Решение по адм. дело №248/2025 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на Л. Д. Л., адрес [населено място], [улица], чрез адв. М. М. – АК Монтана, адрес за призоваване [населено място], [улица], ет. 2, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 25-0996-000071 от 18.06.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР, РУ – Монтана, с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил „Ауди А3“, рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят излага съображения, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Оспорва като неправилно установена описаната във фактическата част на заповедта обстановка и счита за необоснован извода на административния орган, че като собственик на автомобила е допуснал неговото управление от неправоспособен водач. Жалбоподателят твърди, че не е извършил действия или бездействия, довели до противоправния резултат, нито има съпричастност към нарушението, поради което не следва да търпи неблагоприятните последици от наложената принудителна мярка. Поддържа, че целта на заповедта не съответства на целта на закона, като ограничава правната му сфера в по-голяма степен от необходимото, без прилагането ѝ да се основава на негово лично поведение. Освен това сочи, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е бил уведомен за образуваното производство по прилагане на мярката. С оглед изложеното, жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, в несъответствие с целта на закона и в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.

В с.з., оспорващият Л. Д. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба-становище вх. № 1968 от 13.11.2025 г. по описа на АдмС – Монтана от адв. М. М., в което излага, че от събраните по делото доказателства не се установява нейният доверител като собственик на автомобила да е предизвикал по какъвто и да е начин противоправния резултат, описан в заповедта. Сочи, че същият няма родствени връзки с лицето Ц. Б. Н., няма съставени актове или издадени наказателни постановления във връзка с твърдяното нарушение, както и че от материалите по делото е видно, че наказателните постановления, издадени на Ц. Н., са връчени късно или изобщо не са връчени. Моли, ако съдът приеме, че делото е изяснено от фактическа страна, да бъде отменена процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. В дадения от съда срок за представяне на писмени бележки, поискан от процесуалния представител, такива не са постъпили.

От ответната страна Началник РУ – Монтана към ОДМВР – Монтана е представена цялата административна преписка по ЗППАМ № 25-0996-000071/18.06.2025 г. Ответникът взема становище по жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли съда да потвърди оспорената заповед като законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на жалбоподателя.

В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрк Д., която оспорва жалбата. По същество излага, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при пълно съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Подчертава, че за приложението на мярката законът изисква единствено да бъде установено, че адресатът на заповедта е собственик на моторното превозно средство, както и че същото е било управлявано от трето лице, което е абсолютно неправоспособно. Изтъква, че от справката за нарушител-водач е видно, че лицето, управлявало автомобила, не притежава правоспособност и има множество нарушения на ЗДвП, което обуславя извод за висока степен на риск. Посочва още, че фактът, че нарушението е извършено от трето лице, не променя законово определената насоченост на мярката – тя се прилага спрямо собственика на МПС. В тази хипотеза органът действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на посочените предпоставки е длъжен да приложи съответната ПАМ. Акцентира, че мярката има превантивен, а не наказателен характер, поради което органът не изследва вината, знанието или участието на собственика в извършеното нарушение. Целта е единствено да се предотврати възможността с конкретното МПС да се извършат нови нарушения за определен период от време. Подчертава, че мярката не представлява ограничаване на правото на собственост, доколкото има временен характер и е насочена към гарантиране безопасността на движението по пътищата. Моли съдът да приеме, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че същата е съобразена изцяло с целта на закона и отговаря на изискванията за законосъобразност, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0996-000071 от 18.06.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ – Монтана, упълномощен със заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директора на ОДМВР – Монтана, на оспорващия, в качеството му на собственик на МПС, е наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на ППС лек автомобил „Ауди A3“, с рег. № [рег. номер], затова, че на 16.05.2025 г., в 18:00 ч., в [населено място] по [улица], на кръстовището с [улица], се управлява лек автомобил „Ауди A3“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Л. Д. Л., от Ц. Б. Н. без да притежава СУМПС – неправоспособен водач. За съответното нарушение на Ц. Б. Н. е съставен АУАН GA/219575 от 16.06.2025 г., приложен по делото.

По делото е приложено копие на заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на МВР, с която Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП.

Приложена е и заповед № 301з-4401/09.10.2024 г. на Директор на ОДМВР – Монтана, с която Началник на РУ – Монтана е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на каквото основание е издадена оспорената заповед.

ЗППАМ № 25-0996-000071 от 18.06.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР – Монтана, РУ – Монтана е връчена лично на лицето на 15.07.2025 г., като по делото няма данни същата да е оспорена пред административния орган Директора на ОДМВР – Монтана.

Като доказателство в производството са представени и приети от съда административна преписка вх. № 1452 от 07.08.2025 г. по описа на АдмС – Монтана ведно с приложени доказателства по опис на л. 6 от ОДМВР – Монтана, писмо вх. № 1694/02.10.2025 г. по описа на АдмС – Монтана от ОДМВР – Монтана с приложен АУАН серия GA, № 219575/16.06.2025 г. на Ц. Б. Н., служебно приложена Справка от НБД население за постоянен и настоящ адрес на Л. Д. Л. и за Ц. Б. Н., НП № 25-0996-000923/15.07.2025 г. издадено от началника на РУ – Монтана на Ц. Б. Н. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, АУАН серия GA, № 219575/16.06.2025 г. съставен на Ц. Б. Н. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, НП № 25-0996-000861/07.07.2025 г. на Началник РУ – Монтана срещу Ц. Б. Н. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, АУАН серия GA, № 219576 съставен на Ц. Б. Н. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, Справка за нарушител/водач на Ц. Б. Н..

В писмо вх. № 1891/30.12.2025 г. в АдмС – Монтана, от ОДМВР – Монтана е посочено, че на жалбоподателят Л. Д. Л. не са съставяни АУАН и не са издавани НП за дата 16.06.2025 г., освен издадената ЗППАМ, предмет на обжалване по делото

С Определение № 844 от 09.09.2025 г. настоящият състав е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест, като е дал възможност за ангажиране на относими към предмета на спора доказателства.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подадена от надлежно легитимирано лице – адресатът на акта, на което се засягат законни негови права и интереси. Същият е връчен на оспорващия на 15.07.2025 г., като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган и по съдебен ред пред Административен съд – Монтана. Жалба против издадената заповед не е подадена пред по-горестоящия административен орган. В АдмС – Монтана жалбата срещу ЗППАМ е получена на 30.07.2025 г., поради което съдът приема, че е в законоустановения 14-дневен срок и се явява допустима за разглеждането ѝ по същество.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

По своето същество ПАМ не представлява и не е санкция за извършено нарушение и няма характера и предназначението на административнонаказателния институт. Същата има превантивна цел по смисъла, както на чл. 22 от ЗАНН, така и на специалния текст на чл. 171 от ЗДвП, а именно и за конкретния случай да осигурява безопасността на движението по пътищата, респ. да предотвратява и преустановява административни нарушения. С оглед на тези законови цели предпоставките за налагане на ПАМ са отделни/самостоятелни и независими от предпоставките, при които се ангажира административнонаказателна отговорност, като същите нямат и не следва да имат последиците на тази отговорност. В тази връзка и при установяване на наличието на установените от закона материалноправни предпоставки, административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, издава съответната ПАМ.

За да се наложи ПАМ с характер на процесната и при описаните в нея обстоятелства, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС, поради управлението му от водач, който е лишен от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред, следва да се установи и то с надлежни доказателствени средства наличието на лишаване от правоуправление на МПС за съответния водач. В настоящия случай по делото не е спорно, че на 16.05.2025 г., в 18:00, в [населено място] по [улица], на кръстовището с [улица], лек автомобил „Ауди A3“ с регистрационен номер [рег. номер], собственост на Л. Д. Л., е управляван от Ц. Б. Н..

По делото е представено заверено копие от НП № 25-0996-000923/15.07.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР – Монтана, РУ – Монтана, както и АУАН серия GA, № 219575/16.06.2025 г., с което на Ц. Б. Н. е наложено административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – управлява МПС без да е правоспособен водач, в нарушение на чл. 150 от ЗДвП. От представена Справка за нарушител/водач на Н. е видно, че за същото нарушение на лицето и издадено и предходно НП № 24-0996-002126/28/.11.2024 г., влязло в сила на 01.07.2025 г. От същата справка е видно, че водача изобщо не притежава свидетелство за управление на МПС. Соченото в достатъчна степен доказва, че лицето Ц. Б. Н. е неправоспособен водач към датата на установяване на нарушението, като съдът намира за неотносимо да се доказват обстоятелства установяващи конкретика относно неправоспособността му да управлява МПС. Релевантно за настоящия спор е обстоятелство, че към момента на издаването на процесната ПАМ, лицето е било неправоспособно - чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Именно това обстоятелство обуславя правилността на заповед от вида на издадената.

От събраните доказателства безспорно се установява, че процесният лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя Л., на посочената в заповедта дата е бил управляван от лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, поради което за него е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Налице е именно хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, при която законът предвижда прекратяване регистрацията на моторното превозно средство на собственика, чието превозно средство е управлявано от неправоспособен водач.

Следва да се има предвид, че отговорността на собственика по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е обективна, без значение дали собственикът лично е управлявал автомобила или е знаел, че го предоставя на неправоспособен водач. Законодателят е предвидил принудителната мярка именно като средство за въздействие върху собственика, с цел да бъде възпрепятствано допускането до движение по пътищата на моторни превозни средства, които представляват потенциален източник на опасност за участниците в движението, в случая при управлението им от неправоспособни водачи.

Следователно, за да бъде законосъобразно наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, не е необходимо да се установява вина или пряк умисъл от страна на собственика. Достатъчно е да се установи фактът на управление на МПС, собственост на лицето, от неправоспособен водач. Това обстоятелство е обективно доказано по делото с АУАН и НП срещу водача Ц. Б. Н., а от друга страна, не е и спорно между страните. Отделно самият оспорващ не представя доказателства, установяващи възраженията си, че като собственик не е допуснал, т.е. не сочи доказателства по какъв друг начин извън неговото знание и съгласие, ключовете на автомобила и самият той, са се озовали във властта на трето лице.

Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 171 от ЗДвП имат превантивен, а не санкционен характер. Те не целят наказване, а единствено осигуряване безопасността на движението по пътищата, както и преустановяване на административни нарушения, които цели с управляването на МПС от неправоспособни водачи са пряко и непосредствено застрашени. Движението на МПС, управлявано от неправоспособен водач, освен че застрашава безопасността по пътищата, е и потенциална предпоставка за нарушаване на всяко друго правило въведено със ЗДвП, а от там и за извършване на административно нарушение, което с наложената ПАМ се цели да бъде преустановено. В този смисъл разпоредбата на чл. 6 от АПК относно принципа на съразмерност е спазена, доколкото срокът на прекратяване на регистрацията е определен в минималния предвиден от закона размер – шест месеца, и е съобразен с конкретната фактическа обстановка.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е бил уведомен за започналото административно производство. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в условията на обвързана компетентност, при констатирани обективни факти, без да е необходимо предварително уведомяване на адресата, тъй като актът се издава въз основа на данни от извършена проверка и е с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата.

С оглед на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с целта на закона и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се установяват твърдените от жалбоподателя пороци по чл. 146 от АПК.

Ето защо жалбата се явява неоснователна, а издадената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0996-000071/18.06.2025 г. на Началник РУ към ОДМВР – Монтана следва да бъде потвърдена като законосъобразна.

От страна на процесуалния представител на ответникът в с.з. е направено изявление, че не претендира разноски по делото, поради което такива не се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. Д. Л., с адрес [населено място], [улица], подадена чрез адв. М. М. – АК Монтана, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0996-000071/18.06.2025 г., издадена от Началник РУ към ОДМВР – Монтана, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.