№ 692
гр. Горна Оряховица, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20254120100472 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът Х. В. К. твърди, че изпълнявал при ответника Община Лясковец
длъжността „Социален асистент“ при социална услуга „Асистентска
подкрепа“. Твърди, че правоотношението възникнало по срочен трудов
договор от 18.02.2021 г. за срок до 31.12.2021 г., като с допълнителни
споразумения към него той бил изменен като срокът му бил продължен, както
следва: с допълнително споразумение от 04.01.2022 г. – до 31.03.2022 г., с
допълнително споразумение от 28.03.2022 г. – до 31.12.2022 г., с
допълнително споразумение от 03.01.2023 г. – до 31.03.2023 г. Твърди, че за
нито едно от посочените изменения не е отправял писмено искане до
работодателя. Твърди, че с допълнително споразумение от 28.03.2023 г. срокът
на договора бил изменен – до завършване на определената работа, но без тя да
е определена в договора. Счита, че поради това договорът следва да бъде
приет за такъв без определен срок. Твърди, че на 02.01.2025 г. му била връчена
заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на Община Лясковец, с която
правоотношението било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ – със
завършване на определената работа. Счита, че уволнението на посоченото
основание е незаконно, тъй като то е приложимо само за срочен трудов
договор. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение останал
без работа. Моли за постановяване на решение, с което уволнението да бъде
признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на заеманата преди
1
уволнението длъжност „Социален асистент“ и да му бъде присъдено
обезщетение от 6 889,08 лв. за периода 02.01.2025 г. – 02.07.2025 г., в който е
останала без работа поради уволнението.
Ответникът Община Лясковец признава, че ищецът изпълнявал
длъжността „Социален асистент“, като с последното допълнително
споразумение към трудовия му договор от 2021 г. срокът на договорът бил
променен от точно определен на такъв до завършване на определена работа.
Твърди, че в допълнителното споразумение са подробно посочени
задълженията, които е следвало да изпълнява ищеца, а допълнително се е
съгласил със списъка на лицата, на които следва да се оказва асистентска
подкрепа. Твърди, че договорите на потребителите, които са имали нужда от
подпомагане са прекратени, поради което и работата на ищеца била свършена
– част от тях придобили процент трайна неработоспособност с решение на
ТЕЛК, поради което следвало да ползват друг вид социална услуга, а за друга
част отпаднала поради подобрение на състоянието им. Единствено
потребителят Стефан Хатипов имал нужда от асистентска подкрепа за 6 часа,
но след 01.01.2025 г. бил пренасочен към друг асистент. Твърди, че на ищеца
била предложена работа по друга социална услуга, но той отказал. Признава,
че трудовото правоотношение било прекратено поради извършване на
определената работа – прекратяване на договорите с потребителите, ползващи
услугата. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените в
производството разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното трудово досие се установява, че на 18.02.2021 г. между
страните бил сключен трудов договор, по силата на който на ищеца било
възложено да изпълнява длъжността „Социален асистент“ при предоставяне
на социална услуга „Асистентска подкрепа“ за срок до 31.12.2021 г. по
изключение от чл.64, ал.3 КТ поради това, че не е известно дали услугата ще
бъде държавно делегирана дейност през 2022 г., с какъв капацитет
потребители ще бъде и дали ще се заплаща такса от тях през 2022 г. С
допълнително споразумение от 04.01.2022 г. към трудовия договор срокът бил
изменен считано от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. със същото основание за
изключение, но по отношение на остатъка от календарната 2022 г. след
изтичане на определения срок. Било изрично посочено, че изменението „важи
до следващо споразумение“. С допълнително споразумение от 28.03.2022 г.,
считано от 29.03.2022 г. срокът на договора бил продължен до 31.12.2022 г. с
идентични основания за изключението, отнасящи се до календарната 2023 г. С
допълнително споразумение от 03.01.2023 г. към трудовия договор срокът бил
изменен считано от 01.01.2023 г. до 31.03.2022 г. със същото основание за
изключение, но по отношение на остатъка от календарната 2023 г. след
изтичане на определения срок. С допълнително споразумение от 28.03.2023 г.,
считано от 01.04.2023 г. срокът на договора бил продължен до завършване на
2
определена работа. В клаузата на т.1 от споразумението, която според
буквалното тълкуване следва да съдържа описание на работата, били
изложени идентични с предходните споразумения основания за неизвестност
дали услугата ще остане финансирана от бюджета след 31.03.2023 г.
Видно от длъжностната характеристика и показанията на свид.А. –
управител на социалната услуга, ищецът следвало да извършва домашни
посещения на потребителите по определен график, при които да им оказва
помощ в домакинството, да заплаща вместо тях битовите им сметки, да им
помага при попълване и подаване на документи, да пазарува, да оказва помощ
при самообслужване, да ги придружава до личния лекар и пр. Съгласно
представените графици за предоставяне на услуги по домовете и показанията
на свид.А., ищецът осъществявал обслужване на определени поименно
потребители в зададени предварително интервали от време в работните дни
през седмицата. Видно от последния изготвен за ответника график от
01.11.2024 г., той обслужвал потребителите Минка Колева Кинова, Лили
Кирова Дакелова и Стефан Х.в Хатипов.
Съгласно представените заповеди на Кмет на Община Лясковец, от
01.01.2025 г. договорите на потребителите Минка Кинова и Лили Дакелова,
обслужвани от ищеца, били прекратени. С допълнително споразумение №
8/12.12.2024 г. към договор за ползване на социална услуга „Асистентска
подкрепа“ от 05.08.2024 г., договорът на потребителя Стефан Хатипов за
услугата е продължен след 01.01.2025 г. до 05.08.2027 г.
Със заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на Община Лясковец
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.4 КТ – поради извършване на определената работа. Заповедта била
връчена на ищеца на 02.01.2025 г. Видно от представеното копие от трудова
книжка, след прекратяване на правоотношението няма други отбелязвания, а
съгласно регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Горна
Оряховица, ищецът бил регистриран на 09.01.2025 г., като последната вписана
среща била осъществена на 07.02.2025 г.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; конститутивен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и осъдителен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на парично обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконно уволнение за период до 6 месеца. По първият
от предявените искове работодателят Община Лясковец носи
доказателствената тежест за установяване на надлежното прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на посоченото от него правно основание –
чл.325, ал.1, т.4 КТ – завършване на определената работа, за която е бил
3
сключен срочният трудов договор, по доводите за незаконност на
уволнението, посочени в исковата молба. Така в тежест на ответника е
установяването, че между страните е съществувало срочно трудово
правоотношение със срок до завършване на определена работа – прекратяване
на договорите с потребителите на социалната услуга, т.е. че нуждата на
всички потребители, обслужвани от ищеца, е отпаднала и договорите им са
били прекратени.
Между страните е бил сключен срочен трудов договор от 18.02.2021 г.
до 31.12.2021 г. С изтичане на срока, трудовото правоотношение било
прекратено по силата на този факт и без да е необходим какъвто и да е акт на
работодателя или волеизявление на коя да е от страните. Първото
допълнително споразумение към този договор е сключено на 04.01.2022 г. –
след изтичане на определения в договора срок. Това, че му е придадено
обратно действие от 01.01.2022 г. не може да санира изтичането на срока, тъй
като и към тази дата правоотношението не е съществувало. Различно щеше да
е положението, ако споразумението бе сключено докато съществува
правоотношението, но с определен отлагателен срок – денят след изтичане на
срока, или по-ранен, както са сключени някои от следващите споразумения.
Действително всеки един от елементите на съдържанието на трудовото
правоотношение може да бъде изменян по съгласие между страните (чл.119
КТ), но само докато правоотношението съществува. Именно защото
правоотношението е било прекратено на 31.12.2021 г., липсва основание за
всяко от последващите му изменения.
Въпреки това, след изтичане на срока на договора, са сключени общо
четири допълнителни споразумения за продължаване на срока му, три от
които за определен срок, а последното – до завършване на определена работа.
В резултат на посоченото, ищецът фактически осъществявал трудова дейност
при ответника непрекъснато от постъпването си на работа на 22.02.2021 г. до
02.01.2025 г. Не е спорно, че дейността на ищеца не е с временен, сезонен или
краткотраен характер, доколкото още когато правоотношението е възникнало
като срочно с определен срок, в договора е посочено, че се касае за
изключението по чл.68, ал.4 КТ. Съгласно §1, т.8 ДР КТ изключение е налице
при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на
сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.
Финансирането на дейността от държавния бюджет и начинът на неговото
определяне, безспорно са причини от сочения порядък, но чл.68, ал.4 КТ
забранява сключването на такъв договор за срок по-кратък от една година без
нарочно писмено искане на работника или служителя (изр.2 на чл.68, ал.4
КТ), а настоящата хипотеза е именно такава. Последващите изменения чрез
удължаване на срока му не могат да санират обсъжданото нарушение поради
изтичане на срока му преди тяхното сключване. Дори и всяко от
допълнителните споразумения да се счете за сключване на нов трудов
договор, отново е нарушен чл.68, ал.4 КТ, тъй като никое от тях не е за срок
4
по-дълъг от една година, липсва съгласие на ищеца за сключването им за по-
кратък срок и последващ договор за същата работа със същия ищец са
сключени повече от веднъж. Договорът изначално е бил сключен в нарушение
на чл.68, ал.4 КТ, поради което и съгласно чл.68, ал.5 КТ е бил такъв за
неопределено време.
Извън всичко изложено, ако допълнителното споразумение от
28.03.2023 г. да се разглежда независимо от трудовия договор, каквато
позиция заема ответника, не може да се приеме, че то не обслужва целта на
този вид срочен трудов договор – обезпечаване на възникнала временна
необходимост от повече работна сила, определяща неговата продължителност
само докато трае тази нужда. В споразумението са посочени идентични
причини за сключването му, както при договора и споразуменията за
определен срок, т.е. не е налице промяна нито в статута на услугата, нито
условията, при които тя се предоставя. Преди сключване на това споразумение
ищецът е извършвал същата работа, което показва, че нуждата не е временна,
а обратното – работодателят е имал необходимост от работната сила на ищеца
постоянно.
На следващо място, допълнителното споразумение от 28.03.2023 г. не
отговаря на изискването за ясно определяне на вида, обема, количеството и
качеството на работата – условие, необходимо поради това, че срокът на
договора е определяем именно чрез времето необходимо за довършване на
уговорената работа. Такъв договор следва да се сключва за работа, която би
могла да се дефинира еднозначно още към момента на възникване на
правоотношението, иначе не би могло да се счита, че има уговорен срок за
извършването й. Поради това всяка неяснота при първоначалното определяне
на вида и обема на работата изключва възможността да бъде определен срокът
на действието му и трудовият договор следва да се счита сключен за
неопределен срок (Решение № 634/20.11.2009 г. по гр. д. № 2071/2008 г. на II
Г.О. на ВКС; Решение № 22/31.01.2012 г. по гр. д. № 450/2011 г.на III Г.О. на
ВКС; Решение № 166/16.06.2017 г. по гр.д. № 4921/2016 г., IV Г.О. на ВКС;
Решение № 24/30.01.2019 г. по гр.д. № 1339/2018 г., IV Г.О. на ВКС и
цитираната в тях съдебна практика).
Противно на съдържанието на клаузата на чл.1 от споразумението, тя не
съдържа описание на работата, която трябва да бъде извършена в изпълнение
на договора. Не отговаря на съдържанието на документа, соченото от
ответника, че в споразумението подробно е разписано какви задължения
следва да изпълнява ищеца, макар и същественото в случая е не каква е
трудовата функция, а до кога ще се изпълнява. Безспорно работата е била
известна на ищеца – поради това, че я е изпълнявал две години преди
сключване на споразумението и липсва нова длъжностна характеристика след
18.02.2021 г., но по отношение на нейния обем не се сочи каквото и да е
ограничение или определяне. Не може да се приеме и аргументът, че работата
е била дефинирана чрез графиците за изпълнението й. Видно от тези
документи, а и съгласно показанията на свид.А., графиците посочват
5
персонално потребителите на услугата, които следва да се обслужват от
ищеца, колко часа седмично и в какви часови диапазони в определен ден от
седмицата да се осъществи обслужването. Действително, няма пречка
работата да бъде определена не в договора, а в друг известен на страните
документ, какъвто са графиците, но в случая съдържанието им не е от естество
да определи времетраенето на договора. В графиците не се посочва кога
обслужването на всеки потребител ще бъде довършено, както би било
например с посочване на брой посещения или брой пъти, в които определен
елемент от услугата да бъде осъществен. Свид.А. при разпита си посочва, че
такова предварително определяне на работата е невъзможно поради
естеството на дейността и динамичността в кръга от потребители, желаещи
услугата и отговарящи на условията за предоставянето й. Независимо от този
характер на работата, ответникът, предоставящ социалната услуга, е избрал да
набере работна сила именно чрез сключване на трудов договор по чл.68, ал.1,
т.2 КТ за работа, която обективно не би могла да бъде отнапред определена.
Прекратяването на договорите с потребителите нито според договора, нито
според графиците, е основание да се счете работата за извършена. Обратно на
соченото от ответника, в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение също не съдържа констатация, че работата е извършена,
защото договорите на потребителите са прекратени. В никой от известните на
ищеца документи не се сочи, че възложената му работа, ще се счете
извършена с прекратяване на договорите на обслужваните от него
потребители, а е недопустимо фактите, въз основа на които срокът ще се счете
изтекъл, да се подразбират или извличат от житейски предположения.
Извън всичко посочено, дори и да се приеме, че договорът е сключен за
срока, указан според работодателя в графиците и поради прекратяването на
договорите на потребителите, работата отново не може да се счете довършена.
Самият ответник признава, а и според показанията на свид.А. и допълнително
споразумение № 8/12.12.2024 г. към договор за ползване на социална услуга
„Асистентска подкрепа“ от 05.08.2024 г., потребителят Стефан Хатипов
продължава да ползва услугата след 01.01.2025 г. Същият потребител е бил
обслужван от ищеца съгласно графика и договорът му не е бил прекратен, а
услугата продължила да се предоставя от друг социален асистент
(показанията на свид.А.). Ползването на услугата от този потребител след
прекратяването на трудовото правоотношение не само изключва
основателността на аргумента на ответника за съблюдаване на доверителната
лична връзка между потребителя и асистента, но и явно сочи, че работата,
изпълнявана от ищеца не само не е довършена, а и продължава да се извършва
без прекъсване след неговото уволнение.
Доводите за невъзможност само този потребител да се обслужва от
ищеца поради неуплътняване на работното време, не могат да бъдат
разглеждани, доколкото начинът за организация на работната сила е функция
на работодателската власт. Упражнявайки я, ответникът е избрал именно
сключване на срочен трудов договор от разглеждания вид, поради което не би
6
могъл да се позове на нецелесъобразност при избора му. Всъщност, избраният
от ответника начин за осигуряване на работна сила цели да избегне
сключването на трудов договор за неопределен срок и да изключи
необходимостта от едностранно прекратяване на правоотношението при
намаляване на обема на работа, каквото всъщност е било налице с
прекратяване на договорите. Това основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, обаче, изисква предизвестяване на работника или
служителя, извършване на подбор и съобразяване с изискванията и
ограниченията в хипотези на закрила при уволнение, което за работодателя би
се явило икономически по-обременително. Дали ответникът е предложил на
ищеца заемане на друга длъжност, няма значение за спора за законност на
уволнението, нито за съединените с него искове. Ирелевантно е и
прекратяването на правоотношенията с други лица на същата длъжност.
По посочените до тук съображения за липса на основание за изменение
на прекратено трудово правоотношение, нарушение на забраните на чл.68,
ал.4, изр.1 и посл. КТ и липса на определяне на работата, за която ищецът е
нает, следва да се приеме, че трудовото правоотношение е било по трудов
договор за неопределено време. Трудовото правоотношение е било безсрочно
и може да бъде прекратено само на основанията, предвидени за такива
трудови правоотношения, но не и на основание чл.325, т.4 КТ, която норма е
приложима само за срочни трудови договори. Извършеното на основание
посочената разпоредба прекратяване на трудовото правоотношение е
незаконно и следва да бъде отменено.
Основателността на иска за възстановяване на работа е предпоставена от
наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не
беше незаконно уволнен (така мотивите на Тълкувателно решение №
2/23.10.2012 г. по тълк.д. № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС). В случая уволнението,
извършено със заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на Община Лясковец, е
незаконно и доколкото трудовият договор е бил за неопределен срок и няма
данни за осъществяване на други основания за прекратяване на
правоотношението, то би съществувало, ако не беше незаконно прекратено.
Не би могло да се приеме за основателно възражението срещу този иск, че
работодателят „няма каква работа да възложи на ищеца“, както се сочи в
отговора на исковата молба. Не е спорно, че услугата „Асистентска подкрепа“
се предоставя и към момента от Община Лясковец (признанието на ответника
в писмо изх.№ М-585/24.02.2025 г. на Община Лясковец и показанията на
свид.А.), както и че има потребители, които ползват услугата, в т.ч. и
потребител, който ищецът е обслужвал. Доводите във връзка с източника на
финансиране на трудовите възнаграждения на социалните асистенти нямат
отношение към разглеждания иск. Ищецът следва да бъде възстановен на
длъжността „Социален асистент“ за предоставяне на социална услуга
„Асистентска подкрепа“, която би заемал към момента на приключване на
съдебното дирене, ако не беше незаконно уволнен.
Чрез иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ се
7
реализира отговорността на работодателя за причинени на работника или
служителя имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи
от труда, който би положил, ако не беше незаконно уволнен. Така
основателността на претенцията на работника или служителя е предпоставена
от признаването на уволнението за незаконно; оставане без работа за исковия
период (до 6 месеца) и причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа, т.е. оставането без работа да е именно поради
признатото за незаконно уволнение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи оставането си без
работа поради уволнението. Доколкото то съставлява отрицателно фактическо
твърдение, неговото установяване може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти /индиции/, въз основа на които да се формират
доказателствени изводи относно подлежащия на доказване факт. Така фактът
на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата книжка, липса на
регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период,
регистриране на ищеца в Бюрото по труда като безработен, или чрез
установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за
оставането без работа (приетото в Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по
т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС).
С доклада по делото в тежест на ищеца бе възложено установяването, че
е останал без работа в периода от 02.01.2025 г. до 02.07.2025 г. Видно от
регистрационна карта на Дирекция „Бюро по труда“ – гр.Горна Оряховица,
ищецът бил безработен към 07.02.2025 г., когато е осъществена и последната
вписана среща. Към датата на представяне на трудовата книжка – с молба на
28.02.2025 г., в нея не са били налични отбелязвания след вписването по
чл.350, ал.1 (отм.) КТ. Други доказателства за оставането на ищеца без работа
не са ангажирани. Посоченото съставлява пречка да се направи фактически
извод, че ищецът е останал без работа след прекратяването на трудовото
правоотношение с ответника в периода след 01.03.2025 г. до датата на
приключване на съдебното дирене – 28.05.2025 г. След тази дата срокът все
още не е изтекъл, поради което искът се явява преждевременно предявен.
Основателността на иска за периода от 02.01.2025 г. до 28.02.2025 г.
предпоставя разглеждане на въпроса за неговия размер. Съгласно приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен от ищеца месец (август 2024 г.)
е 1 120 лв. За периода, в който ищецът е доказал принудителната безработица
– общо два календарни месеца без един ден, дължимото обезщетение е в
размер 2 202,67 лв., в какъвто и следва да бъде уважен този иск.
В обобщение на изложеното, исковете за признаване на уволнението на
ищеца за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването му на заеманата
преди уволнението работа, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Искът за присъждане на обезщетение за оставането без работа след
8
незаконното уволнение е частично основателен за сумата от 2 202,67 лв. и за
периода от 02.01.2025 г. до 28.02.2025 г., поради което следва да бъде уважен в
тази част, а в останалата – отхвърлен.
По присъждане на направените разноски:
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на уважените искове в размер общо 248,11 лв. (по 80 лв. за
неоценяемите искове и 88,11 лв. за осъдителния иск), както и да възстанови на
съда сумата от 79,93 лв. от заплатените от бюджета за възнаграждение на вещо
лице, пропорционално на уважената част от иска по чл.344, ал.1,т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда 328,04 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а остатъкът от разноските за възнаграждението на вещото
лице, съответни на отхвърлената част от иска, остава в тежест на бюджета на
съда.
Предвид крайния изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски съразмерно на уважените
искове, но от негова страна нито е доказано да са направени такива, нито е
отправено съответно искане.
Ищецът дължи заплащане на направените от ответника разноски
пропорционално на отхвърления иск, защото съгласно чл.83, ал.1. т.1 ГПК е
освободен от само от заплащане на такси и съдебни разноски, но не и от
отговорността по чл.78, ал.3 ГПК (Определение № 629/01.11.2011 г. по ч.пр.д.
№ 440/2011 г. на IV Г.О. на ВКС). От страна на ответника е направено искане
за присъждане на разноски и са представени доказателства реално да са
сторени разноски от 1 100 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по
трите иска, от които пропорционално на отхвърлената част от осъдителния иск
му се следват 249,43 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК и 315, ал.2 ГПК решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от деня, който е съобщен на страните, че то ще
бъде обявено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Х. В. К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********, ул. ****** № ***,
извършено с заповед № З-3046/31.12.2024 г. на Кмет на ОБЩИНА
ЛЯСКОВЕЦ, Булстат **********, с адрес: гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
********, ул. ****** № *** на заеманата преди уволнението длъжност
„Социален асистент“ за предоставяне на социална услуга „Асистентска
9
подкрепа“ при Община Лясковец.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, Булстат **********, с адрес:
гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х. да
заплати на Х. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********, ул.
****** № *** сумата от 2 202,67 лв. /две хиляди двеста и два лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му
без работа за периода от 02.01.2025 г. до 28.02.2025 г. поради незаконно
уволнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
24.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над присъдените 2 202,67 лв. /две хиляди двеста и два лева и
шестдесет и седем стотинки/ до претендираните 6 889,08 лв. /шест хиляди
осемстотин осемдесет и девет лева и осем стотинки/, или за сумата от 4
686,41 лв. /четири хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и
четиридесет и една стотинки/ и за периода от 01.03.2025 г. до 02.07.2025 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, Булстат **********, с адрес:
гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х. да
заплати по сметка на Районен съд – Горна Оряховица държавна такса за
разглеждане на уважените искове и възнаграждение на вещо лице,
пропорционално на уважения осъдителен иск, в общ размер 328,04 лв.
/триста двадесет и осем лева и четири стотинки/, както и 5,00 лв. /пет
лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Х. В. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ********,
ул. ****** № *** да заплати на ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ, Булстат **********,
с адрес: гр.Лясковец, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от Кмета В. Д. Х.
сумата от 249,43 лв. /двеста четиридесет и девет лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от осъдителния иск.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Велико Търново в двуседмичен срок от датата, на която е съобщено на
страните, че ще бъде обявено – 11.06.2025 г.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10