№ 1238
гр. ***, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100501603 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 48271/02.06.2025г., подадена от
СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК *** срещу
решение № 1393/22.04.2025г., постановено по гр.д. № 15972/2023г. по описа
на РС-***, 8 състав, с което предявените от СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО
ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството на Република България, чрез областния управител на
област с административен център – ***, положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена площ от 38,09 кв.м, ведно с
1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземлен имот с идентификатор 10135.5502.134, с предназначение –
друг вид самостоятелен обект в сграда, като самостоятелният обект се намира
на етаж 1 в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.5502.134, на основание придобиване от
Държавата чрез предоставяне за стопанисване и управление за развитие на
спортно-туристическата дейност - чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на
евентуалност – на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност в
1
периода от 01.01.1979 г. до 11.12.2023 г. – чл. 79 ЗС.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Въззивникът счита за
неправилно изводите на съда, че процесният имот не е бил предоставен на ТД
„***“ за стопанисване и управление, тъй като са формирани при прилагане на
погрешна редакция на относимите материално-правни норми и игнориране на
приложими законови разпоредби. Поддържа още, изводите на съда са и
необосновани, в условията на процесуални нарушения поради липса на
надлежното задължително обсъждане на всички събрани по делото
доказателства. Сочи, че съдът в настоящия случай не може на основание
чл.17, ал.2 от ГПК да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административния акт Решение на ИК на Аспарухово РНС № 9.100/4 от
17.01.1980г., тъй като ответникът е бил страна в административното
производство по издаването му. В условията на евентуалност сочи, че
решението на ИК е издадено в съответствие със законовите процедури.
Въззивникът излага подробен коментар на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и на допуснатата и изслушана СТЕ. Поддържа, че
приложимата нормативна уредба към 17.01.1980г. на НДИ (отм.) е тази приета
с ПМС № 122/19.09.1975г., като едва след редакционните изменения с ДВ,
бр.71 от 1989г. и ДВ, бр.34 от 1990г. е такава, каквато е възприета от
първоинстанционния съд. От приложението й извлича извода за надлежно
предоставено право на ползване на процесния недвижим имот на ТД „***“.
Поддържа, че дружеството е било с нестопанска цел и имотът е станал негова
собственост. По евентуално заявеното основание за собственост, на основание
изтекла придобивна давност, въззивникът счита доводите на съда за
неправилни, при превратно тълкуване на свидетелските показания и пропуск
при обсъждането и преценяването на всички приобщени по делото писмени
доказателства. След повторен съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивникът поддържа извода, че от тях категорично се
установява упражненото давностно владение. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен
предявеният положителен установителен иск за собственост., както и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемата страна Държавата, представлявана министъра на
регионалното развитие и благоустройството, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционния съд правилно е
извършил преценка за недоказаност на предявените искове, като излага
подробни съображения и анализ на събрания доказателствен материал.
Съжденията по приложението на чл.17, ал.2 от ГПК въззиваемата страна счита
за преклудирани и несъстоятелни. Поддържа, че не е налице заповед на
председателя на ИК на ОНС по местонахождението на имота, нито друга
такава, утвърдена от него, като липсва и акт на волеизявление съгласие на
министъра на финансите за изпълнение на условията по чл.101 от НДИ.
Споделя изводите на съда по отношение на преценката на свидетелските
показания като противоречиви. Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
2
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред РС – *** е образувано по искова молба на
СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, срещу ДЪРЖАВАТА, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република
България, чрез областния управител на област с административен център –
***, с която са предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена площ от 38,09
кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземлен имот с идентификатор 10135.5502.134, с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, като
самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
10135.5502.134.1.10, разположена в поземлен имот с идентификатор
10135.5502.134, на основание придобиване от Държавата чрез предоставяне за
стопанисване и управление за развитие на спортно-туристическата дейност -
чл. 2, ал. 4 ЗДС, а при условията на евентуалност – на основание изтекла в
полза на ищеца придобивна давност в периода от 01.01.1979 г. до 11.12.2023 г
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът владее
непрекъснато, явно, спокойно и несмущавано от никого от 1979 г. до подаване
на исковата молба помещение, представляващо офис (канцелария), находящо
се в гр. ***, район ***, с площ 38,09 кв.м., представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, със застроена площ от
38,09 кв.м, ведно с 1,4995% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, в което е изграден. С Решение на ИК на
Аспаруховски РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г. на ищеца били предоставени за
стопанисване, управление и ползване част от канцелариите на домакина на п.
Благоустройство и Комунално стопанство Район Аспаруховски, които
представляват самостоятелен обект на право на собственост и в действащите
КРНИ на гр. *** са обособени като самостоятелен обект в сграда с посочения
по-горе идентификатор. От Писмо с №КО-93.02/5/11.02.1994 г. от Община
***, адресирано до Кметски наместник на кметство „Аспарухово“ и ТД „***“,
цитиращо Решение на ИК на Аспаруховски РНС №9.100/4 от 17.01.1980 г.,
било видно, че е налице идентичност между предоставените за стопанисване
на ТД част от канцеларии на домакина на п. Благоустройство и Комунално
стопанство Район Аспаруховски с посоченото решение от 17.01.1980 г. и
недвижим имот, представляващ две стаи и сервизно помещение от общо 34
кв.м., в ж.к. ***, в последствие нанесен в КККР на гр. *** като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.5502.134.1.10, с площ 38.09 кв. м. в
гр.***, ***. Според ищеца, съгласно т.1 от същото писмо, еднозначно се
установява и тълкуванието на „настаняването“ като такова действие от страна
на административни орган, съставляващо предоставяне за стопанисване и
управление на недвижимия имот с цел развиване на спортно-туристическа
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ЗДС, когато имот е бил
предоставен от държавата по надлежния ред на юридическо лице с
нестопанска цел за стопанисване и управление (ползване), придобиването на
3
право на собственост върху този имот от съответното юридическо лице е по
силата на закона, като не е необходим изричен акт за прехвърлянето на
имуществото (Решение № 41/09.07.2020г. по гр.д.№ 1607/2019г. по описа на
ВКС, II г.о.). С цитираната разпоредба от обхвата на държавната собственост
са изключени имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите
лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество. В този смисъл, ищецът навежда довод, че е
придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот пряко по
силата на чл. 2, ал. 4 ЗДС. Това обстоятелство не се опровергавало от
наличният акт за държавна собственост № 9810/11.10.2019 г., тъй като същият
официален документ имал само декларативен характер, но не и конститутивно
(правопораждащо) действие. Евентуално, в случай че съдът не приеме, че
ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот от
Държавата по силата на закона още през 1980 г., съгласно горните аргументи,
ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като
владее процесния имот непрекъснато от 1979 г. до настоящия момент. За този
период ищецът владеел имота трайно, явно и необезпокоявано, като го свои.
Поддържа, че въпреки спирането на течението на срока на давноста на
основание §1 от ДР на ЗС от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г., са налице
изискуемите елементи от фактическия състав на придобивната давност,
поради което в патримониума на ищеца е възникнало правото на собственост
върху описания имот и по посочения първичен придобивен способ, със самия
факт на изтичане в полза на ищеца на придобивната давност – както дългата
10-годишна, така и кратката 5-годишна придобивна давност, тъй като ищецът
е придобил правото на собственост от собственик (Държавата) въз основа на
документ (Решение на ИК на Аспаруховски РНС № 9.100/4 от 17.01.1980 г.),
който акт е годен да направи ищеца собственик, и добросъвестно е владял
процесния имот. Правният интерес на ищеца от завеждане на настоящото дело
е възникнал, след като същият получил писмо изх.№ УИ-22-0801-
2(12)/24.10.2023 г. от ответника, от което разбрал, че е налице Акт за частна
държавна собственост за същия имот № 9810/11.10.2019 г. При тези
съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на
сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба България, с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че за процесният самостоятелен обект с идентификатор:
10135.5502.134.1.10 има съставен АДС № 9810/11.10.2019 г. с предоставени
права на управление на областния управител на област ***, като в графа 9 на
същия документ са посочени предходно съставени актове за държавна
собственост № 2717/27.10.1999 г. и № 816/17.12.1990 г. Предмет на АДС №
2717/27.10.1999 г. са два самостоятелни обекта - клубове, единият от които се
индивидуализира с процесния, находящи се в гр. ***, кв. *** с предоставени
права на управление на областния управител на област с административен
център ***. Поддържа се, че актът за държавна собственост е официален
свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила
и фактите и обстоятелствата отразени в него се считат за достоверни до
доказване на противното. Ответникът оспорва, че наведените в исковата
молба твърдения не кореспондират с истината и действителното положение,
4
тъй като от Решение №АБ- 9 100(4) от 17.01.1980 г. или (№ 9.180(4) от
17.01.1980 г.) е видно, че се дава някакво съгласие и същевременно не се
формулира извод, че „канцелариите“, посочени в решението, се
индивидуализират с недвижимия имот описан в АДС с № № 9810/11.10.2019
г., както и с някой от обектите предмет на предходно съставените актове за
държавна собственост. Липсват каквито и да било посочени характеристики
на недвижими имоти. Поддържа се, че съобразно разпоредбата на чл. 101 от
Наредбата за държавните имоти, с действаща редакция към 1975 г., правото на
ползуване върху държавен имот може да се отстъпи на кооперации и други
обществени организации със заповед на председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет по местонахождението на имота,
утвърдена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет въз основа на съгласие на министъра на финансите. Със заповедта се
определя начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато
отстъпването става възмездно, посочва се и цената. Навежда се довод, че не са
изпълнени реда и законовите предпоставки за отдаването за ползване и
стопанисване на процесния имот. Чрез многобройни писма от областен
управител на област *** до председателя на ТД „***“ до кмета на община ***
и до кмета на район „Аспарухово“ при Община *** и от областен управител
на област *** до Началник на отдел „Държавен архив“ - *** са извършени
многократни неуспешни опити за снабдяване от гореизброените институции с
преписка и документи по издаването на Решение с № АБ- 9 100(4) от
17.01.1980 г. на ИК на Аспаруховски РНС, както и да бъде разяснено правното
основание въз основа на което Туристическо дружество „***“ се помещава в
имота. Постъпил отговор от кмет на район „Аспарухово“ при община ***, че
не е налична преписка по Решение с № АБ-9 100(4) от 17.01.1980 г. в архива на
районната администрация. В писмо от Дирекция регионален държавен архив -
*** било посочено, че за периода 1979 г. -1987 г. няма издадено такова
Решение на Районен народен съвет „Аспаруховски“. В съставените през
годините и цитирани по-горе актове за държавна собственост също липсвали
отбелязвания и отметки в смисъл, че самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5502.134.1.10 по КК и КР на гр. *** или идентичен
такъв с него е предоставен на каквото и да било основание за стопанисване на
Туристическо дружество „***“. Също така и до настоящия момент не е бил
представен и сключен договор за наем между кметския наместник и
организацията. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от
Наредбата за държавни имоти, предвиждаща, че върху държавни недвижими
имоти може да се отстъпва право на безвъзмездно ползуване само със
съгласието на министъра на финансите или на овластено от него лице.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно Решение от 08.05.1991 г. по ф.д. № 1863/1991 г. и
удостоверение от 01.07.2019 г. в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, воден във Варненския окръжен съд, е вписано Туристическо
дружество „***“, създадено с учредително решение на събрание от 05.06.1990
г., като сдружение по реда на чл. 134 и сл. ЗЛС с цел да съхрани, обогати и
развие традициите и ценностите на българското туристическо движение.
5
Представен от ищеца по делото е препис от решение на Районен народен
съвет „Аспаруховски“ – ***, адресиран до председателя на Туристическо
дружество „***“, с отразено ръкописно изписване на № 9180 /4/ 17.01.1980 г.,
в който е посочено, че ИК на „Аспаруховски“ РНС дава съгласие за
настаняване на РНС на СБА и Туристическо дружество „***“ в канцелариите
на домакина на п. Благоустройство и Комунално стопанство Район
Аспаруховски, а ключът следва да бъде получен от директора на П.БКС. В
Представено е и писмо № 329/15.12.1993 г. на Община *** – Кметство
„Аспарухово“, изпратено до Комисия по даване под наем на общинско
имущество, с копие до Туристическо дружество „***“ – ***, в което е
посочено, че по повод молба от 12.11.1993 г. до Община *** на живущите в кв.
„Аспарухово“ – ***, докладна записка на Управителния съвет на туристическо
дружество „***“ и писмо от 29.11.1993 г. на „Варненска корабостроителница“
АД е извършен оглед на място в клуба в бл. 19, к-с „Дружба“ от специалисти
на км. „Аспарухово“ и е установено, че са започнали ремонтни действия, без
да бъде уведомен отдел „ТСУ“ при кметството, които следва да бъдат
прекратени до провеждане на съответните процедури, съгласно ЗТСУ и
ППЗТСУ.
В писмо от Секретаря на КПСИ при Община *** от 11.02.1994 г.,
изпратено до Кметския наместник на Кметство „Аспарухово“ и председателя
на ТД „***“ е отразено, че на заседание от 11.02.1994 г. Комисията за
предоставяне на спортни имоти е разгледала проблема, свързан със
стопанисване на общински имот в *** и на основание издадено решение на
ИК на „Аспаруховски“ РНС – *** (№ АБ-0.100(И) от 17.01.1980 г.) ТД „***“ е
настанено в две стаи и сервизно помещение (34 кв.м.) в ***, с което същите са
му предоставени за ползване и стопанисване за развитие на спортно-
туристическа дейност. Застъпено е становище, че поради липса на
представени до момента заповед на кмета на Община *** и договор за
предоставяне на имота за ползване от нови наематели, по принцип няма
законови основания за изваждане на досегашните такива.
Представен от ответника е акт за частна държавна собственост № 9100
от 11.10.2019 г., с който е актуван като частна държавна собственост на
основание чл. 71, ал. 1 ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 9 ППЗДС самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.5502.134.1.10, със застроена площ 38,09
кв.м., както и 1,4995% ид.ч. от общите части и правото на строеж, находящ се
в гр. ***, ***, като е посочено, че са съставени по-рано АДС № 816/17.12.1990
г. и АДС № 2717/27.10.1999 г., както и че са предоставени права за управление
на Областен управител на област ***.
Видно от АДС № 2717/27.10.1999 г., актувани като частна държавна
собственост на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 147, ал. 1 от ППЗДС са клуб –
първи етаж на вх. А, ЗП 117,01 кв.м., 4.8942% ид.ч. от общите части на
правото на строеж и клуб – първи етаж на вх. В, ЗП 102,36 кв.м., 4.0377%
ид.ч. от общите части и правото на строеж, намиращи се в гр. ***, кв.
Аспарухово – ***, с отбелязване за предоставени права върху имота –
областен управител – ***, на основание чл. 18 ЗДС.
За същите два клуба, както и за 22 бр. апартаменти е издаден и Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 816 от 17.12.1990 г., в който е
6
вписано, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна
организация Общински народен съвет – ***, като няма отразяване на данни в
графата за отстъпено право на ползване върху имота на кооперативна или
обществена организация със съответна заповед. Посочено е, че имотите са
станали държавна собственост на основание чл. 6 ЗС през 1952 г., тъй като са
построени върху държавна земя. Актът е изпратен от Община ***, Сектор
„Имоти“ до *** за стопанисване и до Сектор „Счетоводство“ за записване с
писма от 14.05.1992 и 26.03.1993 г.
С писмо на кмета на Община *** от 21.02.1997 г. до Областния
управител на Варненска област е било поискано отписване на двата клуба от
актовите книги за държавна собственост, тъй като е имотът е заведен в
счетоводството на Община *** и отговаря на условията на чл. 2, ал. 1, т. 6
ЗОС, като е посочено, че се ползва по силата на договор от 01.07.1993 г.
Приложен е и договор за наем от 01.07.1993 г., съгласно който Община
*** е отдала под наем на Съюза на демократичните сили – *** помещение
общинска собственост с площ от 164,16 кв.м. в гр. ***, кв. „Аспарухово“, ***.
Приобщена към доказателствения материал по делото е писмена
кореспонденция между Областния управител на област ***, Кмета на Община
***, Кмета на Район „Аспарухово“, Началника на Отдел „Държавен Архив“ –
*** и ищеца, осъществена в периода 2022 г. – 2023 г. ( л. 137 – 159 от делото)
относно основанието, на което ищецът ползва процесния имот, липсата на
договор за предоставяне за ползване на ТД „***“ на въпросния имот и на
решението, въз основа на което ищецът осъществява фактическа власт върху
него.
Според писмо от 28.03.2023 г., изпратено до „Държавен Архив“ – ***
до Областния управител, при извършена служебна проверка не е открит
посочения от ищеца документ, въз основа на който му е предоставен
процесният имот.
Съгласно изпратеното от Министерство на финансите писмо с изх. №
11-03- 160/01.11.2024 г., в учрежденския архив на Министерството не е
установена преписка във връзка с предоставяне на ползване на процесния
имот и настаняването на Туристическо дружество „***“ в него през 1980 г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на трима свидетели на страната на ищеца – В.А., Д.Д. и И.Т..
Съгласно показанията на св. А., понастоящем член на управителния
съвет на Туристическо дружество „***“, същата е родена и живяла в ***, вх. А
точно над въпросната канцелария, която представлявала ап. 3. Излага, че в
т.нар. „руски блокове“ са били настанени работници на кораборемонтния и
корабостроителния завод. След 1990 г. комисия по жилищно настаняване в
завода предоставила въпросната канцелария да се ползва за нуждите на
туристическото дружество. Св. А. си спомня от детските години, че там се е
помещавала домакинка, която поемала дребни ремонти на жилищата. Когато
се взело решение да започне продажбата на тези ведомоствени жилища на
работници от заводите, домакинката освободила помещението и последвало
настаняването на секретаря на туристическото дружество в канцеларията,
представляваща ап. 3 на първия етаж. След като се омъжила свидетелката се
изнесла от жилището, но родителите й продължили да живеят в блока, а тя
7
редовно посещавала канцелариите, тъй като там се провеждали заседания на
туристическото дружество. Помещението се държало от секретаря на
дружеството Р.Ж., която била по цял ден там. На мястото се провеждали
инструктажите преди походи, раздавало се туристическо оборудване,
работило се с деца от всички училища и се осъществявала туристическа
дейност. Св. А. споделя, че Р.Ж. е починала преди няколко години, но дотогава
ежедневно имало човек от дружеството в канцелариите, а след това членовете
на дружеството ходили там само на сбирки. От 2022 г. досега винаги си
мислили, че помещението е на дружеството и неговите членове продължавали
да го ползват. Сочи, че от 90-те години, когато канцеларията била поета от ТД
„***“, до настоящия момент се е използвала само от дружеството, никой друг
не се е опитвал да я ползва, държана е заключена, тъй като вътре имало
оборудване и документи. От страната на *** имало голям клуб, който се
ползвал за гласуване, вечеринки и други мероприятия на живеещите от
блоковете. Св. А. не знае дали за ползването на имота са били заплащани
наемни вноски.
Св. Д. от своя страна излага, че от 70-та годна започнал е да ходи по
походи, но в периода 1977 г. – 1996 г. се отказал от туристическата дейност и
не бил пряк наблюдател на това, което се случва в туристическото дружество.
Някъде през 1996 г. – 1997 г. възстановил членството си в ТД „***“.
Дружеството използвало имот в кв. Аспарухово в руските блокове, с
отговорник Р., която починала преди пет – шест години. Р. била два – три пъти
там седмично, тъй като имала дела, свързани с туристическата дейност и
извън помещението. Свидетелят посочва, че от 1988 г. до 1999 г. е бил в
ръководството и са се събирали в тази стаичка. От 1999 г. ходили на походи по
четири – пет пъти в годината. Не знае някой друг да е ползвал помещението
преди туристическото дружество, което го е ползвало от 1970 г. – 1971 г. След
като починала Р. свидетелят не е посещавал имота и през последните пет
години не е виждал да влизат и излизат хора от обекта.
Съгласно показанията на св. Т. ТД „***“ използвало имот, находящ се в
руските блокове ***, вх. А на първи етаж вдясно, от 1985 г. – 1990 г. когато
започнали да се продават апартаментите, а преди това се обитавало от
домакинка. Св. Т. живеела в този блок и членувала в туристическото
дружество. Не знае от кого и как е било дадено помещението за ползване на
дружеството, както и дали е било под наем. Отключвало се когато имали
събрание, а през останалото време помещението било заключено.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че в Община *** и кметство „Аспарухово“ не са
налични строителни книжа относно процесната сграда, в която се помещава
процесния имот и годината на построяване й. Посочено в заключението е, че в
приложения по делото препис на Решение № 100(4) от 17.01.1980 г. на ИК на
Аспаруховски РНС за предоставяне на канцеларията на домакина на
предприятие „Благоустройствено и Комунално стопанство“ на Туристическо
дружество „***“ не е записан административния адрес на сградата, в който е
обекта, не е описано местоположението на самостоятелния обект в сградата и
не е приложена схема, скица или извадка от архитектурен проект, касаеща
определяне на местоположението на процесния имот, неговите граници, площ
8
и описание на помещенията. След проверка на съответната документация и
извършен оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот
представлява самостоятелен обект – офис с площ от 38 кв.м., състоящ се от
четири помещения: стая, складово помещение, антре и тоалетна, намиращо се
на първи етаж в сграда – *** и попада в две секции от сграда с
идентификатори: 10135.5502.134.1 и 10135.5502.134.2 по КК, като в офиса се
влиза от секция на сграда с вход А и с идентификатор 10135.5502.134.1 по КК.
От извършените проучвания в Община *** и Кметство р-н „Аспарухово“
вещото лице не е установило кога е обособен самостоятелен обект – офис на
ТД „***“, а на първия етаж от сградата е съществувал клуб. От анализа на
представените по делото писмени доказателства експертът е достигнал до
фактическия извод, че процесният имот е съществувал към 1993 г. Вещото
лице е посочило още, че не може да се установи дали са извършвани
вътрешни преустройства или ремонтни дейности, тъй като не са налични
екзекутивни строителни книжа. При огледа на място е констатирано, че
границите на измерения самостоятелен обект се припокриват с тези на
процесния обект с идентификатор 10135.5502.134.1 по КК, като площта на
измерения имот е 38 кв.м. Процесният имот-офис е идентичен със
10135.5502.134.1 по КК с площ от 38 кв.м., описан в АЧДС № 9810/11.10.2019
г. Същият съответства на един от деветте самостоятелни обекта – апартаменти
в жилищен блок № 19А по описание на имотите в АДС № 816/17.12.1990 г.
Процесният имот е записан като апартамент, а има и клуб на първия етаж,
който е с площ 117 кв.м. на жилищен блок № 19. Този клуб е описан в АДС №
2117/27.10.1999 г. като находящ се във вход „А“ и е идентичен с описания в
АДС № 816/1990. Клубът се състои от зала, малка зала, кабинет, стая,
тоалетна, коридор пред тоалетна и входно антре с вход към стълбищната
клетка ма вх.А с пряка връзка между отделните помещения (отразени на
скица към експертизата). Процесния имот-офис е част от клуба и включва
кабинет, стая, входно антре с врата към стълбищната клетка ма вх.А на бл.19,
коридор пред тоалетната, свързващ голямата зала с входното антре и тоалетна.
Има ниша, останала от входа на голямата зала и коридора пред тоалетната, но
няма врата, т.е. със затварянето на входа между голямата зала и коридора пред
тоалетната се обособява процесният самостоятелен обект-офис.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
За да бъде уважен положителния установителен иск, ищецът следва да
докаже правото си на собственост върху процесния имот на твърдяното в
исковата молба основание, a именно по силата на закона (чл.2, ал.4 от ЗДС)
чрез предоставяне от държавата по надлежния ред на юридическо лице с
нестопанска цел за стопанисване и управление /ползване/, a в условията на
евентуалност по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в
периода от 01.01.1979 г. до датата на подаване на исковата молба - 11.12.2023г.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях досежно обхвата на нормата на чл.2, ал.4 от ЗДС и реда, по
който е следвало да бъдат предоставени държавни имоти за ползване от
обществени организации, в който смисъл е и посочената практика на ВКС –
9
Решение № 41 от 9.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1607/2019 г., II г. о., Решение
№ 619/06.06.2011 г. по гр. д. № 1092/2009 г. и Решение № 730/25.07.2011 г. по
гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, I г. о. Доколкото с чл.2, ал.4 от ЗДС от обхвата на
държавната собственост са изключени имотите и вещите на търговските
дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е
била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество,
придобиването на собствеността на предоставените за стопанисване и
управление /ползване/ имоти става по силата на закона, а не чрез правна
сделка. На юридическите лица с нестопанска цел – сдружения и фондации,
имащи статут на обществени организации при действието на Конституцията
на НРБ от 1991г., са могли да бъдат предоставяни държавни имоти за ползване
за постигане на целите им, първоначално по реда на чл.33 от ПДИ (отм.) , а
след отмяната му – по реда на чл.101 и сл. от НДИ (отм.).
В конкретната хипотеза към твърдяната от ищеца дата на предоставяне
на процесния имот за ползване, приложим се е явява реда на чл.101 и сл. от
НДИ (отм.), приета с ПМС № 122 от 19.09.1975г. и обнародвана в ДВ, бр.79 от
14.10.1975г. Съгласно посочената разпоредба правото на ползуване върху
държавен имот може да се отстъпи на кооперации и други обществени
организации със заповед на председателя на изпълнителния комитет на
общинския народен съвет по местонахождението на имота, утвърдена от
председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз
основа на съгласие на министъра на финансите. Със заповедта се определя
начинът на отстъпването - възмездно или безвъзмездно. Когато отстъпването
става възмездно, посочва се и цената. Именно описаната редакция на НДИ
(отм.) е възприета и от първоинстанционния съд, а не като е посочено във
въззивната жалба - редакцията й от 1989г.
По отношение на предоставянето на правото на ползване на ТД „***“,
чийто правоприемник е ищцовото дружество, последното се позовава на
Решение на ИК на Аспарухово РНС № 9.100/4 от 17.01.1980г., представено по
делото под формата на изпратен препис, което намира за достатъчно за
изпълнение на горепосочената процедура по чл.101 от НДИ (отм.). Районният
съд е изложил подробни мотиви защо в настоящия случай не е спазен
надлежния ред за предоставяне правото на ползване, които се споделят и от
настоящия съдебен състав. Същите не обективират извършен от съда косвен
съдебен контрол върху Решение на ИК на Аспарухово РНС № 9.100/4 от
17.01.1980г., както се сочи във въззивната жалба, т.е. с тях не се извършва
преценка на законосъобразността на издадения административен акт –
решение на ИК на РНС, а се излага, че същият сам по себе се не е годен да
породи правата, произтичащи от предоставяне на държавен имот за
стопанисване на обществена организация по реда на чл.101 от НДИ (отм.) и
съответно трансформирането им в право на собственост по смисъла на чл.2,
ал.4 от ЗДС. Действително по делото липсват представени доказателства за
издадена заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет по местонахождението на имота, утвърдена от председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на съгласие на
министъра на финансите. Въззивният съд не споделя изложеното от
въззивника, че в настоящия случай издаденото решение на ИК на РНС следва
да се приравни на изискуемата от НДИ (отм.) заповед на председателя на ИК
10
на ОНС, дори и на РНС да са дадени някои правомощия на ОНС. Разпоредбата
на чл.101 от НДИ (отм.) е конкретна и посочва ясно с какъв акт следва да се
предостави ползването на държавен имот на обществена организация. На
първо място, това е заповед на председателя на ИК, а не решение на народния
съвет и второ следва да е на общински, а не на районен НС. Самото решение
на ИК на РНС не е представено (освен като препис) и няма данни дали е
подписано от председател и кой е бил той. Едва пред въззивната инстанция се
излага, че инж. Т. С., който според преписа е поставил заверката „Вярно с
оригинала“, е именно председателя на ИК на РНС, като този въпрос не е
обследван. Дори и да се възприеме тезата на въззивника, че правомощията на
ИК на РНС в настоящия случай се покриват с тези на председателя на ИК на
общински НС, то категорично липсват доказателства за утвърждаване на
решението от председателя на ИК на окръжния НС и от министъра на
финансите. Несъстоятелно се явява изложеното във въззивната жалба, че
изпращането на препис от решението на ТД „***“ сочи на утвърждаването му
от посочените органи при липса на каквито и да било други доказателства в
тази насока. Напротив, в издадените във времето АДС за имота липса
отразяване на предоставено право на стопанисване и управление (ползване),
освен в полза на Областния управител на ***, а в отговор на Министерство на
финансите се сочи, че в учрежденския архив на МФ не е установено наличие
на преписка във връзка с предоставяне на ползване на процесния имот.
По гореизложените съображения съдът намира, че не е налице
предоставяне по надлежния ред на държавен имот в полза на ТД „***“ за
стопанисване и управление /ползване/, съответното правото на собственост
върху процесния имот не е придобито от ищцовото дружество по силата на
закона, на основание чл.2, ал.4 от ЗДС.
По заявеното в условията на евентуалност придобивно основание –
изтекла придобивна давност:
Доколкото се касае за държавен имот, следва да се разгледа въпроса за
принципната възможност за придобиването му по давност.
Съгласно първоначалната редакция на чл.86 от ЗС от 1951 г. не може да
се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост. С
изменението с ДВ, бр.31 от 1990 г. се предвижда, че не може да се придобие
по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Едва с
изменението на нормата на чл. 86 от ЗС, в редакция ДВ бр. 31/1996 г. в сила от
01.06.1996 г. за имотите частна държавна и общинска собственост отпада
забрана за придобиване по давност. Течението на придобивната давност за
имоти частна държавна собственост е спряно с нормата на пар.1 от ЗД от ЗС,
но в последния ден преди изтичане на десетгодишния срок, т.е. считано от
01.06.2006 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по к. д.
№ 16/2021 г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1
от ЗД ЗС /обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г./ и на § 2 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС /ДВ, бр. 7/2018 г./. Като последица от
обявяването за противоконституционна на нормата на пар.2 от
Заключителните разпоредби на ЗИД ЗС / ДВ бр. 7/2018 г. /ДВ, бр. 7/2018 г./, с
която е придадено обратно действие на продължаване на срока, се приема от
Конституциония съд, че придобивна давност е текла в периода 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г., защото обратното действие на материалния закон не може да
11
засяга вече придобити права. Така в този също период би могла да изтече
придобиваната давсност. Следователно не се касае за обратно действие на
решението на КС, а за стриктно съобразяване разясненията, дадени с
решението на КС. В този смисъл са и решение № 510 от 06.02.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1748/2023 г., I г. о. , решение № 50080 от 26.10.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1814/2021 г., II г. о. и решение № 50141 от 25.04.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3194/2021 г., I г. о.
При съобразяване на гореизложеното в конкретния случай принципно
възможно се явява придобиване на процесния имот по давност в периодите от
01.06.1996 до 31.05.2006г., от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. и след 24.02.2022 г.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Давностното владение от своя страна съдържа два елемента:
упражняване на фактическа власт (corpus) и намерение за своене (animus). За
да се придобие имотът по давност владението трябва да е упражнявано явно,
необезпокоявано и непрекъснато в продължение на законоустановения срок от
време – в настоящия случай 10 години, доколкото не са налице
предпоставките за придобиване с кратката петгодишна давност по чл.79, ал.2
от ЗС.
Събраните по делото свидетелски показания не са напълно еднопосочни
по отношение на началния момент на „настаняване“ на ТД „***“ в процесния
имот като варират от началното на 70-те години до началото на 90-те. Така или
иначе, релевантният момент, от който изобщо би могла да тече придобивна
давност е от 1996г., към който момент свидетелите са единодушни, че
туристическото дружество вече се е помещавало в имота. Въпреки това,
посочените значителни разминавания в периодите до известна степен
дискредитират показанията на свидетелите, като тези на св. Д. съдържат и
вътрешни противоречия. Отделно от това, показанията на св. А. следва да се
преценяват и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид, че
понастоящем същата е член на управителния съвет на ищцовото дружество.
На следващо място, от показанията на свидетелите най-общо се установява, че
ТД „***“ е осъществява дейност в процесните помещения, изразяваща се в
работа с туристи, раздаване на екипировка, организиране на походи и т.н., но
същите не са от характер да обосноват с категоричност намерение за своене.
Обстоятелството, че при отсъствие на представител на дружеството,
помещението е било заключено, самите свидетели свързват с наличието на
оборудване и документация вътре, а не задължително като израз на намерение
за своене. Следва да се има предвид още обстоятелството, че туристическото
дружество първоначално е настанено в имота, както се твърди и в исковата
молба, с решение на ИК на РНС. Допускането му в имота на мястото на
канцеларията на домакинката преди това се установява и от свидетелските
показания. В този смисъл упражняването на фактическата власт върху имота е
започнало от страна на ТД в качеството му на държател на имота. При това
положение, за да придобие имота по давност ищцовото дружество е следвало
да демонстрира промяна в намерението си, обосноваваща превръщане на
държането във владение. В този смисъл и решение № 73/14.07.2021г. по гр.д.
№ 2589/2020г. по описа на ВКС, II г.о., в което се приема, че когато този,
който се позовава на придобивна давност, е допуснат в имота от собственика и
12
е установил държане, той трябва да докаже не само че е упражнявал
фактическа власт, но и че е променил намерението си и е започнал да го свои.
Преобръщането на държането във владение трябва да намери израз в
конкретни действия, насочени към собственика, които несъмнено да показват
отричане на неговите права /така и решение № 291/2010г. по гр. д. № 859/2009
г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 376/2012 г. по гр.д. № 260/2012 г. на ВКС, І г.
о., решение № 31/2011г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, ІІ г. о./. В конкретния
казус такива действия на ищцовото дружество не са доказани.
С оглед горното съдът намира, че ищецът не е доказал и наличието на
заявеното в условията на евентуалност основание за придобиване на
собствеността върху процесния имот.
Предвид изложеното предявеният положителен установителен иск за
собственост се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и отправеното своевременно искане на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева, определено от съда
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1393/22.04.2025г., постановено по гр.д. №
15972/2023г. по описа на РС-***, 8 състав.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „ТУРИСТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО „***“, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ДЪРЖАВАТА,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
на Република България, чрез областния управител на област с
административен център – ***, сумата от 450 лева, представляваща
направени във въззивната инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13