Р Е Ш Е Н И Е

№ 37

гр. Свищов, 18.04.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД СВИЩОВ на Осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

                                                                                                              

При участието на секретаря Таня Луканова и прокурор КАЛИНКА ТОДОРОВА сложи на разглеждане докладваното от съдията АНД дело № 95/2019 година и въз основа на ЗАКОНА и събраните доказателства

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Д.В.С. с ЕГН **********, с адрес *** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.04.2014 г. в гр. Свищов, действайки в съучастие като съизвършител с A.A.S.с ЕГН **********, е станал причина да се внесат неверни обстоятелства – снимка на друго лице в официален документ – Паспорт с № ********* издаден на 09.05.2014 г. от ОДМВР – Велико Търново на името на М.Д.С. с ЕГН: **********, съставен съгласно установения ред – чл. 17 от Закона за българските лични документи, въз основа на заявление на частно лице – Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с № П-998/25.04.2014 г.

ЕИСПП № на престъпление: *****.

ОСВОБОЖДАВА Д.В.С. с ЕГН **********, с адрес ***  от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл. 314, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в полза на държавата, в размер на 1000,00 лв. (хиляда лева), ведно с 5,00 лв. (пет лева) такса за издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес, пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Свищов.       

 

                                                                 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

            Мотиви към Решение №37/18.04.2019г. по НАХД № 95/2019 г. на СвРС

           

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание от 18.03.2019г. на Районна прокуратура гр.Свищов  е направено предложение Д.В.С.  с ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за  извършено от него престъпление чл.314, във вр. с чл.20, ал.2 от НК за  това, че  на 25.04.2014 г. в гр. Свищов, действайки в съучастие като съизвършител с A.A.S.с ЕГН **********, е станал причина да се внесат неверни обстоятелства – снимка на друго лице в официален документ – Паспорт с № ********* издаден на 09.05.2014г. от ОДМВР – Велико Търново на името на М.Д.С. с ЕГН: **********, съставен съгласно установения ред - чл.17 от Закона за българските лични документи, въз основа на заявление на частно лице – Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с № П-998/25.04.2014г. и да му се  наложи административно наказание-глоба на основание чл.78А от НК.

         

          Обвиняемият Д.В.С., редовно призован, не се явява. Представено е писмено становище от адв.Д. , защитник на обв.С., в което не оспорва констатациите в постановлението относно квалификация на деянието. Моли за минимално наказание.

Р.п.С. поддържа направеното предложение.

Съдът , като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:  

Наказателното производство е образувано затова, че на 25.04.2014 в гр. Свищов, в съучастие като съизвършители две лица,  умишлено са станали причина да се внесат неверни обстоятелства – снимка на друго лице в официален документ - паспорт с №  ********* издаден от МВР В. Търново на името на М.Д.С. с ЕГН **********, съставен съгласно установения ред - чл.17 от ЗБДС на българските граждани, въз основа на заявление на частно лице - заявление за издаване на документ за самоличност с № 998/25.04.2018 г.  - престъпление по чл. 314, вр. с чл. 20 ал.2 от НК.

и затова, че на 3.08.2018 г. в гр. Свищов е потвърдена неистина – че паспорт с № *********, издаден на името на М.Д.С. е изгубен от А.А.С., в писмена декларация рег. № 352000-4268/03.08.2018 г., която по силата на закон –  чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “ При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина.” се дава пред орган на властта – служител на РУ на МВР Свищов, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че  A.A.S.е изгубила  посочения паспорт -  престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК.

В хода на разследването Д.В.С. с ЕГН ********** е привлечен като обвиняем затова, че на 25.04.2014 г. в гр. Свищов, действайки в съучастие като съизвършител с A.A.S.с ЕГН **********, е станал причина да се внесат неверни обстоятелства – снимка на друго лице в официален документ – Паспорт с № *********,издаден на 9.05.2014г. от ОДМВР – Велико Търново на името на М.Д.С. с ЕГН **********, съставен съгласно установения ред - чл.17 от Закона за българските лични документи, въз основа на заявление на частно лице – Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин с № П-998/25.04.2014 г. - престъпление по чл.314, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Обв. С. е роден на *** ***. Завършил е основно образование. Женен е за A.A.S.от 2011 г. От брака си имат три деца. Осъждан е по НОХД № 201/2010 г. за престъпление п чл.  195 ал.1 т.4 и т.5, вр. с чл. 194 , вр. с чл. 26 ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от три месеца, с приложението на чл. 66 от НК за срок от три години. Съдебният е влязъл в сила на 21.06.2010 г. Реабилитиран е по право.  

На неустановена дата преди 25.04. 2014 г., обв. Д.С. и А.   С.    се срещнали с тяхна позната жена. Тогава се уговорили първите двама срещу определена сума пари да подадат заявление за издаване на паспорт на името на тяхното дете М.Д.С. с ЕГН **********, но със снимка на детето на тази жена. Причината била, че детето на жената имало само френско гражданство, но тъй като тя била изгубила френския му паспорт, не можела да се върне с него във Франция, където живеели.  

На 25.04.2014 г.  обв. С. и   А. С. отишли в РУ Свищов и заявили първо устно, че желаят да бъде издаден паспорт на малолетното им дете  М.Д.С. с ЕГН **********. С тях тогава, вместо М., било и  момичето на посочената по-горе жена.  Възрастта на това дете съвпадала с тази на М.. Обв. С.  и А. С.  представили личните си карти и акт за раждане на М. на служителката в РУ Свищов, която приема заявленията за издаване на документи за самоличност. След това, на същата дата, двамата подали заявление за издаване на паспорт на малолетното им дете  М.Д.С. с ЕГН **********, в което се подписали лично. Това заявление се подава съгласно чл.17 от Закона за българските лични документи. Служителката  приела заявлението и го регистрирала с № П-998/25.04.2018 г. На чуждото дете била направена и снимка за заявлението, респективно  за заявения паспорт. Веднага след това обв. С., А. С. и чуждото дете били заведени при св. Здравко З./тогава мл. полицейски инспектор в РУ Свищов/, който трябвало на гърба на заявлението да удостовери писмено, че снимката и данните в него са на детето, което е представено.

  Пред св. З.двамата представили чуждото дете, като казали, че това е тяхното дете М.. Изхождайки от представените му документи и от направенота изявление на двамата, св. З.приел, че детето е същото и записал на гърба на заявлението „Удостоверявам, че снимката и данните в заявлението са на М.Д.С.…“

Впоследствие, по така подаденото заявление с № П-998/25.04.2018 г., на името на М.Д.С. бил издаден паспорт с № *********.  Документът бил получен от Д.С.  срещу разписка. След това той го дал на жената, на която го били обещали, ведно с писмена декларация  с нотариална заверка на подписите им,  че с А. С. а съгласни тя да изведе детето им М. С. от страната.  

Гореописаното  деяние /умишлено ставане на причина да се внесат  неверни обстоятелства в официален документ – паспорт с № № ********* на името на М.Д.С./  е извършено от обв. С. виновно, при пряк умисъл. 

С гореописаното деяние  от обективна и субективна страна обвиняемият Д.В.С. е осъществил фактическия състав по чл. 314, вр. с чл. 20 ал. 2 от НК .

Обвиняемият е действала виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

                   

Съдът, след като взема предвид, че за извършеното деяние по чл. 314 от НК  се предвижда наказание – лишаване от свобода до две години или пробация, че обвиняемият  е  реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV,че не са нанесени вреди и целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез налагане на административно наказание глоба,намери че са налице предпоставките за прилагането на чл.78 А от НК.

С оглед гореизложеното и като взе предвид тежестта на нарушението  , както и обстоятелството, че е обвиняемата няма постоянни доходи ,съдът и наложи наказание глоба в минимален размер -1000,00лв.

                   

         

          По тези съображения, съдът постанови Решение №37/18.04.2019г. по НАХД 95/2019г. на СвРС.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: