О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 13.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски
окръжен съд в закрито заседание на тринадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Генжова
ЧЛЕНОВЕ: Г. Косева
К. Големанова
при
секретаря..............., като разгледа докладваното от съдията Косева
В.ч.гр.д.№400 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.420 ал.3 ГПК.
Обжалвано
е определение №3976/ 21.08.2020г. по ч.гр.д. №2223/ 2019г. на Габровски районен
съд, с което е оставено без уважение искането на длъжника М. К. за спиране на
изпълнението по изп.д.№202007340400311 по описа на ЧСИ Зв. Василева, като
неоснователно.
В жалбата на М. К. се твърди, че искането за спиране било
направено като допълнение към друга частна жалба, с която се претендира отмяна
на заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист, въз основа на фактура №232/03.09.2019г. и
протокол №5, които били обект на прокурорска проверка. Цитираните в определението на ГРС членове от
закона били неотносими в случая.
Обжалваното определение било издадено от съдия в РС, а искането за
спиране било отправено към ОС, като допълнение към друга частна жалба. Искането
за спиране се основавало на това, че Община Габрово подала документи с невярно
съдържание пред РС, въз основа на които била издадена заповед за незабавно
изпълнение №6401/21.11.2019г. и изпълнителен лист. Документите с невярно съдържание- фактура
№232/03.09.2019г. и протокол приложение №15, били обект на прокурорска проверка,
видно от удостоверение №1738/20 от 03.09.2020г.
Претендирано
е обжалваното определение да се отмени и да се постанови спиране на изпълнителните действия по
изпълнителното дело.
Ответникът
по жалбата- Община Габрово, е подала писмен отговор, в който подробно са
изложени съображения за неоснователност на същата.
Съдът, като прецени доводите
страните и обсъди представените по делото
доказателства, намира следното :
Жалбата на М. К. е подадена от легитимна страна, в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Пред ГРС е образувано заповедно производство въз основа
на подадено от Община Габрово заявление
по чл. 417, т.1
от ГПК, против М. К., което е уважено от съда като основателно и е
издадена заповед №6401 от 21.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ и изпълнителен лист за претендираната сума. Посочено е, че
вземането на Община Габрово произтича от следните обстоятелства: Заповед
№197/15.02.2017г. за премахване на незаконен строеж, протокол за извършени
разходи по премахване на незаконен строеж, фактура №232/03.09.2019г.
Видно от приложеното заповедно производство,
няма данни срещу издадената заповед да е подадено възражение от длъжника. На
11.08.2020г. в РС- Габрово е подадено от М. К. "допълнение към частна
жалба вх. №5311/03.08.2020г.", заведено под №5442, което районният съд е
приел, че представлява искане за спиране по чл. 420 ГПК на
изп.д.№202007340400311 на ЧСИ Василева, тъй като в същото се съдържа само едно изречение: "Моля за
спиране на ид 202007340400311 до решаване на случая по частната ми жалба и
пр.пр. 1738/2020г. на РП- Габрово."
М. К. счита, че не е
направила искане по чл. 420 ГПК, а искане за спиране по друг ред, до ОС, към
друга жалба, като дори сочи: "цитираните членове в определение
№3576/21.08.2020г. са неотносими в случая".
Правилно обаче РС е
приел, че е направено искане по чл. 420 ГПК за спиране на изпълнението и се е
произнесъл по същото. Защото в хипотезата на чл. 417 ГПК,
каквато е настоящата, при издадена заповед за незабавно изпълнение, незабавното
изпълнение може да се спре и е допустимо да се спре само при наличие на условията на чл. 420 ГПК. Това е единствената изрично уредена хипотеза,
при която в рамките на заповедното производство може да се постигне отлагане на
допуснатото незабавно изпълнение- Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК. Всички други
разпоредби в ГПК, касаещи спиране
на изпълнението по образувано изпълнително дело се явяват общи по
отношение на заповедното производство, в рамките на което длъжника разполага с
института на защита включващ искане по чл. 420 ГПК.
В хипотезата на чл. 420 ГПК
спирането на принудителното изпълнение на заповедта е обвързано с: учредяването
на надлежно обезпечение пред съд по чл. 180
и 181 ЗЗД-
каквото в случая не е налице и не се твърди от жалбоподателя /чл. 420 ал.1 ГПК/;
наличие на писмени доказателства, че вземането не се дължи, че вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, че неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител /чл. 420 ал.2 ГПК/. В конкретният казус
хипотезите касаещи договор сключен с
потребител не са приложими, тъй като предмета на заповедното производство не е за
задължение по договор. А твърдението на жалбоподателката, че Община Габрово е подала
документи с невярно съдържание пред РС /фактура №232/03.09.2019г. и протокол
приложение №15/, въз основа на които била издадена заповед за незабавно
изпълнение №6401/21.11.2019г., не представлява писмено доказателство, че
вземането не се дължи. Само обстоятелството,
че М. К. *** /за което е издадено
удостоверение №1738/03.09.2020г./ и се извършва предварителна проверка в ОД на
МВР, не представлява доказателство, че са налице "документи с невярно
съдържание". Установяване неистинността на даден документ се извършва по
надлежният ред- в наказателно или гражданско производство, предвид и какво
точно се оспорва в документа- съдържание, авторство и т.н. В производство по чл. 420 ГПК
тези въпроси не се решават / те могат да бъдат разгледани по реда на чл. 422 ГПК/. В това производство
или се представят писмени доказателства за недължимост на сумата /например, че
е платена/, или се представя надлежно обезпечение от длъжника, което в случая
не е налице.
С
оглед гореизложеното, не са налице предвидените в чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед, поради което
обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№3976/ 21.08.2020г. по ч.гр.д. №2223/ 2019г. на Габровски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: