№ 13460
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110114574 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т---------” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, поради което претендира сумата от 3171,69 лв.,
стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
имот с абонатен номер ---, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, сумата от 563,65 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 16.07.2019
г. – 19.10.2021 г., сумата от 25,03 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2018
г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 5,12 лв., лихва
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 19.10.2021 г.,
дължими от ответниците разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от тях, за които е
1
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2021 г. по гр.д. №
63743/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответниците Е. Л. С. и К. Л. С. признават, че са собственици на процесния имот, но
оспорват исковете при твърдението, че жилището не се отоплява поради техническа
невъзможност и не са потребявали претендираното количество топлинна енергия за
процесния период. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
(нотариален акт, постановление за налагане на възбрана от ЧСИ, молба за вписване на
законна ипотека) се установява, че през процесния период собственици на топлоснабдения
имот, представляващ апартамент № 19, находящ се в гр. С-, с клиентска партида с абонатен
номер при ищеца ---, са били К. Л. С. и Е. Л. С., които са го купили от Т- по договор за
покупко-продажба от 21.10.2005 г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците
се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като
негови съсобственици при равни дялове през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
2
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, но в случая е установено, че отоплителната инсталация в
сградата е еднотръбна система с горно разпределение без байпаси по проект и е технически
невъзможно въвеждане на система за дялово разпределение (видно от приетите писмени
доказателства – л. 16 и заключението на СТЕ). Ето защо, изчислението на потребената
топлинна енергия и разпределянето й между абонатите е извършвано на база отопляема
кубатура на сградата, респ. на всеки обект в нея, в съответствие с т. 9 от Методиката –
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (видно и от
заключението на СТЕ).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за два водомера за
топла вода, за отопление на база коригиран отопляем обем от 103 куб.м. и за сградна
инсталация. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и
една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
3
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на поставените в жилището водомери за топла
вода, видно от заключението на СТЕ, но по отношение на консумираната енергия за
отопление в имота вещото лице по СТЕ е категорично, че се констатират множество
нарушения в отоплителната система. В открито съдебно заседание експертът изяснява, че
при изградената в сградата еднотръбна отоплителна система е технически невъзможно да се
поставят разпределители на радиаторите, поради което енергията за отопление се изчислява
на база отопляема кубатура. Според заключението на допълнителната СТЕ, инсталацията в
жилищния блок по проект е била с горно подаване и долно връщане на топлоносителя, при
което от разпределителната мрежа (разположена над най-горните отоплителни тела)
топлоносителят постъпва в най-горния щранг и тръгва от най-горния етаж през радиаторите
на апартаментите последователно отгоре надолу, като по пътя топлата вода се охлажда и
това се компенсира с по-голямата нагревна площ на отоплителните тела на долните етажи. В
случая обаче е констатирано нерегламентирано преустройство на отоплителната инсталация
от преди около 15 години, извършено от един от етажните собственици, който е превключил
топлоподаването към сградната инсталация да се осъществява чрез връщащата
разпределителна мрежа, а връщането да се осъществява чрез подаващата разпределителна
мрежа, при което е била сменена посоката на движение на топлоносителя. При това
положение е било необходимо завишаване на топлинната мощност на радиаторите на
горните етажи, за да се компенсира охлаждането на водата по пътя отдолу нагоре, но това не
е направено. Вещото лице допълва, че на няколко места в сградата са демонтирани
радиатори, респ. са сменени радиатори, но при новите връзки са използвани тръби с
неколкократно по-малък диаметър, което води до намаляване диаметъра на щранга и
възпрепятстване на нормалното преминаване на количеството топлоносител по проект. В
заключение, в открито съдебно заседание експертът заявява, че цялата хидравлика на
отоплителната инсталация в сградата е тотално разстроена, като в резултат от извършените
нерегламентирани преустройства, в жилището на ответниците, което се намира на
предпоследен етаж и заради проектната инсталация с горно подаване е с най-малки по площ
радиатори, на практика постъпва твърде охладена (студена) вода за отопление.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява
при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е доставил в апартамента на
ответниците топлинна енергия за отопление през процесния период в претендираното
количество, напротив – от изводите на приетите СТЕ и допълнителна СТЕ, неоспорени от
страните, е видно, че качеството на предоставяната услуга за отопление в жилището на
ответниците е до такава степен влошено поради установените нерегламентирани промени в
инсталацията, че постъпващата в радиаторите вода на практика е студена. Ето защо, при
4
липсата на проведено доказване от страна на ищеца на предявената претенция за стойност
на потребена енергия за отопление през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. същата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
В открито съдебно заседание вещото лице изяснява, че преустройствата на отоплителната
инсталация не оказват влияние върху количеството топла вода, което се консумира, като по
отношение на него е налице реален отчет на потреблението по монтираните в имота на
ответниците два броя водомера. Ето защо, при съобразяване на действащата нормативна
уредба и на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на всеки отчетен
период, следва да се приеме, че ответниците дължат стойността на енергията за топла вода,
изчислена по реален отчет за процесните отчетни периоди, както и тази, отдавана от
сградната инсталация. Видно от заключението на СТЕ, стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за битово горещо водоснабдяване и
сградна инсталация е в размер на 1152,45 лв., а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 1003,12 лв. Следователно, главните задължения за топлинна енергия възлизат
общо на 2155,57 лв., дължими от ответниците разделно при равни дялове от по ½ част с
оглед на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС. Ето защо, исковете за главница се явяват
основателни за посочената сума от 2155,57 лв., а за разликата до пълния предявен размер от
3171,69 лв. следва да се отхвърлят.
Предвид установеното по делото обстоятелство, че в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, не се прилага система за дялово разпределение на консумираната
топлинна енергия между потребителите предвид липсата на поставени индивидуални уреди
за измерването й, не е налице основание за начисляване на претендираната годишна такса за
дялово разпределение – подобна услуга не е извършвана от ищцовото дружество или от
трето лице през процесния период, поради което искът за заплащането на сумата от 25,03 лв.
за периода м. 10.2018 г. – м. 02.2020 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Доколкото претенциите са частично основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответниците при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 08.11.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
5
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
01.09.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на процесните вземания приложение намират новоприетите ОУ на
топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за периода от м.
05.2018 г. до м. 06.2018 г. включително в размер на 161,76 лв. (съобразно прогнозно
начислените суми и резултата от изравнителните сметки) са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.08.2018 г.,
като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание
чл. 114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
през които давността е спряла да тече), е изтекла преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – на 08.11.2021 г. Ето защо, претенцията за главница е основателна за периода м.
07.2018 г. – м. 04.2019 г. в размер на 990,69 лв., както и за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020
г. в размер на 1003,12 лв., т.е. за сумата от общо 1993,81 лв.,
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
6
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г., респ. за 2020
г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за
периода е издадена на 31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г. (л. 25-26 от делото), а 45-дневният
срок е изтекъл на 14.06.2019 г., респ. на 14.06.2020 г. (45 дни след изтичане на периода, за
който се отнася фактурата – 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020 г.). Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение искът за главница е
неоснователен, поради което неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва за
забава.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на 66,35 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 410,52 лв.,
платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
направените от тях разноски в производството съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 385,81 лв., платени депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение (което с
оглед възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се отбележи, че не е
прекомерно, тъй като платеният от ответниците хонорар от 620 лв. е под минимално
предвидения според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. – 676,55 лв.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т---------” ЕАД, ЕИК -, със
седалище и адрес на управление: гр. С--, срещу Е. Л. С., ЕГН **********, и К. Л. С., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. С-, ап. 19, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е. Л. С. и К. Л. С. дължат на „Т---------” ЕАД разделно при
равни дялове от по ½ част за всеки от тях, сумата от общо 1993,81 лв., представляваща
7
стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 07.2018 г. – м. 04.2020 г. за имот,
находящ се в гр. С-, ап. 19, с абонатен номер ---, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението – 08.11.2021 г., до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2021 г. по гр.д. №
63743/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер
от 1993,81 лв. до пълния предявен размер от 3171,69 лв. и за периода м. 05.2018 г. – м.
06.2018 г., стойност на потребена топлинна енергия, и за сумата от 25,03 лв., такса за дялово
разпределение за периода м. 10.2018 г. – м. 02.2020 г., както и исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 563,65 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.07.2019
г. до 19.10.2021 г., както и за сумата от 5,12 лв., лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 01.12.2018 г. – 19.10.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Л. С., ЕГН **********, и К. Л. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С-,
ап. 19, да заплатят разделно при равни дялове на „Т---------” ЕАД, ЕИК -, със седалище и
адрес на управление: гр. С--, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 66,35 лв.,
разноски в заповедното производство, както и сумата от общо 410,52 лв., разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „Т---------” ЕАД, ЕИК -, със седалище и адрес на управление: гр. С--, да заплати
на Е. Л. С., ЕГН **********, и К. Л. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С-, ап. 19, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 385,81 лв., разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8