№ 6
гр. *****, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на дванадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯ. Д. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20233500900011 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба, подадена от адвокат П. К., като пълномощник
на Н. Д. от гр. *****, срещу „Алианц България“ ЗАД гр. София и касае
изплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца при ПТП, от водач
на автомобил, застрахован при ответника. В петитума е посочено, че искът се
предявява като частичен (от 50 000 лв. като цяло) за сумата от 25 100 лв.
неимуществени вреди, както и за 5952,31 лв. имуществени вреди. По
отношение на неимуществените вреди се посочва в петитума, че са причинени
от ПТП, станало на 31.05. 2020 г. и това са болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания имено при това ПТП. В същото време в
обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че ищцата вече е
предявила иск за обезщетяване на вредите от същото произшествие и има
постановено съдебно решение, препис от което прилага, но същото не е влязло
в сила. Посочва се още, че настоящото дело е за вреди, които не били
претендирани по това дело. На 13.10. 2022 г. ищцата била приета в болница
поради болки в областта на оперираната става, на 15.10. 2022 г. е претърпяла
хирургична интервенция за тотална смЯ. на тазобедрената става, изписана е
1
на 19.10. 2022 г. и след това е започнала рехабилитация, в същата болница в
гр. *****. Исковата молба беше оставена без движение, за да бъдат направени
някои уточнения. Последва молба от адвокат К., в която посочва, че
първоначалната искова молба по т.д.76/2021 г. на ОСТ била за обезщетение за
вреди от счупване на ацетабулума, закрито вдясно, нараняване на гръдния кош
и разкъсна рана в предната част на дясната подбедрица. За тях й е присъдено
обезщетение. След завеждане на исковата претенция, доверителката й в хода
на делото, е постъпила в болнично заведение на 13.10.2022 г., където на
15.10.22 г. е претърпяла хирургична интервенция – тотална смЯ. на
тазобедрената става следствие артрозни промени. Т.е. периодът, до който е
обезщетена, е до 15.10.22 г., тъй като предмет на предходното дело не са
болките и страданията й следствие тази смЯ. на ставата, нито следствие
получената от нея коксартроза, съответно промЯ. в дължината на десния
крайник, ограничените движения следствие гореизложеното и накуцващата
походка, както и изживяния стрес. При ищцата имало артрозни промени –
коксартроза, претърпяла е оперативна интервенция – тотална смЯ. на
тазобедрената става, промЯ. в дължината на крайника – дясното бедро,
ограничени движения в дясната тазобедрена става, накуцваща походка, стрес.
Те не са били взети предвид от състав на ОС – ***** по т.д.№ 76/21 г., защото
не са били предмет на това дело. На 13.10.22 г. ищцата е приета в „МБАЛ –
*****“ с болки в областта на оперираната й става и на 15.10.22 г. е претърпяла
хирургична интервенция тотална смЯ. на тазобедрената й става. На 19.10.22 г.
е изписана с диагноза – друга първична коксартроза. На 19.10.22 г. е приета за
извършване на рехабилитационни процедури в същата болница и при
изписването й на 26.10.22 г. е със следния обем на движение – ъглометрия на
дясната тазобедрена става – S: 15-0-110 градуса; F: 40-0-0 градуса.
Антропометрия – сантиметрия на бедро: дясно бедро – 53 см; ляво бедро – 51
см. В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, ищцата
е претърпяла и имуществени вреди в размер на 5952,31 лв. Тези вреди не са
претендирани в предходното производство. Посочените разходи са направени
година след завеждане на ИМ по т.д. 76/21 г. за лекарствени средства,
медицински изделия, избор на екип, потребителска такса, като се изброяват
подробно разходите по пера.
В законния срок от две седмици, ответникът ЗАД „Алианц България“,
подаде писмен отговор. В него се признава валидността на застраховката
2
„Гражданска отговорност“, сключена от ответното дружество. Оспорва се
допустимостта на иска, с оглед на воденото вече дело, оспорва се и
основателността му. Били налице основанията за прекратяване на делото, по
реда на чл. 126 от ГПК. Претендираните вреди не били различни от тези,
които са били предмет и на т.д. 76/ 21 г. Там са се търсели всички преки и
непосредствени вреди, причинени при посоченото ПТП. Излагат се подробни
съображения, като се коментират събраните по това дело доказателства.
Считат, че силата на присъдено нещо се простира за целия период от датата на
настъпване на деликта, до приключване на съдебното дирене в последна
инстанция и с оглед на това съдилищата се съобразяват с всички настъпили до
този момент вреди. В условията на евентуалност се излагат съображения за
неоснователност на исковата претенция. Нямало ексцес на вредата. Оспорва
се механизмът на ПТП. Оспорва се и това, че посочените увреждания не са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Прави се възражение и за
съпричиняване – ищцата не е използвала обезопасителен колан. Освен това
посочените увреждания са в резултат на предшестващи възрастови
заболявания на ищцата, а също така и поради неспазване на лечебния режим.
Самият иск бил завишен и не покривал критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. Искът за имуществени вреди се оспорва като неоснователен и
недоказан. Поради неоснователност на главните искове, неоснователен е
искът за лихвата. Моли да се конституира като трето лице – помагач на
страната на ответника „Дженерали застраховане“ АД, с оглед предявяване на
регресен иск, предвид съпричастността и на други лица към процесното ПТП.
С определение от 29.03. 2023 г. по делото е конституирано трето лице –
помагач на ответника – „Дженерали застраховане“ АД. От тях няма постъпило
становище.
След получаване на отговора и връчването му на ищеца, от него постъпи
допълнителна искова молба. В нея се оспорват възраженията на
застрахователя изцяло както във връзка с допустимостта на молбата, така и
във връзка с основателността.
Допълнителната искова молба беше връчена на ответника и от него
постъпи отговор. В него той поддържа всичките си възражения и обосновава
необходимостта от събирането на доказателствата, за които ищецът е
възразил.
3
Делото беше спряно в съд.зас., след като бяха събрани необходимите
доказателства, до приключване на т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – *****.
След възобновяването постъпиха молби от третото лице „Дженерали
застраховане“ АД гр. София и от адв. К. – пълномощник на ищцата.
Третото лице счита, че не следва да участва по делото, предвид
решението на ВКС по спора по т.д. № 76/ 2021 г. Ако съдът не отмени
определението за конституирането, то се иска да се прекрати делото на
основание чл. 126 от ГПК. Ако се прецени, че това е основание за отхвърляне
на исковете, то следва искът да бъде отхвърлен.
В писмената молба на адвокат К. са изложени писмени бележки и се
взема становище за хода на делото. Освен това се увеличава цената на иска от
25 100 лв., на 40 000 лв., частичен от 70 000 лв. за причинените
неимуществени вреди.
В съд.зас. ответникът „Алианц България“ АД гр. София, чрез
процесуалния си представител поддържа становището си, че по отношение на
неимуществените вреди искът е недопустим и производството следва да бъде
прекратено на основание чл. 299 от ГПК.
Основните страни претендират и направените по делото разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: от представените писмени доказателства и назначената от съда
експертиза безспорно се установява, че ищцата Н. Д. е претърпяла ПТП на
31.05. 2020 г., в района на с. *****, община ***** и е пострадала. Причинени
са й телесни уреждания, болки и страдания, извършено е лечение на травмите
й и са налице вредни последици за пострадалата от неимуществен и
имуществен характер.
В произшествието са взели участие четири автомобила, при верижна
катастрофа, като ищцата е била пътник, возещ се на лява задна седалка в
автомобила на сина си, който го е управлявал – л.а. марка „Ауди“.
От заключението на съвместната експертиза, изготвено на базата на
доказателствата от делото, се установява следното:
На 31.05.2020 г. около 14:45 часа на път 1-4, км 232+790, между отбивката
за с. ***** и разклона околовръстния път за гр. ***** се движи л.а. „БМВ 318
Cl” с peг. № СВ 1210 ВК, с посока на движение от гр. Варна към гр. *****. В
4
същото време, по същия път, попътно на л.а. „БМВ” се движат л.а. „Ауди 100”
с peг. № Т 6864 АТ, л.а. „Мерцедес ГЛЕ” с peг. № СВ 3327 АТ и л.а.
„Мерцедес А190” с peг. № ВТ 0006 ВХ. Скоростта на движение на л.а. „Ауди
100” е около 84 км/ч., на л.а. Мерцедес ГЛЕ” е около 80 км/ч. и на л.а.
„Мерцедес А190” е около 76 км/ч. Опасната зона за спиране при определената
скорост е около 65 м. за л.а. „Ауди”, около 60 м. за л.а. „Мерцедес ГЛЕ” и
около 55 м. за л.а. „Мерцедес А190”. Видимостта на водачите е около 80 м. В
даден момент водач на л.а. „БМВ” предприема спиране на платното, поради
внезапна опасност на пътя, като не сигнализира на останалите участници в
движението за това свое действие. Водачът на л.а. „Ауди” не спазва
достатъчно безопасна дистанция и следва удар с л.а. „БМВ” с предната част
на л.а. „Ауди” в задната част на л.а. „БМВ”. Водачът на л.а. „Мерцедес ГЛЕ”
не спазва достатъчно дистанция и следва удар с предната част на ППС в
задната част на л.а. „Ауди”. Водачът на л.а. „Мерцедес А190” също не спазва
достатъчно безопасна дистанция и последва удар с предната част на
автомобила в задната част на л.а. „Мерцедес ГЛЕ”. В опит да избегнат удара,
водачът на л.а. „Ауди” и водачът на л.а. „Мерцедес ГЛЕ” отклоняват
автомобилите вдясно, но не успяват и след удара се установяват в канавката
вдясно от пътя. Вследствие на настъпилото ПТП са причинени телесни
повреди на Н. К. Д. и значителни материални щети по ППС. Произшествието
настъпва в светлата част на денонощието, при добра видимост и сухо пътно
платно.
С решение № 11 от 18.10. 2022 г. на РС – *****, по АНД № 961/2021 г., Ш.
Н. от гр. ***** е признат за виновен в това, че на 31.05. 2020 г., при
управлението на л.а. „Мерцедес ГЛЕ” с peг. № СВ 3327 АТ, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, , чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. К. Д. от гр. *****,
изразяваща в трайно затрудняване на движението на десен долен крайник. На
извършителя е наложено административно наказание по реда н чл. 78а от НК.
На основание чл. 300 от ГПК това решение е задължително за граждански съд
във връзка с това извършено ли е деянието, вината и противоправността.
Ответникът не оспорва, че ЗАД „Алианц България“ АД гр. София е
застраховател по застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за л.а.“Мерцедес ГЛЕ“, управляван от Ш. Н.. С оглед на
това е налице материалноправна легитимация на ответника по отношение на
5
предявения иск.
Експертизата дава заключение, че Н. К. Д. – ищцата, на *****, на
31.05.2020 год. е претърпяла ПТП като пътник на задната седалка на лек
автомобил и след произшествието е получила болки в областта на гръдния
кош, дясната тазобедрена става с болки и невъзможност за стъпване и ходене.
Установена е и разкъсно-контузна рана по предната повърхност на дясната
подколенница. Има клинични и рентгенови данни за счупване на десен
ацетабулум.
На 31.05.2020 г. в 17:30 часа е извършено закрито наместване на
счупването без вътрешна фиксация. Пострадалата е изписана на 05.06.2020 г. с
подобрение и дадени указания за спазване на ХДР и медикаментозно лечение
в домашна обстановка. Има нужда от ЛФК.
Уврежданията в областта на гръдния кош, в областта на ставната ямка на
дясната тазобедрена става и разкъсно-контузната рана на дясната
подколенница са в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяното
ПТП на 31.05.2020 г.
Счупването на ставната ямка на дясната тазобедрена става, която се
намира на дясната хълбочна кост на таза и последвалата операция на
хълбочната кост е довело до усложнения в областта на ставната ямка на
тазобедрената става — коксартроза, остеофит на ацетабулума и силно
болезнени и ограничени движения на ставата, което е наложило да се
пристъпи към втора операция — тотална смЯ. на дясната тазобедрена става. В
конкретния случай счупването на дясната ставна ямка на тазобедрената става
е причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на десен
долен крайник като срокът за възстановяване е около 2 години и 6 месеца.
На 15.10. 2022 г., вследствие на получени усложнения и силни болки в
областта на контузията, на ищцата е извършена втора операция, за смЯ. на
тазобедрената става, като е престояла в болницата в гр. ***** до 19.10. 2022 г.,
когато е изписана. Последвал е период на възстановяване и рехабилитация и
след тази операция.
Към момента на изготвяне на експертизата пострадалата е добре
възстановена – движи се без помощни средства и без болки и ограничени
движения. Болки в областта на сменената дясна тазобедрена става ще има при
по- продължително стоене изправена, при тежък физически труд и при
6
студено и влажно време.
Установените увреждания в областта на дясната тазобедрена става са в
резултат на счупванията на ставната ямка на дясната тазобедрена става.
Настъпили са усложнения от счупванията – артрозни изменения довели до
силни болки и ограничени движения в областта на ставата.
Направените разходи според представените фактури и касови бонове във
връзка с лечението на травмите на ищцата са били необходими за провеждане
на лечението й.
Представени са писмени доказателства – 9 на брой фактури и касови
бонове за закупени медикаменти:
Ф. №**********/08.11.2022 г.и касов бон на стойност 39,67 лв.;
Ф. №**********/02.11.2022 г. и касов бон на стойност 29,70 лв.
Ф. №**********/30.05.2022 г. с касов бон на стойност 21,37 лв.
Ф.№**********/20.05.2022 г. с касов бон на стойност 64, 98 лв.
Ф. № **********/13.10.2022 г. с касов бон на стойност 4620 лв.
Ф. №**********/13.10.2022 г. с касов бон на стойност 900 лв.
Ф.№**********/19.10.2022 г. с касов бон на стойност 218,59 лв.
Ф.№**********/19.10.2022 г. с касов бон на стойност 34,80 лв.
Ф.№**********/26.10.2022 г. с касов бон на стойност 23,20 лв.
Направените разходи на най-голяма стойност са за тазобедрената става.
Тези разходи и представените фактури не са били обект на претенция по т.д.№
76/2021 г. на ОС – ***** и тези доказателства не са прилагани по това дело.
Общата стойност на разходите е 5952,31 лв. На тази стойност е исковата
претенция.
Според експертизата няма данни за това ищцата да е страдала от
заболявания на опорно-двигателния апарат преди произшествието.
Получените увреждания са пряка последица от счупването и се получават
много често след подобни травми. С оглед на начина, по който е протекло
възстановяването може да се направи извод, че пострадалата е спазвала
предписанията на лекарите и е провеждала адекватно лечение и
рехабилитация.
По отношение на това дали ищцата е била с поставен предпазен колан по
7
време на произшествието, вещите лица в заключението си са отговорили, че
според тях е била без предпазен колан. При разпита им съд.зас. обаче
съдебният лекар не беше категоричен в този отговор. Д-р Г. посочи, че
предпазният колан ограничава движението на тялото напред, но не и в страни.
Именно това обстоятелство му пречи да бъде абсолютно категоричен в
заключението си. Още повече лекарят отговори, че и с поставен предпазен
колан пострадалата, при този силен удар отзад може да получи подобни
увреждания. От друга страна пострадалата има рана под коляното на десния
крак, което означава, че е политнала напред и си е ударила крака, този удар
придвижва бедрената кост назад и избива ставната ямка. Според вещото лице
Х. ударът отзад в л.а., в който е пътувала ищцата, е бил с много голяма сила и
кинетична енергия. Въпреки това пострадалата няма рани в областта на
лицето. Ако е била без колан такива най-вероятно биха се получили според
съдебния лекар. Възможно е обаче при политане напред главата да попадне в
пространството между двете седалки. С оглед на всички обстоятелства обаче в
съдебно заседание съдебният лекар отговори, че не могат да бъдат абсолютно
категорични в това, че пострадалата е била без предпазен колан. Още повече
има контузия на гръдния кош, което може да се дължи на действието на
предпазен колан.
Във връзка с воденото от ищцата т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – ***** се
установи следното: делото е било заведено за изплащане на неимуществени и
имуществени вреди, настъпили вследствие на претърпяното на 31.05. 2020 г.
произшествие. То е приключило с решение на първа инстанция на 21.11. 2022
г., като последното заседание е било на 14.11. 2022 г. Към този момент ищцата
вече е била претърпяла операцията за смЯ. на тазобедрената става – на 15.10.
2022 г. Налице са били доказателства в тази насока и макар и бегло
първоинстанционният съд е посочил това обстоятелство в мотивите си. В
това производство ищцата е претендирала сумата от 70 000 лв. – частичен иск
от 90 000 лв. за причинените неимуществени вреди от нанесените й при
произшествието увреждания и претърпените болки и страдания. Решението е
било обжалвано пред АС – Варна, като е образувано в.т.д. № 102/2023 г. По
същото съдът е назначил допълнителна медицинска експертиза. В мотивите е
обсъждано състоянието на ищцата, включително и това, че тя е претърпяла
втора операция за смЯ. на тазобедрената става и как това се е отразило на
здравето и живота й. На стр. 13 и 14 от решението, при обсъждане на
8
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е
отчел и това обстоятелство. Т.е. в определеното от съда обезщетение от 70 000
лв. са включени всички настъпили вреди от неимуществен характер към
момента на приключване на съдебното дирене, включително и това, което се
претендира по настоящото дело. Решението е постановено на 16.06. 2023 г., а
съдебното дирене е било приключило на 16.05. 2023 г.
В тази част решението не е допуснато до касация. ВКС е допуснал
касационно обжалване само по отношение на осъждането на един от
ответниците „Дженерали застраховане“ АД – застраховател на автомобила, в
който е пътувала ищцата. Искът по отношение на този ответник е отхвърлен с
решение от 17.12. 2024 г., по к.гр.д. № 4464/2024 г. на ВКС.
Т.е. по отношение на осъждането на настоящия ответник ЗАД „Алианц
България“ АД, по иска за неимуществени вреди, има влязло в сила решение
между същите страни, на същото основание.
Съдът намира, че производството по делото по отношение на
неимуществените вреди следва да бъде прекратено на основание чл. 299 от
ГПК. Защото по начина, по който е формулирана исковата претенция, на стр. 2
от исковата молба е видно, че не се касае до ексцес, настъпил в периода след
завеждане на исковата молба. Същата е заведена на 18.01. 2023 г., т.е. няколко
месеца преди да приключи в.т.д. 102/ 2023 г. на АС – Варна. Съдът следва да
посочи и това, че няма каквито и да било твърдения от страна на защитата на
ищцата, че настоящото производство е заведено за останалата част от
претенцията, предявена по т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – *****. Ако беше така,
това изрично щеше да бъде посочено в исковата молба. А това личи и от
цената на иска, който в края на съдебното дирене беше увеличен.
С оглед на това съдът не дължи произнасяне по иска за неимуществени
вреди. Събраните по делото гласни доказателства в тази насока не са
относими към тази част от исковата претенция, по която съдът следва да се
произнесе, а именно – имуществените вреди.
Съдът намира, че относно заплащането на имуществените вреди искът е
допустим. Представените по делото писмени доказателства не са били обект
на обсъждане по приключилото т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – *****. Това е
коренно различна претенция.
От събраните по делото доказателства се установява, че вследствие на
9
увреждането, което е настъпило след катастрофата и след проведено
адекватно лечение на първоначалното счупване на ацетобулума, ищцата е
получила усложнения, които в тези случаи са обичайна последица. На мястото
на травмата се образуват остеофити, пострадалите изпитват силни болки,
движенията им са много ограничени и най-адекватното лечение, което
предлага съвременната медицина, е смЯ. на тазобедрената става.
Експертизата дава заключение, че всички разходи са направени във връзка с
това лечение и са били необходими. Налице е пряка причинна връзка между
направените разходи и причинената травма.
Следователно съдът намира, че искът е установен в своето основание.
Доказан е и по размер изцяло.
Относно възражението за съпричиняване от страна на пострадалата. В
тази връзка възражението на ответника не е установено по категоричен начин.
Заключението на експертизата в тази насока не е категорично, още повече има
голяма вероятност уврежданията да се получат и при поставен предпазен
колан.
В случая по този въпрос съдът вече се е произнасял на две инстанции по
т.д. № 76/ 2021 г. на ОС – *****, като е приел, че съпричиняване не е доказано
по категоричен начин.
С оглед на това искът следва да бъде уважен за пълния размер относно
имуществените вреди.
По отношение на лихвата. Претенцията е за заплащане на лихва считано
от 16.11. 2022 г. Видно от представените по делото доказателства
застрахователят е уведомен за допълнителната претенция за заплащане на
разходите за лечение с писмо, изпратено на 17.11. 2022 г. и връчено на 21.11.
2022 г. с обратна разписка. Предвид разпоредбата на чл. 429 от КЗ лихвата
следва да се присъди от тази дата – 21.11. 2022 г. до окончателното изплащане.
По отношение на лихвата върху останалата част от претенцията искът е
недопустим.
По разноските. Ищцата няма направени разноски. Адвокат К. има искане
за присъждане на разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
Съдът го определя на сумата от 6654 лв., съобразно хонорара, който е
договорен с адвоката на ответника. Последният е представил списък на
разноските, с приложени доказателства за платен адвокатски хонорар на адв.
10
Кьосева в размер на 6654 лв. и депозит за експертизата в размер на 800 лв.
общо 7454 лв. С оглед на равностойността на двата адвокатски хонорара,
съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно. По отношение
на търсеното ДДС, то същото се включва в определената сума.
Искът беше увеличен на сумата от 40 000 лв. за неимуществените вреди,
като цената общо е 45 952,31 лв. С оглед на уважения размер на иска – 13%
следва да се определят и разноските. На адвокат К. следва да бъдат заплатени
865 лв. На ответника според прекратената част – 87%, се полагат разноски в
размер на 6485 лв.
В полза на бюджета на съдебната власт следва да се присъди държавна
такса върху уважения размер на иска, в размер на 238,09 лв., вносима от
ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ИСКОВАТА МОЛБА И ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ЧАСТТА, която касае предявения от
ищцата Н. К. Д. от гр. *****, ул. *****, ЕГН **********, адрес за
призоваване в гр. *****, ул. ***** – адвокат П. К., против ЗАД „Алианц
България“ АД гр. София, иск за неимуществени вреди от 40 000 лв. (частичен
иск от 70 000 лв.) във връзка с получени усложнения в здравословното
състояние – артрозни изменения – коксартроза, оперативна интервенция –
тотална смЯ. на тазобедрена става, промЯ. в дължината на крайника на
дясното бедро, ограничени движения в дясната тазобедрена става, накуцваща
походка, стрес и др., настъпили в следствие на ПТП на 31.05. 2020 г. край гр.
***** в района на с. *****, в периода до 18.01. 2023 г., както и за законната
лихва върху тази сума считано от 16.11. 2022 г. до окончателното изплащане,
на основание чл. 299 от ГПК, поради това, че спорът вече е бил решен с вляло
в сила решение и сила на присъдено нещо по т.д. № 76/2021 г. на ОС – *****.
ОСЪЖДА „Алианц България“АД гр. София, ЕИК ********* да заплати
на Н. К. Д. от гр. *****, ул. *****, ЕГН ********** сумата 5952,31 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по лечение, извършени в периода от месец май 2022 г.
11
до месец ноември 2022 г., в резултат на пътнотранспортно произшествие,
предизвикано на 31.05.2020 г., около 14.45 ч., на път 1-4, км 232+790, в района
на гр. *****, в посока гр. Варна към гр. София, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „Алианц България“АД гр. София, ЕИК ********* да заплати
на:
процесуалния представител на ищцата адв. П. С. К. от САК, с ид.
№********* по ЗДДС адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в
размер на 865 лв., в което е включен и ДДС, съобразно уважения размер на
иска;
по сметка на Окръжен съд – ***** държавна такса от 238,09 лв. върху
уважения размер на иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Д. от гр. *****, ул. *****, ЕГН **********, адрес за
призоваване в гр. *****, ул. ***** – адвокат П. К., да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД гр. София сумата от 6485 лв., направени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има установително действие по отношение на третото
лице „Дженерали Застраховане“ АД гр. София, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред АС – Варна.
Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________
12