Р Е Ш Е Н И Е
№ 247/31.05.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Александрова и с участието на прокурора Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 225/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Оспорва се решение № 260075/23.03.2021 г., постановено по АНД № 62/2021 г., по описа на Районен съд гр. Монтана, с което е потвърдено НП № 32-0000047/31.12.2020 г. на началник областен отдел“АА“ Монтана при РД „АА“ гр. Враца, с което на S.M., е наложено административно наказание на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, затова, че не притежава валидно удостоверение за психологическа годност за извършване на обществен превоз на товари по смисъла на Наредбата по чл.153, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от пълномощника на административнонаказаното лице, в която твърди, че неправилно, в производството са допуснати съществени нарушение на производствените правила, неправилно е приложен материалния закон и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. От друга страна разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП предвижда, че „се наказва с глоба в размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.“ Тази разпоредба се явява по-благоприятна по отношение на нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и следва да бъде приложена в случая. Отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Това нарушение е от категорията на съществените, доколкото изцяло засяга правото на защита на лицето. Прилага решение на РС Враца. Моли съдът да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него НП.
Ответникът на жалбата не изразява становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да нарушават правото на защита на наказаното лице. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав, след като обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното:
За да постанови обжалваното решение и потвърди издаденото Наказателно постановление, съставът на Районен съд Монтана приел, че описаната в издадените актове фактическа обстановка няма спор между страните, т. е. на датата на извършената проверка, административнонаказаното лице е управлявало товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност. Спорно е дали при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, респ. нарушен ли е материалният закон и в тази връзка коя е приложимата санкционна правна норма – чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр или чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Районен съд Монтана се позовава на чл. 1 от ЗДвП и чл. 1 от ЗАвтПр и регулираните от тези закони обществени отношения. Въз основа на визирания в цитираните правни норми обхват, въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 93 от ЗАвтПр е специална по отношение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Обръща внимание, че установеното нарушение е по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Административното наказание е точно определено, поради което издаденото НП е законосъобразно.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон, като изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящия състав, към мотивите на което решение този състав препраща, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК. В тази връзка не се споделя възражението в жалбата, че в постановеното въззивно решение не са обсъдени възраженията на жалбоподателя, посочени в жалбата.
От една страна в жалбата не се сочи конкретни доказателства, които районният съд да не е обсъдил, респ. този пропуск как е повлиял на постановения краен правен резултат. Твърдението за объркващо кой е издател на НП, не кореспондира със събраните в производството доказателства, т.к. ясно е посочено началник областен отдел „АА“ Монтана. От друга страна, съдът не установява доказателство, което съдът да не е отчел при постановяване на своето решение, поради което това възражение се явява неоснователно. В мотивите на решението, въззивният съд е посочил каква е установената от него фактическа обстановка и въз основа на кои доказателства - съставеният АУАН, в който са описани всички обстоятелства по извършената на 30.12.20202 г. проверка и непредставеното от водача на управляваното МПС, удостоверение за психологическа годност. Изрично е посочено и защо се приема, че водачът е разбрал за какво нарушение е санкциониран. Тук за пълнота следва да се посочи, че в производството са събрани и представени доказателства, че административнонаказаното лице е продължително пребиваващ в Р.България, което допълнително удостоверява факта, че същият е разбирал нарушението за което е санкциониран/удостоверени на л.18-19 от делото/. В случая не се оспорва фактът за липса на удостоверение за психологическа годност. Поради липсата на спор по фактическата обстановка, не са навеждани възражения, поради което и съдът не може да обсъжда несъществуващи такива и няма какво повече да изложи като мотиви в тази посока.
Неоснователно и несъстоятелно е и възражението, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата доводи. Относно довода направен във въззивната жалба, впоследствие и в касационната е, че отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, поради това, че тази норма е специална по отношение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, както и че същата се явява по-благоприятна за дееца, доколкото предвижда по-леко наказание.
Това възражение на административнонаказаното лице е обсъдено от състава на районния съд, който в мотивите на решението е обосновал с конкретни съображения защо счита, че не следва да бъде приложена разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, а чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр и това е поради вида обществени отношения, които тези два различни закона регулират и чийто обхват е определен в техните първи разпоредби, а именно: чл. 1 на ЗДвП и чл. 1 на ЗАвтПр.
С оглед предмета на очертания спор, настоящият състав счита за относими следните правни норми, които не се включават единствено до чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, на които норми се позовава касаторът. Съгласно чл. 16 от ЗАвтПр - Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба документите, които водачите трябва да носят при извършване на превозите, техните образци и сроковете за съхранението им. Съгласно §5 от ПЗР на Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари „Тази наредба се издава на основание чл. 7, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, ал. 2 и § 4а от Закона за автомобилните превози…“. Съгласно чл.58, ал.1, т.3 от същата Наредба „Водачът на превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари, трябва да отговаря на следните изисквания: 3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2006 г., бр. 9 от 2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;“, а съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“, предл. първо от ЗДвП „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията: определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз. „Въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е издадена Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, съгласно § 2 от ПЗР на същата. Съгласно чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП „ Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира:1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.) спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза;“.
Съгласно чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП - Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП - Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно чл. 91, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвтПр“Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с министъра на вътрешните работи ръководи и осъществява контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с българска или чуждестранна регистрация с изключение на превозите, извършвани от Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на отбраната и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея. Контролът по ал. 1 се осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.“ А съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвтПр – ал.1 „В изпълнение на задълженията си по чл. 91 длъжностните лица извършват проверки и съставят актове за констатираните нарушения. Когато на водач е съставен акт за нарушение на регламент на европейските институции, на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, контролният талон към свидетелството му за управление се отнема и се връща след изпълнение на задължението му по ал. 4. Актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача. ал.2 „Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица.“
В тази връзка съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със:1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение;“
При така действащата правна уредба, възражението, че не е отчетена нормата в ЗДвП, която е по-благоприятна за дееца, е несъстоятелно, имайки предвид приложимостта на този институт, като това, че санкционната норма в ЗДвП предвижда по-леко наказание не означава, че същата е по-благоприятна за дееца и сама по себе си не е основание да бъде приложена. Всяка санкционна норма отговаря на конкретно извършено деяние, обявено от закона за нарушение, а последното е това, което обуславя приложимостта на конкретната санкционна норма. Прилагането на по-благоприятна за нарушителя правна норма се прилага тогава, когато от момента на съставяне на АУАН до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, т. е. последват различни санкционни норми, касаещи едно и също нарушение, какъвто не е настоящият случай.
Кои са необходимите документи, които водачите на МПС трябва да носят при извършването на обществен превоз на товари, какъвто в случая е установеният превоз, следва да се търси в текстовете на закона, който урежда съответния вид обществени отношения, като в случая това е ЗАвтПр, съгласно чл. 1 от него. ЗАвтПр препраща към Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, която е посочена и като нарушена в издаденото НП. Следва да се вземе предвид, че ЗДвП урежда общите правила за движение по пътищата и участниците в това движение, докато ЗАвтПр урежда единствено условията и реда, на които следва да отговарят само тези участници в движението, които извършват обществени превози, респ. такива за собствена сметка. ЗАвтПр въвежда отделен и специален ред, включително и условия, касаещи определена категория водачи и МПС, а именно такива, които извършват превози на пътници и товари, поради което тези специфичните норми предвидени в ЗАвтПр се прилагат при превоз на пътници и товари. В тази връзка препращането, във втората половина на изречението на цитираната норма кьм разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, не се свързва с изискването за притежаване на валидно удостоверение, а единствено указва кой и къде определя условията и реда за получаване на такова удостоверение или това е по реда и при условията на Наредба № 36 от 15.05.2006 г., кьм която Наредба текстът на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП прави втора препратка. Наредба № 36/2006 г. определя изискванията, на които следва да отговарят водачите, респ. условията и реда, при които се извършва психологическото изследване, за да могат същите да получат необходимото им. За целите на Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, е необходимо такова удостоверение за психологическа годност, а от там и да отговаря на изискванията на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Това означава, че двете Наредби, в това число и законовите текстове имат различен обхват на приложение или в случая АНО правилно е определил санкционната норма, която е в съответствие с извършеното нарушение.
Действително съдът не може да не отчете породената колизия между текста на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП и чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, но предвид така действащото законодателство и специфичността на урежданата материя, то следва да се приеме, че правно значение имат тези норми и нормативни актове, които по специфичен начин регулират тези обществени отношения, които са свързани с превоза на пътници и товари като обществен превоз, а това са ЗАвтПр. Не е без значение и обстоятелството, че контрольт по спазване на изискванията въведени в ЗАвтПр и ЗДвП се извършва от различни контролни органи, както са различни и техните правомощия, т. е. органите по ЗАвтПр нямат правомощия да установяват нарушения и налагат наказания по реда на ЗДвП, както и обратното – контролните органи по ЗДвП нямат правомощия да установяват нарушения и налагат наказания за нарушения на ЗАвтПр, аргумент от чл. 165, чл. 166, чл. 189, ал. 1 и ал. 12 и сл. от ЗДвП, респ. чл. 91 и чл. 92 от ЗАвП.
В случая очевидно от представените заповеди на МТИТС е видно, че оспореното НП е издадено от лице, определено от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, т. е. от компетентно по смисъла на закона лице.
По отношение на другото възражение на пълномощника на касатора, че чл. 93 от ЗАвтПр касае документите, които се свързват с МПС, въпреки че съдът не установява такова уточнение в цитираната разпоредба, докато в разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, законодателят изрично посочва и конкретизира точно определен документ, който е относим към водачите на МПС, то тази колизия между тези два закона, както и предвид изложените по-горе съображения, не може да бъде отстранена от съда, който е правоприлагащ орган, а не законодателен. В тази връзка, обаче, следва да се има предвид че в т.3 на ал.1, чл.58 от Наредба № 11/31.10.2020 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, е поставено изискване водачите на превозно средство, извършващо международен превоз на товари да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, като безспорно липсата на такъв документ е основание за административнонаказателна отговорност и то по реда и условията на ЗАвтПр. Санкционната норма в този случай е именно чл. 93 от закона, за която се твърди, че визира единствено документите, които имат отношение към МПС, каквото разграничаване тази норма не предвижда.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно, съобразено с приложимия материален закон. От гледна точка валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като правилно решение № 260075/23.03.2021 г., постановено по АНД № 62/2021 г. по описа на Районен съд гр. Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: