ********* от 14.12.2022 г. е нищожна като неравноправна, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за прогласяване нищожност на клаузата в останалата й част,
и ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените претенции за прогласяване нищожността на
клаузата на чл. 26 от Договор за потребителски кредит от разстояние № ********* от
14.12.2022 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.
ОСЪЖДА „К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********************************, представлявано от управителя Р.Н.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на Т. Х. М., с ЕГН **********, от гр. **********************************,
законната лихва върху първоначално претендирания размер на главницата от 2 лв., като
частичен от общата сума от 158,84 лв., считано от предявяване на исковата молба –
19.01.2024 г. до плащането й – 21.02.2024 г., както и законната лихва върху първоначално
претендирания размер на главницата от 3 лв., като частичен от общата сума от 238,26 лв.,
считано от предявяване на исковата молба – 19.01.2024 г. до плащането й – 21.02.2024 г., а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за
сумата от 48,04 лв. /четиридесет и осем лева и четири стотинки/, предявена като частична от
сума в общ размер от 238,26 лв., и за сумата от 158,84 лв. /сто петдесети осем лева и
10
осемдесет и четири стотинки/, сумите представляващи платени от ищеца на ответника без
основание, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА „К., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********************************, представлявано от управителя Р.Н.Т., ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с ЕИК *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. ************************* представлявано от Д. М. М.,
сумата от 1 440 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11