№ 593
гр. Пловдив, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206001 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Г. Г. И. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № 21-1030-007727 от 11.08.2021 г., издадено от
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с което на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък
ЗДвП) й е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012
г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта поради
непълното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Моли съда да бъде приложена разпоредбата за маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН,
представя доказателства за увреждания на опорно-двигателния апарат. В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
В писмено становище, с което преписката е изпратена на съда, се излагат доводи за
потвърждаване на наказателното постановление. При евентуално уважаване на
жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до
предвидения минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
1
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Г. Г. И. е собственик на лек автомобил марка „Тойота Корола“
с рег. № ***, който бил категория М1.
На 23.07.2021 г. около 13:00 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ пред
№ 23, в посока към надлез „Родопи“ жалбоподателят И. управлявала собствения си
автомобил, като се връщала от магазин „Баумакс“, където пазарувала, използвайки
обедната си почивка. Намиращите се на същото място служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, ** А.В. и Й. И., по това време изпълнявали
служебните си задължения. В. възприел приближаващият се лек автомобил на И. също
и това, че тя управлява без поставен обезопасителен колан. Подал сигнал със стоп
палка, като я отбил в края на намираща се на близо автобусна спирка, за извършване на
проверка.
По този повод бил съставен АУАН, серия АА, бл. № 849883/23.07.2021 г. в
присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, а именно че не
ползва обезопасителен колан по време на движение. Актът е връчен на жалбоподателя,
от когото са постъпили възражения, че не ползвала колан за кратък маршрут, че от това
не се настъпили вреди, че е първо нарушение и следвало да бъде приложен чл. 28 от
ЗАНН.
С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия
орган е издал и обжалваното наказателно постановление № 21-1030-007727 от
11.08.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“. С последното на жалбоподателя И. е била наложена на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие свидетел А.В. – актосъставител, и частично от показанията на свидетеля П.,
доколкото той не е бил пряк свидетел на случилото се, а по-късно узнал за него от
разказа на И.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.
Актосъставителят заявява, че си спомня конкретната ситуация, която е констатирал и
при която е извършено нарушението.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – АУАН, серия АА, бл. № 849883/23.07.21 г. докладна записка
с рег. № 1030р-21788/29.07.2021г, докладна записка относно съставен АУАН,
възражение от Г.И., справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР, Експертно решение № 4935 от зас. № 175
от 25.10.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД.
С доверие се оцениха и показанията на свидетеля П., като съдът не намира
основания за дискредитирането им. Към момента на разпита свидетелят и
жалбоподателката не са били в роднинска или фактическа връзка, а самите му
показания се отнасят за обстоятелства, които лично е възприел, т.е. относно
претърпяна медицинска интервенция от страна на жалбоподателката преди време и
последиците от нея.
Връчването на НП и собствеността върху лек автомобил марка „Тойота Корола“
с рег. № РВ 6127 МХ не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
2
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди на МВР.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.
Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на
защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата
на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, като и се е възползвал от
това си право.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към
момента на установяване на нарушението, с което е съобразено правилото на чл. 40 от
ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не
може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е
имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –
за неспазване на правилата за движение свързани с неизползване на обезопасителен
колан, в което е било оборудвано МПС, когато е в движение.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че не се
установява виновно извършено деяние.
На базата на всички събрани и оценени писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че неправилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, но деянието му следва да
се квалифицира по друга разпоредба, която изключва наказуемостта.
Безспорно се установява, че Г.И., като водач на МПС на 23.07.2021 г. около
13:00 часа в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург“ пред № 23 в посока към надлез
„Родопи“ управлявала собствения си лек автомобил марка и модел „Тойота Корола“ с
рег. № ***, като при движението с него не е поставила обезопасителния колан, с който
същото МПС е оборудвано.
Изключенията, в които законодателят допуска да не бъде поставен
обезопасителен колан, са посочени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, каквито обстоятелства се
твърдят от жалбоподателя. Това са бременните жени; лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни
3
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.
В конкретния случай от показанията на свидетеля П., бивш съпруг на
жалбоподателя, се установява, че тя е претърпяла инцидент при който й се счупил
глезена и първата кост към коляното, в следствие на което последвали две операции,
като това създавало затруднения при шофиране, доколкото кракът и се схващал в
посока нагоре. Показанията на свидетеля се подкрепят и от приложеното към жалбата
копие на Експертно решение № 4935 от зас. № 175 от 25.10.2018 г. на ТЕЛК към
УМБАЛ „Пловдив“ АД. Това именно съдът намира за увреждане на опорно-
двигателния апарат, което не е позволило на водача използването на обезопасителен
колан, тъй като поставянето му може да действа разсейващо и болезнено за водача и да
се създаде опасност за движението и за здравословното му състояние, както и да му
причини болки и страдания. Следователно поведението на жалбоподателя попада в
едно от изключенията за поставяне на обезопасителен колан, с който е оборудвано
МПС, и за водача не е било налице задължение да постави такъв.
Административнонаказващият орган не е взел предвид обстоятелство, попадащо в
изключенията, макар и не по негова вина, и е наложил санкция за извършване на
нарушение, въпреки че не е налице такова, тъй като поведението на жалбоподателя не
е незаконосъобразно. По тази причини обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, доколкото не са били налице основанията за ангажиране на
отговорност.
Поради възприетото становище съдът не следва да се произнася по субективната
му страна, тъй като тя засяга субективното отношение на дееца към противоправното
поведение, а такова не се доказва в производството. По аналогични причини не следва
да се обсъжда и въпросът за законосъобразността и справедливостта на наложената
санкция, доколкото този за съществуване на нарушението е обуславящ го.
Като последица от незаконосъобразността на НП следва да бъде отменено и
постановлението и в частта, с която се отнемат 6 контролни точки по реда на Наредба
№ Iз-2539 на МВР, доколкото основанието за отнемането им е извършване на
нарушение, което се санкционира по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 10 от Наредбата, а такова се установи да не е извършено.
Доколкото не се претендират разноски от правоимащата страна, то и съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-007727 от 11.08.2021 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което
на Г. Г. И. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата й е наложено административно наказание – глоба в размер на
50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са отнети 6 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
4
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд
Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5