Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД – [населено място], представлявано от П. П. П. – управител, депозирана чрез юрисконсулт Б., против Решение № 87 от 21.12.2023 г. постановено по АНД № 317 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище в Монтана към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 003978/14.09.2023 г., с наложената имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева, за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 200 от ЗЗП.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП.

В съдебното заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило Становище, вх. №1440/13.05.2024 г. от процесуалния представител, юрисконсулт Д. Б., по хода на делото и по съществото на спора /л.28-32/, в което е изразено искане за уважаване на касационната жалба, отмяна на обжалваното решение на РС – Козлодуй, и алтернативно за изменение на Решението в частта, с размера на наложената имуществена санкция, която да бъде намалена до законоустановения минимум от 500 лева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокат или юрисконсулт.

Ответникът, Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище в Монтана към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалният му представител ст.юрисконсулт С. Д. е постъпило по делото Писмено становище, с вх. №1429/13.05.2024 г. /л.24-27/, в което е ангажирано мнение по хода на делото и по съществото на спора. Излагат се съображения за неоснователност на касационната жалбата и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претенцията за разноски за процесуално представителство на касатора.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

А. съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

За да потвърди обжалваното НП и наложената с него имуществена санкция, с решението, предмет на касационна проверка съдът е приел, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на санкционираното административно нарушение.

Прието е също, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение визирано в НП, чрез предлагане за продажба на потребителите на четиринадесет вида стоки – месни и млечни продукти, и риба, предварително опаковани от производителя с посочен от него грамаж, като върху стоките е поставен етикет с обозначена цена за единица мярка и продажна цена за съответния грамаж, а на рафта пред тези стоки е била поставена друга цена за единица мярка, която е различна от обозначената върху стоките, без да е изчислена реалната продажна цена за всяка опаковка, съгласно изискванията на ЗЗП чрез етикет, ценоразпис, табела или по друг подходящ начин.

Формирал е извод, че наказващият орган правилно е приложил санкционната норма, а наложеното наказание е в справедлив размер, предвид тежестта на нарушението и липсата на вредни последици, като не е налице маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН. Изложени са подробни мотиви, в резултат на които е прието, че оспореното наказателно постановление е законосъобразно и същото е потвърдено в неговата цялост.

Така постановеното решение е правилно, а възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на районния съд за законосъобразност на НП.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Районният съд е събрал относимите и допустими писмени и гласни доказателства и анализирайки същите обосновано е приел, че в случая е налице нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП.

Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието, за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената санкция от 1000,00 лева.

Касаторът е наясно и за кои точно стоки е санкциониран (доколкото същите са описани по вид, грамаж и брой), поради което следва, че е изпълнено изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е допуснато нарушаване правото му на защита.

Контролните органи са извършили проверка на различни стоки при работен режим на обекта и са установили, че за описаните в НП 14 вида стоки – месни и млечни продукти, и риба търговецът не е обозначил върху отделните опаковки на стоките действителната им продажна цена, на база обявената от него цена за килограм.

Търговецът е поставил цената за единица мярка /кг/ на стоката, различна тази на производителя, без да е обозначил едновременно действителната продажна цена върху всяка отделна опаковка, предварително оразмерена от производителя, с посочена от последния грамаж и цена. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗЗП не е с пожелателен характер, а е императивна, което налага извода, че във всички случаи, когато стоката е предварително опакована от производителя, търговецът е длъжен да обявява едновременно цената за единица мярка на стоката и продажната цена за опакованото количество от същата.

Възраженията на касатора са напълно неоснователни и не се споделят от настоящия касационен състав. Изложените доводи не освобождават търговеца от императивно вмененото му в чл. 20, ал. 1 от ЗЗП задължение за едновременно обозначаване на продажна цена и цена за единица мярка на всички опаковани стоки и разфасовки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг не въвеждащ в заблуждение подходящ начин.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън визираните в касационната жалба, решението на РС – Козлодуй, с което е потвърдено НП следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 120,00 /сто и двадесет/ лева. Присъждайки юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения от закона размер, съдът не счита, че следва да се произнася по бланкетното възражение за прекомерност на процесуалния представител на касатора.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 87 от 21.12.2023 г. постановено по АНД № 317 по описа на Районен съд – Козлодуй за 2023 г.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД – [населено място] Д. З. на Комисия за защита на потребителите сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 120,00 лева

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.