№ 23057
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110106351 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК
********* против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което ответното
дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 500 лв. – частичен иск от 7663,10
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, и сумата от 50 лв. – частичен иск от 2494,46, представляваща
мораторна лихва за периода от 08.07.2022 г. (датата на получаване на отказ от ответника за
заплащане на претенцията) до 03.02.2025 г. (датата на предявяване на исковата молба).
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
10.01.2022 г. в гр. София, ж.к. „Сухата река“, срещу пазар „Герена“, л. а. с рег. № СА5419ВК,
при предприемане на маневра за потегляне напред на управляваното от него МПС, се блъска
в и удря намиращия се пред него по това време т. а. марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. №
Р4767КР, управляван от Д. Б. Б., в резултат на което се реализира ПТП. Сочи, че водачът на
лек автомобил с рег. № СА5419ВК е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Излага, че за
настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 10.01.2022 г., от
който се достигало до извода, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л. а. с рег. №
СА5419ВК. Ищецът твърди, че за т. а. марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР, е
сключена при него имуществена застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства - Каско“. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е
подадено Уведомление за щети по МПС, по което била образувана Щета №
0300/22/777/500191, извършен оглед и съставена Калкулация-ремонт (доклад по щета).
Отбелязва, че са констатирани следните увреждания в резултат на процесното ПТП, а
именно: „броня облицовка задна – за подмяна; стоп-блок комбинирани светлини заден ляв –
за подмяна; ъгъл задна броня ляв – за подмяна; втора товарна лява – за подмяна и др.“
Поддържа, че ремонтът на увреденото МПС е извършен в доверен сервиз „ТМ Ауто“ ЕООД,
както и че на 01.06.2022 г. в полза на сервиза е направено плащане в размер на общо 7
648,10 лв. Излага, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при
1
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил ответника
да заплати застрахователното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, но
ответникът в отговор на поканата отказал плащане. Претендира и мораторна лихва считано
от датата на получаване на отказа от страна на ответника /08.07.2022 г./ до подаване на
исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП.
Отбелязва, че според Протокола, съставен за процесното ПТП, ударът е настъпил „в задната
част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата пътна лента“.
Същевременно в претенцията на ищеца от 11.01.2022 г. се сочи, че водачът на увредения
автомобил „при излизане на заден ход на аварийни светлини и при потегляне напред ме
удрят отзад“. Този факт бил в противоречие с твърденията на водача на лекия автомобил,
застрахован при ответника, от които се извежда, че водачът Д. В. е била засечена от
автомобила, излизащ от паркомястото си, в резултат на което последният бил ударен в
задната му част. В този смисъл изрично оспорва механизма на процесното ПТП. При
условията на евентуалност твърди наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД.
Уточнява, че извършеното признание за вина от водача на лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № СА5419ВК е в противоречие с изобразената схема и посоченото място на
удара на ПТП. На следващо място, оспорва наличието на причинна връзка между инцидента
и твърдените увреждания. Оспорва претенцията и като прекомерна. Оспорва се и
акцесорната претенция за лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание по чл. 411 изр. 1, пр. 2 КЗ:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С
встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу
причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка
„Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата, иск за платеното.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на т. а. марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР, което е в
причинна връзка с уврежданията на този автомобил, респективно да докаже изплащане на
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че т.
2
а. марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР, към дата на ПТП е бил застрахован при
ищеца по застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства -
Каско“; че лек автомобил с марка „Фолксваген Поло“ с рег. № СА5419ВК е бил застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че на 01.06.2022 г. ищцовото
дружество е изплатило на сервиза, извършил ремонта - „ТМ АУТО“ ЕООД сумата от
7648,10 лв.; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, в отговор на която
ответникът отказал плащане, както и че отказът е получен от страна на ищеца на 08.07.2022
г.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около
въпросите: какъв е механизмът на пътния инцидент, дали твърдените увреждания,
настъпили за застрахованото по застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства - Каско“ лице, за които ищецът е заплатил застрахователното
обезщетение, се намират в причинно-следствена връзка именно с процесното ПТП и най-
вече чия е вината за настъпване на същото.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен
двустранен констативен протокол от 10.01.2022 г., съставен и подписан от двамата водачи,
участвали с управляваните автомобили в процесния инцидент. От отразената в него схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети, се
установява, че щетите за товарен автомобил марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР,
управляван от Д. Б., са настъпили от лявата задна част, а за лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № СА5419ВК такива са настъпили в предната дясна част.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др.
Част от съвкупния доказателствен материал по делото представят устните
доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите: Д. С. В., водач на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № СА5419ВК и Д. Б. Б., водач на товарен автомобил
марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР. Свидетеката Д. С. В. разказва, че през м.
01.2022 г., когато се е случило процесното ПТП, е управлявала МПС „Фолксваген Поло“,
като в този ден е валяло сняг и е било заледено. Обяснява, че когато е видяла другия водач,
участник в процесното ПТП да излиза назад от паркомястото си, без включени аварийни
светлини, е натиснала спирачки, но въпреки това е настъпил удар между двете МПС, тъй
като другият водач не я е видял и е продължил да извършва маневра на заден ход. Описва,
че когато видяла, че водачът на другия автомобил извършва маневра на заден ход
разстоянието до него било 100-200 метра. Разказва, че пързаляйки се към същия е завила
наляво към мантинелата и тъй като той вече е бил излязъл на пътното платно го ударила
отзад, като ударът на управлявания от нея автомобил бил от дясната страна. Сочи, че не си
спомня какво са се разбрали с другия водач, участник в процесното ПТП по въпроса за
вината. Заявява, че е управлявала автомобила с 40-50 км. ч. В подобен дух звучат и
показанията на другия разпитан по делото свидетел Д. Б. Б., водач на товарен автомобил
марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР. Същият разказва, че през зимата на 2022 г.
бил паркирал управлявания от него автомобил на булеварда срещу стадион „Герена“, като
излизайки назад (с включени аварийни светлини) от паркомястото си, чул спирачки и бил
ударен отзад от лек автомобил „Фолксваген Поло“. Обяснява, че ударът e настъпил, когато
вече е бил излязъл на пътното платно и автомобилът е бил в изправено положение. Сочи, че
бил ударен от лявата задна част. Заявява, че заедно с другия водач, участник в процесното
ПТП са подписали двустранен протокол, като помежду им не е имало спор относно вината
за настъпване на същото.
Настоящият съдебен състав възприема като достоверни събраните по делото устни
3
доказателства, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите
са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив в по-
голямата си част се подкрепят и взаимно се допълват. Съдът намира, че с оглед изминалия
период от време от момента на произшествието е логично някои свидетели поначало да си
спомнят случая по-общо от други, допускайки неточности в някои детайли, които
избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет и възприятие.
Същественото е, че субективни възприятия на свидетелите по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Въз основа на същото съдът приема за установено, че 10.01.2022 г., около 12:45 ч. в гр.
София, ж. к. „Сухата река“ № 18, водачът на товарен автомобил „Тойота Проейс Сити“, с
рег. № Р4767КР е предприел маневра за движение на заден ход при излизане от паркомясто,
вследствие на което е реализирал ПТП с движещия се зад него лек автомобил „Фолксваген
Поло“ с рег. № СА5419ВК. Според вещото лице описаният механизъм съответства на
щетите по товарен автомобил „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР и същите се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.01.2022 г. ПТП в гр. София.
Експертът заключава, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по
товарен автомобил „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР, изчислена на база цени от
предоставени фактури на официалния представител на марката към датата на ПТП е в
размер от 7648,10 лв., а изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 5771,83 лв. Посочва, че ликвидационните разноски на щета по имуществена
застраховка „Каско“ при ПТП са в границите между 15 лв. – 20 лв. В хода на проведеното на
23.10.2025 г. открито съдебно заседание, при устното представяне на своето заключение,
вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК е посочило, че процесният автомобил е със срок
на експлоатация 6 месеца и 5 дни и при липса на събития, които да изключват тази гаранция,
той е бил в гаранционен срок, като най-малкият такъв е три години.
Съдът намира, че следва да посочи, че обемът и съдържанието на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на
вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично
включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски,
направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия
състав константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
На следващо място, от значение е, че към момента на процесното ПТП, увреденият
лек автомобил е в бил все още в гаранционен период – по думите на вещото лице с екзактен
срок на експлоатация от 6 месеца и 5 дни. След като автомобилът е бил „гаранционен“,
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
4
заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В
този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила (3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения от
продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза (каквато е и настоящата), при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива (в този смисъл Решение № 159
от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г., Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 11793/2021 г., Решение № 344 от 18.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 2541/2023
г., Решение № 1282 от 14.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8908/2022 г., Решение № 8648 от
17.12.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1187/2019 г., и др. ). В този смисъл са и Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II т. о.; Решение № 109/14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., на ВКС, І т. о.; Решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 153 по т. д. №
896/2010 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.
и др.).
В настоящия случай, с оглед посоченото от вещото лице, че към датата на процесното
ПТП товарен автомобил марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР е бил в гаранционен
срок и предвид приетото за безспорно обстоятелство, че на 01.06.2022 г. ищцовото
дружество е изплатило сумата от 7 648,10 лв. на сервиза, извършил ремонта - „ТМ АУТО“
ЕООД, което дружество е представител на официалния сервиз на марката, съдът приема, че
дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да се определи по реално
заплатената от ищеца сума за авторемонтните дейности. Това е така, доколкото при
имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г.
и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно
обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури; при липса на поне едно от посочените по- горе две условия, т. е. - ако автомобилът
е бил пуснат в експлоатация преди повече от 3 г. или отремонтирането е станало не в
официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната
пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото (вж. Решение
№ 3490 от 5.06.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 14799/2024 г.).
По отношение на размера на исковата претенция, съдът следва да разгледа
направеното от ответника възражение относно липсата на вина на застрахования при него
водач, евентуално за съпричиняване на водача на увредения автомобил, обосновано с
нарушение на нормите на чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл. 25 ЗДвП.
При анализ на доказателствената съвкупност, съдът намира, че вина за настъпване на
процесното ПТП имат и двамата водачи, участници в същото, като съображенията за това са
следните.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др./,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
5
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В конкретния случай съдът приема, че поведението на водача на товарен автомобил
марка „Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР е противоправно, доколкото същият е
предприел маневра на движение на заден ход, без да се увери, че зоната зад превозното
средство е свободна и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, т. е.
същия не е изпълнил задължението си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според тези
разпоредби преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В тази връзка следва да се
имат предвид свидетелските показания на водача на този автомобил - Д. Б., който сам
посочва, че мястото където е паркирал е с ограничена видимост. Вината на същия се
изразява и в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
От друга страна съдът намира, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег.
№ СА5419ВК – Д. В., също е нарушила правилата за движение, като не е съобразила
дистанцията с автомобила пред нея и пътната обстановка, която сама твърди в показанията
си пред съда, че е била усложнена, доколкото имало снеговалеж и било заледено, т. е.
същата не е изпълнила задължението си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, както и чл. 23, ал. 1
от ЗДвП. Според тези разпоредби водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, както и водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко.
Ето защо съдът намира за основателно направеното в условията на евентуалност
възражение за съпричиняване от страна на водача на увредения товарен автомобил марка
„Тойота Проейс Сити“, с рег. № Р4767КР и като съобрази степента на принос на
участниците в ПТП, съдът намира, че процента на съпричиняване на този водач е 50 %.
С оглед всичко изложено по-горе, и като отчете, че по делото е отделено за безспорно
обстоятелството, че на 01.06.2022 г. ищцовото дружество е изплатило сумата от 7648,10 лв.
на сервиза, извършил ремонта - „ТМ АУТО“ ЕООД, което дружество именно е представител
на официалния сервиз на марката за гр. София, съдът намира, че е доказано в
производството настъпването на увреждания на товарен автомобил марка „Тойота Проейс
Сити“, с рег. № Р4767КР, в причинна връзка с процесното ПТП, на стойност от 7648,10 лв.
(изчислена, съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, на база цени от предоставени
фактури на официалния представител на марката към датата на ПТП).
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
6
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед приетия принос на съпричиняване от 50 %, съдът намира, че отговорността
на ответника е до сумата от 3 831,55 лв. (с включени 15 лв. за ликвидационни разноски),
поради което предявеният в рамките на същата частичен иск за сумата от 500 лева следва да
се уважи изцяло. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата
следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
03.02.2025 г. до окончателното плащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“, е задължение без срок за изпълнение, поради което е за поставянето му
в забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на
„Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. В случая ищецът претендира
мораторна лихва от датата на получаване на отказ от ответника за заплащане на
претенцията, който отказ е получен от ищеца на 08.07.2022 г., което обстоятелство е
отделено за безспорно по делото, поради което съдът счита, че именно от тази дата
ответникът е изпаднал в забава. Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен
калкулатор, размерът на мораторната лихва за периода от 08.07.2022 г. до 02.02.2025 г.
включително, начислен върху главницата от 3831,55 лв., е 1247,23 лв.
Предвид изложеното предявеният частичен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 50 лева следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е заявил претенция за разноски, като същият е реализирал такива, както
следва: за държавна такса в размер на 100 лв., за депозит за вещо лице в размер на 400 лв., за
депозит за свидетел в размер на 40 лв. и 480 лв. за адвокатско възнаграждение с начислен
ДДС, платено по банков път, видно от приложени по делото писмени доказателства
(фактура № 2147 от 13.12.2024 г. и извлечение от банкова сметка – на л. 149-151 от делото),
с което съдът намира, че е изпълнено поставеното в т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС
изискване.
Инвокираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерен размер
на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, доколкото в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в действащата й редакция, и в
светлината на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 първо няма установен
минимален праг на адвокатските възнаграждения, а второ - посоченият там ориентир визира
именно на сумата от 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на ЗАД
„Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Сребърна“ № 16, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата от 500 лв. – частичен иск от 7663,10 лв., представляваща изплатено застрахователно
7
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от дата на подаване
на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 50 лв. – частичен
иск от 2494,46, представляваща мораторна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 02.02.2025 г.
включително.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, сумата от 1020 лв., представляваща сторени
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8